РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500059 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 59/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Й. Т. Й., чрез пълномощника
адв.С., против решение № 1091/23.12.2024г. по гр.дело № 1267/2024г. по описа
на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против
Прокуратурата на РБ да заплати обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 40 000 лв. над уважения размер от 7 000 лв., дължимо за незаконно
обвинение.
Иска се отмяна на решението в тази част, като неправилно и
незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен
изцяло. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е приел за
недоказани твърденията в исковата молба, че незаконното задържане и
лишения от основание наказателен процес са влошили здравословното
състояние на ищеца, довели са до разрив в семейните му отношения и в
обичайната му битова, обществена и професионална среда и причинно –
следствената връзка между тях и твърдяните вреди. Обезщетението не
съответства и на стандарта на живот за процесния период и на
възнагражденията, получавани от компютърните специалисти през
времетраенето му.
Въззивна жалба против решението в частта, в която е уважен
предявеният иск, е подадена от ответната Прокуратура, чрез нейния
представител В. Г. – прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас.
1
Иска се отмяната му в тази част като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, а при
условията на евентуалност – да бъде намалено присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Счита вредите за недоказани в производството, а изслушаните
свидетели за заинтересовани от изхода му и предубедени. Намира
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно
завишено, несъответстващо на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, на
социално – икономическите условия на живот и на съдебната практика. Моли
решението да бъде отменено в осъдителната му част и вместо него да бъде
постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или, при
условията на евентуалност, да бъде намалено присъденото обезщетение.
В съдебно заседание пред настоящия съд, така подадената жалба не се
поддържа от представителя на прокуратурата, който изразява становище за
потвърждаване на обжалваното решение.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Й. Т. Й., чрез
пълномощника адв.Синегерова, се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Сочи, че св. В., назначен за служебен защитник на ищеца в
наказателното производство е проявил значителна активност при защитата на
представлявания и грижи, надхвърлящи изискванията на служебния
ангажимен и показанията му основателно са кредитирани от съда, тъй като
той единствен е имал непосредствени впечатления от негативните
изживявания на ищеца. Още повече, че наказателното производството е
приключило и ищецът и св.Вълчев нямат финансови и други отношения.
Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено именно съобразно
стандарта на живот, действителните вреди и съдебната практика. Моли да и
бъдат присъдени направените в производството разноски.
Бургаския апелативен съд в рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение ПРБ e осъдена да заплати на Й. Т. Й., със
съдебен адрес гр.Б., ул.“Ц. С.“ № *, ет.*, ап.* сумата от 7 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконно повдигнато обвинение и водено срещу ищеца наказателно
производство, задържането му от прокуратурата за срок от 48 (четиридесет и
осем) часа и впоследствие задържането му под стража като мярка за
неотклонение за общ срок от осем месеца по досъдебно производство №
259/2019г. по описа на ОДМВР-Бургас, пр.пр.вх. № 7016/2019г. по описа на
Районна прокуратура гр.Бургас, образувано на 29.08.2019г. до окончателното
му приключване с присъда № 66/16.05.2022г., постановена по НОХД №
3521/21г. по описа на Районен съд гр.Бургас, влязла в законна сила на
18.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
присъдата- 18.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е
отхвърлил иска в останалата му част до размера на общо предявените 40 000
лева.
За да достигне до извод за основателност на иска до този размер, съдът
2
е обсъдил представените доказателства, от които е установена неоспорена
пред настоящата инстанция от страните фактическа обстановка.
Доказано е образуването на наказателно производство, по което ищецът
е привлечен, като обвиняем, с постановление от 07.10.2019г., предявено му на
26.02.2020г., за извършено престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
На 27.02.2020г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ с определение на Районен съд гр.Бургас, потвърдено
с определение на Окръжен съд гр.Бургас от 04.03.2020г., която е продължила
до 26.10.2020г., когато е отменена с постановление на Районна прокуратура
гр.Бургас, поради изтичане на предвидения в закона максимален срок от 8
(осем месеца).
На 19.07.2021г. срещу ищеца е изготвен и внесен обвинителен акт в
Районен съд гр.Бургас за извършено в условията на опасен рецидив
престъпление по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1б.“а“ от НК.
Първоинстанционният съд постановил оправдателна присъда, след
като в хода на съдебното следствие установил, че не са събрани доказателства,
свидетелстващи за участието на подсъдимия към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. При направени изводи, за отсъствие признаците от
състава на инкриминираното деяние, са отхвърлени и поддържаните от
прокуратурата доводи за наличие на квалифициращи обстоятелства, водещи
до по-тежка наказуемост на вмененото на ищеца престъпление.
Районна прокуратура гр.Бургас е протестирала присъдата пред
Окръжен съд гр.Бургас в срок.
С разпореждане № 2780/26.07.2022г. БРС е върнал протеста, поради
неотстраняване в указания от съда срок на недостатъците на внесения
протест. Разпореждането на първоинстанционния съд след обжалване е
потвърдено с определение № 377/18.04.2023г. на Окръжен съд гр.Бургас,
което е окончателно и на последната дата присъдата е влязла в законна сила.
Правилно по делото е прието, че са налице предпоставките по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй
като наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение е
завършило с постановяване на оправдателна присъда.
Що се отнася до настъпилите неимуществени вреди и обстоятелствата,
които следва да бъдат преценени при определяне на техния размер, съдът
приема следното:
Наказателното производство е продължило от 26.02.2020г., когато е
привлечено лицето като обвиняем и е продължило до 18.04.2023г., когато е
влязла в сила, като необжалвана, присъдата на РС. Срокът, преценен с оглед
тежестта на обвинението и развитието на наказателния процес в двете му фази
до постановяване на стабилен съдебен акт, не е извън разбирането за разумен.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода.
През цялото време Прокуратурата е поддържала обвинението, като е
внесла обвинителен акт, протестирала е оправдателната присъда.
Действително продължителността на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ е 8 месеца, т.е. в максимално допустимия по закон срок.
3
Характерът и степента на увреждането се определят от
обстоятелствата, при които е протекло наказателното производство, според
съдебната практика със задължителен характер (напр. решение № 401 от
21.10.2011г. по гр. д. № 483/2011г. на ВКС, ІV г.о.).
Спрямо ищеца по инициатива на ответника са взети ограничителни
мерки – изземване на лични вещи, задържане под стража. Това определя
интензитета на наказателното преследване, което обяснимо предизвиква
негативни изживявания, от вида на обичайните страх, несигурност, тревога,
които са преобладаващите чувства и емоции, връхлитащи човека при подобни
случаи.
Разпитаният свидетел доста подробно описва личностната промяна,
която е настъпила вследствие на повдигнатото обвинение, като я
характеризира с думи като „уплашен и възмутен човек“.
Изследвайки наличието на причинно-следствена зависимост между
увреждащото действие и настъпилите вреди, въззивният съд възприема
писмената документация, приложена по делото относно заболявания на
ищеца. Преценени данните в тяхната взаимовръзка и съпоставени с фактите,
извлечени от мед. документация относно началния момент, от който датират
оплакванията на ищеца може да се направи извод, че нито едно от двете
заболявания, за които се твърди, не е възникнало или по-скоро не е
първоначално диагностицирано, във времетраенето на наказателния процес,
което да обоснове извод, че именно незаконното обвинение е отключващ
фактор за всяко от тях.
При тези данни въззивният съд намира, че действително ищецът е бил
подложен на продължително негативно въздействие върху психиката и
телесното здраве по причина на незаконното обвинение.
От значение е и обстоятелството, че интензивността на наказателната
репресия е поддържана през целия период, като са извършвани процесуални
действия, насочени към постигането на осъдителна присъда- задържане под
стража, като мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт и
протестиране на оправдателната присъда. В нито един момент Прокуратурата
на РБ не е намерила основание да преразгледа ограничителните мерки,
наложени по нейна инициатива. По този начин до влизане в сила на
присъдата ищецът е преживявал постоянно мисълта за вероятното си
осъждане.
Въззивният съд не приема за доказани вреди, изразяващи се в
допълнителни негативни емоции вследствие на разрушени семейни връзки,
въз основа на свидетелството, за проведен единствен разговор със сестрата на
ищеца, в който, при научаване за поредното му задържане ,тя е заявила, че не
желае да я занимават повече. За съда остава неизяснен въпросът какви са били
взаимоотношенията между брата и сестрата в предходен на задържането
момент.
4
Не се събират данни, че ищецът не е могъл да си намери работа и това
допълнително го е потискало, както и да е бил обект на критики, нападки или
изолация в средата , в която е заживял в гр. Варна.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
производството прекратено, като по силата на чл. 4 от ЗОДОВ тя (чрез своя
процесуален субституент) дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от някое длъжностно
лице. Следователно, искът се явява доказан по своето основание. Спорът е
относно размера на реално претърпените от ищеца и доказани в процеса
вреди.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е 3
години), тежестта на обвинението с оглед възможното наказание (обвинение
по чл.206, ал.3 НК –тежко умишлено престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода), други ограничителни мерки (мярка за
неотклонение задържане под стража за 8 месеца, изземване на лични вещи).
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически изживявания, накърнената чест, достойнство, като при определяне
на паричния им еквивалент съдът следва да съобрази и икономическият
растеж и стандарта на живот към датата на увреждането. Стандартът на живот
в страната като критерий за определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е възприет и в решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. №
1107/2012г. на ВКС, ІV г.о., който критерий е правилно приложен в
обжалваното решение.
Действително увреждането е доказано, но от него не са настъпили
сериозни трайни последици за здравето на ищеца и съобразно общата
икономическа обстановка в страната към момента на влизане в сила на
присъдата през 2023г. въззивният съд намира, че присъденото обезщетение от
7 000лв. е съответно в пълна степен на доказаните вреди, за които отговорност
носи ответника.
5
Според въззивника-ищец доказаните по делото вреди са неправилно
оценени, като е определено обезщетение в по-нисък размер. Обратно, според
въззивника –ответник не е доказана причинната връзка между вредите и
поведението на Прокуратурата, а претендирания размер на вредите е
надценен.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които не се различават от изложените в обжалвания
съдебен акт. В този случай са налице вредни последици, които в съдебната
практика се определят като обичайни и присъдения размер е съобразен с
принципа на чл.52 ЗЗД.
Не се доказват вреди от получени сериозни хронични заболявания и от
влошени семейни взаимоотношения, поради което присъждане на
обезщетение в претедирания размер от 40 000лв. би представлявало
откронение от принципа на чл.52 ЗЗД.
При така установеното, въззивният съд приема, че с оглед събраните по
делото доказателства, на ищеца следва да бъде определено парично
обезщетение в размер на 7 000 лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1091/23.12.2024г. по гр.дело №
1267/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6