О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ ________/___________2018 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито заседание, проведено
на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МЛ.С. МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 1185 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.
С решение № 48 от 21.05.2018 г. по т.д. № 243/2018 г. на ВКС, II ТО е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение
№ 2046 от 09.06.2015 г. по в. гр. д. № 1688 по описа на ВОС за 2015 г., като
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на подадената въззивна жалба.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго
-Про Продажби“ АД срещу решение № 1638 от 06.04.2015 г. по гр. д. № 10266/2014 г.
по описа на ВРС, VIII състав, с коeто по предявен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да заплати на
„КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 1756,25 лв., като платена от праводателя на ищеца
Нехрин Дилавер Елвер при първоначална липса на основание, представляваща
стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на
потребител с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление с. Ясеновец, ул. „Тича“ № 1, за периода от 18.12.2010 г. до
20.05.2011 г., за която е издадено
дебитно известие № ********** от 07.06.2011 г, като вземането е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 08.08.2014 г. до окончателното й
плащане.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал.
2 ГПК, като в мотивите си се е ограничил
в позоваване на съдебна практика без да анализира установената по делото
фактическа обстановка. От една страна е приел, че цедентът се явява потребител
на електрическа енергия, както и че при извършената проверка е установено, че
СТИ измерва с грешка над допустимата (- 97,93 %). От друга страна в
противоречие с тези изводи съдът е приел, че в полза на доставчика на
електрическа енергия не е налице основание за претендиране на заплащането на
доставената на потребителя на електрическа енергия. Според процесуалния
представител на въззивното дружество в случая договорната отговорност на абоната
е ангажирана поради виновно неизпълнение на чл. 16 от Общите условия на ОУ на
ДПЕЕЕМ, която разпоредба не е нито нищожна поради противоречие с чл. 82 ЗЗД,
нито неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, нито е прогласена за такива. Доколкото
по делото е установено основанието на предявения иск (продажба на ел. енергия
по смисъла на чл. 183 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ), съдът е следвало на основание чл.
162 ГПК да определи размера на дължимата сума. Твърди се, че в полза на цедента
(потребител на ел. енергия) не е съществувало вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради това, че заплащането на процесната сума е на договорно основание.
Съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е действителен, доколкото
същият е сключен при липса на предмет по посочените съображения за липса на
възникнало вземане от неоснователно обогатяване. Евентуално е недействителен
поради липса на съгласие, тъй като липсва надлежно учредяване на представителна
власт в полза на адв. Красимир Тодоров да извърши конкретно действие на
разпореждане с вземането. Неправилен е и изводът на съда, че длъжникът е
уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като
съобщаването за цесията не е направено от стария кредитор, както и поради липса
на представителна власт на адв. Красимир Тодоров за извършване на това действие.
Не представлява надлежно уведомяване и подаването на исковата молба до съда,
тъй като същата изхожда от цесионера. Недопустимо се явява и потвърждаването по
реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения отправя искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл.
261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.06.2018 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
НАПЪТВА на
основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.