№ 1176
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501895 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл.317 от ГПК, вр. с
чл.312 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 59054/19.07.2024г., подадена от
Община Варна, представлявана от кмета Б.К., срещу решение № 2538 от
05.07.2024г., постановено по гр. дело № 4800/2024г. по описа на РС-Варна, 10
състав, с което:
1/ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконно
уволнението на С. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № *** и е
отменена заповед № 27/07.03.2024г. на кмета на Община Варна, Булстат
*********, адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ;
2/ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ул. „Г. К.“ № *** е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор – ловец“ в „Община Варна“ с място на работа „Общински
приют за безстопанствени кучета“;
3/ на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225 от КТ Община
Варна, Булстат *********, адм. адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“
№ 43, представлявана от кмета Б.К., е осъдена да заплати на С. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „Г. К.“ № *** сумата от 5828,48 лева,
1
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.03.2024г. до
21.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата
над сумата от 5828,48 лева до предявения размер от 6000 лева решението не е
обжалвано.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. като постановено в нарушение
на материалния закон. Изразява несъгласие с правния извод на
първоинстанционния съд за неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ.
Намира за доказани добросъвестността на работодателя при извършеното
уволнение и наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина от
страна на работника, като излага подробни съображения в тази насока.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на С. К.
С., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване
на извършеното със заповед заповед № 27/07.03.2024г. на кмета на Община
Варна уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2) по чл.344, ал.1, т.2 от КТ
за възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„шофьор – ловец“; 3) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 07.03.2024г. до
21.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба – 22.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено с налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“, обективирано в Заповед № 27/07.03.2024 г. на Кмета на Община
Варна. Ищецът оспорва уволнението поради неспазване на формалните
изисквания на КТ. Твърди, че с подписване на трудов договор № 26/13.06.2022
г. е възникнало трудовото правоотношение с ответника, по силата на което е
заемал длъжността „шофьор – ловец“ с месторабота „Общински приют за
бездомни кучета“ към Дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред“. Излага, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй
като не става ясно за кое от изброените в чл. 190 от КТ нарушения на
трудовата дисциплина се налага най-тежкото наказание, както и липсва
описание на нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че не е спазена
процедурата на чл.193, ал.1 КТ. Твърди още, че работодателят не е изпълнил
задължението си да събере и после да оцени в цялост събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства. Оспорва да е извършил
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Сочи още,. Че
работодателят не е извършил оценка на тежестта на нарушението по чл.189 от
КТ. Излага, че в заповедта е отразено, че служителят е отказал да изпълни
допълнително възложени задачи и показал неуважително отношение спрямо
служители на ръководни длъжности и отказал да получи актуализиран
вариант на длъжностната характеристика, но са му поискани обяснения само
за неетично и нелоялно поведение, а за другите нарушения не са му поискани
обяснения. По отношение на неуважителното отношение в заповедта не е
посочено какви са обективните и субективните признаци на нарушението.
Нарушенията за отказ да изпълни допълнителни възложени задачи и отказ да
получи актуализирана длъжностна характеристика –също не са описани пълно
и точно. Не е посочено основание, на което е наложено дисциплинарното
уволнение. Счита, че отказът от получаване на длъжностна характеристика не
представлява неизпълнение на трудовите задължения или неизпълнение на
трудовата дисциплина. Ищецът твърди, че брутното му трудово
възнаграждение е било в размер на 1457,12 лева – основно в размер на 1301,00
лева и допълнително за прослужено време – 156,12 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника Община Варна, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва наведените от ищеца твърдения. Сочи, че дисциплинарното
производство е започнало с доклад на директора на дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред“ от 20.02.2024 г. С писмо от
28.02.2024 г. на Кмета на Община Варна са изискани писмени обяснения от
служителя. Писмото е получено лично от ищеца срещу подпис. С писмо от
11.01.2024 г. е депозирал писмени обяснения. След съвкупна преценка на
извършените нарушения и обясненията на служителя, органът по
назначаването е наложил дисциплинарно наказание – уволнение със заповед
от 17.03.2024 г. Твърди, че процедурата е спазена и правото на защита на
служителя е осигурено. Счита, че фактите, които работодателят твърди, че
представляват нарушение на трудовата дисциплина са изложени достатъчно
ясно и по разбираем начин – посочени са същността на нарушението, мястото
и датата на извършването му, както и по повод какви оплаквания от страна на
3
другите служители това нарушение е установено. Излага, че работодателят не
е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, денят и часа на осъществяването им, нито да посочи
кои факти приема за установени. Не оспорва размера на претенцията за
обезщетение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата,
че страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен
между тях трудов договор № 26/13.06.2022г. като С. К. С. е заемал длъжността
„шофьор – ловец“ на пълно работно време от 8 часа, че последно полученото
от него месечно брутно трудово възнаграждение възлиза на 1457,12 лева –
основно в размер на 1301,00 лева и допълнително за прослужено време –
156,12 лева.
Отразено в представения по делото трудов договор № 26/13.06.2022г. е,
че на 13.06.2022г. на служителя е връчена длъжността характеристика, както и
че ищецът е постъпил на работа на 20.06.2022г.
Длъжностната характеристика за длъжността „шофьор – ловец“ също е
представено по делото. В същата е отразено, че служителят е пряко подчинен
на управител на дейността на „Общински приют и безстопанствени кучета“ и
Началник отдел „Опазване на обществения ред“ като основна цел е
изпълняване на дейности по залавяне и хуманно транспортиране на бездомни
кучета. Преките му задължения включват участие в изготвянето на план –
график за работа по залавяне на кучета и тяхното хуманно транспортиране;
преминаване на изискуем инструктаж за лов и управление на лицензиран
автомобил; отговорност за зачисления му автомобил, консумативите за лов и
предоставяне на упойващи вещества; следене за техническата и
документалната изправност на автомобила – почистване, измиване,
дезинфекция; извършва дейност по събиране на умрели безстопанствени
животни, техните останки на територията на Община Варна и попълване
необходимата документация; водене на отчет за гориво и изминати километри;
осъществяване дейности по залавяне и транспортиране на бездомни кучета;
изпълнение на допълнително възложени задачи от управителя на дейността на
„Общински приют и безстопанствени кучета“ и Началник отдел „Опазване на
обществения ред“ в рамките на основната дейност и целите на длъжността.
Със заповед № 27/07.03.2024 г., издадена от кмета на Община Варна –
Б.К., връчена на адресата на 07.03.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, считано
от деня, следващ датата на връчване на заповедта. В мотивната й част е
посочено, че са постъпили докладни от директора на дирекция „Управление
на сигурността и контрол на обществения ред“ от 25.01.2024 г. и от 20.02.2024
г., касаещи отказ от изпълнение на допълнително възложени задачи в рамките
на основната цел на длъжността на общински приют за безстопанствени
кучета при Община Варна от страна на С. С., на длъжност „шофьор – ловец“ и
показване неспазване на нормите на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. Посочено е още, че на 09.01.2024 г. и на
4
15.01.2024 г. служителят е отказал да изпълни допълнително възложени
задачи, съгласно т.5.9 от длъжностната характеристика, връчена на 13.06.2022
г. и е показал неуважително отношение спрямо служители на ръководни
длъжности в администрацията, имащи пряка отговорност за дейността на
ОПБК, а на ***.01.2024 г. е отказал да получи актуализиран вариант на
длъжностна характеристика за длъжност „шофьор – ловец“. Отразено е, че са
поискани обяснения от служителя, но в тях не се съдържат данни,
оправдаващи поведението му. Описаното поведението на С. К. С. е
квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на 187,
ал.1, т.3, т.8 КТ, както и нарушение на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.14, ал.1
на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
С докладна от 25.01.2024 г., депозирана до Кмета на Община Варна –
Б.К., от А.Д., директор Дирекция „Управление на сигурността и контрол на
обществения ред“ е отправено искане за предприемане на дисциплинарни
мерки за служители на „Общински приют за безстопанствени кучета“ – с.
Каменар. Посочено е, че ярко се отразяват в негативен аспект С. С. и Г.С.. По-
конкретно за пример е дадено посещението на заместник кмет И. К. в приюта,
на 09.01.2024 г., при което между зам.-кмета К. и служителите С. и С., е
възникнало противоречие относно вменените им задължения, което е
преминало в арогантно и неуважително поведение, спрямо висш
административен служител. В тази връзка било разпоредено да се дадат
обяснения, като в депозираните такива от С. С. отново личало
неуважителното отношение към ръководството на Община Варна.
В обясненията на С. К. С. от 11.01.2024 г., по повод възникналата
ситуация на 09.01.2024 г. се сочи, че по обяд в приюта дошъл заместник –
кмета К.. Всеки от служителите се представил и К. обяснил, че ще вземат
колата за ремонт и как трябва да се съдейства на НПО-тата, частни
организации и доброволци на територията на приюта. След като приключил
да говори С. го попитал дали ще има нови правила за посетители и служители,
за да знае всеки правомощията си, заместник – кмета видимо подразнен казал,
че ще има и С. отговорил „…добре, да видим“ и му било казано, че започва
зле. Попитал дали го е обидил или е казал нещо лошо, но заместник-кметът не
отговорил и единствено го накарал да си каже имената и разпоредил на някого
по телефона, да се изискат писмени обяснения за случилото се. След влизане
във второ хале, зам.-кметът мръсотия в една от клетките и въпреки наличието
на двама хигиенисти, разпоредил да извикат С. да чисти. Той отказал, защото
нямало да позволи на никого да го унижава, дискриминира и тормози на
работното му място. Заявява, че винаги когато е бил помолен от хигиенистите
за помощ, се е отзовавал.
В обяснение от Й.Т. – управител на „Общински приют за
безстопанствени кучета“ от 15.01.2024 г., е отразено, че при посещение си в
приюта зам.-кметът К. видял, че чистачите чистят в халетата на кучетата и
помолил ловците да им помогнат, но само С. отказал, след което д-р Х. също
го е помолил, но и на него е отказал. Посочено е, че често е налице отказ от
страна на някои от служителите за изпълняват разпореждания на управител и
ветеринарен лекар, поради липса на вписването им в длъжностните
характеристики, а конкретно С. непрекъснато оспорвал разпорежданията и
използвал думата „закон“, когато не му е изгодно и влизал в конфликт с г-н
5
Биков, предходен управител на приюта.
В обяснение на Б.Х., ветеринарен лекар от 15.01.2024 г., е отразено, че
г-н К. го е помолил да каже на г-н С. да помогне в почистването на една от
клетките на хале номер 2, но С. отказал да извърши действието.
В доклад от 23.01.2024 г. на д-р С.С., управител на „Общински приют за
безстопанствени кучета“ до заместник – кметът К. и до Директор Дирекция
„Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ се сочи, че от
страна на С. С. било изразено несъгласие да се хранят животните по два,
респективно три пъти на ден, което противоречало на чл.3, б. „к“ от
Правилника за вътрешния ред и организация на работата. В тази връзка между
управителя и служителя С. възникнал конфликт на висок тон, както и относно
храненето на животните в неделен ден. С. поискал писмен отказ от С. да храни
животните по описания начин и в неделя, но до датата на подаване на доклада,
такъв не е постъпил.
Представен по делото е и описания в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание сигнал от 20.02.2024 г. във връзка с преходния
такъв от 25.01.2024 г. от А.Д., Директор на Дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред“, ведно с доклади от 31.01.2024 г.,
05.02.2024 г., 07.02.2024 г., 19.02.2024 г., изготвени от д-р С.С. – управител на
приюта, съдържащи ситуации със служителите С. С. и Г.С., и двамата на
длъжност „шофьор-ловец“, като се настоява за спешни действия по налагане
на дисциплинарни наказания на посочените служители.
В доклада от 31.01.2024г. , че помолил ловците за съдействие за
почистването, което е обща отговорност на колектива, а и тъй като ловният
микробус бил счупен и не можели да ходят на лов. Всички се съгласили, освен
С. С., който заявил, че това не е негово задължение и е отказал да подпише
длъжностна характеристика с такава точка. В докладната се твърди още, че С.
непрестанно спорел със С., че нямал уважение съм работодателя, включително
и към него като ръководител и контролиращ процеса на работа. Твърди, че е
подобрил материалната база на приюта, само за две седмици, от както е
постъпил на работа на 15.01.2024г., но не може да работи заедно със С. С..
В докладната от 05.02.2024 г. С. сочи, че предвид проблема с ловната
кола отново приканил ловците да включат в почистването и храненето на
животните и ако имат стари отпуски, да ги вземат, за да работят активно през
лятото, но С. отказал да вземе платен отпуск. Твърди, че липсва хуманно
отношение на С. спрямо животните, което било нагледно установено, когато
на 02.02.2024 г. следвало да помага на д-р Х. при извършването на 10 кръвни
проби.
В докладната от 07.02.2024 г., отново е отразен отказ на С. да изпълни
разпореждане на С., а именно му да не пуска бързо нагряващото се бойлерче.
Налагало се непрестанно да се спори с този служител и С. не знаел каква
работа да му възложи.
Последният доклад от 19.02.2024г. отразява връчването на
длъжностните характеристики на ***.01.2024 г. от страна на прекият
ръководител Д. К.а – началник отдел ООП, като само С. С. отказал да подпише
и получи новата длъжностна характеристика с мотив, че това не е законно.
6
Представена по делото е новата длъжностна характеристика от
15.01.2024г. за длъжността „шофьор – ловец“, която ищецът е отказал да
подпише, видно от отразяване върху нея, удостоверено с подписите на Д. К.а,
С.С. и Й.Т.. В същата е включено и задължението за поддържане на
санитарно-хигиенните условия в приюта за безстопанствени кучета.
Останалите задължения са идентични с предходните. Новата длъжностна
характеристика е изготвена на 15.01.2024 г. и е отразено, че е налице отказ от
страна на служителя С. С. да я получи, констатирано от трима служители.
Приета по делото е покана от 02.02.2024 г., изпратена от А.Д. до С. С., от
която е видно, че същият на основание чл.173, ал.4 от КТ е поканен да ползва
платения си годишен отпуск, който се полага за 2022 г. и за 2023 г., в която
отразено, че С. С. отказва да получи поканата, както и че не желае да ползва
отпуск.
С писмо от 28.02.2024 г., връчено на същата дата, от кмета на Община
Варна на основание чл.193, ал.1 от КТ са изискани обяснения от страна на С.
К. С. във връзка с постъпилите докладни записки от 25.01.2024 г. и от
20.02.2024 г., касаещи неетично и нелоялно поведение. Отразено е, че
обясненията относно констатираното в докладните следва да се представят в
тридневен срок. Писмото е връчено на служителя на 28.02.2029г., видно от
отразяване върху същото и положен подпис, който не е оспорен.
Приети по делото са писмени обяснения на С. С., депозирани на
01.03.2024 г. /л.103 от делото/, в които същият заявява, че до 09.01.2024 г.
никой не го е упреквал как си върши работата, като я е вършел с желание и
дори е донесъл лични вещи за добруването на приюта и е помагал и
почистването и дезинфекцията на приюта. Твърди, че на ***.01.2024г. му е
връчена за подпис годишна оценка без отразяване на съставител и изпълнена с
неверни твърдения. Той записал, че не е съгласен, след което г-н Д. му заявил,
че е уволнен, като може да си избере дали ще е със споразумение и изплащане
на четири заплати или дисциплинарно и има срок до 18.01.2024г. да избере.
На същия ден следобед били представени за подпис нови длъжностни
характеристики за длъжността „шофьор-ловец“ с включване на задължение за
отговорност по поддръжка на хигиената при положение, че има хора,
назначени на такава длъжност. Отказал да я подпише, защото счита, че новата
длъжностна характеристика е направена само за реди него и срамния случай
със зам.-кмета. На 18.01.2024г. С. съобщил на Д., че отказва споразумение и
става да бъде уволнен дисциплинарно. Ново предложение за шест заплати
било отправено, както и на Г.С., с поставен срок за размисъл до29.01.2024г.,
когато отново бил направен отказ. Същевременно на 15.01.2024г. в ОПБК с.
Каменар бил назначен без конкурс нов управител – г-н С., който от самото
начало влязъл в конфликт със С., като го нападал и заплашвал.
От формуляр за оценка за изпълнението на длъжността от служители,
заемащи експертни длъжности със спомагателни функции и технически
длъжности от 11.01.2023 г. и от ***.01.2024 г. относно С. К. С. е видно, че при
първото оценяване е отразена, че изпълнението, надвишава изискванията, а
при втората е отразено – неприемливо изпълнение.
Установява се от представеното копие на трудовата книжка, че към
датата на устните състезания С. С. не е започнал работа при друг работодател,
7
както и че същият е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по
заетостта.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищеца – Г.С. и Н.Л. и двама свидетели на
страната на ответника – С.С. и Й.Т..
Съгласно показанията на св. С., служител на приюта, същият никога не е
имал конфликти със С. С., който винаги е помагал. Когато дошъл новият кмет
К., С. го попитал дали ще има нови правила и К. казал, че ще има, и С. му
отговорил „а, да видим“, на което К. казал, че започват много зле. След това К.
и природозащитника М. влезли във второ хали и установили, че е мръсно, при
което, въпреки че имало двама хигиенисти, К. разпоредил С. да изчисти. Св.
С. казал, че той ще изчисти, но К. категорично искал С. до чисти, а последният
от своя страна отказал. На следващия ден бил извикан в Общината, заедно със
С. и им предложили 4 заплати, за да ги освободят, но те отказали. След два
дни пак ги извикали и им предложили 6 заплати, за да ги освободят, но те
отказали. След като дошъл заместник – кмета, им сменили длъжностните
характеристики. Посочва, че задачите им се възлагат от управителя, който им
посочва къде да отидат, за да заловят съответните животни или да извозят
труповете им. Свидетелят заявява, че С. е добър човек, че дори си донесъл
личната лодка, за да вадят трупове на делфини, както и му се отдава работата.
Обяснява, че кучетата обикновено се обстрелват с пушка или се хващат с
примка, но С. често ги хваща на ръка. Твърди, че никога не е имало случай, в
който С. да откаже да изпълни задължение. Споделя, че Сочи, че в приюта
има двама хигиенисти, които са назначени да почистват клетките и винаги са
имали.
Св. Л., бивш служител в приюта в с. Каменар до 25.03.2024 г., определя
С. като перфектен колега, включително в изпълнението на задачите си.
Обяснява, че задълженията им били да ловят кучета заедно с доктор, както и
да извозват трупове на животни. При постъпил сигнал, ги уведомявали и
началника на приюта определял кой да отиде да прибере животното. Сочи, че
С. С. не е отказвал да изпълни задълженията си и винаги е помагал. Разказва
за случая с новото управление, когато дошъл зам.-кмета К. и между него и С.
прехвърчали искри, защото С. попитал дали ще има нови правила и К.
отговорил, че ще има, при което С. казал „нека да видим“, което по някакъв
начин афектирало г-н К.. След това зам.-кмета и Х. от природозащитните
организации влезли във второ хале и когато установили мръсна клетка, К.
поискал С. да почисти, въпреки изявлението на останалите, че те ще почистят.
Изредили се всички да викат С., но той отказал, защото си имали чистач.
Свидетелят твърди, че С. е добър в ловенето на кучета, както и че дори е
донесъл собствената си лодка, за да вадят по-лесно делфините. Заявява, че
през м. януари месец хигиенистите в приюта са били двама.
Съгласно показанията на св. С. се установява, управител на приюта,
когато започнал работа имало шест ловци. Тъй като разполагали само с един
микробус, в който могат да се качват двама, нямало работа за всички. В
приюта имало един гледач. Свидетелят заявява, че С. С. е отказал да подпише
нова длъжностна характеристика. Сочи още, че винаги заставал последен при
изпълнение на поставени задачи и поставял колегите на границата да избират
между него и С., а сега когато го нямало, всичко вървяло перфектно и
8
състоянието на приюта било идеално. Твърди, че С. ежедневно е проявявал
неуважително отношение към него, а към кучетата - нехуманно такова защото
всеки път използвал примка удушвач. Уточнява как е подобрил състоянието
на приюта като е подобрил материалната база и променил начина на гледане
на животните. Твърди, че С. се е противял да храни животните два пъти,
каквато е била преценката на С. като ветеринарен лекар. Сочи, че по
длъжностна характеристика гледачите изпълняват почистването на клетките.
В приюта имало двама гледачи – Г. и А., но последният бил в болничен.
Твърди, че за всяко оперирано куче се грижи сам и сам му почиства и го гледа.
Св. С. заявява, че за всички случаи, в които С. не е изпълнява задълженията, е
писал докладни. Сега в приюта имало двама нови гледачи, наред с Г. и трима
ловци.
Съгласно показанията на св, Т., която работи като администратор в
приюта, със С. С. е комуникирала, когато е замествала предния управител,
като е имало случаи, в които служителят спорел и проявявал неуважение към
нея. Споделя, че знае за случая със зам.-кмета К., но от колеги, защото не е
присъствала на самата среща. Трябвало да се почисти и всички започнали да
чистия, като само С. отказал. К. помолил доктор Х. да му нареди да чисти, но
и на него С. С. отказал. По-късно зам.-кметът лично пред свидетелката
изказал възмущение относно това как може служител да отказва на заповед на
кмет. Според св. През м. януари е имало двама хигиенисти – Г. и А..
Задълженията на Г. били да чисти клетките и да гледа кучетата. Ловците
ловели кучетата и помагали при отглеждането им. Уточнява, че докторът
казвал на ловците какво да правят и как да ловят кучета, за да е хуманно и
когато се върнат с колата, доктора ги поема. Той също така решавал по колко
пъти да се хранят кучетата и какви лекарства да им се дават.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените кумулативно обективно съединени искове черпят правното
си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Съгласно разпределението на доказателствената тежест ответникът по
иска /работодателя/ следва да установи законосъобразното провеждане на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и наличието на
материалните предпоставки за налагане на същото.
Наведените с въззивната жалба оплаквания срещу постановеното от
първоинстанционния съд решение касаят изводите му досежно липсата на
надлежно поискани обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за всички посочени в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения и от
материална страна за липса на извършени нарушения, обосноваващи налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“.
Безспорно се установи по делото, че субектът на дисциплинарната власт
– кметът на Община Варна е поискал от служителя С. С. обяснения по реда на
чл.193, ал.1 от КТ с писмо, към което са приложени цитираните в същото
докладни записки и което е получено от адресата на 28.02.2024г. В отговор на
9
01.03.2024г. са депозирани и поисканите писмени обяснения. Действително в
писмото е посочено, че обясненията се искат във връзка с докладни записки,
касаещи неетично и нелоялно поведение, но изрично е посочено, че следва да
се предоставят писмени обяснения относно констатираното в
горепосочените докладни. При липса на оспорване, че докладните /ведно с
приложенията към тях/ са получени от служителя и при изрично отразяване на
връчването с дата и подпис на лицето С.С., съдът намира, че последният е бил
запознат със съдържанието на въпросните докладни и че следва да даде
обяснения именно във връзка с изложеното в тях досежно допуснати от негова
страни нарушения. В практиката на ВКС се приема, че както в искането за
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни предели
на изпълнителното деяние, като достатъчно е нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Приема се
още, че вземането на устни или писмени обяснения не е подчинено на никакви
формални изисквания, стига разполагал с в възможност да даде обясненията
си след като се е ориентирал в обстоятелствата. В посочения смисъл са
решение № 74 от 22.04/20***г. по гр.д. № 4792/2015г. по описа на ВКС, III г.о.,
решение № 722 от 03.01.2011г. по гр.д. № 518/2009г. по описа на ВКС, IV г.о.;
решение № 676 от 12.10.2010г. по гр.д. № 999/2009г. по описа на ВКС, IV г.о.,
решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д. № 410/2009г. по описа на ВКС, IV г.о.
В посочените в искането за писмени обяснения докладни записки, които
са приложени към искането и получени от служителя, са изложени подробно и
разбираемо нарушенията, за които се иска даване на обяснения, включително
с дати и описание. В този смисъл служителят С. С. е могъл да се ориентира по
отношение на всички вменени му с докладните нарушения, като изрично в
искането е посочено да даде обяснения във връзка с конкретните докладни.
Обстоятелството, че в искането е дадена квалификация „нелоялно и неетично
поведение“ е ирелевантно и не означава, че следва служителят да прави
преценка кои от описаните в докладните нарушения съставляват такова
поведение и да дава обяснения само за част от тях. Видно от самите му
обяснения, депозирани на 01.03.2024г., макар и да не е коментирал всички
описани нарушения, С. С. подробно е разяснил своята гледна точка за
ситуацията от 09.01.2024г. и настъпилите след това събития, включително и
относно взаимоотношенията си с новия управител С. С..
По изложените съображения, съдът намира, че не е налице соченото от
ищеца/въззиваем в настоящото производство/ процедурно нарушение по
отношение на искането за даване на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ.
Неоснователно се явява и възражението, че заповедта за дисциплинарно
наказание не е достатъчно мотивирана съобразно разпоредбата на чл.195, ал.1
от КТ. В самата заповед ясно е посочено на кои дати и какви нарушения са
извършени от служителя, а именно нa 09.01.2024г. и на 15.01.2024г. отказ да
изпълни допълнително възложени задачи съгласно т.5.9 от длъжностната
характеристика, която му е връчена на 13.06.2022г. и е показал неуважително
поведение спрямо служители на ръководни длъжности в администрацията,
имащи пряка отговорност за дейността на ОПБК, както и на ***.01.2024г.
отказал да получи актуализиран вариант на длъжностна характеристика.
Подробно нарушенията са описани в цитираните в заповедта докладни, които
10
както се посочи по-горе, са връчени на служителя заедно с искането за даване
на обяснения и съответно същият е бил запознат с тях. Мотивирането на
заповедта чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до
знанието на работника или служителя е напълно допустимо – в този смисъл и
решение № 83 от 24.07.2015г. по гр.д. № 5585/2014г. по описа на ВКС, III г.о.,
решение № 849 от 12.01.2011г. по гр.д. № 40/2010г. по описа на ВКС, IV г.о.,
решение № 379 от 24.06.2010г. по гр.д. № 410/2009г. по описа на ВКС, IV г.о.
В допълнение изрично посочено е /в противовес на твърдяното от ищеца в
исковата молба/ как работодателят квалифицира описаните нарушения, а
именно по чл.187, ал.1 т.3 и т.8 от КТ и чл.6, ал.1 и 14, ал.1 от Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация.
От материалноправна страна по отношение на описаните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушения съдът намира следното:
Безспорно се установи от събраните писмени доказателства и от
свидетелските показания, че на 09.01.2024г. при посещение на зам.-кмета И.
К. служителят С. е отказал да изпълни възложена му задача, а именно – да
помогне в почистването на една от клетките за кучета в хале номер 2.
Съгласно показанията на св. С. и св. Л., а видно и от самите обяснения на
служителя С. С. по конкретния случай, новият зам.-кмет К. се е представил на
служителите в ОПБК и е започнал да им обяснява предстоящите промени в
приюта. Тогава С. попитал дали ще има нови правила и получил положителен
отговор, след което заявил „Добре, да видим“. Впоследствие при проверка в
хале номер 2 г-н К. констатирал, че не е почистено и разпоредил служителят
С. да почисти. Указанията били предадени на С. както чрез колегите му на
длъжност „шофьор-ловец“, така и чрез д-р Б.Х. /ветеринарен лекар в приюта/,
но той отказал да ги изпълни.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „шофьор-ловец“,
с която ищецът е запознат на 13.06.2022г., преките задължения на същата не
включват почистване на клетките на кучетата. От показанията на всички
свидетели става ясно, че в ОБПК към процесната дата е имало двама
служители на длъжността „гледач“/“хигиенист“, като единият е отсъствал
поради продължителен болничен, но другият е бил на работа. Същевременно в
т.5.9 от длъжностната характеристика е предвидено, че служителят изпълнява
допълнително възложени задачи от управителя на дейност „ОПБК“ и
началника на отдел „опазване на обществения ред“ в рамите на основната
дейност и целите на длъжността. Посочените в тази разпоредба длъжности са
тези, на които служителят на длъжност „шофьор-ловец“ е пряко подчинен
съобразно т.2 от длъжностната характеристика.
В настоящия случай разпореждането, с което на служителят С. е
възложено да изчисти клетката, не е дадено от лице по т.5.9. Самият д-р Б.Х.
към този момент не е бил управител на ОПБК, а временно изпълняваща тази
длъжност е била Й.Т.. Отделно от това, възможността да се възложи
допълнителната задача е в рамките на целите на длъжността, които в
настоящия случай не включват преките грижи по гледането на кучетата, а
дейностите по залавяне и хуманно транспортиране на кучета, както и по
събиране на умрели безстопанствени животни. В този смисъл съдът намира,
че така описаното в заповедта нарушение „отказал да изпълни допълнително
възложени задачи от т.5.9 от длъжностната характеристика“ не е извършено,
11
макар и в действителност С. С. да отказал да изпълни възложена задача,
поставена от висшестоящ служител на администрацията.
По отношение на твърдяното неуважително поведение спрямо служител
на ръководна длъжност, може да се приеме, че е налице такова, макар и в не
твърде остра форма, доколкото при първоначалния разговор със зам.-кмета
очевидно С. е демонстрирал поведение на недоверие спрямо изложеното от И.
К. относно бъдещите промени в приюта. Отказът да изпълни разпореждането
на кмета обаче не може да се окачестви като неуважение, доколкото е било във
видимо противоречие с преките задължения на служителя С. и той е защитил
правата си. Няма данни по някакъв начин ищецът да е проявил грубо или
неетично отношение, въпреки демонстративното съгласно показанията на
всички свидетели поведение на висшестоящия служител, изразяващо се както
в изпращането последователно на някои служители да извикат точно С.,
въпреки съгласието на останалите да почистят, така и в последващо
изразеното пред св. Т. възмущение. Действително служителят С. в рамките на
депозираните по повод случая писмени обяснения от 11.01.2024г. е използвал
изрази, които сочат на неетично и неуважително отношение към горестоящ
административен служител, но същите са видимо провокирани и от
проявеното спрямо собствената му личност поведение на накърняване на
достойнството му.
Относно датата 15.01.2024г. се установи, че тогава на работа в ОБПК е
постъпил на работа новият управител, същевременно и ветеринарен лекар – д-
р С. С.. Предвид тежкото състояние на приюта и на кучетата в него д-р С. е
намерил за необходимо, че следва да се предприемат множество мерки с цел
подобряване на положението и здравето на животните, включително
необходимостта за известен период от време кучетата да бъдат хранени по
два-три пъти на ден, включително в неделя. Очевидно е, че с времето усИ.та
на управителя са дали резултат, здравословното състояние на много от
кучетата се е подобрило през тежкия зимен сезон. Стана ясно още, че към този
момент служителите на длъжност „шофьор-ловец“ са били 6, а тези на
длъжност „гледач“ – само двама, при това единият е отсъствал в
продължителен период поради болест. Същевременно един от микробусите за
залавяне на кучета е бил повреден и не е имало достатъчно работа за
„ловците“, а „гледачите“ са били недостатъчно с оглед необходимостта от
засилени грижи за животните. В такъв момент е следвало работодателят да
направи постъпки към промени по реда на трудовото законодателство, било то
чрез изменение в трудовите функции на служителите по чл.119 от КТ /при
тяхно съгласие/ или по чл.120, ал.1 от КТ временно при производствена
необходимост/престой или по чл.120, ал.3 от КТ при непреодолими причини.
Работодателят е могъл още да пристъпи към изменения в щатното разписание
съобразно необходимостта, както се установи, че се е случило по-късно през
2024г. В настоящия случай от страна на работодателя нито се твърдят, нито се
доказват предприети действия по изменение характера на работата без
съгласието на служителя временно поради производствена необходимост,
нито поради непреодолими причини. В този смисъл макар и да се установи, че
д-р С. е възложил на „ловците“, включително на служителя С. да хранят
кучетата по два-три пъти на ден, следва да се има предвид, че тази дейност
стои извън длъжностната им характеристика. В случая действително
12
възлагането на допълнителни задачи е от лице по т.5.9 от длъжностната
характеристика /управител на ОБПК/, но извън основаната цел и функции на
длъжността. Доколкото работата в приюта за кучета е специфична и при
проява на хуманно отношение към животните всички би следвало да обединят
усИ.та си в полза на благосъстоянието на животните, липсата на
съпричастност от страна на служителя С. С. е морално укоримо, но не
съставлява пряко нарушение на служебните му задължения.
На следващо място, съдът намира за установено от писмените
доказателства по делото – докладните на д-р С., свидетелските му показания и
тези на св. Т., че С. С. системно е проявявал неуважително поведение към
управителя, включително на указаната в заповедта дата – 15.01.2024г.
Показанията на св. С. и Л. не обхващат отношенията между С. и С., предвид
което не са налице други доказателства, които да са в противоречие с
изложеното от св. С. и св. Т.. Установи се, че още на първия работен ден на
управителя С. – 15.01.2024г. С. С. е влязъл в конфликт с него, говорил му е на
висок тон и е обяснявал, че не може управителят да променя вътрешния
правилник, че не може да го задължи да храни животните повече от веднъж
на ден или в неделя. Действително, както се посочи, служителят е имал право
да откаже да извършва работа извън длъжността си, но е следвало да направи
това, без грубо поведение и с проява на уважение към прекия си ръководител
и колега в съответствие с чл.14, ал.1 от Кодекса за етично поведение на
служителите в държавната администрация. В случая не се установи С. да е
бил провокиран по какъвто и да е начин от С., като изложеното в писмените
му обяснения досежно новия управител остана недоказано по делото. На
следващо място, се установи, че поведението на С. по отношение на
управителя С. е било демонстративно и в разрез с добрия тон и в следващите
дни, макар и С. да не е наказан по отношение на друга конкретна дата.
Последното посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение е отказът на служителя да подпише новата длъжностна
характеристика на ***.01.2024г., в която е добавено задължението за
поддържане на санитарно-хигиенните условия в приюта за безстопанствени
кучета. Същото действие съдът намира, че не съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. Съгласно чл.118, ал.1 от КТ работодателят или
работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието
на трудовото правоотношение освен в случаите и по ред, установени в закона.
Изключения са предвидени в чл.120 от КТ, които както се посочи по-горе, в
настоящия случай не са налице. Изменението на длъжностната
характеристика и връчването й за подпис на служителя може да се приеме за
изменение по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, съобразно
разпоредбата на чл.119 от КТ в случай, че новата длъжностна характеристика
бъде подписана. Отказът на служителя да я подпише е израз на несъгласието
му с внесените в характера на работата изменения и е напълно правомерен. В
процесния казус към трудовите функции на длъжността „шофьор-ловец“ се
прибавя нова, която съществено се различава от основаната дейност и цел на
длъжността.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че допуснати от
ищеца/въззиваемия/ нарушения на трудовата дисциплина са единствено
проявите на неуважително отношение към посетИ. приюта „зам.-кмет“ и към
13
новоназначения управител на ОБПК – д-р С. в гореописаните им проявления,
които макар и да не са приемливи, не сочат и на прояви на толкова грубо
отношение, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание – „уволнение“. В този смисъл е налице несъответствие между
тежестта на нарушението и наложеното наказание, поради което се налага
извода за незаконност на уволнението и основателност на иска за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ
С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението като
незаконно основателен се явява и иска за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор – ловец“ в „Община Варна“
с място на работа „Общински приют за безстопанствени кучета“.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
Предвид отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца се следват и обезщетение по чл.225 от КТ за
оставане без работа поради незаконното уволнение. Установено от трудовата
книжка е, че ищецът е останал без работа поради процесния период, като
обявен за безспорен между страните е размерът на брутното му трудово
възнаграждение от 1457,12 лева. Въззивникът е подал жалба срещу решението
по този иск само във връзка с жалбата по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и не е
навел конкретни оплаквания по отношение на присъдената като обезщетение
за оставане без работа сума и период, за който се дължи, поради което
въззивният съд не следва да извършва преценка по правилността на
решението в частта по уважения размер на иска.
С оглед на всичко изложено и поради съвпадане крайните изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на въззиваемия –
адв. В. Д., която е предоставила безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на лева 1815,82 лева, определен
съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 933 лева по исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ и чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба в размер на 882,82 лева по
иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2538 от 05.07.2024г., постановено по гр.
дело № 4800/2024г. по описа на РС-Варна, 10 състав.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета Б.К. да заплати на
адв. В. Д. от Адвокатска колегия-Варна, личен № **********, с адрес на
кантората: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 61, ет.2 сумата от
1815,82 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
14
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от датата за обявяването му, посочена в съдебното
заседание, а именно 12.11.2024г., при наличие на предпоставките по чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15