Р
Е Ш Е Н И Е №11
гр.Силистра, 24.02.2023 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Антония Стоянова и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра
С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №92 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№245/02.11.2022г.,постановено по АНД №507/2022г., Силистренският районен съд е изменил Наказателно постановление №19-2200112/22.07.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра,с което на „Видстрой Инженеринг“ООД гр.Русе, представлявано от
управителя Б.И.Д., на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ) е наложено
административно наказание по вид „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл.63 ал.2 КТ,като е преквалифицирал деянието по чл.415в ал.1 ККТ
и е наложил „имуществена санкция“ от 100 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра,подадена
чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.А., с искане да бъде отменено
обжалваното решение на СРС, като постановено в пряко нарушение на забраната от чл.415в ал.2 КТ за
преквалифициране като „маловажно“ на нарушение от вида на процесното по делото.
Ответникът по касация - „Видстрой Инженеринг“ООД гр.Русе, чрез упълномощен
представител адв.Ф.М. от АК-Русе (л.13),поддържа неоснователност на касационната жалба
и моли оспореното решение на СРС да бъде оставено в сила, като съответно на
закона. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че решението на РС
гр.Силистра е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Дава
заключение за потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното:
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление
№19-2200112/22.07.22г.,издадено от директора на ДИТ-Силистра,с което на
ответното по касация дружество, за нарушение на чл.63 ал.2 КТ, е била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 (Две хиляди и петстотин)
лева,като административно-наказващият орган изрично е изложил мотиви защо
наказанието е над минималния нормативно предвиден размер в разпоредбата на
чл.414 ал. 3 КТ ([…]се наказва с имуществена санкция […] в размер от
1 500 до 15 000 лева […]) лева. В своя
акт съдът е индивидуализирал вярно процесното пред него НП, но от самото начало
е приел, че наложената санкция е в размер на 1 500 лева, вкл. в абз.2 на л.42 от делото на СРС е посочил, че санкцията е в
минималния размер от 1 500 лева, предвиден в чл.414 ал.3 КТ.Следвайки същата
(системно повтаряна) грешка, в решаващия диспозитив
отново е изписано наложеното наказание на „Видстрой
Инженеринг“ООД гр.Русе в размер на 1 500 лева, каквото то очевидно не е.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,
касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Изпълнявайки това си процесуално задължение
настоящият състав установи, че обжалваното въззивно решение
не се е произнесло по целия, въведен в производството пред СРС, предмет.
Това е така,защото е останала неясна съдбата на
незасегнатите от съдебния акт 1 000 лева, иманентно включени в наложената
санкция от 2 500 лева, с изрична обосновка от административно-наказващия
орган, защо не е наложил минималния размер (от 1500 до 15000 лева) на ответното
дружество, което е недопустимо с оглед на правната сигурност.От препращането на
чл.84 ЗАНН, за СРС са били приложими разпоредбите на НПК, а чл.314 НПК повелява
извършване на цялостна проверка на правилността на релевирания пред него юрисдикционен акт,вкл. за пълния размер на наложената
санкция, а не за част от нея.Съдът е упражнил правомощието си от чл.337 ал.1 т.2 НПК, като е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, но е обсъждал и
засегнал само част от наложената санкция, което е нетърпимо от правния ред.
Преквалифициране на деянието,със съответното редуциране на размера на
наказанието, е безспорно правомощие на въззивната инстанция, стига при намаляване
на наложената санкция, съдът да изхожда от пълния ѝ размер, битуващ в процесното
пред него Наказателно постановление.Като не се е произнесъл по цялото наказание
е постановил порочен акт, който следва да бъде отменен,а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, който да се произнесе по целия предмет на
въззивния контрол, вкл. относно пълния размер на наказанието.Съгласно чл.226
ал.3 АПК, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
настоящия съд. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, поради
което и съгласно чл.222 ал.2 т.1 АПК,във вр.с чл.63в ЗАНН, се формира извод за посочения по-горе резултат от касационния контрол. Докато
не бъде отстранено коментираното нарушение на съдопроизводствените правила, касационният
съдебен състав не може да извърши проверка за материалната законосъобразност на
обжалваното съдебно решение, поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани
оплакванията в касационната жалба. Така мотивиран Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №245/02.11.2022г.,постановено по АНД №507/2022г. по описа на Силистренския
районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.