РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Русе, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520101188 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищцата М. Д. П. е предявил отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата в размер на 419,40 лв., представляваща неустойка по
чл.5, ал.2 от договор за паричен заем „Стандарт 14“ №***, сключен на ******
г. с ответника/точната разпоредба на договора е уточнена с допълнително
подадена молба-уточнение.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че на *** г. е
сключила с ответника договор за паричен заем „Стандарт 14“ № ***. През м.
февруари 2021 г. решила да погаси предсрочно задължението си, за което на
26.02.2021 ответникът й издал удостоверение за това, че няма непогасени
задължения. През м. март 2021 г. кандидатствала за ипотечен кредит и
поискала от ответника ново удостоверение, че е редовен платец и няма
непогасени задължения към този момент. Въпреки това ответникът я
уведомил, че има задължения в размер на 843,88 лева. Получила и справка от
ответника на 17.03.2021 г., в което било отразено, че със сума 1662,52 лв. е
погасила само част от задълженията си. Ищцата счита, че с това плащане тя е
погасила същите изцяло. Излага аргументи за наличие на неравноправни
1
клаузи в договора за паричен заем с ответника и по конкретно, че не дължи
неустойка в размер на 419,40 лв., начислена от ответника /съобразно
уточнения с допълнително подадената молба/ на осн. чл. 5, ал. 2 от договора.
Излага доводи за нарушение на разпоредби от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и за приложение на чл. 23 от този закон. С оглед на това се
претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че не му
дължи сумата в размер на 419,40 лв. неустойка по договора, предвидена в чл.
5, ал. 2 от същия. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответникът „ВИВА КРЕДИТ”ООД-София с ЕИК ********* оспорва
иска. Излага правни доводи за приложение на разпоредбите на ЗПК като
счита, че уговорките сключени между страните договор за заем не нарушават
същите.
За да се произнесе съдът съобрази следното :
По делото е установено, че на **** г. страните по делото са сключили
договор за паричен заем „Стандарт 14“ № ***, съгласно който ответникът е
предоставил на ищцата паричен заем при определени в договора условия като
уговорения годишен процент/ГПР/ на разходите е в размер 49,37 %. С оглед
предмета на договора за него са прилагат както Закона за потребителския
кредит /ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/(на основание чл. 24 от ЗПК/). В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 5 от договора, според
която се дължи неустойка в размер на 419.40 лева при неосигуряване в
тридневен срок от сключване на договора на обезпечение при условията на
2
чл.5, ал.1 от договора - поръчителството на поръчител, който да отговаря на
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от условия или банкова гаранция при условията
на чл.5, ал.1, т.2 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната
с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. На последно място, по посочения начин се
заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и
същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Тази уговорка се намира и в пряко противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗПК, т.к. от договора е видно, че ГПР без тези услуги е в максимален
размер – 49,37%. С тези уговорки се уговаря ГПР над законовия лимит и
поради това същата е нищожна и уговорената по чл.5, ал.2 от договора сума
не се дължи. С оглед на това предявеният иск се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
Предвид уважаването на иска разноските по делото следва да са за
сметка на ответника. Същите са в размер на 330 лв.– адвокатско
възнаграждение и 50 лв.– държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ВИВА
КРЕДИТ”ООД-София с ЕИК *********, че ищцата М. Д. П., ЕГН:**********
не му дължи сумата в размер на 419.40 лева, представляваща неустойка по
3
чл.5, ал.2 от сключен между страните договор за паричен заем „Стандарт 14“
№***/***** г.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ”ООД-София с ЕИК ********* да заплати на
М. Д. П., ЕГН:********** сумата в размер на 350 лв. - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4