Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 26.04.2021
година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 160 по описа на
Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2021 година, докладвано от съдията, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-0239-000690/30.06.2020 г., издадено от Началника на
РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с което на Н.Г.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.И. в депозираната жалба и в съдебно заседание
лично и чрез пълномощника си адв. Вътков оспорва НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Не отрича факта на нарушението, но навежда твърдения за
неправилно приложение на материалния закон. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН и респективно за пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна РУ –
Асеновград, редовно призована не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 08.05.2020 г. е било констатирано, че на същата дата, около 20.45 часа в
с.Тополово, жалбоподателят Н.И. е управлявал мотоциклет „Ямаха 250“, негова собственост, без
регистрационен номер и което не е било регистрирано по надлежния ред. За така
констатираното нарушение, на водача И. в негово присъствие бил съставен АУАН.
Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал без
възражения. Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния
срок по 44 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентния
за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените
там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от
АУАН и на горепосочените основания са му наложени съответните административни
наказания – глоба, в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. Наказателното
постановление е постановено от компетентния за това орган и е подписано от
него, в изискуемата от закона форма е.
По отношение на описаното в НП нарушение, съдът намира, че
извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по
несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На
първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната
доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189
ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се
опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства -
показанията на актосъставителя Х. Кадиев и от приложените по делото писмени доказателства.
Факта на извършване на нарушението, както и обстоятелството, че мотоциклетът
никога не е бил регистриран не се оспорва и от жалбоподателя.
При проверката на законосъобразността на
наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на
които са наложени административните наказания, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
Нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП
въвежда правилото, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Въпреки, че
мотоциклетът е собственост на жалбоподателя И., същият не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2
от ЗДвП в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, както и
няма данни изобщо процесното МПС някога
да е било регистрирано. Жалбоподателят Н.И., като собственик на мотоциклета е знаел
за неговия статут по отношение на липсата
на регистрация, и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП
е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване. Като
е сторил това на 11.04.2020 г., същият безспорно е реализирал състава на
нарушението. Още повече, че на същата дата при управляването на процесния
мотоциклет той е извършил и друго нарушение, като е предизвикал ПТП с лек
автомобил, което не е предмет на настоящото НП.
Правилно в НП е описано нарушението, като са посочени всички елементи от
неговия състав и правилно е съотнесено
същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Административно-наказателната
разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. При оразмеряване на административните
наказания съдът намира, че не са
приложени прецизно критериите по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е
тежестта на нарушението. И двете кумулативно предвидени наказания са определени
в минималния размер на предвидения в закона диапазон, което съответства на
сравнително невисоката тежест на нарушението, както и със степента на
обществена опасност на дееца, изводима от сравнително ниската му наказуемост по
административен ред за други нарушения по ЗДвП, поради което е и безпредметно
да се обсъжда въпроса за тяхната допълнителна редукция.
Съдът намира, че в случая не са налице основанията за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на нарушението, което по
своята същност и последици представлява освобождаване на нарушителя от
административно-наказателна отговорност. За коректност следва да се посочи, че
същото деяние със същите обективни и субективни характеристики по принцип
реализира и състав на престъпление по чл. 345 ал.2 от НК и именно поради
неговата по–ниска степен на обществена опасност същото е квалифицирано като
административно нарушение. В този смисъл тежестта на деянието, както и
останалите обуславящи квалификацията като административно нарушение и
отговорността обстоятелства, каквито са степента на обществена опасност на
нарушителя и данните за неговото здравословно, семейно и материално положение
вече са взети в предвид, като му са наложени административни наказания в
минималния възможен размер. Липсват обаче основания в горния контекст да се
приеме, че нарушението се отнася към хипотезата на маловажен случай, поради
което и възражението в тази насока е неоснователно.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл.
63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.Такива обаче не се претендират и
не се доказват по размер от никоя от страните, поради което и съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и
като намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно, на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0239-000690/30.06.2020
г., издадено от Началника на РУ-Асеновград - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на Н.Г.И., ЕГН: **********, адрес:
***, на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: