Решение по дело №176/2012 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 164

 

гр. Тутракан, 27.12.2012 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: Г.Г.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 176/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗС.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 34 от ЗС. от ищците Р.М.Г. и Д.И.М. – Г., упълномощили с приложени в открито съдебно заседание (о. с. з.) Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 50732/25.09.2012 г. адв. Н.Б. от Адвокатска колегия – гр. Силистра и с Пълномощно от 12.11.2012 г. адв. Л.Д. от Адвокатска колегия – гр. София.

2.  Ищците твърдят, че заедно с ответника В.К.М. са съсобственици на Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан[1], с площ 88 кв. м., находяща се в гр. Тутракан, ***, разположена в поземлен имот, общинска собственост, с идентификатор, № 73496.500.3589. Същите излагат доводи, че са станали собственици съгласно Нот. акт № 96/12.11.2010 г., т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. № 567/2010 г. на Нотариус З.Н. , вписан в рег. на НК под № 307 и Нот. акт № 165/29.11.2011 г., т. VII, рег. № 4186, нот. д. № 954/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 в условията на съпружеска имуществена общност на ½ ид. части от процесния имот. Признава се факта, че останалата ½ ид. части от правото на собственост се притежава от В.К.М. на основание сделки, материализирани в Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д. № 104/2010 г. на Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 и Нот. акт № 158/28.11.2011 г., т. VII, рег. № 4157, нот. д. № 947/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413. Отправено е искане до съда да допусне делба на правото на собственост върху процесния имот при части ½ - общо за двамата ищци и ½ за ответника.

3. Ищците са поискали имота да бъде изнесен като неподеляем на публична продан във втората фаза на делбеното производство, във връзка с което са поискали допускането съдебно – техническа експертиза.

4. Ответникът В.К.М. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и е упълномощил с приложено в о. с. з. Пълномощно бл. № 81436/12.09.2012 г. адв. Г. П. от Адвокатска колегия – гр. Русе. 

5.  Същият не оспорва допустимостта и основателността на исковете за делба, но предявява искане за конкретизация на делбения предмет с включването в делбата на пристройка към описаният в исковата молба имот (магазин  - бивша сладкарница "Златна ябълка"), която пристройка със застроена площ 105, кв. м. се намирала в съседният имот, с идентификатор 73496.500.3588 и се състояла от тоалетни, предназначени за обслужване на персонала и посетителите, разделени съответно по две, два склада, предназначени съответно за съхранение на суровините за захарни изделия и готова продукция, заготвително помещение, в което се приготвят сладкарски изделия и два склада за амбалаж. Ответникът счита, че пристройката не представлява самостоятелен обект, а е предназначена да обслужва сградата, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 и поради тази причина имота, описан в исковата молба, следвало да бъде допуснат до делба заедно с пристройката към него. Имотът, който ответника счита, че следва да бъде допуснат до делба, бил описан в Нот акт № 37/06.02.1992 г., т. I, нот. д. № 51/1991 г., изповядан от съдия към Тутраканския районен съд (ТРС).  Излагат се доводи, че целият имот (магазинът и пристройката към него) са били реституирани на С.М.Ч. с Решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан и подобренията са били заплатени на Кооперация "Обединена потребителна кооперация "Дунав" (ОПК "Дунав" – правоприемник на РПК "Наркооп" – гр. Тутракан) от наследника на последния - М.С.Ч. . В последствие с Нот. акт № 429/23.10.1997 г., т. II, нот. д. № 867/1997 г., изповядан от Нотариус към ТРС е било установено правото на собственост на М.Й.П. (внучка на С.М.Ч. ). С Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д. № 104/2010 г. на Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 ответника придобил от наследниците на М.И.П. заедно с ¼ от сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 и "…пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588…". Именно тези пристройки, подобрения и приращения представляват според ответника пристройката, която същият счита, че следва да се допусне до делба заедно с основната сграда с  идентификатор № 73496.500.3589.1. Твърди се също така, че магазина и пристройката са попадали в парцели № 1440, 1441 в кв. 9 по предходният план на гр. Тутракан. В последствие, през 2005 г. за двете сгради незаконосъобразно били обособени самостоятелни поземлени имоти № 88 и 89 със Заповед № 733/28.07.2005 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан. Заповедта била обявена с Решение № 11/06.04.2007 г., постановено по адм. д. № 26/2006 г. на Окръжен съд – гр. Силистра,  потвърдено с Решение № 453/14.01.2008 г. по адм. д. № 7134/2007 г. на ВАС. Въпреки това въз основа на отменената заповед в кадастралната карта на града за двата поземлени имота били отредени отделни идентификатори - № 73496.500.3588 и 73496.500.3589.

6. Ищците, в отговор на твърдяните от ответника обстоятелства, заявяват със Становище вх. № 4293/14.08.2012 г. (л. 70 – 75 от д.), че сградата с идентификатор 73496.500.3588.1 не следва да бъде включвана в делбения предмет. Всички наследници на С.М.Ч. черпели правата си на собственост от един и същ акт - нотариален акт № 13, том I. регистър 166, дело № 23/1943 г. на Тутракански околийски съдия, с който техният наследодател бил придобил недвижим имот в гр. Тутракан, описан като един дюкян, под него маза и таванска стая, който в последствие бил изкупен по реда на ПМС № 60 от 1975 г. С решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община Тутракан бил реституиран именно този имот. Сградата с идентификатор 73496.500.3588.1 била построена след одържавяването на дюкяна и представлявала самостоятелен обект на правото на собственост. Поради тази причина тя не била реституирана на наследниците на С.М.Ч. и останала собственост на РПК "Наркооп", чиито правоприемник ОПК "Дунав" я бил продал на „Дерос” ООД. В тази връзка сградата с идентификатор 73496.500.3588.1 не била собственост на страните по делото и не следвало да бъде допускана до делба.

7. Ответникът със Становище вх. № 4741/17.09.2012 г. (л. 196 – 201 от д.) оспорва прехвърлителната сделка между ОПК "Дунав" и „Дерос” ООД, тъй като не са били спазени разпоредбите на Наредбата за търговете и конкурсите. В същото становище е отправена и молба за конституиране на трето лице като страна в делбеното производство, а именно „Дерос” ООД.

8. Молбата е отхвърлена с Протоколно определение от 26.09.2012 г. (л. 222 от д.), тъй като самият ответник е твърдял, че страната, чиито конституиране се иска, не е собственик, а в делбеното производство страни могат да бъдат само съсобствениците на процесните вещи.

 

По допустимостта

 

9. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

I.Имота до изкупуването му

 

10. На 29.03.1943 г. е изповядан Нот. акт за покупко - продажба № 13/29.03.1943 г., т. I, рег. № 166, д. № 23/1943 г. на Тутракански околийски съдия (л. 78 и 79  от д.), с който С.М.Ч. закупил от Д.И.Т. , един дюкян, под него маза и таванска стая, находящ се в гр. Тутракан, по ул***.

10.1. Съгласно писмо изх. № 19-10-2222/09.08.2012 г. (л. 135 от д.) на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) – гр. Силистра сградата (на която в последствие е отреден идентификатор 73496.500.3589.1) е полумасивна, едноетажна, с височина, по - голяма от нормалната, с дървен гредоред, с  покрив от керемиди. Същото се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото съдебно - строително - техническа експертиза (ССТЕ) (л. 216 от д.), което допълва, че сградата е с висок етаж, полумасивна, с дебелина на зида 48 см, с дървен гредоред и дървен едноскатен покрив с покритие от керемиди. Съгласно заключението на вещото лице строителни книжа за нейното изграждане не са налице. В същия смисъл е и Писмо изх. № УТ – 5712/27.08.2012 г. на Община Тутракан (л. 167 от д.).

10.2. Становищата на СГКК и заключението на вещото лице се базират върху актуалният вид на имоти с идентификатор № 73496.500.3588.1. и № 73496.500.3589.1, но тъй като по делото не се установява да са извършвани преустройства, свързани с основните конструктивни елементи на двете постройки, съдът счита, че такива характеристики сградите са имали към момента на изграждането им.

11. В периода 1975 г.[2] – 1984 г. сградата била изкупена по реда на ПМС № 60/1975 г., видно от Решението за реституиране (вж. т. 16)  и показанията на свид. А.С.М. ³.

 

II.Изграждането на пристройката

 

12. През 1984 г. сграда е „…дадена  от Съвета да се ползва от „Наркооп”…” съгласно показанията на свид. М. [3].

13. В периода 1984 - 1986 г. към дюкяна била изградена пристройка (към настоящият момент имот с идентификатор № 73496.500.3588.1.), която да го обслужва, с оглед ползването на дюкяна като сладкарница „Златна ябълка”, като същото се установява от показанията на свид. М. 3, свид. Е.И.П. [4], от заключението на назначената по делото ССТЕ и (л. 216 от д.) и Становището на СГКК (л. 135 от д.).

13.1.  От експертизата и становището се установява още, че пристройката е масивна стоманобетонна сграда, едноетажна, с нормална етажна височина, със самостоятелна носеща конструкция и зидове, а покривът e плоча, сградата е с дебелина на зида 25 см, с плосък покрив. Между двете сгради е налична фуга. Пристройката има самостоятелна стена иззидана до тази на старата постройка, което освен от експертизата и становището се установява и от показанията на свид. М. ⁸.

13.2. Вещото лице е констатирало, че още при строителството на пристройката, за връзката й със старата сграда са обособени две врати. Пристройката очевидно имала самостоятелен вход. Според свид. М. ⁸ той се намирал „…към пътя…” в северозападната част на пристройката. Свид. П. ⁴ твърди: „Там, където сега е книжарница[5], беше празно помещение с желязна врата, смъкваща се ролетка и там строителите прибираха инвентара. Имаше вход към улицата.” Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Е.И.Н. [6].  

13.3. В пристройката били изградени тоалетни, които да бъдат ползвани за дейността на сладкарницата, в който смисъл са и показанията на свид. М. ⁸ и свид. Н.И.И.  [7].

13.4. Съгласно Писмо изх. № УТ – 5566/10.08.2012 г. на Община Тутракан (л. 131 от д.) в архива към техническата служба не са открити строителни книжа, свързани с извършеното строителство на пристройката към сладкарница „Златна ябълка” – гр. Тутракан, ***. Съдът не приема, това становище за напълно достоверно, а вместо това кредитира заключението на ССТЕ, която е установила, че за пристройката има издаден Протокол обр. 16 и Удостоверение за търпимост (л. 216 от д., т. 1 и 3).

14. В последствие преди 2003 г. основната сграда и пристройката са ползвани за продажба на вестници погребално бюро, съгласно показанията на свид. М. [8]. Свид. П.  конкретизира: „В новата част беше вестниците и след това го направиха галантерия, защото моята снаха работеше там. На „Наркооп” плащаха наем през 1994 – 1995 г., така си спомням. Продаваха дрехи, галантерия.”. Последното се потвърждава и от показанията на свид. Н. ⁶ и приложения по делото Договор за наем от 21.03.1994 г. (л. 272 и 273 от д.).    

 

15. На 06.02.1992 г. с Нот. акт № 37/06.02.1992 г., т. I, нот. д. № 51/1991 г., изповядан от съдия към Тутраканския районен съд (л. 30 от д.) е удостоверено придобиване на правото на собственост по давностно владение върху Магазинно помещение и склад, с обща застроена площ от 160 кв. м., построено с отстъпено право на строеж в кв. 9 на гр. Тутракан, от РПК „Наркооп” – гр. Тутракан.

 

III.Реституция на имота

 

16. На 29.07.1992 е издадено Решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан (л. 48 от д.), с което на С.М.Ч. по реда на ЗВСНМСА е възстановена собствеността върху имот, изкупен по реда на ПМС № 60 и находящ се на ***, който към момента на издаването на решението представлявал сладкарница „Златна ябълка”. В същото решение на С.М.Ч. е указано да се споразумее с РПК „Наркооп” – гр. Тутракан относно заплащането на подобренията в имота, направени след 1975 г.

16.1. Вещото лице по назначената ССТЕ е заключило, че обектът на реституционното Решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община Тутракан съвпада с имота, описан в Нот. актъ за покупко - продажба № 13/29.03.1943 г. (л. 216 от д.).

17. На 10.05.1994 г. е постановено Решение № 416/10.05.1994 г. по гр. д. № 727/1993 г. на ТРС (л. 45 и 46 по д.), с което спрямо РПК „Наркооп” – гр. Тутракан  е признато за установено, че М.С.Ч.  е собственик по наследство на магазинно помещение с тавански стаи, находящо се на *** в гр. Тутракан и кооперацията е осъдена да му предаде владението върху имота, както и да му заплати обезщетение за пропуснато ползи. Със същото решение М.С.Ч.  е осъден да заплати на кооперацията сумата от 99 604 лв., представляващи направените в имота подобрения.     

 

IV.Придобиване на имота от страните

 

18. На 10.08.2001 г. ищците са сключили граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 186/10.08.2001 г., изд. от Община – гр. Велико Търново (л. 4 от д.).

19. От 2003 г. до 2010 г. процесните имоти са ползвани и за продажбата на промишлени стоки видно от Удостоверение изх. № РД 1885/23.09.2010 г., изд. от Община Тутракан и Удостоверение за регистрация № 82/13.07.2006 г., изд. от същия орган (л. 101 и 102 от д.), както и Договор за наем от 26.03.2003 г. (л. 269 – 271 от д.), сключен между М.С.Ч.  и ЕТ „Тепсихора – А. М. ”, разпитана като свидетел по делото. Към момента на разпита на свидетелите пристройката се е ползвала като адвокатска кантора и книжарница, изхождайки от изявленията на самите свидетели, които я идентифицират с актуалното й предназначение и обясняват за какво е ползвана тя преди това. Според свид. М. :⁸  ”Кантората и книжарницата са били складове за готова продукция и амбалаж.”. Свид. П.  уточнява:⁴: „Там, където сега е книжарница, беше празно помещение с желязна врата, смъкваща се ролетка и там строителите прибираха инвентара. Имаше вход към улицата. Към вестниците пак си имаше две стъпала. Сега там има адвокатска кантора.”.

20. На 23.12.2003 г. е изповядан Нот. акт за продажба на недвижим имот № 30/23.12.2003 г., т. III, общ. рег. № 3980, нот. д. № 445/2003 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 (л. 76 от д.), съгласно който ОПК „Дунав” – гр. Тутракан е прехвърлила на „Дерос” ООД собствеността върху Магазин, обособена част от магазинна сграда в парцел II, кв. 9 по плана на гр. Тутракан, построена през 1986 г., представляваща едноетажна, монолитна масивна постройка с бетонови основи, стоманобетонни колони, греди и плочи и тухлени преградни стени, покрита с плосък покрив с хидроизолация, предназначена за магазини, която е разположена в северната част на сградата, обекта се състои от две магазинни помещения със склад, със застроена площ от 47,77 кв. м., като магазина в източната част е със застроена площ, заедно със склада от 27,22 кв. м., а магазина в западната част е със застроена площ от 20,55 кв. м., като и двата магазина са със самостоятелни входове от северната част на сградата към улицата, обекта е построен в държавно дворно място в кв. 9, имот пл. № 1441 по плана на града, при граници и съседи: улица от север, празно дворно място от изток, имот пл.№ 1440 от юг и реституирана двуетажна къща в имот пл.№ 1441 от запад. 

20.1. Продажбата е извършена след проведен от ОПК „Дунав” – гр. Тутракан търг (л. 249 – 258 от д.) въз основа на решение на Общото събрание на кооперацията[9], оформено в Протокол от 19.12.2003 г. (Представеният протокол № 9/24.11.2003 г. не касае процесния недвижим имот), Заповед № 19/22.12.2003 г. на Председателя на кооперацията и Протокол от 22.12.2003 г. на тръжната комисия. 

20.2. На 08.04.2005 г. с Нот. акт № 116/08.04.2005 г., т. II, рег. № 1210, нот. д. № 445/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 (л. 77 от д.) е извършена поправка на горепосочения Нот. акт за продажба на недвижим имот № 30/23.12.2003 г. по отношение на площта на продадените помещения, като вместо „47,77 кв. м.” следвало да се чете „72,41 кв. м.”, а  вместо „застроена площ от 20,55 кв. м.” да се чете „застроена площ от 45,19 кв. м.”.

21. На 04.02.2008 г. със Заповед № РД-18-6/04.02.2008 г. на Изп. директор на АГКК била одобрена кадастралната карта на землището на гр. Тутракан видно от писмо изх. № 19-10-2222/09.08.2012 г. (л. 135 от д.) на СГКК – гр. Силистра. В писмото е обяснено, че тъй като процесните сгради били коренно различни по конструкция и с различни собственици, им били отредени отделни идентификатори (73496.500.3588.1 и 73496.500.3589.1), като били обособени в отделни поземлени имоти, чиито граници съвпадат с очертанията на сградите съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. (73496.500.3588 и 73496.500.3589).

21.1. Срещу одобрената кадастрална карта са постъпили възражения по реда 46, ал. 2 от ЗКИР, нито одобрената кадастрална карта е била обжалвана по реда на 49, ал. 2 ал. 4 от с. з. пред Силистренски административен съд. Поради това същата по отношение посочените имоти е влязла в сила, след което не е провеждано административно производство за изменението й по реда на 55 от ЗКИР.

22. На 12.05.2011 г. съгласно Протокол на ДСИ по изп. д. № 4/2011 г. по описа на СИС към ТРС (л. 218 и 219 от д.) е извършен въвод на „Дерос” ООД срещу ЕТ „Тепсихора – А. М. ” в помещение със застроена площ от 24,64 кв. м. част от магазин със застроена площ от 45,19 кв. м. в западната част на обособен търговски обект – магазин, обособен част от магазинна сграда, построена в имот с идентификатор № 73496.500.3588. При извършването на въвода на границата между последния и имот и имот с идентификатор № 73496.500.3589 са иззидани 2 бр. стени. Също така е избита и част от северната стена на помещението, в която се извършвал въвода с оглед осигуряването на достъп до него.

23. На 12.11.2010 г. е изповядан Нот. акт за замяна на недвижим имот № 96/12.11.2010 г., т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. № 567/2010 г. на Нотариус З.Н. , вписан в рег. на НК под № 307 (л. 8 и 9 от д.), съгласно който ищците са придобили собствеността върху 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1. срещу отстъпен на Д.Й.И ., недвижим имот, находящ се в с. Добруджанка, общ. Кайнарджа.

24. На 28.11.2011 г. е изповядан Нот. акт № 158/28.11.2011 г., т. VII, рег. № 4157, нот. д. № 947/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 (л. 10 и 11 от д.), с които който от С.К.К. и Я.К.С. на ответника са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1. 

25. На 29.11.2011 г. е изповядан Нот. акт № 165/29.11.2011 г., т. VII, рег. № 4186, нот. д. № 954/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 (л. 7 от д.), с който от С.М.Й. и З.М.С. на ищците са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1. 

26. На 07.04.2012 г. е изповядан Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д. № 104/2010 г. на Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 (л. 5 и 6  от д.), с който от Р.Л.П. и А.Р.П. на ответника са продадени 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1 заедно със всички пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588…".

 

V.Състояние на имотите към момента на експертизата

 

27. Съгласно заключението на вещото лице към момента на експертизата (л. 216 от д.):

27.1. площта на описания „дюкян" в н. а. № 13, том 1, рег. № 166, н. д. № 15 1943 г. на Тутраканския околийски съдия, измерена по плана в М 1:1000, е била 70 кв., а по архитектурното заснемане е 69,78 кв. м.

27.2. застроената площ на пристройката[10] е 72,41 кв. м, а по направените на място измервания и по кадастралната карта - 108 кв. м;

27.3. построените  в  поземлени  имоти с идентификатори  73496.500.3588  и 73496.500.3588 по кадастралната карта на  гр. Тутракан  постройки  отговарят  на дефиницията за самостоятелни сгради по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, респ. самостоятелни обекти по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, защото сградите са строени в различни периоди от време (едната - преди 1943 г., другата - в периода 1984 - 1986 г.), имат различна конструкция (старата е с висок етаж, полумасивна, с дебелина на зида 48 см, с дървен гредоред и дървен едноскатен покрив с покритие от керемиди, новата е с нормален етаж, масивна, стомано - бетонна, с дебелина на зида 25 см, с плосък покрив) и между тях има фуга.

 

VI.Неотносимост на останалите доказателства

 

28. Останалите, приложени по делото доказателства, неописани по – горе, съдът намира за неотносими към спорния предмет. В частност:

28.1. Такива са свидетелските показания касаещи вътрешни преустройства в пристройката (с идентификатор № 73496.500.3588.1.), които нямат отношение към дюкяна (с идентификатор № 73496.500.3589.1.). Съдът намира за неотносими и изложените обстоятелства, свързани с броя на водомерите и електромерите, тъй като снабдяването на отделните обекти с вода и ел. енергия зависи изцяло от волята на собствениците и начинът на ползването на помещенията.   

28.2. Представените документи, касаещи счетоводните записвания относно собствеността на процесните името от страна на ОПК „Дунав” не удостоверяват наличието или отказа от собственически права. Такива факти не установяват и документите, удостоверяващи заплащането на подобренията върху реституирания имот, тъй като последното не е елемент от възстановяването на правото на собственост (вж. т. 35).  

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

VII.По отношение на обект с идентификатор № 73496.500.3589.1

 

29. Представените по делото нотариални актове (вж. т. 23, 24, 25 и 26 от д.) имат доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор № 73496.500.3589.1, която нито се опровергава от останалите доказателства по делото, нито се оспорва от страните. Поради тази причина следва да се приеме, че ищците от една страна и ответникът, от друга, притежават по 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху този имот и подялбата му следва да бъде допусната при тези квоти. 

30. По отношение на ищците се установява, че собственическите права върху сградата са придобити в условията на семейна имуществена общност, която обуславя неделимост на имуществените права, поради което делбата следва да бъде допусната при определяне на общ дял от правото на собственост за двамата съпрузи.

 

VIII.По отношение на обект с идентификатор № 73496.500.3588.1

 

31. Съдът намира, че представеният под делото Нот. акт № 166/07.04.2010 г (л. 5 и 6  от д.), не легитимира ответника като собственик на пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор 73496.500.3588, тъй като същите не нито са индивидуализирани надлежно в нотариалният акт, нито пък са подкрепени от каквито и да е приложени по нотариалното дело доказателства (л. 169 – 195 от д.). Поради тази причина този документ не може да се ползва с доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост върху имот с 73496.500.3588.1, което налага да бъдат анализирани в детайли придобитите собственическите права върху този имот.

 

VIII.I.Реституционен ефект

32. По делото е безспорно установен факта, че през 1943 г. С.М.Ч. е придобил собствеността върху „…един дюкян, под него маза и таванска стая…”, който до в периода 1975 г.  – 1984 г. бил изкупен по реда на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.).

33. В периода 1984 - 1986 г. до него е била изградена пристройка, която била предназначена да обслужва дюкяна с оглед експлоатацията му като сладкарница „Златна ябълка” (вж. т. 12 и 13).      

34. Съгласно чл. 1 от ЗВНМРСА „…се възстановява правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на продадените от тях по реда на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.) обекти, ако в срок до 1 година от влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми.”. Законът е влязъл сила на 22.12.1991 г. Съдът приема, че издаденото Решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан удостоверява сбъдването на фактическия състав по възстановяването, в частност и връщането на купувачите на получената от продажбата сума.

35. Заплащането на подобренията върху имотите съгласно чл. 2 от с. з. е облигационно и то не е част от фактическият състав по възстановяването на собственическите права. Нещо повече, изр. 2 на чл. 2 от ЗВНМРСА изрично лишава направилото разноски лице от вещното право на задържане върху имота. Т. е. незаплащането на подобренията не само че не прегражда възможността за възстановяване на правото на собственост, но не дава право на направилото ги лице да осуети предаването на фактическата власт върху него. Същото е приел ТРС в постановеното Решение № 416/10.05.1994 г. по гр. д. № 727/1993 г., което ще бъде обсъдено по - късно (вж. т. 45).

36. В чл. 3 от ЗВНМРСА е ограничение на обема на реституираните права, като в случаите, когато е било „…извършено преустройство на имоти по чл. 1 или от тях и други обекти е образуван нов имот, ако не е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост. В тези случаи всеки от собствениците придобива идеална част от новообразувания имот, която съответства на цената на неговия имот към новообразувания по време на влизане на този закон в сила…”. По аргумент от обратното, ако не е извършено преустройство на имотите, от тях и други обекти не е образуван нов имот, или ако е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански оправдано, собствеността върху имотите се възстановява при вида, в който са съществували към момента на изкупуването (в първоначалното им положение) и не възниква съсобственост между бившите собственици и купувачите по ПМС № 60/1975 г.

37. В този смисъл определящ за формирането на правните изводи на съда е въпроса дали към момента на възстановяването на собствеността изкупеният дюкян е:

37.1. бил преустроен по начин, който е направил невъзможно или стопански неоправдано възстановяването му в първоначалното положение или

37.2. заедно с изградената през 1984-1985 г. пристройка са обединени в един обект, при което нито дюкяна нито пристройката да могат да се ползват самостоятелно според функционалното си предназначение.

38. Същото така следва да се установи дали след реституцията са извършени преустройства, които са довели до изгубването на самостоятелността на дюкяна или пристройката. 

 

VIII.II.Самостоятелност на  обектите

39. До изграждането на пристройката през 1984 -1985 г. дюкянът е съществувал самостоятелно като обект на правото на собственост.

40. Пристройката е била изградена като нова сграда с отделни конструктивни елементи, като зидовете на дюкяна и пристройката са отделени с фуга (вж. т. 13). Двете сгради са имали самостоятелни входове и не са зависели една от друга по повод осъществяването на достъпа до помещенията. 

41. Единственото преустройство, свързващо дюкяна и пристройката е избиването на част от стените между тях с оглед изграждането на врати за снабдяването на сладкарницата от складовете и ползването на тоалетните, изградени в пристройката.

41.1. По делото не са представени документи обуславящи законното извършване на тези преустройства. Доколкото последните попадат в обхвата на понятието „строеж” по смисъла на § 1 от ДР на ППЗТСУ (отм.), то за тях е следвало да бъде изготвена документацията по чл. 216 от ППЗТСУ (отм.), да бъде издадено разрешение за строеж по чл. 55 и сл. от ЗТСУ (отм.) и чл. 224 и сл. от ППЗТСУ (отм.), да бъдат съставени всички строителни книжа, изискващи се от закона. 

41.2.  Нещо повече, ССТЕ е установила, че за пристройката е издадено удостоверение за търпимост, което налага извода, че при извършването на строежа през 1984 – 1986 г. не са спазени всички законови разпоредби.   

42. От представените по делото доказателства не може да се установи с точност до кога дюкянът е бил ползван като сладкарница, но безспорно до момента на изповядването на сделката, с която пристройката е продадена на „Дерос” ООД (2003 г.),

основната сграда и пристройката са били вече ползвани за продажба на вестници, като погребално бюро, за продажбата на галантерия, а след 2006 г. - за продажба на промишлени стоки, книжарница, адвокатска кантора (вж. т. 19).

43. Поради тази причина съдът приема, че дюкянът и пристройката представляват всъщност две отделни сгради, които са били достатъчно функционално обособени, за да могат да бъдат ползвани (и след преустановяването на дейността на сладкарницата) самостоятелно с различна търговска цел. Още повече, че за извършеното свързване на сградите, чрез изграждането на врати между тях не е налице строителна документация, която да може да се установи законосъобразното им преустройство, промяната на предназначението им, или сливането им в един обект. 

44. Последното обуславя крайният извод, че към момента на възстановяването на собствеността върху дюкяна на наследниците на С.М.Ч. (1992 г.) двете сгради са съществували като отделни обекти на правото на собственост, в резултат на което реституционният ефект е настъпил по отношение на старата сграда с първоначалното и предназначение: „дюкян, под него маза и таванска стая”, каквото е и становището на вещото лице (вж. т. 16.1.).

45. Същото разрешение е възприето в Решение № 416/10.05.1994 г. по гр. д. № 727/1993 г. на ТРС от (вж. т. 17), с което е уважен ревиндикационният иск на М.С.Ч.  срещу РПК „Наркооп” – гр. Тутракан за предаването именно на имота във вида, в който е описан в Нот. актъ за покупко - продажба № 13/29.03.1943 г. Следва да се отбележи, че ако имотът бе изгубил своята самостоятелност на основание чл. 3 от ЗВНМРСА, между наследниците на С.М.Ч. и РПК „Наркооп” – гр. Тутракан би възникнала съсобственост върху целия обект (дюкяна и пристройката), в резултат на което съдът би бил обвързан да установи собственическите права на М.С.Ч.  само да размера на притежаваните от него идеални части и да отхвърли иска в частта, касаеща предаването на имота (тъй като същият в този случай искът би се оказал заведен срещу съсобственик – РПК „Наркооп” – гр. Тутракан).

46. След реституирането на дюкяна, не са предприети действия, с които да е променена функционалната му самостоятелност или тази на пристройката.

46.1. Установено е, че през 2011 г. при въвод, извършен от ДСИ (вж. т. 22) вратите между двете сгради са зазидани и е избита част от северната стена на пристройката. Не са налице документи, удостоверяващи законосъобразността и на тези преустройства, съгласно изискванията на чл. 141 и сл. от ЗУТ .

46.2. Доколкото тези действия обаче са насочени към обособяването, а не към сливането на двата обекта на правото на собственост, съдът намира, че те не са от естество да нарушат самостоятелността на двете сгради. 

47. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че сгради с идентификатор № 73496.500.3588.1. и  73496.500.3589.1. от момента на изграждането си до настоящият момента са съществували като самостоятелни обекти на правото на собственост.

48. Поради тази причина следва да бъдат кредитирани становището на СГКК (л. 135 от д.) и заключението на ССТЕ (л. 216 от д.), които еднозначно приемат, че дюкянът и пристройката, представляват самостоятелни сгради по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, респ. самостоятелни обекти по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ (а именно строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ). Още повече, че становището на СГКК и приложените към него скици и извлечение от кадастралния регистър по силата на чл. 2, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗКИР представляват официални документи по отношение на границите и площта на сградите, както и по отношение на самостоятелността им (отразена, чрез отреждането на отделни идентификатори), чиято материална доказателствена сила не е оборена (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о., ГК).

 

VIII.III.Собственически права на страните

 

49. Доколкото страните по делото съгласно удостоверение за наследници изх. № 23/16.05.2012 г. (л. 212 от д.) се явяват правоприемници на наследниците на С.М.Ч. , то страните безспорно са станали собственици на дюкяна (имот с идентификатор № 73496.500.3589.1.), но не и на пристройката към него (имот с идентификатор № 73496.500.3588.1.). Последната е съществувала като отделен обект на правото на собственост от построяването си 1984 – 1986 г., поради което не е реституирана заедно с дюкяна.

50. В тази връзка съдът намира, че от ответника не е направено искане за конкретизация на делбения предмет (съгласно приетото в т. 5) , а за включване на нов имот по чл. 341, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗС, по отношение на който обаче страните не могат да се легитимират като собственици.

51. След като страните не могат да докажат положителната предпоставка за допускането на делбата по отношение на имот с идентификатор № 73496.500.3588.1, съдът намира за безпредметно обсъждането на правата, които „Дерос” ООД е придобило върху същия имот, доколкото тези права са въведени в спорния предмет като правоизклюващо възражение срещу собственически права, които страните не са придобили. 

52. Поради тази причина съединеният иск за допускането на делбата на имот с идентификатор № 73496.500.3588.1, при така релевираното от ответника придобивно основание, се явява неоснователен.  

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3589.1 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин, точка, три хиляди петстотин осемдесет и девет, точка, едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, одобрена със Заповед РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК (съгласно представена по делото скица от 09.08.2012 г.), със статут на паметник на културата, с площ 88 кв. м., представляваща бивша сладкарница „Златна ябълка”, а преди това дюкян, под него маза и таванска стая, с административен адрес: се в гр. Тутракан, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73496.500.3589, при съседни поземлени имоти с идентификатори № 73496.500.635, № 73496.500.91, № 73496.500.3518, № 73496.500.3588 между:

·      Р.М.Г., с ЕГН ********** и Д.И.М. - Г., с ЕГН ********** и двамата с посочен по делото постоянен адрес: от ***, придобили правото  на собственсот с Нот. акт № 96/12.11.2010 г., т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. № 567/2010 г. на Нотариус З.Н. , вписан в рег. на НК под № 307 и Нот. акт № 165/29.11.2011 г., т. VII, рег. № 4186, нот. д. № 954/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 в условията на съпружеска имуществена общност, при обща квота: 1/2  (една втора) ид. ч. от правото на собственост и

·      В.К.М., с ЕГН **********, с посочен по делото постоянен адрес: ***, придобил правото на собственсот с Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д. № 104/2010 г. на Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 и Нот. акт № 158/28.11.2011 г., т. VII, рег. № 4157, нот. д. № 947/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413, при квота: 1/2  (една втора) ид. ч. от правото на собственост;

            ОТХВЪРЛЯ искът за делба на правото на собственост между същите страни, на същото основание и при същите квоти на следния недвижим имот: Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № 73496.500.3588.1 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, петстотин, точка, три хиляди петстотин осемдесет и осем, точка, едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, одобрена със Заповед РД-18-6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК (съгласно представена по делото скица от 09.08.2012), с площ 108 кв. м., представляваща едноетажна, монолитна масивна постройка с бетонови основи, стоманобетонни колони, греди и плочи и тухлени преградни стени, покрита с плосък покрив с хидроизолация, предназначена за магазини и състояща се  от склад и две магазинни помещения със самостоятелни входове от северната част на сградата към улицата, с административен адрес: гр. Тутракан, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 73496.500.3588, при съседни имоти с идентификатори № 73496.500.3589, № 73496.500.635, № 73496.500.3518, като неоснователен.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: