№ 5642
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110160070 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т., с която срещу В. И. Ч. и И. Ц. Ч.
са предявени осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца процесната сума, като съгласно твърденията на ищеца, съдът приема, че е
сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 60 ЗН, вр. вр. чл.
101 ЗЗД за сумата 3970,67 лева, представляваща главница, дължима на основание
рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
07.07.2015 г., сключен с В. Н. Д., настъпило наследствено правоприемство след
смъртта на кредитополучателя, както и съглашение за встъпване в дълг, сключено
между ищеца и И. Ч., по силата на което последният се е задължил да отговаря
солидарно с В. Ч. за процесното задължение.
Ищецът твърди, че е сключил с В. Н. Д. договор за потребителски кредит, във
връзка с който е предоставил на това лице платежна карта Transcard Gold и револвиращ
кредитен лимит в размер на сумата 3500 лева, впоследствие увеличен на сумата 4500
лева по силата на Анекс към договора от 10.06.2019 г. Кредитополучателят се
задължил да прави минимални погасителни вноски съобразно уговореното с договора.
Било е предвидено да се дължи договорна лихва в размер на 15,7 % на годишна база. В
срока на действие на договора се установило, че на 08.12.2020 г. кредитополучателят е
починал и е бил наследен от непънолетния към този момент наследник В. Ч..
Поддържа се, че този ответник е приела наследството, оставено от майка й, както и е
встъпила в правоотношението, като е погасила задължения по договора за кредит,
което след смъртта на Д. възлизало на сумата 4480,67 лева, но част от него е било
погасено преди предявяването на исковете. На следващо място се поддържа, че е
сключил с другия ответник договор за встъпване в дълг, по силата на който И. Ч. се
1
задължил да отговаря за процесните задължения наред с В. Ч.. Претендира се сумата
3970,67 лева, представляваща непогасена главница по договора за кредит. Ищецът е
заявил искания да се приемат като доказателства по делото представените с исковата
молба документи, а в условията на евентуалност за допускане изслушването на
съдебно-икономическа експертиза за размера на дълга.
Ответниците не са подали отговори на исковата молба.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договора за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, е
предоставил такава на кредитополучателя, както и кредитен лимит в размер на сумата
4500 лева, която е била усвоена от кредитополучателя и за последния е възникнало
задължение за връщане на претендираната сума, ведно с дължимите лихви и такси в
съответствие с договореното, както и техният размер, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е
настъпило наследствено правоприемство и задълженията на кредитополучателя са
преминали към наследника му по закон, че е сключил валидно съглашение за
встъпване в дълг с другия ответник, с което последният се е задължил да отговаря
солидарно с длъжника, че е настъпил падежът на претендираното вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответниците е да докажат погасяване
на дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
За изслушване становището на птветниците преди приемане на доклада по
делото следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба,
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
2
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената
им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с
исковата молба документи.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца по реда на чл.195, ал.1
ГПК съдът да допусне изслушване на съдебно – счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, за първото по делото съдебно заседание за изслушване
становището на ответниците по обстоятелствата, за които е направено
доказателственото искане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2024
г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проект за доклада по
делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3