Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II- б въззивен с-в, в открито заседание на двадесет
и осми юни две хиляди и двадесети
и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретар Донка Шулева, като разгледа в. гр. дело № 13603/20г., докладвано от съдия Киримов, установи следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 81108 от 03.05.2020 г. по гр. д. №
30276/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, въззивникът „Мото – Пфое“ ЕООД е
осъден, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да отстрани за своя сметка
недостатъците - нарушена кожа на лява
предна седалка, в гаранционен лек автомобил тип „джип“, марка/модел/модификация
– RANGE ROVER VOGUE QRBV 350
KF, цвят
– SANTORINI BLACK, седалки/интериор
Eboni,
с ДК № ******, закупен на 20.02.2014 г., на стойност 105 877, 41 лева, с
определена гаранция от 60 месеца /36 месеца от производителя и 24 месеца
удължена гаранция/, собственост на въззиваемия „Д.“ ООД. С решението
въззивникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 930 лева сторени по делото
разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба
от ответника „Мото – Пфое“ ЕООД, с която се претендира неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че първоинстанционния
съд изводът на първоинстанционния съд противоречи на приетата по делото
съдебно-оценителна експертиза. Не споделен остава и изводът на първия съд, че
кожата на процесната седалка на МПС следва да бъде достатъчно здрава и
износоустойчива, че да издържа на протриване от ключове и ципове. Претендира се
същите да са остри предмети, които при по-силен натиск причиняват разкъсвания
на кожата и респективно няма как да бъдат покрити от гаранцията на автомобила.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца „Д.“ ООД.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 322 ТЗ вр. с чл. 288 ТЗ вр. с
чл. 195, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че между „Д.“ ООД и
„Мото – Пфое“ ЕООД е сключен договор за продажба на автомобили от 18.10.2013 г.
и поръчка № 1/18.10.2013 г. с реф. № 53861 с предмет лек автомобил тип „джип“,
марка/модел/модификация – Range
Rover Vogue QRBV 350 KF с
ДК № ******, че ищецът е заплатил дължимите суми по договора, че процесният
автомобил е предаден на ищеца с приемно – предавателен протокол от 20.02.2014
г., че автомобилът е с 36 месеца заводска гаранция и 24 месеца удължена
гаранция, че автомобилът е приет на 08.09.2015 г. с две оплаквания: - тропане
на ходова част отпред и сцепена кожа на предна лява седалка.
По делото е представен договор за продажба на
автомобили от 18.10.2013 г. между „Мото Пфое“ ЕООД и „Д.“ ООД, като съгласно
чл. 12 продавачът е длъжен да осигурява гаранционно обслужване на автомобилите
при условия и срокове, договорени в Поръчките.
По делото е депозирано заключение по назначената
СОЕ, изготвена от вещото лице инж. М.К., която настоящата инстанция кредитира,
доколкото същото е обективно и обосновано, отговорило е на поставените задачи и
е изготвено от компетентно вещо лице. Съгласно заключението при направения
оглед и органолептичен контрол на кожата на предна лява седалка, се установява,
че в предната част на седалищната част кожата в средния участък, ограничен от
декоративните шевове, е с подчертана подвижност между слоевете и разлика в
нейната плътност. Това би могло да се дължи на нарушена структура на суровата
кожа, която е дала тази разнородност и подвижност в готовото изделие в процеса
на експлоатацията му. Плътният строеж и правилната структура на кожата са
особено важни за якостните и показатели и издръжливост. Периодът на
издръжливост на кожените изделия се определя от гаранцията, която всеки
производител определя за продуктите си.
В съдебно заседание проведено на 16.02.2018 г.
вещото лице е изслушано по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК като поддържа
експертизата и я допълва в смисъл, че подвижността между слоевете може да се
дължи на дефект на суровата кожа, когато суровината е взета и след това
обработена, като в случая няма нищо общо с изхабяването, което се дължи на
влизане, излизане и ползване.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо, а по същество е и правилно.
По оплакванията във въззивната жалба за
необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон:
Липсва спор между страните относно наличието
на валидно сключен договор за продажба на процесния лек
автомобил. Спори се
относно обстоятелството дали е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника, в качеството му на доставчик на лекия автомобил.
Процесните вреди са установени от ищеца през
време на предвидената търговска гаранция от 36 месеца, предоставена от ответника, в качеството му на
доставчик на лек автомобил марка "Range Rover Vogue QRBV 350 KF“ с ДК № ******. Предоставената от ответника търговска гаранция
обхваща единствено и само фабрични дефекти, които са се проявили през
уговорения срок на гаранцията. С оглед на това извън нейния обхват е
износването на частите, което не е последица от фабричен дефект, а е естествена
последица от ползването на вещта през периода на гаранцията.
Настоящата инстанция, с оглед депозираното
заключение на вещото лице, намира, че в разглеждания случай заявените вреди, които се
установи, че са настъпили, са последица от фабричен дефект. С оглед на това е
налице основание да се ангажира отговорността на ответника, който предоставя
търговската гаранция. Видно от заключението на вещото лице при
направения оглед и органолептичен контрол на кожата на предна лява седалка, се
установява, че в предната част на седалищната част кожата в средния участък,
ограничен от декоративните шевове, е с подчертана подвижност между слоевете и
разлика в нейната плътност, като това би могло да се дължи на нарушена
структура на суровата кожа, която е дала тази разнородност и подвижност в
готовото изделие в процеса на експлоатацията му, както и че подвижността между
слоевете може да се дължи на дефект на суровата кожа, когато суровината е взета
и след това обработена, като в случая няма нищо общо с изхабяването, което се
дължи на влизане, излизане и ползване. В тази връзка неоснователни са
оплакванията на въззивника за необоснованост на първоинстанционното решение,
доколкото заключението на вещото лице е обсъдено съгласно действителния му
смисъл и конкретика.
От друга страна недоказано остава твърдението на
въззивника, че констатираната щета се дължи на прекомерно износване и
протъркване, доколкото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази
насока.
С оглед изложеното
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която в
случая не претендира такива.
Мотивиран
от гореизложеното съдът,
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 81108 от 03.05.2020 г. по гр. д. № 30276/2016 г. по описа на СРС, ГО, 59
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.