РЕШЕНИЕ
№ 818
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100500702 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” №3, срещу Решение № 361 от 28.02.2022 г.
постановено по гр. д. № 5554 по описа на БРС, с което са отхвърлени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от въззивното дружество срещу
Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №
26, за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 1351,87 лева - главница за доставена, отведена и пречистена вода,
представляваща сбор от 444.88 лева по абонатен номер № 944490 по издадени
фактури за периода от 27.08.2018г. до 26.04.2021г., с отчетен период по
фактури от 16.08.2017г. до 25.03.2021г., 349.66 лева по абонатен № 947429 по
издадени фактури за периода от 25.10.2018г. до 26.04.2021г., с отчетен период
по фактури от 27.05.2017г. до 05.04.2021г., 449.62 лева по абонатен № 945854
по издадени фактури за периода от 27.08.2018г. до 26.04.2021г., с отчетен
период по фактури от 26.05.2010г. до 30.03.2021г. и 107.71 лева по абонатен
№ 954026 по издадени фактури за периода от 27.08.2018г. до 25.10.2018г., с
отчетен период по фактури от 10.11.2017г. до 15.10.2018г., както и сумата от
180.55 лева - мораторна лихва, представляваща сбор от 54.63 лева за периода
1
от 26.09.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен № 944490, 82.88 лева за периода
от 24.11.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен № 947429, 15.13 лева за периода
от 26.09.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен № 945854 и 27.91 лева за периода
от 26.09.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен № 954026, за които суми ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
4490/2021 г. по описа на БРС. В полза на ответника са присъдени и разноските
по делото.
Жалбоподателят излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.
9а от Наредбата, потребители на ВиК услуги са само титулярите на вещни
права и в настоящия случай категорично било установено,че през процесния
период и понастоящем именно Община Бургас е собственик на водоснабдения
имот и следователно има качество на потребител. Именно собственикът на
поземлените имоти като титуляр на вещното право се явявал страна по
облигационната връзка със съответния доставчик на ВиК услуги. Твърди, че в
случая не се е установило, собственикът на поземлените имоти да е учредил
по надлежен ред право на строеж или друго ограничено право, въз основа на
което да се приеме, че извършеното върху имота строителство - предмет на
водоползване е в полза на трето лице. При това положение, доколкото
липсвали данни за друг, различен от ответника, носител на някакви вещни
права върху изградени върху имота постройки, то претенцията на оператора
правилно била насочена срещу собственика на поземления имот, тъй като
именно това е лицето, което по силата на приращението, е единственият
носител на вещни права за имота и за постройките, изпълнени върху същия.
Твърди, че обстоятелствата, на чие име били издадени фактурите и на чие име
били заведени партидите са без значение. Твърди, че поземлените имоти са
общинска частна собственост което се установявало от актове за общинска
собственост, както следва: Акт за общинска собственост № 6711 от
10.06.2002 г., издаден от Общинска администрация - гр. Бургас, Акт за
общинска собственост № 2238 от 08.02.2000 г., издаден от Общинска
администрация - гр. Бургас, Акт за общинска собственост № 2567 от
22.05.2000 г., издаден от Общинска администрация - гр. Бургас, Акт за
общинска собственост № 6703 от 05.03.2002 г., издаден от Общинска
администрация - гр. Бургас. Изложени са съображения, че самата община в
хода на процеса е отричала притежаваните от нея права, и не е представила
доказателства, поради което приложение следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК. Възразява се срещу твърдението, че построена
къща от 1987 г. в поземленият имот с идентификатор 07079.661.306 е
придобита по давност от трето лице. Твърди, че е доказано по делото, че
поземлените имоти са водоснабдени. Моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата община и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че Община
Бургас няма качеството на потребител по открити партиди на трети лица за
ВиК услуги, предоставяни в сгради, които не са общинска собственост.
Твърди се, че ищецът не е представил документи, от които да се установи, че
2
на Община Бургас законосъобразно са били открити, водени и отчитани
партиди за процесните имоти. Твърди, че ищецът не е изисквал посочените
във въззивната жалба актове за общинска собственост и типови договори.
Твърди, че ВиК услуги не са предоставяни на Община Бургас в
горепосочените поземлени общински имоти, а на трети лица и то в сгради,
които не са общинска собственост, поради което ответната община няма
качеството на потребител по отношение на сградите. Твърди се, че титуляри
на откритите партиди за сградите в процесните имоти са трети лица. От СТЕ
ставало ясно, че не била предоставяна ВиК услуга на Община Бургас, а на
трети лица, с които Община Бургас няма наемни или друг вид отношения и
съответно няма сключени договори. ВиК - Бургас ЕАД не представило
изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи за откриването, отчитането и
воденето на процесиите партиди. Ищецът признал, че няма документи за
откриването, воденето и отчитането на партидите на Махмуд, Асенов,
Христова и Сандов. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против Община
Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински
терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за следните водоснабдени обекти: абонатен
номер № 944490 - жилищен имот, находящ се в *** с титуляр на партидата –
Ф. Ж. С.; абонатен номер №947429 - жилищен имот, находящ се в *** с
титуляр на партидата – Е. Ч. А.; абонатен номер №945854 - жилищен имот,
находящ се в *** с титуляр на партидата – Н. Я. Х. и абонатен номер №
954026 - жилищен имот, находящ се в *** с титуляр на партидата -
наследници на Т. А. М.. Твърди се още, че качеството потребител на ВиК
услуги възникнало за ответника с придобиването на собствеността на
посочените водоснабдени обекти съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Предоставянето на услугите се извършвало по силата на публично
известни общи условия, като отчитането се осъществявало по електронен път
посредством мобилно устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите
условия). За задълженията ищецът издавал фактури за всеки абонатен номер,
подробно описани в исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-
дневен срок (чл. 33, ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който
длъжникът автоматично се поставял в забава. Бездействието на потребителя
3
пораждало правото на ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-
дневния срок за плащане, без да е необходимо да изпраща покана на
изпадналия в забава длъжник.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответната
община не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за посочените в исковата молба обекти.
Счита, че за Общината не е възникнало качеството потребител съгласно
Наредба № 4, тъй като в случая е приложима дефиницията на разпоредба от
по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съгласно която потребители са собственици или ползватели на съответните
имоти. Посочва се още, че липсвало изявление на ищеца за това дали са
търсени титулярите на партидите за заплащане на дължимите суми, тъй като
именно те били потребители и ползватели на ВиК услугите за посочените
абонатни номера.
Твърди, че Община Бургас не е подписвала декларация-съгласие за
солидарна отговорност с посочените в исковата молба лица, като титуляри на
процесните партиди. Сочи, че фактурите са били издавани именно на тези
лица, а не на Общината, нито е отправяна покана до ответника. Ответната
община не е ползвала услуги за процесните имоти, предвид което не дължи
процесните суми.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
По делото е представена справка-извлечение, видно от която
показанията на водомер 1082/40, отчетени с мобилно устройство, с адрес на
водомера: ***, с потребителски номер 954026, отчетени служебно, са в
размер на 40 куб.м. Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети –
фактура № **********/25.10.2018г. за сумата от 27.29 лева и фактура №
**********/27.08.2018г. за сумата от 80.42 лева.
Представена е справка-извлечение, видно от която показанията на
водомер 1000/36, отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера ***, с
потребителски номер 947429, отчетен нормално като „видян“, са в размер на
125 куб. м. Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – фактура
№ **********/26.04.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.03.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.02.2021 г. за сумата от 29.23 лева; фактура №
**********/22.12.2020 г. за сумата от 30.84 лева; фактура №
**********/26.10.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.08.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/27.07.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.06.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/30.04.2020 г. за сумата от 46.26 лева; фактура №
**********/25.02.2020 г. за сумата от 30.12 лева; фактура №
4
**********/26.08.2019 г. за сумата от 29.94 лева; фактура №
**********/22.03.2019 г. за сумата от 29.15 лева; фактура №
**********/21.12.2018 г. за сумата от 13.64 лева; фактура №
**********/25.10.2018 г. за сумата от 51.18 лева.
Представена е справка-извлечение, видно от която показанията на
водомер 979/37, отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: ***,
потребителски номер 945854, отчетен служебно, са в размер на 150 куб. м.
Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – фактура №
**********/26.04.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.03.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.02.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.01.2021 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/22.12.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.11.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/26.10.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.09.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.08.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/27.07.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.06.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/26.05.2020 г. за сумата от 30.84 лева; фактура №
**********/25.03.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.02.2020 г. за сумата от 15.24 лева; фактура №
**********/20.12.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/25.11.2019 г. за сумата от 44.92 лева; фактура №
**********/26.08.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/25.06.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/27.05.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/27.05.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/24.04.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/25.02.2019 г. за сумата от 14.45 лева; фактура №
**********/21.12.2018 г. за сумата от 27.29 лева; фактура №
**********/25.10.2018 г. за сумата от 27.29 лева; фактура №
**********/27.08.2018 г. за сумата от 34.48 лева.
Представена е справка-извлечение, видно от която показанията на
водомер 1014/233, отчетени с мобилно устройство, адрес на водомера: *** ,
потребителски номер 944490, отчетен служебно, са в размер на 166 куб. м.
Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – фактура №
00416605086/25.03.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.02.2021 г. за сумата от 13.81 лева; фактура №
**********/25.01.2021 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/22.12.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.11.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/26.10.2020 г. за сумата от 30.84 лева; фактура №
**********/25.08.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/27.07.2020 г. за сумата от 15.42 лева; фактура №
**********/25.06.2020 г. за сумата от 107.04 лева; фактура №
5
**********/25.11.2019 г. за сумата от 44.92 лева; фактура №
**********/26.08.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/25.06.2019 г. за сумата от 14.98 лева; фактура №
**********/27.05.2019 г. за сумата от 32.94 лева; фактура №
**********/25.02.2019 г. за сумата от 14.45 лева; фактура №
**********/21.12.2018 г. за сумата от 13.64 лева; фактура №
**********/25.10.2018 г. за сумата от 13.64 лева; фактура №
**********/27.08.2018 г. за сумата от 38.92 лева.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се
установява, че на посочените четири имота има построени общо девет
жилищни сгради. Всеки имот е захранен с питейна вода от уличната мрежа.
Три от имотите нямат регистрирани измервателни уреди, но имат открити
партиди при водния оператор. Само парцела на *** има едно измервателно
устройство, което е отчитано от служителите на ВиК редовно за процесния
период. В този парцел има построени три жилищни сгради. От заключението
става ясно, че в парцела с адрес *** има построени три жилищни сгради. В
тях живеят наследниците на Т. А. М.. Има открита партида в програмата на
ВиК ЕАД Бургас и абонатния № е 954026 с титуляр Т. А. М..
Идентификаторите на сградите са: 07079.661.454.1, 07079.661.454.2,
07079.661.454.3. В парцела с адрес *** има построени три жилищни сгради.
Има открита партида в програмата на ВиК ЕАД Бургас и абонатния № е
947429 с титуляр Е. Ч. А.. Идентификаторите на сградите са: 07079.661.191.1,
07079.661.191.2 и 07079.661.191.3. В парцела с адрес *** има построена една
жилищна сграда. Има открита партида в програмата на ВиК ЕАД Бургас и
абонатния № е 945854 с титуляр Н. Я. Х.. Идентификатора на сградата е:
07079.661.306.1. В парцела с адрес *** има построени две жилищни сгради.
Има открита партида в програмата на ВиК ЕАД Бургас и абонатния № е
944490 с титуляр Ф. Ж..
От свидетелските показания на Ж.К. и К.С. се установява фактическия
начин на отчитане на водомерите и се потвърждават изводите на вещото лице
по назначената техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като
обективна, компетентно изготвена и съответстваща на останалия
доказателтвен материал.
Представена е коригираща данъчна декларация, изходяща от Е. Ч. А., от
която е видно, че лицето е декларирало придобиването на правото на
собственост на имот, находящ се в ***, чрез покупка.
Представена е данъчна декларация, изходяща от Х. Х., видно от която е,
че лицето е декларирало придобиването на правото на собственост върху земя
и сграда, находящи се в ***, чрез покупка. В нея са записани като
съсобственици на имот на същия адрес и други физически лица.
Представена е данъчна декларация, изходяща от Р. С. С., видно от която
е, че лицето е декларирало придобиването на правото на собственост върху
сграда, находяща се в ***, придобит по давност.
Представена е извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти
6
от АГКК, видно от която поземленият имот с адрес *** е частна общинска
собственост по Акт за общинска собственост № 6711 от 10.06.2002 г., като
според справката в този поземлен имот има изградени две жилищни сгради,
за които липсват данни чия собственост са. За поземления имот с адрес г*** в
справката е отбелязано, че е частна общинска собственост по Акт за
общинска собственост № 2238 от 08.02.2000 г. като според справката в този
поземлен имот има изградени три сгради, за които е отбелязано, че са
собственост на М. Д. Д.. За поземления имот с адрес *** в справката е
отбелязано, че е частна общинска собственост по Акт за общинска
собственост № 2567 от 22.05.2000 г. като според справката в този поземлен
имот има изградени три сгради, за които липсват данни чия собственост са. За
поземления имот с адрес *** в справката е отбелязано, че е частна общинска
собственост по Акт за общинска собственост № 6703 от 05.03.2002 г. като
според справката в този поземлен имот има изградена една жилищна сграда,
за която е записано, че е собственост на А. К. Р..
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. С оглед на тези норми потребителите,които са задължени да
заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни
права- на строеж или на ползване.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността
досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на
ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията
разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и
потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в мотивите си по
отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.
7
Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да
не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той
не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в
отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от
реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното
по-горе е без значение обстоятелството, че за процесните абонатни номера са
открити партиди при ВиК оператора на името на отделни физически лица.
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се развива
между ВиК оператора и потребителя на услугата и не зависи от титулярството
на партидата открита при оператора.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в настоящото
производство не подлежи на изследване въпросът за придобивното основание
по чл. 92 ЗС, по силата на което ответната община е придобила правото на
собственост на водоснабдените обекти.
Обстоятелствата обуславящи собствеността на общината следва да
бъдат доказани от ищеца в настоящото производство при условията на пълно
и главно доказване. От събрания в настоящото производство доказателствен
материал не може да се установи, че Община Бургас е собственик на
водоснабдените сгради намиращи се на адрес: ***, ***, ***. Това е така, тъй
като дори и от представената справка от АГКК, да е видно, че земята е
общинска собственост, за изградените в нея постройки е записано, че са
собственост на трети за настоящото производство физически лица. Същото се
установява и от представените данъчни декларации. При това положение е
установено, че собствениците на водоснабдените имоти са различни от
собственика на земята.
Това обаче не се отнася за водоснабдените обекти с адрес ***. За тях
липсват доказателства да са собственост на лица различни от собственика на
земята, който е установен от представената извадка от кадастралния регистър
на недвижимите имоти от АГКК, видно от която поземленият имот с адрес
*** е частна общинска собственост по Акт за общинска собственост № 6711
от 10.06.2002 г. и за изградените в него две жилищни сгради липсват данни за
собственик различен от собственика на земята. Поради това въззивния съд
намира, че за тези водоснабдени имоти е налице презумпцията по чл. 92 ЗС и
техен собственик е ответната община. При този извод същата се явява
потребител на ВиК услуги и е договорно обвързана да заплати отчетеното
количество доставена, отведена и пречистена вода.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен искът за
заплащане на отчетеното количество доставена, отведена и пречистена вода
за водоснабдените имоти на адрес гр. Бургас, ул. „Страцин“ № 20, следва да
бъде отменено, а предявеният установителен иск да бъде уважен.
Разноските и за двете съдебни инстанции следва да бъдат
преразпределен съобразно уважената част от предявения иск.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
8
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 361 от 28.02.2022 г. постановено по гр. д. № 5554
по описа на БРС, в частта с която са отхвърлени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* срещу
Община Бургас, ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №
26, за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 444.88 лева представляваща главница за доставена, отведена и
пречистена вода по абонатен номер № 944490 по издадени фактури за
периода от 27.08.2018г. до 26.04.2021г., с отчетен период по фактури от
16.08.2017г. до 25.03.2021г., както и сумата от 54.63 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.09.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен №
944490, както и в частта с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е
осъдено да заплати на Община Бургас, сумата от 150 лв. представляваща
съдебно деловодни разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че Община Бургас, ЕИК *********
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, сумата в
размер на 444.88 лева представляваща главница за доставена, отведена и
пречистена вода по абонатен номер № 944490 по издадени фактури за
периода от 27.08.2018г. до 26.04.2021г., с отчетен период по фактури от
16.08.2017г. до 25.03.2021г., както и сумата от 54.63 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.09.2018г. до 18.06.2021г. за абонатен №
944490, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 4490/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК ********* да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, сумата в размер на
281,62 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати на Община Бургас, ЕИК *********, сумата в размер на 100,63 лв.,
представляващи съдебно-деловодни разноски за първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част.
Решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10