Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
гр.
В., 29.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И.,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 3024 по
описа на ВРС за 2015-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.318 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е
предявен от А. М. К., ЕГН**********, иск с правно основание чл.49, ал.1 и
ал.3 СК за прекратяване на сключения на ***г. брак с К.И.Т. - К.,
ЕГН**********, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.
Предявени са също и
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права
по отношение на непълнолетното дете деца Б. А.К., ЕГН**********, на ищеца, при предложен режим на лични отношения на детето с другия родител;
с правно основание чл.59, ал.2 СК за определяне местоживеене на детето Б.А.К.,
ЕГН**********, при ищеца, на адрес ***;
с правно основание чл.59,
ал.2 СК за заплащане на издръжка
от ответника в полза на непълнолетното
дете в размер на по 100.00лв. месечно, платими с падеж
5-то число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на иска
-19.03.2015г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на
задължението, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Отправено и искане за възстановяване на предбрачното
фамилно име на съпругата – Т..
Ищецът твърди, че с
ответницата са съпрузи, сключили граждански брак на ***г., от който имат едно
непълнолетно дете – Б., родено на ***г.
Пълноценните съпружески
отношения се влошили след забременяването на ответницата през 2012г., като
разногласията и неразбирателството постепенно станали необратими. Причина за
това било изцяло поведението на ответницата, която още през бременността си
започнала да употребява системно алкохол и тютюневи изделия, била постоянно
раздразнителна и агресивна и посещавала нощни заведения, без да полага грижи за
семейството си, което нейно поведение продължава и до днес. Освен това след
раждането на детето съпругата системно го оставяла без надзор или не била в
състояние да упражни такъв под влияние на алкохола или поради отсъствието от
семейния дом, докато посещавала нощни заведения.
Поради твърдяното поведение
на ответницата и липсата на семейна близост, въпреки усилията му, ищецът бил
принуден да напусне семейното жилище през 2014г., от който момент съпрузите са
във фактическа раздяла и не поддържат отношения. С оглед на това счита, че
бракът е изпразнен от житейското си съдържание, което налага прекратяването му
по вина на ответницата.
Предвид добрите си
родителски качества, условията в дома си и вредоносното поведение на другия
родител спрямо детето ищецът моли и за предоставяне упражняване на родителските
права, при обичаен режим на контакти за другия родител.
Заявява също, че нуждите на
детето и възможностите на двамата родители предполагат издръжка в претендирания
размер.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
депозира писмен отговор, в който не оспорва брачната връзка между страните и
нейното състояние, но твърди, че причината за изчерпването на отношенията е
изцяло у ищеца.
Предявява насрещни искове за прекратяване на
брака по вина на ищеца, за предоставяне родителските права на
майката, при предложен режим на лични контакти с другия родител, за
определяне местоживеене на децата при майката на посочен адрес, за
предоставяне ползването на семейното жилище в гр.В., *** (собствено на
съпругата) и за осъждане на другия родител за издръжка в размер на
300.00лв. месечно за детето, от предявяване на иска – 05.05.2015г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Във връзка с горното
оспорва всички заявени в исковата молба брачни провинения, както и обвиненията
за липса на родителски качества и непълноценно упражняване на родителските
права. Напротив - твърди, че през цялото време на брачно съжителство полагала
активни лични и материални грижи за семейството. Излага, че съпружеските
отношения се влошили необратимо изцяло в резултат на поведението на ищеца,
който не полагал никакви грижи за нея и детето, прибирал се в семейното жилище
само за да се храни и да спи, не издържал финансово семейството, не полагал
усилия да контактува с приятелите на съпругата, държал се дистанцирано и
студено и вероятно поддържал връзка с друга жена – Р.И.. Нещо повече – навежда
твърдения за агресивно и заплашително поведение на А.К. към К.К. и децата й (И.
– от предходния й брак и Б. – от процесния такъв), включително такова на
12.03.2015г., когато извършил конкретен акт на домашно насилие спрямо нея и
децата. Отделно твърди, че А.К. притежава огнестрелно оръжие, което държи на
видимо и достъпно място – за сплашване, но което поставя в опасност самото им
дете. Поради това моли за прекратяване на брака по вина на ищеца.
Предвид добрите си
родителски качества, условията в дома си и вредоносното поведение на другия родител
спрямо детето ответницата моли за предоставяне упражняване на родителските
права, при минимален режим на контакти за другия родител и при предоставяне за
ползване на семейното жилище – нейна собственост.
Заявява също, че нуждите на
детето и възможностите на двамата родители предполагат издръжка в претендирания
размер.
По същество моли за уважаване на насрещните искове.
В срока по чл.131 ГПК по
насрещния иск не е постъпил отговор.
В о.с.з. страните поддържат
становищата си и оспорват всичко, твърдяно от насрещната страна в
производството.
В последното о.с.з. на 29.01.2015г. е отправена поредна,
четвърта по ред в производството молба по чл.323 ГПК за изменение на
предходно определените привременни мерки.
Контролиращата страна ДСП – В. изразява становище по
съществото на спора, че отношенията между родителите са силно и непреодолимо
конфронтационни, че на детето Б. е необходима спокойна и стаблина семейна среда
към момента и че от проведените в рамките на привременните мерки три срещи на А.К. с дъщеря му, се наблюдава от добра
емоционална връзка между тях.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а се
потвърждава от представените удостоверение за граждански брак, удостоверение за
раждане, нотариални актове на л.34-40 и гласни доказателства, че страните са
съпрузи; че бракът им е изчерпан от житейското си съдържание; че съпрузите са
родители на непълнолетното дете Б.; че жилището в гр.В., *** има характер на
семейно такова – собствено на К.К., в което към момента живеят майката и
детето.
Не е спорно също, че К.К.
има и друго дете от предходен брак – И., който е диагностициран за зрително
заболяване (нистагъм и атрофия на очен нерв), за които обстоятелства са приети
и писмени доказателства.
Видно от представени
служебна бележка и трудова книжка, отв. К.К. притежава адвокатска
правоспособност и съответно натрупан трудов стаж.
С постановление от
22.04.2015г. е отказано образуването на ДП срещу А.К. по сигнал на К.К..
Приобщени са материали от
предходно образувано и прекратено впоследствие бракоразводно дело между
страните.
На л.60-89 е ситуирана
публична осигурителна документация досежно К.К. (декларации по чл.50 ЗДДФЛ и
справки от НОИ), в които са вписани осигурителните доходи на лицето за 2013г. и
2014г., както и оскъдни данни за 2015г.
В първия изготвен по делото
социален доклад от 20.07.2015г. са обективирани констатациие на длъжностното
лице при ДСП – В., че майката К.К. е отказала да доведе детето Б. за целите на
разпореденото от съда социално обследване. Застъпено е също, че майката и
детето живеят в гр.В., ***, в жилище с отлични битови условия, както и че
бабата и дядото по майчина линия имат частен бизнес и подпомагат финансово и
лично майката и детето. Застъпено е още, че бащата живее на квартира с неясен
адрес, а посоченото от него местопребиваване не отговаря на условията за трайно
отглеждане на дете. Бащата е заявил, че получава доходи от „собствен бизнес”.
С протоколно определение от
24.07.2015г. са постановени първи в производството привременни мерки, с които е
разпореден временен режим на лични контакти на детето с бащата.
В о.с.з. на 13.11.2015г.
майката К.К. изрично потвърди пред съда, че от 24.07.2015г. не е изпълнявала
изобщо нормирания с определение от 24.07.2015г. режим на лични контакти на
бащата с детето и напълно осъзнава действията си. Декларира официално още, че
няма да изпълнява и занапред разпореждането на съда по чл.323 ГПК (л.197).
С протоколно определение от
13.11.2015г. е изменено произнасянето по чл.323 ГПК относно условията на личен
контакт на бащата с детето.
Видно от приобщения на
л.215 доклад на ЦОП при Община В., по така определения на 13.11.2015г. режим са
осъществени три срещи на бащата с детето (единствени в рамките на цялото
производство), в присъствието на социален работник. Констатацията на
наблюдаващия служител на ДСП е, че детето се чувствало усмихнато, жизнено и
спокойно в присъствието на баща си , изпълнявала е препоръките му, позволявала му
е близък контакт, гушкала се в него. Като цяло се счита, че контактът между
дете и баща е бил пълноценен и непринуден.
Видно от изисканата от ТД
на НАП информация (л.210-2011) А.К. няма подадени декларации по чл.50 ЗДДФЛ за
2013г. и 2014г., като за същите е декларирал месечен доход от 420лв.
На л.218-221 са приложени
данни за банкови транзакции на А.К. в периода 2011г. – 2015г. на сумарна
стойност (дебит и кредит) около 124 000лв. и минимална балансова такава
(разлика).
На л.241 е приложено платежно
нареждане в размер на 50 000лв., направено от А.К. и с основание „покупко
– продажба на имот”.
В о.с.з. на 11.12.2015г. е
прието за безспорно, че А.К. притежава законно регистрирано огнестрелно оръжие,
с титуляр по регистрацията – юридическо лице.
На л.222-240 са представени
оспорени от насрещната страна за вярност 19 броя благодарствени писма и
позитивни препоръки относно личностните качества и дарителските инициативи на
А.К.. Част от документите са издадени от публични учреждения, в т.ч. община В.,
община П., община К.., община Б., М. на н. в Р.Б., общински съвет – В.,
социални домове.
На 23.12.2015г. е изменен
за пореден път по молба на страните привременният режим на лични контакти на
бащата с детето.
Разпореждането от
23.12.2015г. отново не е изпълнено от майката, видно от приобщените на
л.291-296 протоколи.
На л.297 и л.278 са
приложени болнични листове за К.К..
Във втория изготвен по
делото социален доклад от 20.01.2016г. са обективирани констатациие на
длъжностното лице при ДСП – В., че към този момент А.К. живее на адрес ***,
което е много добре обзаведено и мебелирано и условията за отглеждане на дете в
него са много добри.
На л.305-313 от делото е
приложена преписка от жалба на К.К. срещу един от служителите на ДСП, работил
по актуалния случай.
На л.314-320 са представени
пътни листове досежно един от свидетелите по делото – Д.Д..
Показанията на св. Д.Д.
(бивш служител при родителите на К.К.) съдът цени като обективни и
безпристрастни в частта относно лично възприетите от него обстоятелства. От
показанията се изяснява, че свидетелят е виждал К.К. да води дъщеря си във
фабриката за кафе на родителите на К.. Цехът се намира в з. п. з. на гр.В. и е
съставен от помещения с автоматични машини и съоръжения, както и от битово
помещение. Когато майката водела детето за него се грижели различни лица –
бабата С. или служителки във фабриката. Понякога детето оставало и без надзор
за кратко. Свидетелят не знае дали и къде спи и се храни детето в тези случаи.
Впечатленията му от грижите на бащата обаче са много добри. Свидетелят не е
посещавал актуалният дом на бащата на ул. „Г. М.” в гр.В..
Показанията на св. П.К.
(семеен приятел) съдът цени като обективни и безпристрастни в частта относно
лично възприетите от него обстоятелства. От показанията се изяснява, че
свидетелят присъствал на много случаи, когато детето Б. било оставяно будно до
късно на обществени места, докато К.К. консумирала големи количества алкохол,
демонстрирала безотговорно отношение и не обгрижвала дъщеря си, която в тези
случаи била гледана от баща си. А.К. отделял повече внимание на дъщеря си, бил
по – грижовен и по – отдаден като родител, поддържал топли и емоционални
отношения с дъщеря си, която се чувствала обичана, спокойна и щастлива с баща
си. А.К. споделял на свидетеля, че въпреки желанието и усилията си не успявал
да се пребори с вредните навици на К.К.. От друга страна последната била добра
домакиня и интелигентен и приятен събеседник, с хубав, чист и добре обзаведен
дом.
Показанията на св. Й.М.
(домашен помощник в дома на К.К.) съдът цени като обективни и безпристрастни в
частта относно лично възприетите от него обстоятелства. От показанията се
изяснява, че А.К. редовно не се чувствал добре, твърдял че задравословни
проблеми, лежал по цял ден и не полагал никакви грижи в домакинството или за
детето. За Б. се грижела основно майката К. и то по отличен начин. Свидетелката
не е виждала К.К. да консумира алкохол в диапазона до 17.00 часа през деня,
когато свидетелката си тръгвала от дома на ответницата.
Показанията на св. С. Т.
(майка на К.К.) съдът цени корективно на осн. чл.172 ГПК, но и като като
обективни в частта относно лично възприетите от него обстоятелства. От
показанията се изяснява, че А.К. редовно не се чувствал добре, твърдял че има
задравословни проблеми, лежал по цял ден и полагал само незначителни лични и
материални (с неясен произход) грижи в
домакинството или за детето. За Б. се грижела основно майката К., съвестно,
отговорно, пълноценно и с много обич, въпреки че работела. В грижите помагали и
помагат и до днес самата свидетелка и съпругът й (родителите на К.). Актуалният
дом на К.К. е с перфектни битови условия. Свидетелят Д. И. бил предишен
служител във фабриката на родителите на К., но бил освободен поради трудова
недисциплинираност. Свидетелката категорично твърди, че К.К. не злоупотребява
алкохол, а консумира такъв в напълно нормални житейски количества, както и
А.К.. Последният действително обича дъщеря си и споделеното време с нея, но
като родител бил непълноценен, а и се отнасял неуважително с бабата и дядото по
майчина линия, особено след раздялата със съпругата си.
От заключението по приетата
съдебно – психиатрична експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано и базирано на емпирични изследвания, се установява че при никой от
двамата родители не се констатират клинични данни за психиатрични разстройства,
т.е. патологични отклонения от психичното здраве, следствие от употреба на
алкохол или упойващи вещества.
Заключението по приобщената
съдебно – психологична експертиза съдът кредитира изцяло като обективно,
достоверно, обосновано, мотивирано, вътрешно и аналитично непротиворечиво,
базирано на непосредствено обследване на родителите и детето чрез набор от
тестове и на обработка на данните от тях. От заключението се установява, че
А.К. е умерено общителен и уравновесен в поведението си човек, който проявява
засилена социална желателност (в рамките на нормата). Във възпитателско
отношение той е склонен да проявава повече строгост при ясни и точни правила, с
известни тенденции към авторитаризъм. Не е склонен да натоварва детето със
своите проблеми, но очаква от него самостоятелност и отговорност. А. К. е
представител на друг тип културни и национални схващания, включващи
разбирането, че жената трябва да бъде плътно до своя партньор и да споделя изцяло
ежедневието, обкръжението и социалната му среда. В този смисъл той възприема
различното от очакваното поведение на К.К., като недостойно, неморално,
неответно на семейната общност. Честите здравословни проблеми на А.К. в голяма
степен съставляват психосоматична реакция на тялото срещу неудовлетвореното
очакване от партньора. От своя страна К.К. проявява белезите на сангвинично –
екстровертния тип темперамент, включващи самостоятелност, отзивчивост,
отвореност към обществото и по – ниска степен на социална желателност и на
толерантност към чуждото мнение. В родителско качество се стреми към атмосфера
на любов и разбирателство, изисква от детето развитие и ограмотяване, но при
отчитане на личните му интереси и планове, склонна е към осигуряването повече свобода
на момичето. Личностните и темпераментови особености на К.К. контрастират с
очакваните такива от А.К. и обратното. Обяснението е в това, че двамата съпрузи
са носители на различни културални и национални особености, които те не се
стремят да овладяват в името на общия интерес, а напротив – склонни са да
следват, независимо от цената. В заключение родителите са здрави в психологично
отношение лица, но със силно колидиращи помежду им особености и с формирана
трайно негативна нагласа един към друг.
От СПсЕ се установява още, че към момента на обследването
детето Б. е спокойно, усмихнато дете, с обичайна за възрастта интелектуална
зрялост и поведение. Предвид обективния факт на обичайно местопребиваване в
дома на майка си детето демонстрира привързаност на първо място към нея и към
бабата по майчина линия. Трайната липса на бащата от живота на детето е
допринесла за недостатъчно пълноценната вързка между тях, но въпреки това
момичето познава баща си, има представа кой е той и проявява емоционална свързаност
с него (принос за това има и майката). В този смисъл категорично се поддържа
установяването на постоянен контакт с бащата, но внимателно – първоначално с
участието на доверен посредник или поне – в продължение на няколко часа, без
преспиване или продължителен престой при него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По брачните отношения:
Разводът представлява способ за
прекратяване по съдебен ред на брака между съпрузите, по причини възникнали
след сключването му. По настоящото дело не се спори, а от съвкупния анализ на
гласните и писмените доказателства се потвърди по безспорен начин, че брачните
отношения между страните са дълбоко и непоправимо разстроени. Бракът е
изпразнен от житейското си съдържание, не изпълнява своята социална функция,
като запазването му не би било полезно нито за детето, нито за съпрузите, тъй
като между тях не съществува физическа и духовна близост, взаимна обич и
привързаност. С оглед на това брачната връзка следва да бъде прекратена.
По вината: За да бъде прието, че само единия от съпрузите е
предизвикал с поведението си разрушаването на цялостта на брачната връзка е
необходимо да бъде установено негово системно поведение в драстично отклонение
от изискванията на чл.13-17 СК, като се държи сметка, че конкретно брачно
поведение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения,
нито може да обоснове само по себе си виновност за състоянието на брачните
отношения (ППВС №10/1971г.).
По въпроса за вината в
случая се ангажираха свидетелски показания. При отчитане, че част от
показанията са опосредствени, а други следва да се ценят корективно на осн. 172
ГПК, от съвкупния анализ на гласните доказателства не може да се изведе еднозначен
извод, че само поведението на единия от съпрузите е довело до актуалното
състояние на брачните отношенията.
Действитено са налице свидетелски данни за известни
брачни провинения и ситуационни родителски непълноценности, но тези
доказателства от една страна са групирани насрещно спрямо съответния друг
съпруг, а от друга противоречат помежду си. В този смисъл и в съответствие с
експертните психологични данни съдът приема, че всъщност актуалното съпружеско
отчуждение е обусловено до голяма степен от обективния факт на значимите и
непреодоляни личностни и културални особеностни на двамата родители, формирали
в крайна сметка трайно негативна нагласа един към друг. Ето защо и двамата
съпрузи, макар донякъде в различна степен, са допринесли за изчерпването на
брачната връзка, което налага прекратяването й по причини, отчасти от обективен
характер, отчасти свързани с особености на двете страни, но със сигурност не
изцяло и само по причини у едната от тях.
Относно родителските права
и местоживеенето: Изборът на родител за
непосредствено упражняване на родителските права е детерминиран от редица
конкретни за случая фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС
№1/1974г. и ППВС №5/1978г. критерии, сред които
родителските качества и индивидуални особености на родителите, битовите условия
в домовете им, наличието на подходяща подкрепяща среда, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и други.
По въпроса за родителските
качества на двамата съпрузи се изслушаха противоречиви свидетелски показания,
едната група от които - изтъкваща отличните
такива на единия родител, за сметка на непълноценните такива на другия, а
другата група – обратно. От анализа на тези доказателства, при съобразяване на
процесуалното поведение на К.К., отличаващо се включително със съзнателно
незачитане на авторитети и умишлено неизпълнение на ползващи се с изпълнителна
сила императивни съдебни разпореждания, както и при отчитане на
непосредственото впечатление от проведените пет съдебни заседания по делото,
настоящият съдебен състав не е убеден в по – добрите й родителски качества,
съпоставено с тези на другия родител. В този смисъл е и заключението по СПсЕ,
че и при двамата съпрузи не са констатирани значителни възпитателски дефицити
или позитиви, а по – скоро различия в разбиранията и философията на отглеждане на
детето. От друга страна се изясни по делото, че след фактическата раздяла в
края на 2014г. момичето и майка му продължават да живеят в собственото на
съпругата бивше семейно жилище в гр.В., ***. Този апартамент разполага с
отлични хигиенни и битови условия за отглеждане на детето, а то е привикнало да
живее в него и го асоциира като свой дом. Освен това майката разчита на
пълноценнта и всеотдайна подкрепа на своите родители, които не полагат зависим
труд, а реализират доходи от частна стопанска дейност, което им позволява да
помагат активно в отглеждането на Б.. И в крайна сметка към момента на
психологичното обследване Б. е усмихнато и щастливо дете, с обичайна за
възрастта зрялост и поведение, което демонстрира привързаност на първо място
към майка си и към бабата по майчина линия, а емоционалната връзка с бащата се
нуждае от оптимизиране, макар да е налична в базисна степен.
При тези данни и при
ниската възраст на детето (ненавършени към устните състезания три години) съдът
в заключение намира, че към настоящия момент не е в интерес на детето да бъде
променяно актуалното статукво, в рамкте на което малолетното е спокойно,
защитено и показва адекватно развитие. Поради това родителските права върху Б.
следва да се предоставят за упражняване на майката, в жилището на която се
определи и местоживеенето на детето. Разбира се при промяна на обстоятелствата
няма пречка въпросът да бъде преразгледан в последващ във времето момент.
Аналогично следва да се нормира и ползването на семейното
жилище.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с
двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителские права, при недоказаност на вредоносно спрямо
детето поведение.
От съвкупния анализ на
гласните и експертните доказателства съдът не намира основания за негативно
тълкуване на присъствието на бащата в живота на детето. Напротив -
впечатленията от осъществените в хода на привременните мерки три срещи между
А.К. и дъщеря му, са изцяло позитивни - детето се чувства усмихнато, жизнено и
спокойно в присъствието на баща си, позволява близък контакт с него, а
общуването е пълноценно и непринудено в наблюдавания кратък времеви период.
Тъждествени са данните и от психологичното обследване – детето познава баща си,
асоциира го с родителското му качество и проявява емоционална свързаност с
него.
При това положение съдът намира за категорично необходимо
и полезно за детето редовното присъствие на неговия баща в живота му
(закупуването на жилище и подходящото му обзавеждане от А.К., са безспорно
допълнителни позитивни фактори в разглежданата насока). Същевременно трябва да
се отчете нуждата контактът да бъде проведен внимателно, първоначално с
участието на доверен посредник и в непродължителен часови период, с цел затвърждаване
и оптимизиране на емоционалната връзка между двамата. Поради това режимът
следва да бъде определен първоначално в присъствието на независим посредник (за
първите три месеца), след това за кратък часови период без присъствието на
такъв (за следващите три), а след това в по – разширен времеви диапазон.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите
и обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето.
В настоящия случай се
изясни, че детето няма навършени три години, не посещава детско образователно
заведение и не страда от доказани хронични задравословни проблеми. С оглед на
това, при отчитане на възрастта му, обществено – икономическата обстановка в
страната и останалите относими обстоятелства, съдът намира за адекватен за
нуждите му общ размер на издръжката от 160.00лв. Доколкото майката ще следва да
полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на
издръжката бащата следва да поеме сумата от 120.00лв. месечно, а майката –
разликата.
Размерът на
дължимата издръжка предполага преценка и на материалните възможности на двамата
родители, при отчитане на възможностите и на лицата, които съжителстват с тях.
В случая действителния доход на бащата не се установи, но по делото няма спор,
че същият е финансово стабилен. Ето защо
определеният размер на издръжката е напълно съобразен и с неговите
възможностите и следва да бъде присъден. Още повече, че този размер навишава с
едва 15лв. месечно императивния минимум на издръжката на дете от 105.00лв.
месечно, съобразно ПМС от 01.01.2016г. за минималната работна заплата в
страната (420.00лв.).
Разпоредбата на чл.53 СК гарантира правото на
съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да
поиска да бъде възстановено предбрачното му име, т.е. при липса на такова
искане се запазва придобитото брачно име. Ето защо в случая съпругата следва да
възстанови предбрачното си име, щом е отправила искане за това и въпросът не е
спорен.
По приложението на чл.323: В контекста на гореизложеното последно определеният на
23.12.2015г. режим на привременни контакти между баща и дъщеря няма основания
да бъде променян за пореден път, тъй като същият е полезен за детето и
съответства изцяло на произнасянето по режима на лични контакти и на
становището на съдебния психолог. Необходимо е контактът да бъде провеждан в
работен дел с цел осигуряване на неутрално място и контролирана среда, както и
с оглед редовното неизпълнение от майката на задълженията й по предоставяне на
детето. Личните ангажименти на майката не могат да бъдат по – важни от тези на
детето, а евентуалната й професионална дейност, ако изобщо се приеме да се
осъществява активно, е в рамките на свободна професия, която предполага отлични
възможности за вариативност и флексабилност, още повече при активното
подкрепящо присъствие на родителите й.
По разноските: На осн. чл.329, ал.1 ГПК всяка от страните следва да
понесе сторените от нея до момента разноски, като следва да заплати по 25.00лв.
– държавна такса, на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Бащата следва да заплати в
полза на БСВ, по сметка на ВРС, сумата 172.80лв. – държавна такса по
определената издръжка на детето на осн. чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, т.7 ГПК и чл.1
от ТДТ ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между А. М. К., ЕГН********** и К.И.Т. -
К., ЕГН**********, сключен на ***г., поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по причини у двамата съпрузи, на осн.
чл.49, ал.1 и ал.3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето Б. А.К.,
ЕГН**********, на майката К.И.Т. -
К., ЕГН**********, на осн. чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Б. А.К., ЕГН**********, при майката К.И.Т. -
К., ЕГН**********, на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище - гр.В., ***, на детето Б. А.К., ЕГН********** и майката К.И.Т. -
К., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Б.
А.К., ЕГН**********, с бащата А. М. К., ЕГН**********, както следва:
първите три месеца след
влизане в сила на решението: всеки
петък от всяка календарна седмица, от 09.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на служител и в база на ДСП или ЦОП - В., а когато денят петък е официален неприсъствен за страната
– режимът да бъде осъществяван в последния официален присъствен ден за
Република България, непосредствено преди него и в същия часови диапазон.
между третия и шестия месец
от влизане в сила на решението: всеки
петък от всяка календарна
седмица, от 09.00 часа до 14.00 часа, без
присъствието на трети лица, като предаването на детето в началото и в края на
времевия период се осъществява в присъствието на служител и в база на ДСП или ЦОП – В.;
след изтичане на шест
месеца от влизане в сила на решението:
всеки петък от всяка календарна
седмица, от 09.00 часа до 17.00
часа, без присъствието на трети лица, като предаването на
детето в началото и в края на времевия период се осъществява в
присъствието на служител и в база
на ДСП или ЦОП – В.;
след изтичане на една
година от влизане в сила на решението: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца – от 9.00часа до 18.00часа на същия ден
– за всеки от двата дни;
след изтичане на една година и шест месеца от влизане в
сила на решението: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с
преспиване.
ОСЪЖДА
бащата А. М. К., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето Б. А.К., ЕГН**********, чрез
майката майката К.И.Т. -
К., ЕГН**********, в размер 120.00лв.
месечно, платими с падеж 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от предявяване на иска от майката – 05.05.2015г.
до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 120.00лв. до 300.00лв.,
на осн. чл.143 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
след развода съпругата К.И.Т. - К.,
ЕГН**********, да носи предбрачното
си фамилно име – Т., на осн. чл.53 СК.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата 172.80лв. – държавна такса по
определената издръжка на детето на осн. чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, т.7 ГПК и чл.1
от ТДТ ГПК.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСЪЖДА К.И.Т. - К., ЕГН**********, да заплати в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 25.00лв. – държавна такса, на
осн. чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 29.01.2016г. на К.К. за изменение на
определение от 23.12.2015г. по делото, с което е определен привременен
режим на лични контакти между А.К. и детето Б. К., на осн. чл.323 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението, освен в частта му относно привременните
мерки, в която част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………