О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №2571
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети ноември
през две хиляди и петнадесета година,
В закрито заседание, в следния състав:
Окръжен съдия: Боряна Димитрова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното
от
съдията гражданско дело
номер 27 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на Д.К.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.
Диана Вълчева, БАК и адв. С.И., БАК, със съдебен адрес: *** срещу К.Д.К. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес: Адвокатско дружество „Костов, Стойков и Ко“, гр. Бургас, ул.
„Отец Паисий“ №11, ет. 3, с която ищецът претендира да бъде прогласена
нищожността на саморъчно завещание, съставено на 10.08.1992 г. от Мара Христова
Карталова, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението
върху следните имоти:
1.
недвижим имот, находящ се в гр. Айтос, ул. “Паркова“ № 10, представляващ
първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на
етажа 106 кв.м., ведно с ½ ид. част от тавански етаж и ½ ид. част
от избен етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху
дворно място, представляващо парцел X-1872 в кв. 117 по плана на гр. Айтос с площ от 465 кв.м., върху което е
построена сградата.
2.
½ ид.ч. от нива, цялата с площ 6 858 кв.м., находяща се в
землището на с. Разбойна, Община Руен, местност „Алангоза“, представляваща
реално обособена част от имот №038014 по КВС, целият с площ 34 278 кв.м.;
3.
¼ ид.ч. от нива, цялата с
площ 4 352 кв.м., находяща се в землището на с. Ръжица, Община Руен, местност
„Хайлямаз“, представляваща реално обособена част от имот №021026 по КВС на
селото;
4.
¼ ид.ч. от овощна градина,
цялата с площ 3 000 кв.м., находяща се в землището на с. Ръжица, Община Руен,
местност „Обрука“, представляваща реално обособена част от имот №045027 по КВС
на селото;
5.
¼ ид.ч. от нива, цялата с
площ 1 582 кв.м., находяща се в землището на с. Ръжица, Община Руен, местност „Джан
чешма“, представляваща реално обособена част от имот №053019 по КВС на селото;
Ответникът е предявил насрещен
иск, при условия на евентуалност, приет за разглеждане, с който
претендира при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, да бъде осъден ищецът да му
заплати сумата 10 350 лв. –сумата, с
която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените от него със
знанието и без противопоставянето на собствениците подобрения, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане. Моли до заплащане на извършените подобрения да му бъде признато
право на задържане на имота. Претендират се и съдебни разноски, и адвокатско
възнаграждение.
При проверка на редовността на
предявените искове, съгласно предл. 1 на
ал. 1 на чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на
настоящите искове с оглед предмета им-прогласяване нищожността на
саморъчно завещание, осъждане на ответника-владеещ несобственик да предаде на
ищеца владението върху недвижими имоти и евентуално – заплащане на подобренията
върху имотите, извършени от ответника, не е въведено нарочно особено исково производство
и следователно те следва да се разглеждат
по правилата на общия исков процес. След последваща проверка на основание чл.
129 от ГПК, извършена след многократно отстраняване на допуснатите нередовности,
се констатира, че исковите претенции,
както по главния, така и по насрещния иск са редовно приети за разглеждане.
Своевременно са постъпили и отговори по тях. При това положение ,книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на
ал. 1 на чл. 140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете са предявени съобразно правилата за родова и
местна подсъдност на чл. 104, т.3 и чл. 109 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на иска за прогласяване
нищожността на завещанието и положителната връзка на обусловеност с другите две
претенции – за връщане на имота на собственика му и за заплащане увеличената
стойност на имота, вследствие на подобренията, извършени от владелеца. По
въпроса за родовата подсъдност на делото е бил повдигнат спор за подсъдност,
разгледан в ч.гр.д. №26/2015 г по описа на Апелативен съд – гр. Бургас,
който се е произнесъл, че по всички кумулативно и евентуално предявени
претенции компетентен съд е Окръжен съд – Бургас.
Първоначалният иск е подаден от
активно легитимирано лице, което твърди, че е единствен собственик на имотите, които
не са в негова фактическа власт. Исковете са
насочени срещу лицето, за което
се твърди, че владее процесните имоти на нищожно основание. Евентуалният
насрещен иск е насочен срещу ищеца по първоначалния, в чиито имот са извършени
описаните подобрения.
Постъпили са отговори, книжата са
разменени редовно, допуснати и приети са представените с искомата молба,
насрещната и отговорите писмени доказателства и ангажирани гласни. Събрани са
всички необходими за решаване на спора доказателства.
В допълнение на доклад на съда, следва да се посочи:
Ищецът в исковата молба твърди,
че е единствен собственик на недвижим
имот, находяш се в Айтос, ул. „Паркова“ №10, който представлява: първи жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено
право на строеж върху УПИ X-1872 в кв. 117 по плана на гр. Айтос, при граници и съседи на етажа:
отгоре- втори жилищен етаж на наследници на Панайот Стоянов К.; отдолу – избен
етаж; отсрани – външен зид, със застроена площ на етажа 106 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от тавански етаж и ½ ид.ч. от избен етаж, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, върху което е построена сградата и представляващо ПИ №
1872 с площ 467 кв.м., УПИ X-1872 в кв. 117 по плана на гр. Айтос, при граници на ПИ: изток – дере и
река; запад – улица; север – ПИ №1871 и юг – ПИ №1873. Твърди, че правото му на
собственост произтича от наследяване по закон от родителите му К. и Мара
Карталови, които са починали, както и по силата на саморъчно завещание от
10.08.1992 г. от Мара Христова Карталова, починала на 27.12.12 г., обявено на
22.10.2013 г. с протокол на Съдията по вписвания при Районен съд – гр. Айтос. Ищецът
уточнява, че имотът е бил придобит от баща му – К.К.
по силата на реализирано право на строеж и доброволна делба, извършена с
договор от 12.07.1993 г., вписан с акт №25, т. I, вх.р. №478, парт. Кн.т. 85, стр. 298 от
13.07.1993 г. на СВ при РС-Айтос. Сочи още, че от 27.12.2012 г. ответникът
упражнявал фактическата власт върху целия имот, без да има основание за това и,
без да е действителен и единствен собственик. Ответникът претендира, че е
собственик по силата на завещание, като се снабдил и с Нотариален акт №131/2013
г. на нотариус №557 на НК Георги
Георгиев за собственост върху ¾ ид.ч. от гореупоменатия имот, който
документ ищецът оспорва като неверен, като издаден въз основа на нищожно
завещание – това от 10.08.92 г. на Мара Христова Карталова, обявено на 24.09.13
г. с протокол от Нотариус Станка Димова. Твърди, че при съставянето на
завещанието не са били спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 и следв. от ЗН –
посочената дата в него не била действителната, тъй като счита за невярна
посочената от наследодателката нейна възраст, която към момента на съставяне на
завещанието- 1992 г., е била 62 г., а не 75 г. Допълва, че завещанието било
неавтентично, ненаписано и неподписано от Мара Карталова. Уточнява, че със
съставянето на нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик, се пораждал
интерес за ищеца да защити правото си на собственост. Представя и ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си, като ангажираните от ищеца
свидетели са били призовани, а показанията им събрани в открито съдебно
заседание от 25.11.2014 г. С исковата молба е отправено и искане за назначаване
на графологическа експертиза, вещото лице по която е следвало да отговори на
въпроса - дали саморъчното завещание от
10.08.92 г. е написано от Мара Христова Карталова и подписано ли е от нея.
Вещото лице- графолог, е депозирал заключението си, прието от Районен съд – гр.
Айтос в открито заседание от 07.10.2014 г. Допуснати са и другите
доказателствени искания на ищеца – задължена е Нотариус Станка Димова, нотариус
с №250, да представи копие на саморъчното завещание, което е сторено. На
основание чл. 186 от ГПК е изискано от Служба по вписвания при АРС заверен
препис на Нотариален акт №131/2013 г. на
нотариус №557 Георги Георгиев, както и заверен препис на саморъчното
завещание от 10.08.1992 г.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло предявените срещу него искови претенции, като неоснователни и
недоказани. На първо място прави възражение,
че е придобил правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот
в резултат на явно, насмущавано и непрекъснато владение върху имота за период
повече от 10 години. Останалите ¾ ид.ч. сочи, че притежава по силата на
завещателното разпореждане. При условия на евентуалност прави възражение по чл.
72 от ЗС за задържане на процесния имот до заплащане от страна на ищеца на
извършените подобрения в имота. По иска за прогласяване нищожността на
саморъчното завещание твърди, че при изготвянето и обявяването му, са били
спазени всички изисквания на закона. Сочи, че твърденията в исковата молба били
взаимоизключващи се и, че оспореното завещание било написано изцяло ръкописно и
подписано от наследодателката Мара Карталова, означена е датата на съставянето
му цифром и словом, индивидуализирано е лицето, в чиято полза се завещава.
Счита за неоснователно възражението за недостоверна дата на завещанието с
аргумента грешно посочената възраст на завещателката, тъй като над цифрата „75
год.“, бабата на ответника собственоръчно била изписала и цифрата „62 год.“,
която съответства на действителната й възраст. Настоява, че съгл. съдебната
практика, извършените след съставянето на завещанието, поправки и допълнения не
засягали валидността на акта. Освен това, завещанието било обявено по
установения ред и форма от Нотариус Станка Димова, която при задължителната си
проверка е констатирала, че завещанието е извършено собственоръчно, на една
страница, на ланиран лист, голям формат, без зачертвания, поправки, ясно и
четливо, надлежно оформено, датирано и подписано от завещателя. Впоследствие,
последното е било и вписано в изпълнение на чл. 112, б. „и“ от ЗС и чл. 4, б.
„и“ от ПВп в Службата по вписвания при
РС-Айтос под №35/27.09.2013 г., том III, вх. рег. № 3194. Към исковата молба е добавено
завещание от същата дата – 10.08.1992 г., вписано в Служба по впсивания към
РС-Айтос на 22.10.2013 г. под №90, том III, вх. рег. № 3593, извършено в
полза на ищеца. Поради тази причина ответникът релевира възражение за нищожност
на завещанието, приложено с исковата молба, на основание чл. 42, б. „б“ във вр.
с чл. 25, ал. 1, пр. „първо“ от ЗН, като твърди, че последното не е написано и
подписано собственоръчно от завещателката Мара Карталова. По ревандикационната
претенция, оспорва ищецът да е придобил процесния имот, по силата на
завещателно разпореждане от 10.08.1992 г., тъй като последното било
недействително. Освен това и съгл. представения по делото Нотариален акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК, към датата на
предявяване на иска ответникът е притежавал ¾ ид.ч. от имота, следователно можел да търси
предаване само на притежаваните от него оставащи идеални части. Ответникът сочи
още, че не упражнява фактическото владение върху целия имот от 27.12.2010г., а
още от средата на 2002 г. Последният бил роден и отраснал в този имот, отгледан
е от покойната му баба, тъй като родителите му се изнесли в с. Дрянковец от
1991 г. След завършване на висшето си образование е обособил в приземния етаж
две самостоятелни стаи, в едната от които живеела баба му. Още тогава прародителите
на ответника твърдяли, че били решили да остаявят къщата в град Айтос на него,
тъй като жилищният имот в с. Дрянковец били дарили на баща му – ищец в
настоящото производство. Малко след това починал дядо му и от тогава ответникът
заплащал всички консумативи за имота, стопанисвал го. Баща му не ползвал къщата
в град Айтос, а тази в с. Дрянковец, която през 1995 г. му била подарена с
Нотариален акт №132/20.03.1995 г., том 1, дело №13/1995 г.. Заявява, че от
смъртта на дядо му до момента на завеждане на делото владее, ползва и се грижи
за оставените от него, като наследство на баща му, идеални части от къщата в
град Айтос. Намерението му да свои имота, също било известно на семейството му
и на баща му, тъй като винаги в разговорите си с тях бил демонстрирал волята
си, че прави подобрения и ремонти на къщата, тъй като счита, че един ден ще я
придобие. Ищецът никога през периода 2002 г. - 2013 г. не бил упражнявал
реалното владение и ползване, нито върху оставените в наследство от баща му ¼
идеални части, нито върху целия имот. След
смъртта на баща му, ищецът не е декларирал пред данъчната служба
обстоятелството, че е придобил идеални части от имота по наследство. През
годините от 2002 до 2013 г. всички публични задължения за имота - данъци, такси
и пр. са били заплащани от ответника. Ако се приеме, че ищецът е собственик на
имот, прави при условията на евентуалност възражение
на основание чл. 72 от ЗС за задържане на имота до заплащане от ищеца на
извършените от ответника в него подобрения на обща стойност от 21 110 лв.,
извършени със знанието и без противопоставянето му, с които увеличил
многократно стойността на имота. Подобренията били извършени след откриване на
наследството на Мара Карталова, т.е. със знанието, че владението му почива на
годно правно основание. Поради това, ответникът твърди, че е добросъвестен
подобрител. Изброява по години и пера следните подобрения: През 2013 година е
извършил ремонт на коридора, който включвал: Смяна на стара дървена врата и
поставяне на нова алуминиева врата, заедно с обръщане на вратата и декорация на
стойност от 500 лева; Ламиниране на стените на малкия коридор на стойност от
1000 лева; Смяна на стар дървен прозорец и поставяне на нов от PVC дограма и
обръщане на стойност от 300 лева; Поставяне на паркет, циклене и лакиране на
паркета и поставяне на первази на обща стойност от 1500 лева; Шпакловка на стените на коридора и полагане на
сатенен латекс на обща стойност от 800 лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт
на тоалетната в имота, включващ: Цялостна подмяна на водопроводната инсталация
в тоалетната (за чиста и мръсна вода) на обща стойност от 550 лева; Поставяне
на нова тоалетна чиния на стойност от 480 лева и на нова мивка па стойност от 100 лева; Поставяне
на нова душ батерия на стойност от 150 лева и на нова вра га от PVC дограма на
стойност от 400 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне на нови плочки по стени и
под на обща стойност от 1700 лева; Поставяне на окачен таван от PVC плоскости
на стойност от 200 лева. През 2013 г. извършил пълен ремонт на банята в имота включващ:
цялостна подмяна на водопроводната инсталация в банята на стойност 400 лв.; Поставяне
на нова врата от PVC дограма - 400 лева;
нов прозорец от PVC дограма – 300 лв.; Поставяне на окачен таван от PVC
плоскости – 450 лв.; Поставяне на
нова душ батерия на стойност от 150 лв.; Поставяне на 2 нови батерии за мивка -
200 лв.; нова мивка - 350 лв.; Шпакловка, мазилка и поставяне на нови плочки по
стени и под на - 2500 лв.; Поставяне на нов бойлер - 380 лв.; През 2013 г.
извършил ремонт и обзавеждане на хола, спалнята и детската стая в имота
включващ: Смяна на стара дървена дограма и поставяне на нова PVC дограма на 4 прозореца
на обща стойност от 2 320 лева; Шпакловка и мазилка в трите стаи и поставяне на
топлоизолация на спалнята на обща стойност от 4 000 лева; Циклене на дюшеме в
трите стаи на стойност от 2 000 лева. Представя и ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си. Оспорва автентичността и верността на представеното
от ищеца Саморъчно завещание от 10.08.1992 г., вписано в Службата по вписвания
при РС-Айтос на 22.10.2013 г., вх. per. № 3593.
Оспорена е и верността на
представеното от ищеца Удостоверение за данъчна оценка с изх. №**********/12.12.2013
г. на отдел МДТ към Община Айтос (л. 14 от делото пред АРС), в което имотът е
оценен на 28 915 лв. Ответникът е представил друго удостоверение за
данъчна оценка изх. №********** от 01.04.14 г. (л. 119) за 40 482 лв.
Предвид несъответствието между двете оценки е разпитана в качеството й на
свидетел началника на отдел МДТ в Община Айтос – Даниела Алакушева. Съгласно
показанията й, в техническа служба е била допусната грешка при отразяване на
устройствената зона на имота и след издаване на служебна справка е представено
ново удостоверение за ДО на имота изх. № **********/02.12.14 г. с псоочен
размер от 40 482 лв. Предвид гореизложеното, Районен съд – Айтос с
определение от 08.12.14 г. на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК е признал
Удостоверение за ДО изх. №**********/12.12.2013 г. за неистински документ и го
е изключил от доказателствата по делото. Във връзка с възражението за нищожност и
оспорването на представеното от ищеца писмено доказателство- саморъчно
завещание от 10.08.1992 г., вписано в Службата по вписвания при РС-Айтос под №
90, том III, вх. per. № 3593, съдът е допуснал съдебно графологична експертиза,
вещото лице по която е дало заключение, че саморъчното завещание, представено
от ответника, също е написано и подписано от Мара Христова Карталова. Изискано
е от Служба по вписвания при PC-Айтос заверен препис от Саморъчно завещание от
10.08.1992 г., вписано в Службата по вписвания при PC-Айтос на 22.10.2013 г.
под № 90, том 111, вх. per. №3593; Допуснати са и поисканите свидетели. Във
връзка с твърденията са извършени подобрения в имота е поискана и допусната от
РС-гр. Айтос съдебно-техническа експертиза, с която е установена увеличената
пазарна стойност на имота, вследствие на ремонта. Издадени са и поисканите от
ответника съдебни удостоверения.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът депозира насрещен иск
срещу ищеца, с който претендира заплащане на сумата 10 350 лв. – обща стойност на направени подобрения на имота, находящ
се на първия етаж в жил. Сграда на ул. „Паркова“ №10. Твърди, че от 2002 г.
владее, ползва и стопанисва ¼ ид.ч. от процесния имот, несмущавано и
непрекъснато, а след смъртта на баба му Мара Карталова до датата на исковата
молба - целия недвижим имот. През целия период на владението му е заплащал
необходимите разноски за поддържането на имота, публичните му задължения, не е
допускал трети лица да смущават владението му и е влагал в него свои средства. Във
връзка с това и при условие, че ревандикационният иск на баща му бъде уважен,
търси заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие
на извършените от него със знанието и
без противопоставянето на собствениците подобрения. Моли до заплащане на
извършените подобрения да му бъде признато право на задържане на имота. Описва
извършените подобрения в периода 2002 г. - 2012 г. по пера по следния начин: за
извършен 2006 г. ремонт на приземния етаж - Смяна на стара дървена дограма и
поставяне на нова PVC дограма на обща стойност от 2000 лева; нова алуминиева врата на вьншната тоалетна - 360
лева; Поставяне на нова метална врата – 300 лв.; Боядисване на постълбищното
пространство - 340 лева. Ремонт през 2008 г. на кухня и всекиднвена, включващ: смяна
на стара и поставяне на нова дограма – 1500 лв., поставяне на ролетни щори –
500 лв.; измазване и боядисване на две стаи – 500 лв.; циклене на две стаи –
500 лв.; монтаж на нова кухня – 2300 лв.; нова алуминиева мивка – 500 лв. и нов
климатик – 1500 лв. Общата стойност на извършените от него подобрения в периода
2002 г.- 2012 г. определя на 10 350 лева. Твърди, че на баща му са била
известни извършваните ремонти, на които последният по никакъв начин не се е
противопоставял. Представя писмени и ангажира гласни доказателства в подкрепа
на твърденията си, като писмените доказателства са приети, а свидетелите са
изслушани по гр.д. №1024/2013 г. на Районен съд – Айтос. Допусната е и
поисканата съдебно-техническа експертиза.
Постъпил е от Д.К.К. отговор на
насрещния иск, с който ответникът по насрещната претеция сочи за неверни
твърденията, че К.К. е упражнявал владение върху
имота като собственик, нито че е извършвал подобрения като добросъвестен
владелец. К.К. бил поискал обявяване на саморъчно
завещание и се снабдил с нотариален акт
за имота едва през 2013 год. Твърди, че не е напускал никога имота в Айтос, а
имотът в с. Дрянковец представлявал семейна вила, където той осъществявал
търговската си дейност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
претенцията за извършени ремонтни работи в периода 2006-2008 г. Освен това
сочи, че от края на 2012 г. достъпът до имота му е бил отказан, поради което
той не знаел за извършените от сина му подобрения през 2013 г., нито се е
съгласявал с тях. Допълва, че извършените 2013 г. ремонтни дейности били
извършени неуместно и без никаква необходимост, без знанието на собственика на
имота. Уточнява, че извършените 2006-2008 г. подобрения били извършени приживе
на наследодателката с нейни средства и средстав на сина й – ищец по
първоначалния иск. Към момента на извършването им Мара Карталова е била
собственик на ¾ ид.ч. от имота, а синът й – само на ¼. Оспорва
като неоснователна претенцията за заплащане на увеличената стойност на имота, в
т. ч. на стойността на следните подобрения: Представляващи движими вещи, лесно
отстраними от имота: Нова душ батерия за тоалетна през 2013 - 150 лв.; Нова душ
батерия за баня през 2013 - 150 лв.; 2 нови батерии за мивка за баня през 2013-
200 лв.; Нов бойлер за баня през 2013- 380 лв.; Нов климатик на кухня и
всекидневна - 1550 лв. Посочените сочи, че не представляват подобрения, тъй
като не са нововъведения, които са трайно прикрепени към имота и, без да се
поврежда имота могат да бъдат демонтирани. Освен това счита, че батериите и
тяхната смяна с нови представлявало разход, свързан с текущото ползване на
имота, т.нар обикновени разноски, които не се дължат от собственика, а се
поемат от ползвателя. Друга част от претендираните за заплащане работи твърди,
че не представляват подобрения, тъй като не увеличават стойността на имота, а
са разноски във връзка с обикновеното ползване и текущо поддържане на имота,
представляващи - През 2006 г. измазване и боядисване на подстълбищното
пространство - 340 лв.; През 2008 г. измазване и боядисване на две стаи - 500 лв.; През 2008 г. циклене на 2 стаи
/кухня и всекидневна/ - 500 лв.; През 2013 г. шпакловка на стените на коридора
и полагане на сатенен латекс - 800 лв.; През 2013 г. шпакловка и мазилка в
трите стаи - хол, спалня и детска, и поставяне на топлоизолация - 4000 лв.; През
2013 г. циклене на дюшеме в трите стаи - хол, спалня и детска - 2 000 лв.; През
2013 г. поставяне на нова тоалетна чиния - 480 лв.; През 2013 г. поставяне на
нова мивка в тоалетната - 100 лв.; През 2013 г. поставяне на нова мивка в
банята - 350 лв.; През 2008 г. поставяне на нова алуминиева мивка за вградена
кухня – 500 лв. Относно ремонта на приземния етаж и претенцията за заплащането
му твърди, че металната врата, поставена на входа на ветеринарния кабинет на К.К. била поставена изцяло в негова полза и интерес. Същото
счита и за смяната на дървени с PVC врати; ламиниране на стените в коридора, поставян на паркет, циклене и
лакиране; нова вградена кухня; поставяне на нови плочи и стени в банята и
тоалетната; смяна на ВиК инсталация; поставяне на окачен таван. Допълва, че
последно изброените подобрения не увеличават полезните качества на имота, нямат
практически смисъл и затова не подлежат на обезщетяване и остават за сметка на
този, който ги е извършил. Намира извършените подобрения за неналожителни,
неуместни, безсмислени рзходи и прищявки. Относно смяната на прозорците с PVC прозорци и поставяне на ролетни щори
2006-2008 г. , твърди, че подмяната е извършена с негови и на майка му
средства. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли за
допускане на трима свидетели, които Районен съд – гр. Айтос е разпитал в
открито съдебно заседание.
Ищецът по насрещния иск е
депозирал становище по отговора на ответника,
с което оспорва всички направени възражения и фактически твърдения.
Противопоставя се на твърдението, че Д.К. ***, респ., че фактически не е
напускал процесното жилище с адрес гр. Айтос, ул. „Паркова" № 10, като поддържа,
че баща му още през 1991 г. се е преместил да живее в с. Дрянковец, общ. Айтос.
В доказателство на посоченото сочи обстоятелството, че на 04.02.1995 г. лично
баща му е променил адресната си регистрация в село Дрянковец, общ. Айтос, обл.
Бургас, съответно е бил регистриран и е гласувал в изборната секция в село
Дрянковец, а не в гр. Айтос. Освен това, пак лично е декларирал пред
компетентните данъчни служби, че жилището му е в село Дрянковец, а не в гр.
Айтос. На този адрес били партидите за електроенергия, вода, телефон, които той
е заплащал през годините. На този адрес е регистрирано и се съхранявало и личното
му ловно оръжие. Оспорва като невярно твърдението, че къщата в с. Дрянковец, в
която живее Д.К., представлява семейна вила, и че се ползва единствено за
почивка. Оспорва и твърденията, че ответникът по насрещния иск използвал къщата
само за търговската си дейност като ЕТ, поради факта, че от края на 90те
години, „Ю.М.Д. - Д.К." е спряна и не извършва търговска дейност, за което
са подавани декларации, че е спряна. Оспорва
и твърдението, че през Декември 2012 г.
ищецът по главните бил изгонен от процесния имот в гр. Айтос, ул.
„Паркова" № 10, тъй като той въобще не е пребивавал там. По отношение на възражението
за изтекла погасителна давност спрямо претенцията ответника за извършени
подобрения в периода 2006 - 2008 г. сочи, че в случая е приложима общата
5-годишна давност, която започва да тече от момента на прекъсване на владението
на подобрителя, а щом владението му не е било прекъсвано - от момента, в който
е било смутено, чрез предявяването на иска по чл. 108 от ЗС. В конкретния казус,
давността за претенцията/възражението му следвало да започне да тече от датата
на депозиране на първоначалната искова молба в деловодството на РС-Айтос.
Поддържа, че Д.К. е знаел и се е съгласявал с извършените през 2012 г. - 2013
г. подобрения в имота. Добавя, че ако ответника твърди, че жилището му е в гр.
Айтос, на ул. „Паркова" № 10, както и, че той е живял в този имот до
твърдяното „изгонване" през м. Декември 2012 г., би следвало да са му
известни извършените до този момент ремонтни дейности. Освен това, К.К. уточнява, че всички ремонти, вкл. и последният от 2012
г. - 2013 г. са били съгласувани и извършени със знанието и съгласието на баба
му, като собственик на къщата. На самостоятелно правно основание, счита че
извършените от него подобрения след смъртта на баба му, т.е. след 27.12.2012
г., са били като добросъвестен владелец, тъй след тази дата владението върху имота
и подобренията които е извършвал са основани на акт - завещателно разпореждане в
негова полза. Сочи още, че нито покойната му баба, нито баща му са давали
парични средства за извършването на който и да е ремонт в процесния имот,
всички посочени подобрения са извършвани с лични средства на К.К.. В момента на извършването на тези подобрения баба му е
била пенсионерка, а баща му не е работил никъде, като в известен период е бил
регистриран в Бюрото по труда, поради което в периода на извършване на
подобренията в имота ответникът Д.К. не е имал никакви доходи от трудова и
търговска дейност. Противопоставя се и на възраженията, че част от подобренията
/посочени в пункт I от отговора/ представляват движими вещи, лесно отстраними
от имота с аргумента, че са елементи от цялостната водопроводна инсталация и
без тяхното монтиране съответната инсталация не може да се използва
функционално, тъй като противното би означавало водата, която тече под налягане
във водопроводните тръби да изтича свободно между тях и посочените елементи.
Бойлера, климатиците в кухнята и всекидневната, също били трайно прикрепени към
имота, тъй като демонтирането им във всеки един случай налага нарушаване на
целостта на стената, на която са поставени. По отношение на металната врата,
монтирана през 2006 г., възразява, че нито към момента на извършването на
ремонта, нито към настоящия момент, в приземния етаж на имота се е помещавал негов
личен кабинет за частна ветеринарна практика. Счита за неоснователно и
твърдението, че е ремонтирал къщата само за своя личен интерес и комфорт, след
като ответникът по насрещния иск, не е намерил нужда, време и средства да се
погрижи за спокойния живот на неговата майка. Твърди, че старите дървени врати,
прозорци, старата дървена кухня били оставени в двора на процесния
имот, а именно Д.К. *** и и ги е взел, за да ги ползва за лични нужди. Прилага
доказателства в подкрепа на твърденията си. Отправя искания за издаване на
съдебни удостоверения, издадени от РС-Айтос. Допуснати са и поисканите
свидетели.
Правна квалификация
Съдът е сезиран с предявени при
условията на обективно кумулативно
съединяване претенции на основание
чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25 от ЗН във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание и чл. 108 от ЗС за връщане на имота, предмет на завещателното
разпореждане, на действителния му собственик, евентуално съединени с осъдителен
иск от страна на владелеца за присъждане на сумата, разходена за подобренията,
извършени в имота от последния на основание чл. 72 във вр. с чл. 74, ал. 2 от
ЗС.
Признават се следните обстоятелства:
Имотът, представляващ първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на етажа
106 кв.м., ведно с ½ ид. част от тавански етаж и ½ ид. част от
избен етаж е бил придобит от майката и бащата
на ищеца по силата на реализирано право на строеж и доброволна делба, извършена
с договор на 12.07.1993 г., вписан с акт №25, т. I, вх.нр. №478, парт. Кн.т.
85, стр. 298 от 13.07.1993 г. на СВ при РС-Айтос. Майката на ищеца, завещателката Мара
Карталова, до смъртта си на 27.12.2012 г. е обитавала процесния етаж. Ищецът по
първоначалния иск, Д.К., чрез дарение от родителите си с Нотариален акт
№132/20.03.1995 г., том 1, дело №13/1995 г. придобил къща в с. Дрянковец. През
периода от 2002 г. до 2013 г. върху жилищния имот в гр. Айтос били извършвани
различни по предназначение ремонтни дейности, подробно описани в отговора на
исковата молба и насрещния иск, както и по-горе в настоящото изложение. Не се
спори още и, че имотите, представляващи: ½ ид.ч. от нива, цялата с площ
6 858 кв.м., в с. Разбойна, Община Руен; ¼ ид.ч. от нива, цялата с площ 4 352 кв.м., в
с. Ръжица, Община Руен, м. „Хайлямаз“; ¼
ид.ч. от овощна градина, цялата с площ 3 000 кв.м., в с. Ръжица, м.
„Обрука“;¼ ид.ч. от нива, цялата
с площ 1 582 кв.м., в с. Ръжица, м. „Джан чешма“ са били част от наследствената
маса към момента на смъртта на Мара Карталова. Не са налице по настоящото дело
с оглед предмета му други обстоятелства, извън посочените по-горе като
безспорни, за които да съществува
установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни,
поради което да не се нуждаят от
доказване. Не се признават права.
По отношение на разпределението на доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.
В тежест на ищеца е провеждането
на пълно и главно доказване
на фактите, на които основава претенциите си: по чл. 42, б. „б“ от ЗН –
че датата на завещанието е недостоверна и, че то не е написано и подписано от
завещателката; По ревандикационния иск: ищецът трябва да докаже, че е
собственик на имота, който се държи от ответника, а ответникът – че има
основание за владението.
Ответникът носи тежестта да
установи при условията на пълно доказване твърденията си за спокойно и необезпокоявано
упражняване на фактическа власт върху имота
за периода от 2002 г. до 2013 г. по въведеното
си възражение за придобивна давност. Ответникът по възражението за право
на задържане на имота до заплащане на подобренията, следва да докаже размера на
сумата (21 110 лв), с който твърди да се е увеличила стойността на вещта,
вследствие от подобренията и, че последните са извършени с негови средства със
знанието и без противопоставянето на действителния собственик на имота. По
насрещния иск – ответникът пълно и главно следва да докаже отново размера на
претендираната сума (10 350 лв.), разходена от 2002 до 2012 г. от него за
ремонт на първия етаж на сградата на ул. „Паркова“ №10, гр. Айтос и, че
подобренията са извършвани от него в качеството му на добросъвестен владелец.
По отношение на доказателствени искания:
Към настоящия момент са събрани
всички допуснати доказателства и няма необходимост от указване за страните да
представят допълнителни такива. Досежно приетата по делото графологическа
експертиза, оспорена от ищеца едва с молба от 10.11.2014 г., следва да се отбележи,
че тя е приета неоспорена в съдебното заседание на 07.10.2014г. Не случайно и с
протоколното определение от същото съдебно заседание съдът не е дал възможност
за допълнителни въпроси към СГЕ или за нова или тройна такава. В този смисъл,
изразеното от процесуалният представител на ищеца искане в т.2 от молбата от
10.11.2014г. не следва да бъде уважено, но съображенията биха могло да се
изложат по съществото на спора, респ. съдът ще се произнесе по тях с крайния
акт.
Следва да се приемат
и представените с молба с вх. №18977/30.10.2015 г. Постановление за прекратяване
на наказателното производство, образувано на основание чл. 309, ал. 1 от НК
(документо престъпление) по отношение на саморъчното завещание, представено от К.Д.К.,
на Районна прокуратура – град Айтос, както и Определение на Окръжен съд – гр.
Бургас по ВЧНД №377 по описа на 2015 г., с което е прекратено производството по
делото.
На основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за 01.12..2015 год. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Оставя без уважението искането за
допускане на тройна съдебно-графологическа експертиза.
Допуска представените по делото Постановление за прекратяване на наказателното
производство, образувано на основание чл. 309, ал. 1 от НК (документо
престъпление) по отношение на саморъчното завещание, представено от К.Д.К., на
Районна прокуратура – град Айтос, както и Определение на Окръжен съд – гр.
Бургас по ВЧНД №377 по описа на 2015 г., с което е прекратено производството по
делото
Окръжен Съдия: