№ 501
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200827 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ с код по БУЛСТАТ *** против
наказателно постановление № 2829-F624962/25.11.2021г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4,
ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност на наказателното постановление.
Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
Директор М.Г..
За наказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал.
1 от КСО, съгласно който осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон
да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Св. М.К. съставила на 30.08.2021г. АУАН срещу „***“ за това, че не е подал в срок
данни с декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец май 2021г. като мястото за
подаване на декларация образец 6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице е в
сградата на ТД на НАП Бургас, град Бургас, ул. „Александровска” № 26, ет. 1. Декларация
образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, следва да се подаде в срока за
1
подаване на декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за
същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Датата, посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите е 30.06.2021г.
и декларацията следвало да бъде подадена до 30.06.2021 г.
Поради отсъствие и нужда от лечение на служителя, който подавал декларациите за
организацията, декларацията е била подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на 18.07.2021г. и е
приета с вх. № ***. Била изпратена покана за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и
получаване на Акт за установяване на административно нарушение за подадената след срока
декларация.
В указания срок се явил представляващ АУАН е съставен в негово присъствие.
Наказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 25.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на
актосъставител и воден свидетел, АУАН, представената преписка. Не се оспорва от
жалбоподателя, че е допуснато забавяне да се подаде декларация, но че е била налице
уважителна причина за това.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН. Съдебният състав обаче намира, че НП следва да се отмени поради
следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на декларация обр. 6
и че е осъществен състава на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 17.12.2019г. на МФ от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Според този състав нарушението е доказано и липсват нарушения на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Въпреки това обаче съдебният състав намира, че наказателното постановление
следва да се отмени, тъй като наказващият орган само формално е посочил, че не е налице
маловажен случай. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви
защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1
ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в пар. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН, съгласно който „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
Според чл.28, б. „а” ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
2
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
„маловажност” следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките именно на маловажен случай.
Нарушението е формално, изразява се в бездействие, но дадената легална дефиниция в пар.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН освен липсата на настъпили вредни последици предвижда и че
преценката може да се извърши и с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, напротив
организацията стриктно е спазвала своите задължения, касае се за пропуск, който е бил
отстранен веднага при завръщане на служителя.
Нарушението е било отстранено към момента на неговото констатиране и съставяне на
АУАН. Установи се от разпитания по делото свидетел В.К., че неподаването на
декларацията е резултат от нуждата да се лекува извън страната и липсва друго лице, което
да я подаде. Вярно е, че организацията следва да осигури по такъв начин работата, че да е
обезпечена дейността и да не се получават пропуски, но следва да се вземе предвид, че
разполага с ограничен бюджет, дължимите осигуровки са били внесени, явно е, че се касае за
инцидентен случай, липсват други подобни нарушения и затова според този състав деянието
и дееца се определят със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от този вид и сочат за маловажност на случая на административно
нарушение.
По изложените съображения и като намира, че е налице хипотезата е „маловажен
случай“, съдът намира, че НП следва да се отмени. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН предвид
отмяна на наказателното постановление заради маловажен случай, съдът следва да
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая с оглед отмяната на НП
право на разноски има само жалбоподателят, който не претендира разноски и затова съдът
не се произнася.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2829-F624962/25.11.2021г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***“ с код по БУЛСТАТ *** за
нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът предупреждава „***“ с код по БУЛСТАТ ***,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4