Решение по дело №4532/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4609
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Диана Илиева Костадинова
Дело: 20195330104532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер  4609                 03.12.2019 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В публично заседание на  четиринадесети  октомври   две  хиляди и  деветнадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 4532                                                     по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                         

         Производството по делото е  образувано  по  иск по чл. 150 от  СК предявен от А.С.У., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка В.С.М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, Чрез пълномощник адвокат С.С.Х., с личен № ***** , при АК - Х., със съдебен адрес:***, **** СРЕЩУ: С.И.У. ЕГН: **********. с адрес: ***.

 

С Решение № 333 от 13.12.2005 година, постановено по Бр.д № 791/2005г. по описа на Районен съд –П., упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на В.С.М., като негова майка. Със същото Решение баща му С.И.У. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 30 лева месечно. В последствие през 2011 година с Решение № 3214/27.09.2011г. по Гражданско дело № 10667/2011г. по описа на Районен съд – П., размерът на дължимата от ответника издръжка е увеличен. Същият е осъден да заплаща на малолетния си син А.С.У. издръжка в увеличен размер от 70 /седемдесет/ лева месечно. Тъй като ответникът не е изплащал определената от съда издръжка е бил издаден изпълнителен лист от дата 09.03.2012 година и са предприети действия по принудително изпълнение. От тогава до настоящия момент, ответникът заплаща за сина си месечна издръжка в размер на 70 лева и не полага никакви други грижи в отглеждането на детето.

А.С.У. и майка му В.С.М. живеят заедно в собствената на В.М. ***, на адрес: общ М., село В., *****. За фактическото оглеждане на детето грижите се полагат от негова майка. От момента на определяне на издръжката през 2011 година до настоящия момент са настъпили трайни промени в нуждите на непълнолетния А.С.У.. Той вече е ученик в ***** клас във ***** ***** в гр. П. Нуждае се от специализирани езикови учебници, помагала и речници по ***** език. Значително са се увеличили нуждите му, които следва да бъдат покривани при отглеждането и възпитанието му. Средствата, които В.М. получава не са достатъчни за покриване на настоящите нужди на детето за дрехи, храна, ученически пособия, пътни разноски от с. В. до гр. П., като това положение на недостиг е вече постоянно. Увеличение в размера на издръжката за А. се налага и предвид промените настъпили в икономическите условия в страната за периода от определяне размера на издръжката през 2011 година до настоящия момент. Нещо повече -законоустановеният минимален размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, на основание чл. 142, ал. 2 от СК. В тази връзка с промяната на минималната работна заплата, която от м. януари 2019 година е в размер на 560 лева, би следвало минималната издръжка да бъде в размер на 140 лева. Задължението за издържане на детето е до навършване на пълнолетие и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В конкретния случай ответникът е в работоспособна възраст и е във възможностите му да реализира доходи. Многократно му е заявявано от В.М., че полагането на грижи за детето от негова страна извън определената от съда издръжка е изключително необходимо, предвид нуждите на А., но бащата С.У. по никакъв друг начин не участва в живота на сина си. Към настоящия момент изплащаните от ответника 70 лева месечно се явяват крайно недостатъчни за покриване нуждите на детето. Средномесечната издръжката на непълнолетния А.С.У. възлиза в общ размер на около 450 лева - от които: 72 лева месечно / 20 дни по 3.60 лева/ за пътни разноски на А., тъй като автобусният билет е с цена 1.80 лева в едната посока, от дома на детето в с. В. до неговото училище в гр. П.; 100 лева месечно - /двадесет дена по 5 лева/ - джобни пари за детето; 160 лева месечно - за храна, ток, отопление, вода и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми; 50 лева - за дрехи средномесечно и за обувки; 37 лева месечно- за телефон и интернет; 30 лева средномесечно - за развлечения и почивки;

При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при В.С.М., като негова майката и тя полага ежедневните грижи за него, поради което ищцовата страна счита, че за да се разделят разходите по отглеждането и възпитанието на непълнолетния А.С.У., следва ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 240 лева до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.150 от СК, е направено искане съдът да  постанови решение с което да увеличи размера на месечната издръжка, която С.И.У., ЕГН: ********** дължи на непълнолетния си син А.С.У., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител В.С.М., ЕГН: ********** от  70 лева  месечно до размера от 240 /двеста н четиридесет/ лева месечно, считано  от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяко просрочено месечно плащане.

Претендират се и направените разноски по делото в настоящата инстанция.

 

В срока за  отговор по чл. 131  от  ГПК не е депозиран такъв  от  ответника.

 

         Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, че А.С.У., ЕГН ********** е дете на В.С.М., ЕГН ********** и С.И.У. ЕГН **********

 

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна К. И. К. - без родство със страните, става ясно, че А. го познавала от миналата годна, когато му станала класен ръководител в ***** клас във *****. Впечатленията й от това дете, на фона на всички останали, понеже това било вече пети клас, който поемала и имала наблюдения, първо бил изключително възпитан, много отзивчив, много скромен, дори на моменти малко подтиснат. За момче на неговата възраст, в сравнение е връстниците му, видимо нищо не му липсвало, но явно преживявал нещо. Освен всички помагала, учебници, за нуждите на обучението, което е скъпоструващо, смятала, че при тях учели деца, които имали по-висок стандарт, имали родители с по-високи възможности и много децата демонстрирали тези възможности. Тя преподавала ***** и при тях първата година било само ***** с още няколко предмета. Само по ***** били 130 лв. учебниците, без допълнителната литература. По 6-7 часа имали децата, горе-долу до 13:10 часа. Нямало стол, в който да се хранят. Децата си купували закуски, имало едно барче отпред, но повечето деца си носели храна от вкъщи. А. пътувал всекидневно от с. В. до училище. Всяка година по ***** имали задължителни помагала, които се взимали извън учебниците. Нямало как само по учебници да се учи. Ако искаш да имаш някакъв успех трябвало да се вземат тези помагала и през целия курс на обучение се снабдявали с речници, които нямало как онлайн да се набавят, а един речник струвал около 150 лв., но А. бил много сериозен и оценките му винаги били високи. Изключително спретнат бил.

По делото съществуват писмени  доказателства,  касателно доходите на майката В.С.М. е ЕГН **********. В ИС на НАП лицето фигурира като представляващ дружество ******. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. От  приложена Справка за актуално състояние на всички трудови договори от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори, лицето има регистриран трудов договор с ****** от 30.04.2018г. От приложена справка за осигуряването на лицето за периода от 01.01.2016 г. до 30.05.2019 г. лицето има осигурителен доход от около 520 лева. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни от 2016г. до 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ", за лицето няма данни за изплатени суми през отчетни от 2016 г. до 2018 г. Има декларирано движимо и недвижимо имущество,  съгласно приложена Справка за местни данъци и такси /по данни на Общините/, лицето притежава земя и сграда в село В. и МПС – Фиат Пунто.

 

Касателно доходите на ответника С.И.У. с ЕГН ********** няма регистрация като ЕТ. Няма участия в търговски дружества.       Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. От приложена Справка за актуално състояние на всички трудови договори от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори – има регистриран трудов договор със ****** от 21.09.2018г. от приложена справка за осигуряването на лицето за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2019г., лицето има осигурителен доход от около 570 лева. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни от 2016г. до 2018г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ"', за лицето няма данни за изплатени суми през отчетни от 2016г. Няма декларирано движимо и недвижимо имущество.

 

От приложения по делото Социален доклад на ДСП П., става ясно че г-жа М. заявява, че със С.У. се запознават през 2002г., заживели заедно в гр. П. в апартамент собственост на г-жа М.. През ***** г. се ражда сина им А.С.У.. Няколко месеца след раждането на детето се преместили да живеят в с. Т., където живели около един месец и се разделили. Детето е било на девет месечна възраст, когато родителите се разделят. Г-жа М. заявява, че след раздялата е завела дело за родителски права. Родителските права са присъдени на нея, на бащата е определен режим на лични контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца. По данни от майката, бащата не спазва режима на лични контакти, рядко се интересува и търси детето, след като разбрал, че ще заведат дело за увеличаване на издръжката прекратил контактите с детето. Проведен разговор с детето А.У., същото заявява, че не е виждало и контактувало с баща си от около една година. Споделя, че се скарали и оттогава баща му не го търси. В процеса на социално проучване е посетен адреса на бащата в с. Т., *****, същия не е открит на адреса и не е установен контакт с него. Потърсено е съдействие от кметство с. Т. за провеждане на среща разговор с бащата. По данни на служители кметство с. Т., те са провели разговор с бащата на г-н С.У., който е заявил, че сина му не иска де се среща с отдел "Закрила на детето", не иска да получава призовки и няма да се явява на никакво дело. Във връзка с изложеното ОЗД към ДСП - М. е в практическа невъзможност да предостави информация касаеща бащата на детето.

Базирайки се на рамката за оценяване, в която влизат здравеопазване, образование, емоционално и поведенческо развитие, идентичност, семейни и социални отношения потребностите на детето се задоволяват от майката В.М.. Детето има личен лекар, който проследява здравословното му състояние. По данни от майката, детето боледува рядко, но при предписано медикаментозно лечение, майката закупува лекарствените средства и прилага лечението. През учебната 2018/2019г., детето е било ученик в ***** клас във ***** ***** гр П., завършил е успешно **** клас и е записан като ученик в **** клас в същото училище.

По информация or майката, детето посещава личен лекар профилактично и по необходимост, майката съобщава също, че детето няма пълен имуннзационен статус за възрастта, отказала е реимунизация БЦЖ, детето е в добро здравословно състояние Няма тежки хронични и наследствени заболявания.

През учебната 2018/2019г„ детето е било ученик в **** клас във ***** *****, гр. П., завършил е успешно **** клас и е записан като ученик в **** клас в същото училище.Детето няма специален режим на отглеждане. Майката полага грижи, задоволява адекватно базовите му потребности.

Детето съобщава, че има приятели в училище и в с. В.. Детето контактува с бабата и дядото по бащина линия винаги когато има среща с баща си, споделя, че понякога му дават пари.

Основни грижи за детето А. полага майката, същата задоволява адекватно базовите потребности на детето, здравни, образователни, емоционални. Семейството живее в едноетажна, еднофамилна къща в с. В., собственост на майката. Жилището се състои от три стаи. детето има самостоятелна стая, подходящо обзаведена съобразно възрастта. Жилището се поддържа в добро хигиенно и техническо състояние.

Г-жа М. работи на трудов договор като ***** в фирма ***** с месечно възнаграждение в размер на минимална работна заплата.

Детето има много добри отношения с майка си, споделя с нея, разчита на помощта й. А. споделя, че от една година не е контактувал с баща си, скара ли се и баща му спрял да го търси. Разказва също, че през годините също рядко е контактувал с баща си, виждали са се през няколко месеца, за **** години му е гостувал един или два пъти в къщата му с. Т Детето поддържа добри взаимоотношения с бабата и дядото по бащина линия. Дядото по майчина линия е починал, не контактува с бабата по майчина линия. А. споделя, че има приятели в с. В. и в училище.

 

При предходното определяне на издръжката на А.,  същият е  бил на *** години.  В момента  детето  е  на  **** години.  

 

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди повече от 8 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около 8 години  средства – 70 лева за детето А. - издръжката, която ответникът е  осъден да  плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето. От  друга  страна доходите, които е във възможностите да реализира бащата са над средните за страната,  доколкото  той е  млад, здрав и в трудоспособна възраст. Не се  установи бащата да  има задължение да  издържа и  на друго   непълнолетно  лице. Следва да се  отбележи, че освен  издръжката  бащата не участва активно по други начини във възпитанието и отглеждането на детето. Нуждите на детето са  променени - детето е  ученик, на същото  се дават джобни пари за храна през седмицата, когато е  на  училище и  такива  за свободното му време, понеже е във възраст в  която  се вижда с връстници и приятели навън от дома си. Детето  ползва  интернет,  телефон, учи в езикова гимназия и всички помагала са  платени от неговата майка. Необходими са суми за  закупуване на  учебни  пособия и материали. Изброените потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст.  От друга страна  касателно възможностите на  бащата да  заплаща  издръжка в  увеличен размер следва да се  отбележи,  че  същият няма задължения за издръжка на друго непълнолетно дете както  беше споменато по-горе.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето А. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 340 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка за детето си А., а останалите  140 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 200 лева месечно за детето А., начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.03.2019г, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер. За разликата над 200 лева до пълния претендиран размер  от 240 лева  искът следва да бъде  отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

   С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са представени доказателства за направени разноски - съществува пълномощно, видно от което ищеца,  действащ  лично и със съгласието на майка си е  упълномощил  адвокат да го представлява в съдебните заседания по  делото, като е  уговорен  адвокатски  хонорар в размер на 400 лева и има данни да е заплатен такъв. Доколкото  исковата претенция не е  уважена  изцяло, то  ответникът следва да бъде осъден да  заплати на  ищеца  разноски  за  един  адвокат в размер на  306 лева /триста и шест лева/

На ответникът се дължат разноски съобразно с  отхвърлената  част на  иска, последния  обаче не претендира такива, поради  което  съдът не следва да се произнася по разноските в  полза на  ответника , въпреки , че  искът не е  уважен  изцяло.   

Пак с оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 187.20 лв. (сто, осемдесет и седем лева и  двадесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(130лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 3214 от 27.09.2019г. постановено по гр.д. № 10667/2011г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.състав, месечна издръжка, дължима от С.И.У. ЕГН ********** на детето А.С.У., ЕГН **********, чрез неговата майка В.С.М., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 70 лева /седемдесет лева/ на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от 21.03.2019г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане,  като   ОТХВЪРЛЯ    иска за сумата над  200 лева  до пълния претендиран размер от  240 лева.

 

 ОСЪЖДА С.И.У. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 187.20 лв. (сто, осемдесет и седем лева и  двадесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(130лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред.

 

   ОСЪЖДА С.И.У. ЕГН ********** да заплати на А.С.У., ЕГН **********, чрез неговата майка В.С.М., ЕГН **********  сумата  от 306 лева /триста и шест лева/- направени разноски  от  ищцовата страна за  хонорар на  един  адвокат,  съобразно с  уважената част от  иска.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.