№ 245
гр. Тетевен, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100202 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит,в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на договорна клауза в договор за
потребителски кредит,съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.
Ищцата твърди,че на зг между нея и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №1д,съгласно който договор е приложил ЗПФУР/Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/.Страните са се договорили отпуснатия
заем да бъде в размер на 300 лева,същият е следвало да се погаси в срок от 45 дни,като е
следвало да върне сумата с лихва 5,12% или 15,36 лева или общо 315,36 лева.ГПР е 0%.
В чл.5 от договора е уговорено ,че кредитът се обезпечава с поръчителство в полза
на дружеството ответник.
При сключване на договора за кредит никъде не е посочено в съдържанието какъв е
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция.След като е усвоила кредита на
ищцата освен заетата сума от 300 лева ,са и начислени такса за обезпечение с поръчителство
в размер на 128.64 лева.Към датата на подаване на иска ищцата е погасила задълженията си
по договора.
Счита договора за недействителен,тъй като дължимите вноски по договора за
поръчителство не са посочени в договора за кредит и общите условия,че е задължително
условия за предоставянето на кредит.Договорът е нищожен на основание чл.10,ал.1,в-ка с 22
1
ЗПК,тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК,тъй като противоречи на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,тъй като неи съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как
е формиран същия.
Посочен е грешен ГПР,тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е
включена в ГПР.
Клаузата на чл.5 от договора е нищожна,като неравноправна по смисъла на чл.143,т.9
от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.10,ал.2,чл.10а,ал.4,чл.19,ал.1 и чл143 ЗПК.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде прогласена нищожността на договор
за потребителски кредит №1д,сключена между страните,на основание чл.22 ЗПК,в-ка с
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,евентуално чл.26,ал.1 ЗЗД,в-ка с чл.22,чл.11,чл.19 ЗПК.
В условията на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли първоначалния иск,моли да
бъде прогласена нищожността на чл.5 от договора,предвиждаща заплащане на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение-поръчителство в полза на ответника.
Моли ,да бъде осъден ответника,на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД,да заплати на ищцата
сумата от 398.64 лева/след допуснато изменение на размера на иска в последното открито
съдебно заседание по делото/,като платена при начална липса на основание по договора за
потребителски кредит,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който е изразено становище за неоснователност на иска за прогласяване
нищожност на клаузата на чл.5 от договора.Изразено е и становище за недопустимост на
иска,като предявен от ненадлежна страна,като счита,че ответникът би следвало да бъде
Мултитюд Банк. Оспорват се твърденията за нарушаване на разпоредите на ЗПК.Моли да
бъдат отхвърлени исковете.
От представените поделото писмени доказателства и заключенията/основно и
допълнително/ на съд.-счетоводната експертиза,изготвени от вещото лице Р. Х.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Приложен е Договор №1д/зг,за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от
разстояние,сключен между страните по делото,съгласно който ответникът отпуснал на
ищцата заем в размер на 300.00 лева,при следните параметри: срок на заема 45 дни,лихва в
размер в на 15,36%,лихвен процент 5,12%,годишен процент на разходите/ГПР/-0%,1 бр
плащане в размер на 315.36 лева,с включена лихва.
Съгласно чл5 от договора,заемът се обезпечава с поръчителството ,предоставено от
Multitude Bank в полза на Дружеството.Договорът за поръчителство се сключва не по-късно
от края на работния ден,в който е сключен заемът.С одобряване от дружеството на
предоставянето в негова полза на обезпечение,уговорката,свързана с обезпечението не може
2
да се отмени нито от заемателя,нито от лицето,предоставило обезпечението.Одобряването
на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.
В приложената преддоговорна информация е отразено-срещу чл.4.3 от договора,друг
вид разход по кредита,а именно договор за гаранция,като допълнителна възмездна услуга,в
който случай очакваните разходи за кредитополучателя са в размер на 128.64 лева.
От заключението-основно и допълнително на съд.-счетоводната експертиза,се
установява,че преизчисления годишен лихвен процент,изчислен за сумата на лихвата е
61.44%,а годишния процент на разходите,със сумата на платената лихва е 82.06%.
При включване на допълнителното плащане/допълнителния разход-възнаграждение
по договор за гаранция/поръчителство,ГПР е в размер на 10944.36%.
В първоначалното заключение вещото лице Х. е отразило,че по предоставената по
делото съд.-счетоводна документация експертизата не може да се ангажира със заключение
за плащанията по вид и размер.
С оглед това заключение и направено доказателствено искане на ищеца,е представена
справка за получени плащания от ответника/стр.81 то делото/,съгласно която: платените
суми от ищцата по договора за кредит са главница 300 лева,лихва в размер на 15,36
лева,плащания съгласно тарифа и общи условия 270.00 лева.
Като сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк е
посочена сумата от 128.64 лева.От съдържанието на справката става ясно,че сумата е била
преведена по сметка на ответника,който твърди,че на 30.05.2022г е превел същата,без да
посочи лицето на което е преведена,вероятна става въпрос за Фератум Банк.
След направено оспорване на истинността на справката,в частта на удостоверяване
превеждане на сумата на 30.05.2022г от ответника на трето лице,е открито производство по
реда на чл.193 от ГПК,като ответникът не доказва в процеса посоченият факт,касаещ
банковия превод.
В допълнителното заключение на съд.-счетоводната експертиза,вещото лице е
отразило,че при проведен на 05.09.2024г разговор с представител на ответника,ме у
предадено,че „няма по-различна информация от представената по делото молба-стр.81 от
делото“.,т.е. представената от ответника справка за получени плащания.Поради и тази
причина вещото лице не се е3 ангажирало със заключение по поставения допълнителен
въпрос към експертизата,касаеща отразяване на движението по кредита.
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е
с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл.
143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като
противоречащ на закона на Договор за потребителски кредит № 1д/зг., сключен между М. Х.
Г. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП,
3
ЗПК, алтернативно иск за прогласяване Нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването
на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност,
подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-
леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: ********* е финансова
институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може
да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност,
съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да
упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за
извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит
няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по
чл. 240 от ЗЗД.
В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. От друга страна, ищецът
по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен
заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за
кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на
кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите
по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.
Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се
установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за потребителски кредит
№1д/зг сключен между М. Х. Г. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит в
него с чл. 5 на договора е предвидено обезпечение на кредита, предоставено от Multitude
4
Bank в полза на кредитора.
По делото е прието заключение по допусната ССчЕ, от която се установява, че общата
сума, която ищцата е заплатила на ответника по договор за потребителски кредит е в размер
на 315.36 лева с лихвата.Според експертизата включване на размера на главницата и
лихвата/в т.ч. преизчисленана лихва и ГПР,с включване на допълнителното плащане-
възнаграждение по гаранционна сделка, ГЛП възлиза на 10944.36%,а не както и посочено в
договора 0%.
Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ като
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне от ответното търговско дружество на ищеца на потребителски кредит. Този
договор № 1д като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на Закон за
потребителският кредит, каквото е и наименованието му договор за предоставяне на
потребителски кредит. По сключването на договора и получаването на заемната сума
ищецът не спори, той признава това обстоятелство в исковата молба.
Ищецът като страна по горният има правният интерес по съдебен ред да обяви целият
договор, отделни негови клаузи, или допълнителни споразумения за нищожни, за да
предотврати за в бъдеще евентуалното им негативно за него проявление.
Ищецът има правото да иска обявяване и на нищожността на всеки договор, стига да
има по него качеството потребител. Договорът не е подписан нито лично от ищеца, нито има
доказателства за подписването му по електронен път с обикновен, или квалифициран
електронен подпис, но въпреки това, обстоятелството се признава от него, тъй като именно
клаузи от представеният от него договор той иска да бъдат обявени за нищожни
Може да се предположи, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като същият
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от 12.05.2010 г.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, каквото му е вменено и от сегашната редакция на чл.
7, ал. 3 ГПК, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна. на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с
добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, т. 3
от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др. /; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др. /.
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда,
5
че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е
обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на
индивидуално договаряне. В конкретния случай няма доказателства от които съдът да
приеме, при посочената по-горе условност, че клаузите на договор за потребителски кредит
са били индивидуално уговорени с ищеца като заемополучател. Твърди се от ответното
дружество, че ищецът е получил подробна преддоговорна информация от заемодателя за
точните параметри на кредита, според изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗКИ – за общите
разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят,
ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни
задължения, свързани с разплащанията. Упоменатия от ответното дружество документ,
именован преддоговорна информация не е подписан от ищеца и няма доказателства дали,
кога и по какъв начин му е връчен, поради което съдът приема, че горното изискване е
нарушено. В този смисъл частта от договора за заем относно параметрите му са
неравноправни, по силата на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, налагат приемането на
условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора, в резултат на което не е бил в състояние да прецени икономическите последици от
сключването на такъв договор, съставляващо още едно основание за неравноправието им, по
силата на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК.
Договорът не съдържа погасителен план, поради което е нищожен, поради
неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, при което на осн. чл. 23 ЗПК
ищецът по основния иск дължи на кредитора само чистата сума на кредита без лихви,
такси и разноски.
Нищожна е и клаузата на т. 4 от договора относно ГПР, тъй като там е посочен
грешно ГПР от 0%. Този факт се установява от заключението на съд.-счетоводната
експертиза.
На следващо място, задължението по т. 5 от договора за потребителски кредит за
поръчителство със свързано с кредитора лице /от справка в търговския регистър може да се
установи, че гаранта по т. 5 от договора Multitude Bank, е едноличен собственик на капитала
на кредитора/, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
При така предвидените в процесния договор условия по кредита настоящият състав
приема, че при сключване на процесният договор с така предвиденото обезпечение под
формата на гаранция по чл. 5 практически е налице и заобикаляне на императивна
разпоредба по чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед предвиденото ограничение в разпоредбата относно
максималния размер на ГПР. Това е така, защото възмездният характер на договора за
поръчителство, представляващ по съществото си договор за поръчка, представлява разход
по кредита, който не е включен в ГПР, в противоречие със справедливостта в гражданските
и търговските отношения и с посочената разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
6
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В този смисъл
коментираната клауза съобразно разпоредбата на чл. 145 ЗЗП е неравноправна клауза, която
се преценява при вземане предвид на всички обстоятелства, свързани със сключването на
договора, към момента на неговото сключване и всички клаузи, не само в договора, а и на
друг договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Независимо от
обстоятелството, че съгласно т. 5 от договора ищецът сам е избрал дали да ползва услугите
на това трето лице, за което се дължи възнаграждение за гаранция, което макар и формално
да се счита от ответника, че не би могло да се включи в ГПР, преценено съобразно
разпоредбата на чл. 145 ЗЗП, води до значително неравновесие в отношенията между
страните във връзка с еквивалентността на насрещните престации, върху обема на които
рефлектира свързания с основния договор за потребителски кредит договор за гаранция.
При това положение целта на Закона за защита на потребителите е с приоритетно
значение спрямо целта, посочена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК и отразена и в чл.
5 от процесния договор за кредит. В преддоговорната информация чл.3, т.2 не е посочено
какво е включено и как е формиран ГПР.
Предвид изложеното и при съобразяване с констатациите и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК, поради което при действието на чл. 22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. В този смисъл е и последователната практика на
Въззивната инстанция, в лицето на ОС – Ловеч, обективирана в Решение № 65 от
10.04.2023 г. по В. Гр. дело № 73/2023 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
С оглед изложеното процесният договор за потребителски кредит е нищожен и искът
за прогласяване на същата е основателен и ще се уважи,при която хипотеза заявеният като
евентуален установителен иск не подлежи на разглеждане.
По отношение на съединеният осъдителен иск:
С оглед изхода на производството по установителния иск, съдът намира за
основателен и осъдителния иск за връщане на недължимо платена сума ,но същия се
възприема за доказан до размера на сумата ,представляваща възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 128.64 лева.
Независимо от обстоятелството,че съдът приема за недействителен-нищожен
договора за потребителски кредит №1д,то както от обстоятелствената част на иска,така и от
петитума на осъдителния иск се установява,че ищецът претендира връщане само на
недължимо платената сума като възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство.
От молбата за изменение на иска става ясно,че същият прибавя към тази сума и
размера на платените такси съгласно цитирана тарифа от ответника в размер на 270.00
лева.За тези такси не са изложени факти в исковата молба,същите не са предмет на петитума
на осъдителния иск,същите се прибавят едва след посочването им в съставения от ответника
7
документ-стр.81 от делото-Справка за получени плащания.
В предвид изложеното,съдът намира,че сумата от 270 лева представляваща платени
от ищеца такси съгласно Тарифа на ответника и Общите условия,не е предмет на
осъдителния иск и за същата искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и
недоказан.
По отношение на възнаграждението по договора за гаранция/поръчителство,в размер
на 128.64 лева:
Независимо от констатациите и заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза,съдът приема,че същият не е дал отговор на въпроса за движението по
сключения потребителски кредит по причина,стояща у ответника,който не му е осигурил
достъп до релевантната за казуса информация при ответника.
На следващо място: Както от преддоговорната информация-чл.4.3.,така и от
справката ,изготвена от ответника8стр.81 от делото/се установява размерът на договореното
възнаграждение по договора за поръчителство,а именно сумата от 128.64 лева.
От справката за получени плащания от ответника е видно,че тази сума е постъпила по
негова сметка.Твърдението на ответника е,че на дата 30.05.2022г същата е преведена по
сметка на гаранта,свързано лице с ответника,както се изложи по-горе в мотивите. В тази
част изходящия от ответника документ е оспорен от ищеца,като в откритото производство
по реда на чл.193 от ГПК,ответникът не е доказал настъпването на този факт/банковия
превод на третото лице/респ. истинността на документа,в тази му част.За събирането на тази
информация от съд.-счетоводната експертиза,ответникът е създал пречка,поради и което
съдът приема,че ищецът доказва факта на превеждането на сумата от 128.64
лева,представляваща възнаграждение по договор за гаранция/поръчителство,по сметка на
ответника.
В предвид приетото в мотивите към установителния иск,тази сума е платена при
начална липса на основание,поради и което осъдителния иск следва да бъде уважен именно
за размера на възнаграждението по договора за гаранция/поръчителство-за сумата от 128.64
лева.
По разноските: С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева и сумата от 200.00 лева
депозит за назначената експертиза.
По отношение на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата:
Приложен е договор за правна защита и съдействие,удостоверяващ заплащане на сума в
размер на 2500.00 лева с ДДС,данни за регистрация на пълномощника по ЗДДС и фактура
№**********/04.10.29024г,удостоверяваща плащане на процесната сума,също така и
фискален бон за сумата.
С оглед решението на съда по двата иска,респ. частичното уважаване на осъдителния
8
иск,ответникът следва да заплати на ищцата сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1653.00 лева,а за разликата до претендирания размер искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА,на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във с чл. 22, вр. с
чл. 10а, ал. 2, вр. с чл. 11, чл. 19 от ЗПК във вр. с чл. 143 от ЗЗП на Договор за потребителски
кредит № 1д/з година, сключен между М. Х. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28 и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“,
бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ц, като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
ОСЪЖДА,на основание чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ц, да заплати на М. Х.
Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Петко Страшния“ №
29, ет. 7, ап. 28, сумата в размер на 128.64/сто двадесет и осем лева и шейсет и четири
ст./лева,представляваща недължимо платена сума по договор №1д/зг,на основание чл.5 от
същия,като възнаграждение по договор за гаранция/поръчителство,сключен в полза на
„Фератум България“-ЕООСД-София,като отхвърля иска за разликата до претендираната
сума от 398.64 лева,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3“, бл. 1, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на М. Х. Г., ЕГН:**********
от гр. Тетевен, ул. „Петко Страшния“ № 29, ет. 7, ап. 28, сума в общ размер на
1 903.00/хиляда деветстотин и три/лева,представляваща сторени разноски по делото,от
които за държавна такса в размер на 50.00 лева, за възнаграждение за вещо лице в размер на
200.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1653.00 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2500.00 лева,оставя без
уважение искането на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10