№ 1437
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниВ. Г. Н.
заседатели:С. С. Б.
при участието на секретаря РАЙНА Г. Ж.А
в присъствието на прокурора Р. Г. П.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело №
20252120202043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, и е
образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на
общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, и ал.3 НК и приложение на
чл.24,ал.1 НК спрямо посочените в предложението осъждания на М. Ж. Ж. ЕГН **********.
Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, в съответствие с параметрите в
изготвеното предложение, като излага обстойно и задълбочени аргументи, мотивиращи
предложеното увеличение на общото наказание.
Адв. М. М., назначен от съда за служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде
извършена между изброените в предложението осъждания, като настоява да не бъде приложен чл.
24 НК в посочения в предложението размер.
Осъденият М. Ж. Ж. моли кумулацията да бъде извършена в съгласие с изложеното от неговия
защитник.
Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи
:
М. Ж. Ж. ЕГН ********** видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността
му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.
Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените
наказания по следните присъди:
I. Група:
1.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 07.10.2021 г. по НОХД 1915/2021 г. по
описа на Районен съд -Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.3,
вр.чл.195,ал.1, т.4 вр. чл.194,ал.1 НК, като му е наложено наказание „пробация“ при следните
пробационни мерки:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, която да се изпълнява чрез
явяване и подписване на осъдения или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично;
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година;
-„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година.
1
Деянието е извършено 16.08.20 г. Споразумението влиза в сила на 07.10.2021 г.
2.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 26.10.2022 г. по НОХД 1856/2022
година по описа на РС-Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление 194,ал.3,
вр.ал.1 НК като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Деянието е извършено на 04.07.2021 г. Споразумението влиза в сила на 26.10.2021 година.
3.С Определение за одобряване на споразумение по НОХД №2716/2022 г.,в сила от 28.03.23 г., е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194,ал.1,вр.чл.26,ал.1, НК като му е
наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ 2 бр.седмични регистрации за срок от 8 месеца;
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца;
Деянието извършено на 27. 06.2021 г. Споразумението влиза в сила на 28.03.2023 година.
II. Група
1. С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 21.09.2023 г. по НОХД №2740/2023 г.
на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1, т.7,
вр.чл.194,ал.1,вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.
Деянието извършено на 09.01.2023 г. Споразумението влиза в сила на 21.09.2023 година.
2.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 07.12.2023 г. по НОХД № 2894/2023 г.на
БРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194,ал.1, вр.чл.26,ал.1 НК,за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, определено за изтърпяване
при първоначален общ режим.
Деянието е извършено в периода от 01.06.2021 година-06.07.2021 г. Споразумението влиза в сила на
07.12.2023 година.
3.С Присъда, в сила от 15.12.2023 г. по НОХД № 2050/2023 г.на БРС е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.7 вр. чл.194,ал.1, вр.чл.28,ал.1 НК,за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при
първоначален общ режим.
Деянието е извършено на 22.05.2022г. Присъдата влиза в сила на 15.12.2023 година.
4.С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 16.04.2025 г. по НОХД № 1876/2024 г.на
БРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.7 вр. чл.194,ал.1,
вр.чл.28,ал.1 НК,за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
отложено на осн. чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години.
Деянието е извършено в периода от 16.05.2023 година. Споразумението влиза в сила на 16.04.2025
година.
5. С Присъда, в сила от 29.05.2023 г. по НОХД № 1193/2025 г.на БРС е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.7 вр. чл.194,ал.1, вр.чл.28,ал.1, вр. чл.26,ал.1 НК,за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 14 месеца, определено за
изтърпяване при първоначален общ режим.
Деянието е извършено на 26.05.2023г. до 10.09.2023 г. Присъдата влиза в сила на 29.05.2025 година.
III. Група
С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 17.02.2025 г. по НОХД № 5208/2024 г.на
БРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а,ал.5, вр.ал.3,т.1 НК,за което му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
Деянието е извършено на 03.10.2024 година. Споразумението влиза в сила на 17.02.2025 година.
При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е
осъществило противоправните посегателства, предмет на трите цитирани осъждания, от обхвата на
група Първа, а именно по НОХД 1915/2021 г. на БРС , по НОХД 2716/2022 г. на РС-Бургас и по
НОХД 1856/2022 г.на РС-Бургас, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от
тях, преди датата 07.10.2021 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане
2
с определение за одобряване на споразумение по НОХД 1915/2021 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
Същевременно цитираните три осъждания от първата обособена кумулативна група са били
предмет на извършвани кумулации с Определение №849/03.05.2023г. по ЧНД 1349/2023 г. на БРС, в
сила от 19.05.2023 г., а също и с Определение №2578/14.11.2023 г. по ЧНД 4025/2023 г. на РС-
Бургас, като с цитираните два съдебни акта е определено едно общо най-тежко наказание, а именно
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, която да се изпълнява чрез
явяване и подписване на осъдения или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично;
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година;
-„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една година, към което
на осн. чл.23, ал.1 НК е присъединено наложеното на осъдения наказание глоба в размер на 100 лв.
по НОХД 1856/2022 г. на БРС.,
Видно от справката за съдимост, а и от справката на ГД „ИН“ на л.11 от делото , наказанието
пробация е изтърпяно в периода 18.10.2021 г. до 05.07.2022 г.
В този смисъл макар и не в напълно еднородно и идентично на настоящия казус съотношение е
формираната съдебна практика на въззивния съд в Решение№ 135/ 20.05.2024 г. по ВЧНД 81/2024 г.
по описа на БОС, в което се приема,че когато едно наказание е изтърпяно преди образуване на
производството по чл.306 ал.1 т.1 от НПК,то постановяване на повторното му изтърпяване с
постановените в тази връзка приспадания са ненужни и незаконосъобразни, тъй като при
произнасянето на съда по кумулацията на практика липсва годно за изпълнение наказание. С тези
аргументи, съдът приема,че е безпредметно да извършва последваща трета по ред кумулация
измежду двукратно групираните осъждания по на група Първа, а именно по НОХД 1915/2021 г. на
БРС , по НОХД 2716/2022 г. на РС-Бургас и по НОХД 1856/2022 г.на РС-Бургас.
Все в този контекст настоящият състав намира и,че предложението за привеждане в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода за срок от 15 дни , наложено с Определение по ЧНД 1267/2020 г.
на БОС като заменящо наказанието пробация по НОХД 4728/2019г. на БРС, е излишно и
незаконосъобразно, доколкото приложението на чл.68,ал.1 НК по отношение на наказанието 15
ЛОС е постановено с Определение №2578/14.11.2023 г. по ЧНД 4025/2023 г. на РС-Бургас и това
наказание е изтърпяно на 19.11.2023 г., видно от справката за съдимост на осъдения.
Все в този контекст и по аналогичен по правна специфика казус съдът препраща към правните
разрешения в Решение№ 135/ 20.05.2024 г. по ЧНД 81/2024 г. по описа на БОС: „Настоящата
инстанция намира за незаконосъобразно и противоречащо на доказателствата постановеното
от районния съд на основание чл.68 ал.1 от НК привеждане в изпълнение на условното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, наложено на Филипов по НОХД № 8520/ 2019г. на
Районен съд – София. Както се изяснява от цитираната справка рег. № 3441 от 14.03.2024г. на
ГД „Изпълнение на наказанията“, наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца по
споменатото дело е било изтърпяно ефективно от осъдения за времето от 25.11.2022г. до
25.03.2023г. включително.“
Същевременно, безспорно е и,че осъденото лице е осъществило общественоопасните деяния ,
предмет на петте цитирани осъждания, от обхвата на група Втора, а именно по НОХД
№2740/2023 г. на РС-Бургас, по НОХД № 2894/2023 г.на БРС, по НОХД № 2050/2023 г.на БРС,по
НОХД № 1876/2024 г.на БРС; по НОХД № 1193/2025 г.на БРС,преди да е имало влязъл в сила
осъдителен съдебен акт, за което и да е от тях, а именно преди първото в хронологична
последователност осъждане с влязло на 21.09.2023г. в сила определение за одобряване на
споразумение по НОХД 2740/2023 г. на БРС.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи
наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред
индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При
избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в
Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС , съгласно което – при
множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото
лице. В конкретния случай предложеният от БРП вариант за групиране се явява не само най-
благоприятен, но и единственият правилен подход при приложението на чл.23 и чл.25 НК, като при
него се формира една кумулативна верига, включваща всички пет осъждания.
3
Не е спорно, че с петте осъждания, предмет на обсъждане в настоящото производство, на
осъденото лице са налагани еднакви по вид наказания „лишаване от свобода“ за осъществени от
него престъпления, които по своите естество и обективна съставомерност оформят извод за
наличие на еднородна реална съвкупност- престъпления против собствеността, „кражба“.
Несъмнено и най-тежкото наказание, сред наложените за престъпленията в съвкупността, което
следва да се определи и наложи на осъдения е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 14
месеца, наложено на Ж. по НОХД 1193/2025 г. по описа на РС-Бургас.
В случая в контекста на преценката на съда относно приложението на чл.24 НК следва да бъдат
съобразени постулираните ръководни критерии, дадени в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС
по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК, При разрешаването на въпроса за необходимостта от
приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на
привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този
контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната
последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално
стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.
Съдът намира,че балансираният размер на пропорционалното и справедливо увеличение по чл.24
НК на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в случая се явява 2 месеца, до който
следва да бъде удовлетворено предложението на БРП.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо осъдения Ж. действително е необходимо
да се увеличи определеното общо най-тежко наказание, предвид количественото натрупване на
осъждания 5 на брой, чрез размер на това увеличение с 2 месеца до общ размер на 16 месеца.
Прилагането на чл.24 НК изисква съобразяване на множество фактори относно правните
характеристики на отделните престъпления, краткия времевия интервал между извършването им и
предходно осъществявано върху осъдения наказателноправно въздействие, нагледно илюстриращо
неотзивчивост на съзнанието на осъдения и липса на изпълнение на целите на специалната
превенция чрез наказанието „пробация“.
Не може да бъде пренебрегнато и проявлението на квалифициращи обстоятелства по отношение
на четири от деянията против собствеността, включени в съвкупността, именно квалификацията
на четири „в условията на повторност“, което е ориентир за настъпващи процеси на трайно
социално отслояване, липса на стремеж към трудова интеграция и инертно следване на девиантния
модел на социално съществуване от обвиняемия.
Към датата на извършване на включените в кумулативната група деяния, Ж. е бил на 40 г.,която
възраст е в границите на социалната и емоционална зрялост ,предвид което и престъпленията не
могат да бъдат отдадени на инцидентен младежки импулс, а съдът интерпретира като проява на
утвърдена негова антиобществена насоченост. Множеството осъждания са показател за
съществуването у него на утвърден антисоциален мироглед и липса на успешна поправително –
превантивна роля чрез прилагане на наказанието пробация. Изложеното илюстрира красноречиво
отсъстващо осмисляне на факторите, довели до престъпленията по предходната му група
осъждания /5 на брой/. Процесната и разглеждана в настоящото производство кумулативна група
от нови 5 осъждания на свой ред завишава нивото на личната обществена опасност на осъдения,
т.к. разкрива липса на ефективно преориентиране на поведението му в правно и социално
приемлива насока след изтърпявано наказание пробация и заменено наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД 4728/2019 г.на БРС,респ. усилията на държавата да го насочи към зачитане на
закона, и да култивира у личността дисциплинираност, сдържаност и съобразителност са останали
безплодни.
Отсъствието на позитивни стимули за трудова интеграция и нежеланието за организиране на
битието по правно приемлив начин са били заместени от интертното следване на обичайния
криминогенен модел,свързан с набавяне на препитание чрез извършване на кражби.
От друга страна, съдът отчита и,че по всяко от осъжданията, включени в кумулативната група,
осъденият е поддържал процесуално поведение, подпомагащо разкриването на обективната истина,
чрез самопризнания, обусловили ускорено развитие на наказателното производство по реда на
диференцираните процедури на Глава 29 НПК и Глава 27 НПК, съпътствано и с възстановяване на
причинените имуществени вреди по три от цитираните осъждания, което съставлява смекчаващо
обстоятелство с реално значение.Не на последно място, съдът отчита и,че по време на
осъществяване на деянията, включени в кумулативната група Ж. все още не е изтърпявал
4
ефективно наказание „лишаване от свобода“. Привеждането по реда на чл.68,ал.1 НК на
наказанието лишаване от свобода за срок от 15 дни с Определение по ЧНД 4025/2023 г. на БРС, в
сила от 30.11.2023г.е обусловило изтърпяване на това наказание едва в периода от 04.11.2023 г. –
19.11.2023 г.
Преди всичко при индивидуализация на наказанието, в т.ч. при приложението на чл.24 НК съдът
извършва и една прогноза относно индивидуалните корективни потребности на съответния
извършител на престъпленията и превантивни перспективи за поправяне,за укрепване
функционирането на личността и за минимизиране потенциалните рискове от бъдещи форми на
престъпно поведение. Без да се подценяват фундаментални ценности като защитата на правото на
собственост и в тази връзка да се неглижира нуждата от строгост на санкционната реакция срещу
посегателствата над тези ценности, съдът намира,че превантивната роля на наказанието не би била
осъществима чрез механичното налагане на ненужно тежко наказание в т.ч. и по пътя на чл.24,ал.,1
НК. Следването на подобен подход обуславя риск от превръщане наказанието, в произволна мярка
за възмездие, която в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия
престъплението, и не благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на
обществото.
Ето защо,увеличено по реда на чл.24,ал.1 НК с 2 месеца общо най-тежко наказание, до общ
размер от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ би било пропорционално като адекватен
показател за относително високата лична обществена опасност на осъдения и степента, тежестта и
социалната укоримост на престъпленията, включени в съвкупността.
На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС така определеното и увеличено общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим
На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ по всяко от осъжданията, включени в съвкупността.
На основание чл. 59 ,ал.1 и ал.2 от НК, следва да бъде приспаднат периодът на изтърпяване на
МНО „Задържане под стража“, „Домашен арест“ или друго задържане по смисъла на ЗМВР, по
което и да е от осъжданията, включени в съвкупността.
Съдът следва да постанови и наказанието глоба в размер на 800 лв., наложено на осъдения по
НОХД № 5208/2024 г.на БРС, да се изтърпява отделно, предвид датата на извършване на
престъплението по това осъждане 03.10.2024 г. и с оглед доказателствата, указващи на липса на
предприети действия във вр.с погасяване/събиране на глобата.
С тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения М. Ж. Ж. ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД №2740/2023 г. на РС-Бургас, по НОХД № 2894/2023 г на РС-
Бургас, по НОХД № 2050/2023 г. на РС-Бургас,по НОХД № 1876/2024 г. на РС-Бургас и по НОХД
№ 1193/2025 г. на РС-Бургас, а именно 14 /четиринадесет/ месеца „лишаване от свобода”.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24,ал.1 НК така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода” с 2 /два/ месеца до общ размер от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от
свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване
на така наложеното и увеличено общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода”.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК от така наложеното и увеличено общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ изтърпяната от осъдения М. Ж. Ж. ЕГН ********** до момента
част от наказанието „Лишаване от свобода“ по всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл. 59,ал.1 и ал.2 НК от така определеното и увеличено общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което М. Ж. Ж. ЕГН ********** е бил задържан
по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“
5
или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността.
ПОСТАНОВЯВА наказанието глоба в размер на 800 лв., наложено на М. Ж. Ж. ЕГН **********
по НОХД 5208/2024 г. по описа на РС-Бургас да се изтърпи отделно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бургаски
окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6