Решение по дело №1630/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../…...04.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                       СЪДИЯ: МИЛА К.

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията К.

търговско дело № 1630 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, М.Й.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Б.С. от ВАК, е поискала да бъде осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П., да й заплати  сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.03.2017 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № ******, валидна до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.03.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2017 г., около 18.00 ч., в гр. Варна, Б.С. управлявал МПС - л.к. "Пежо 206" с ДК № **** по бул. "Левски" с намерението да продължи движението си по ул. "Брегалница". Преминал в най-лявата пътна лента предназначена за завой наляво и навлязъл в кръстовището. В същото време автобус "Мерцедес" с ДК № ***** с водач В.Д.И.се движел по бул. "Ян Палах" в посока от стадион "Спартак" към кв. "Чайка". След като автобусът достигнал кръстовището, образувано от бул. "Ян Падах" и ул. "Брегалница", навлязъл в същото на зелен сигнал на светофара, но в това време л.а. "Пежо 206 с ДК № **** предприел завой наляво без да го изчака, при което последвал удар между двете МПС. В резултат на удара ищцата, която била пътник в автобуса е получила следното травматично увреждане - навяхване на лявата глезенна става - тежка степен. Била е транспортирана до МБАЛ "Св. Анна" - гр. Варна, като е поставена гипсова имобилизация, което е наложило придвижване с патерици.

Твърди се, че по случая е било образувано ДП № 141/2017 г. по описа на СПП при ОД на МВР - Варна, което е било прекратено от наблюдаващия прокурор, тъй като травматичното увреждане не покрива състав на престъпление от общ характер. В хода същото безспорно е установено, че вина за ПТП има водача на лек автомобил "Пежо 206", който не е пропуснал автобуса, в който е пътувала ищцата.

Сочи се, че на място е съставен констативен протокол за ПТП. От представените с исковата молба амбулаторни листи било видно, че ищцата продължителен период от време е изпитвала силни затруднения при придвижване, поради което е ползвала помощни средства - патерици. В резултат на претърпяното ПТП е изживяла силен емоционален стрес, съня и е станал неспокоен, сънувала често кошмари, притеснявала се да пресича сама и да се вози в градския транспорт, затворила се в себе си. Това я е принудило да се обърне към специалист - клиничен психолог, като от издаденото медицинско удостоверение било видно, че при ищцата е налице „Посттравматично стресово разстройство". В следствие на катастрофата ищцата не е обезщетявана за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от полученото травматично увреждане и негативни психични изживявания и емоционален стрес.

Излага се, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК***, по застрахователна полица застрахователната полица № ******, валидна до 31.08.2017 г.

С оглед спазване изискването на чл. 498 и чл. 380 от КЗ ищцата е била предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. №358488/05.06.2018 г., като към настоящия момент е изтекъл установения от КЗ срок, но не е определен размер на обезщетение, което обуславя правния й интерес от предявяване на настоящите искове.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, чрез пълномощника адв. А.И., е подал писмен отговор, с който иска е оспорен изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва да е причинен деликт, в който да е пострадала ищцата. Твърди, че в процесното ПТП не е причинена вреда на ищцата, както и че няма причина връзка между ПТП и описаните в исковата молба травми. Оспорва това, че пътно-транспортното произшествие е причинено по вина на водача на лекия автомобил „Пежо" с per. № ******- Б.И.С.. Освен това искът е оспорен и като завишен по размер като се твърди, че сумата от 5000 – 7000 лв. справедлИ. ще обезщети ищцата, без да се отчита съпричиняване. Наред с това е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се твърди, че същата не е седяла на седалките като е стъпила на крИ. след удара на автобуса с лекия автомобил.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. С.С. поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД не изпраща представител. По делото е представено писмено становище от процесуалния представител на същия адв. Ал.И., с което по същество претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), протИ.правност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни протИ.правни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице протИ.правност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана протИ.правност и причинно-следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не се спори между страните, а видно и от данните по делото, процесният лек автомобил „Пежо 206" с ДК № **** е бил със сключена задължителна застраховка за риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, със застрахователна полица № ****** за периода от 01.09.2016 г. до 31.08.2017 г., като настъпилото застрахователно събитие попада в темпоралния обхват на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 617/13.03.2017 г., както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа и експертиза с вещо лице Й.Л.М., се установява, че на 10.03.2017 г., около 18,00 ч., в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Левски” и ул. „Брегалница”, е настъпило ПТП между л.к. "Пежо 206" с ДК № ****, управляван от Б.С., със скорост до 50 км./ч., извършващ ляв завой за навлизане по ул. „Брегалница”, при разрешен сигнал на светофарната уредба и автобус "Мерцедес" с ДК № ***** с водач В.Д. И., движещ се в права посока по бул. „Ян Палах” в посока от стадион „Спартак” към кв. „Чайка”, със скорост до 50 км./ч. Пътно-транспортното произшествие е настъпило в следствие на отнето предимство за движение на автобуса в права посока в технически опасната зона на автобуса, от където водачът му е нямал техническа възможност да предотврати удара с автомобила, а при предприетото аварийно спиране е бил в техническа невъзможност да предотврати падането на пътници в обема на салона на автобуса относно пода на салона. С оглед установените деформации на л.к. "Пежо 206", същият е бил достигнал средната част на дъгата на извършваната маневра, тъй като са били установени деформации в дясната му странична част, от което следва, че маневрата е била извършена с категорично намерение за неспиране и изчакване на движещия се в права посока автобус. С оглед на това е налице нарушение на правилата за движение, извършено от водача на лекия автомобил л.к. "Пежо 206" с ДК № **** - Б.С., тъй като същия е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, каквото в случая е бил автобус "Мерцедес" с ДК № *****. С оглед на това действията на С. са протИ.правни, доколкото той е нарушил установеното в цитираната разпоредба задължение.

Същевременно от посочения протокол за ПТП с пострадали лица и от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Р.Б.М. е видно, че в следствие на ПТП-то ищцата е получила тежко навяхване на лява глезенна става, което й е причинило неимуществени вреди. С оглед на това са налице три от елементите на чл. 45 от ЗЗД, за да може да бъде ангажирана отговорността на водача за причинени от него на трети лица вреди. Що се касае до четвъртият елемент на непозволеното увреждане, а именно – вината, тя се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като в случая не са ангажирани доказателства за оборване на тази презумпция.

Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД за причинените му от Б.С. вреди на основание чл. 232, ал. 1 от КЗ.

За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди са изслушани съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Д.И.А.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза с в.л. д-р Р.Б.М. – ортопед-травматолог, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, е видно, че  в следствие на ПТП М.Й.Я. е получила тежко навяхване на лява глезенна става, което е наложило поставяне на гипсова имобилизация за 21 дни. През това време, а и няколко дни след имобилизацията е било наложително ищцата да ползва помощни средства – патерици. Към момента на изготвяне на заключението е налице леко ограничение на движението в посока свиване нагоре /дорзално/ в глезенната става от 10 гр. и уплътнение около външния малеол на ставата. Ограничението в движението на глезенната става не се отразява на походката при бавно ходене, но затруднява бързото ходене, предизвиквайки накуцване и прави бягането трудно. Поради настъпилото уплътнение около фибуларния /външния/ малеол е възможно при промяна на времето и при по-големи физически натоварвания да има болки в глезенната става. Същевременно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.И.А., която е внучка на ищцата, се установява, че към момента на ПТП двете са живяли в едно домакинство. Повече от месец след произшествието ищцата е била с гипсиран крак, като възстановяването й след това е било трудно и е продължило около 3 месеца. Към настоящия момент ищцата все още изпитвала болки, като се е променила походката й. Ищцата е започнала да накуцва и при лошо и студено време изпитвала болки. Такива болки ищцата изпитвала и когато натоварвала крака си. Също така свидетелката сочи, че по време на възстановяването си ищцата повечето време е била на легло, а когато се е налагало да се придвижва е използвала помощни средства – патерици. Наред с това, свидетелката посочва, че в следствие на ПТП-то ищцата се е променила психически, като в нея останал страх от превозни средства. Същата изпитвала страх при шофиране и качване в автомобил. Тези страхове отминавали с времето, но все още имало напрежение. Показанията на свидетелката в последната част се потвърждават и от заключението на изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р Т.К.А., което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. От същото се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е развила през първите дни първоначално симптомите на „Остра стресова реакция“ F43.0, по-късно през последващите два до три месеца състоянието на ищцата отговаря на картината на „Разстройство в адаптацията” - F43.2 по МКБ 10, с водеща тревожна симптоматика. Към момента на освидетелстването психичното състояние на ищцата се характеризира с прояви на единични, остатъчни симптоми на тревожност и фобия, свързани със ситуации близки до инцидента, които не покриват критериите за диагноза, като няма данни за личностова промяна след инцидента.

С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид вида на травматичното увреждане и неговата тежест, както и болките и страданията, които същото е причинило на ищцата. Наред с това отчита и продължителността на периода на възстановяване на ищцата от получената травма. С оглед на това и отчитайки последиците, които ищцата продължава да търпи от травматичното увреждане и отражението, което то е дало върху психиката й, съобразявайки се с принципа за справедлИ.ст, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 15000,00 лв. справедлИ. ще я обезщети за претърпените от нея болки и страдания.

 

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с твърдението, че същата не е седяла на седалките като е стъпила на крИ. след удара на автобуса с лекия автомобил. При това трябва да се има предвид, че доказателствената тежест за установяване на това възражение, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го страна, а именно ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, тъй като е насочено към ограничаване на неговата отговорност и установяване на размера на действителните вреди. В конкретния случай ответникът не е ангажирал каквито и да са доказателства за установяване на твърдяното от него съпричиняване. 

С оглед изложеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Й.Я. е неоснователно. Предвид на това, не е доказано наличието на хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по този ред.

С оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен до посочения размер от 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 30000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:

 

С исковата молба ищцата претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие, а именно – 10.03.2017 г. В тази връзка в исковата молба се твърди, че застрахователят отговаря за лихвите за забава, считано от датата на увреждането. В случая обаче както застрахователния договор, така и застрахователното събитие са се осъществили след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила действащия към настоящия момент КЗ. Поради тази причина приложение следва да намери именно този кодекс. По силата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази отговорност се реализира при условията на ал. 3. Самият чл. 429 ал. 3 от КЗ, към който препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, ограничава отговорността на застрахователя за лихви за забава като определя за начален момент на същата по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице. Тази разпоредба се различава от разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят дължи обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. С оглед на тази разпоредба застрахователят дължи лихва за забава на увреденото лице, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази негова отговорност е ограничена по отношение на самия застрахован, което е видно от разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ /отм./ и чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./. В тези случаи, когато обезщетението е платено от самия застрахован, застрахователят не му възстановява заплатените от него лихви за забава за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяването. Същевременно, ако застрахователят е заплатил лихви за забава за този период на увреденото лице, той разполага с регресен иск спрямо застрахования по силата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./. Същевременно при действието на КЗ /отм./ за увреденото лице не е предвидено задължение да уведомява застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или да предяви прекия си иск по чл. 226 от КЗ /отм./ срещу него. Поради това и застрахователят не можеше да отказва плащане на застрахователното обезщетение, включително и лихвата за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие поради това, че не е уведомен за настъпването му, доколкото този отказ представлява санкция за неизпълнение на предвидено в закона задължение. Както се посочи по-горе обаче, разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 от КЗ уреждат по различен начин задължението на застрахователя за заплащане на лихви за забава, които се дължат от самия застрахован на третото лице. В случая тези лихви не се дължат от датата на настъпване на застрахователното събитие, което следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ. За разлика от чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./, разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ ограничава отговорността на застрахователя за лихви за забава, дължими се от застрахования на увреденото лице като посочва, че същата се осъществява при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Именно поради наличието на това ограничение в разпоредбата на чл. 433 от КЗ, уреждаща регресния иск на застрахователя спрямо застрахования, липсва правило подобно на това на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, уреждаща възможността застрахователя да търси от застрахования платените на увреденото лице лихви за забава за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомяване на застрахователя за това. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че при сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ /отм./. В конкретния случай по делото е представено застрахователна претенция вх. № ОК-358488 от 05.06.2018 г., с която М.Й.Я. е уведомил застраховател ЗД „***” АД за настъпване на застрахователното събитие, поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищцата и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 05.06.2018 г. до датата на окончателното плащане. От това следва, че предявения иск за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлен за периода от 10.03.2017 г. до 04.06.2018 г. вкл.

 

По отношение на разноските:

 

И двете страни своевременно са претендирали присъждане на разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи размера на техните искания.

От списъка по чл. 80 от ГПК на ищцата М.Й.Я. е видно, че претенцията й е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представила договор за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 83-84 от делото/. С оглед уважената част от иска, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 715,00 лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищцата – адв. С.С..

Видно от списъка по чл. 80 от ГПК /л. 40 от делото/, представен от ответното дружество, последното претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 1500,00 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение без ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие № 818650/22.11.2018 г. /л. 42 от делото/. Отделно от това е поискано да се присъди и дължимия ДДС върху тази сума, съгласно §2а НМРАВ, като е приложено удостоверение за регистрация от 27.06.2018 г., издадено от НАП, видно от което пълномощника на ответника адв. М.Г. е регистриран по ЗДДС от 28.11.2007 г. С оглед на това, общият размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 1800,00 лв. От тази сума съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 900,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Доколкото ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 1200,00 лв., от които 600,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху размера на уважената част от иска и 600,00 лв. разноски за вещи лица от бюджетните суми на съда, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.Й.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. от ВАК, сумата от 15000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.03.2017 г., по силата на застраховка “Гражданска отговорност”, сключена с полица № ******, валидна до 31.08.2017 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 30000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за законната лихва за забава за периода от датата на увреждането – 10.03.2017 г. до 04.06.2018 г. вкл., като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат С.Б.С. от ВАК, със съдебен адрес:***, сумата от 715,00 лв. /седемстотин и петнадесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.Й.Я., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.С. от ВАК, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 1200,00 лв. /хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса и разноски за вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: