№ 504
гр. Варна, 04.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20253100900164 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Д. В., ЕГН
**********, с адрес в ******, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище в град София, се предявяват следните искове:
1. за заплащане на сумата 100 000 лева, представляваща претендиран размер на
дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на
ищцата при ПТП, настъпило на 20.10.2022г., около 21.00ч. на път VAR 2005, община
Аврен км. 13.900 по вина на водача на л.а. „Фиат Стило“ с ДК №********* А.К.С.,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното
събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ЗД „БУЛ ИНС” АД;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата 100 000 лв., считано от 20.10.2022г. (датата на уведомяване на
застрахователя с подадена писмена застрахователна претенция) до окончателното й
плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати
сторените разноски за производството по делото, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Още с исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде освободен от
заплащането на държавни такси и разноски по делото. В изпълнение на дадените с
разпореждане №1761/25.03.2025г. указания с молба вх. №9619 от 02.04.2025 е
представена декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК.
За да се произнесе по тази молба, съдът взе предвид следното:
С оглед цената на предявявания главен иск и относимите законови разпоредби –
1
чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 4 000 лева.
За предявявания акцесорен иск отделна държавна такса не се дължи.
По реда на чл.83, ал.2 от ГПК е декларирано, че макар и пълнолетна, ищцата е
ученичка дневна форма на обучение в 12-ти клас в Професионална техническа
гимназия гр. Варна, като живее в едно домакинство с родителите си в апартамент в
******. Не притежава недвижима собственост, влогове, МПС, няма доходи от наеми,
дивиденти от участие в търговски дружества или от дейност като едноличен търговец.
Ищцата е издържана от своите родители като средномесечно необходимите й средства
за издръжка са в размер на около 350 лева.
При тези данни съдът намира, че заплащането на държавната такса и разноските
по делото не е във възможностите на ищцата, поради което същата следва да бъде
освободена от задължение за тяхното плащане.
По изложените съображения и на основание чл.83, ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищцата С. Д. В., ЕГН **********, с адрес в ******, от
задължението за плащане на дължимата за производството по т.д. №164/2025г. на
Варненски окръжен съд, т.о., държавна такса в размер на 4 000 лева и разноски по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2