Решение по дело №1257/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от С.П.П. *** против Решение № 258/17.10.2023 г., постановено по АНД № 739/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че районният съд не съобразил, че при издаване на обжалвания електронен фиш били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което било предпоставка за неговата отмяна. Грубо било нарушено правото на защита на касационния жалбоподател поради липса на посочени нарушени правни норми в електронния фиш. Отговорността му била ангажирана по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като нормата изрично препращала към предходните три алинеи и поставяла допълнителен сьставомерен елемент, а именно повторност на деянието, който елемент изисквал съответно описание чрез посочване не само на конкретната нарушена норма, но и на предходното наказателно постановление, съответно електронен фиш, с което жалбоподателят следвало да е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по процесния фиш.

На следващо място, Районен съд - Хасково не отчел, че в обжалвания електронен фиш липсва конкретно посочване по коя от изброените в нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП хипотези на повторност е извършено нарушението и изобщо не ставало ясно на коя разпоредба се е позовал наказващият орган, за да наложи санкция в този размер.

С оглед на така изложеното, същият моли да бъде отменено изцяло Решение № 258/17.10.2023 г. на Районен съд - Хасково, постановено по АНД № 739/2023 г. по описа на съда. Алтернативно в случай, че не бъдат намерени основания за пълна отмяна на постановения акт, се моли да бъде намалено наложеното наказание до минималния предвиден в закона размер.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5953017 от 31.05.2022 г., издаден от ОДМВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на С.П.П., ЕГН : ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 31.05.2022 г., в 11:58 часа, на ПП-1-5 км.287+705, на разклона на пивоварна фабрика „Астика“, в посока към гр.Димитровград, извън населено място, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС/ARH CAM S1/ № 120ccef на преминал лек автомобил марка * с регистрационен номер ***. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 86 км/ч., извън населено място - при разрешена максимална скорост от 60 км/ч., въведена за този участък с пътен знак В-26. Установено било, че лекият автомобил е регистриран на името на жалбоподателя С.П.П..

При обосноваване на правните си изводи съдът е посочил, че обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е съставен по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи. Използваното техническо средство било калибровано, видно от представените протоколи за проверка, преди конкретното замерване на скоростта, като същото преминало и последваща проверка за техническа годност. Съобразени били разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 19.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и конкретно чл. 8, ал. 1 относно мястото на разполагане на АТСС, изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 относно попълването на Протокол за използване на техническо средство или система и наличието на снимка на разположението на уреда.

Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, определящ скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място, както и по автомагистрала и скоростен път. Посочил е, че същият се е движел извън населено място в участък, в който максималната разрешена скорост била 60 км/ч., доколкото поради наличието на Т-образно кръстовище с пътен знак В 26, било въведено ограничение от 60 км/ч. За това нарушение нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвиждала наказание глоба в размер на 100 лв. В случая обаче била налице повторност – наложена глоба с ЕФ серия К № 4721500 от 10.04.2021 г., в които случаи чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвиждал, че глобата се налага в двоен размер, тоест 200 лв., каквото било и наказанието, наложено на жалбоподателя. С оглед на така изложените доводи, районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните съображения:

Видно от приложения към жалбата препис от връчения на касатора екземпляр на електронен фиш е, че е налице разлика в съдържанието на този екземпляр от електронния фиш и представения пред съда с материалите по административнонаказателната преписка. Във връчения на жалбоподателя и представен с жалбата екземпляр е посочено, че административното наказание на касатора е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тоест санкционната разпоредба е посочена непълно, като не е отразена връзката с основния състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП. В представения пред съда екземпляр на електронния фиш бланкетната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП вече е обвързана с посочване на разпоредбата на ал. 2, т. 3 на чл. 182 от ЗДвП, като няма никакви данни, в този му вариант, електронният фиш да е бил връчен на нарушителя. На практика са налице два електронни фиша под едни и същи серия и номер, с адресат едно и също лице и за едно и също нарушение – като обстоятелства и правна квалификация, които два електронни фиша се различават в санкционната си част относно приложимата санкционна разпоредба като основание за определяне и налагане вида и размера на административното наказание – глоба в размер на 200 лв. Липсват данни на какво се дължи това разминаване в съдържанието относно приложимата санкционна разпоредба на двата електронни фиша, поради което касационната инстанция приема, че впоследствие е било извършено своеобразно „допълване“ на съдържанието на вече връчения електронен фиш за налагане на глоба, което е категорично недопустимо. Районен съд – Хасково обаче не е съобразил и съответно не е взел предвид това обстоятелство като основание, обуславящо незаконосъобразност на електронния фиш.

Доколкото санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, тоест сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така, както е посочена във връчения на жалбоподателя екземпляр на електронния фиш, правната квалификация на нарушението е била непълна и неясна, доколкото не е било посочено коя от различните хипотези на нарушение по чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тази разпоредба препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение. Липсата на точна и пълна правна квалификация засяга правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било изначално ясно въз основа на коя именно разпоредба е бил санкциониран с процесния електронен фиш. Липсата на посочване на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото се отразява върху надлежното упражняване правото на защита на санкционирания субект, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административнонаказателно обвинение, включително и във възможността му да оспори правилността на дадената правна квалификация на деянието пред въззивния съд.

Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, като следва да бъде отменен потвърдения с него електронен фиш.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 258/17.10.2023 г., постановено по АНД № 739/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5953017 от 31.05.2022 г., издаден от ОДМВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП на С.П.П., ЕГН : ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: