№ 77
гр. Свищов, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20214150100716 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
Образувано e по искова молба (ИМ) от СТ. П. СТ., ЕГН: **********,
гр. Свищов, ул. „*, срещу „С“ ЕАД, ЕИК: *, гр. Свищов, кв. „**“, с правно
основание чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със
Заповед № 189 от 27.08.2021 г. на изпълнителния директор на „С“ ЕАД.
В исковата молба (ИМ) ищецът навежда следните твърдения: С
трудов договор е назначен на длъжността „Оператор пречиствателна станция
и отходни води (ПСОВ) и комуникации, химикали и отпадни води (КХОВ)“ в
цех „Води, канализация и комуникация (ВКК)“ в ответното дружество „С“
ЕАД. Със Заповед № 189/27.08.2021 г. на работодателя на ищецът – работник
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
това, че на 13.08.2021 г. по време на смяната му около 00:30 ч. след
разтоварване на автоцистерната със сярна киселина не бил извършил контрол
и проверка на съоръжението за съхранение и подаване на сярна киселина, в
резултата на което е изтекла нерегламентирано 88 т. сярна киселина,
причинявайки на дружеството вреда в размер на 11 486.40 лв. По този начин
се приемало в заповедта, че работникът бил създал предпоставки за
злополуки и аварии на мястото на опасния разлив и затруднения в
осигуряването на тази суровина и аварии на мястото на опасния разлив и
затруднения с тази суровина на непрекъснати процес на завода за целулоза; а
също така и че не бил констатирал изтичането на сярната киселина – въпреки
задължението му да следи състоянието и натоварването на оборудването;
нито пък бил уведомил за изтичането ръководството на завода. Отстоява, че
не са му били вменени подобни трудови задължения, с оглед на които да е
бил длъжен да извърши действията, за които е бил санкциониран от „С,“
ЕАД. Освен това отстоява, че липсвало причинно-следствена връзка между
вмененото му задължение и изтичането на изтичането на сярната киселина.
Счита, че заповедта е лишена от материално-правно основание и се явява
1
незаконосъобразна, издадена при непълнота на дините от значение за
правилното решаване на дисциплинарното производство. Моли Свищовския
районен съд (СвРС) да отмени процесната заповед и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С“ ЕАД депозирал отговор на
исковата молба (ОИМ). В него той заема становище, че ищецът – работник е
допуснал описаните в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 9 КТ, както и по Раздел V, т. 2, б.
„и“ от Правилника за вътрешния трудово ред на „С“ ЕАД, чиято тежест
обуславя на работника да бъде наложено наказание „предупреждение за
уволнение“. Навежда аргументи, че на 12.08.2021 г. по време на смяната му
ищецът СТ. П. СТ. не бил извършил контрол и проверка на спирателната
арматура в схемата за разтоварване и така бил допуснал нерегламентирано
изпразване на резервоарите за съхранение и загуба на 88 т. сярна киселина на
обща стойност от 11 486 лв. „С“ ЕАД сочи, че изпускането на сярната
киселина се дължало на незатягане докрай на предпазните кранове от страна
на С.. Последният освен това не бил констатирал и липсата на същата
киселина и съотв. не бил докладвал за това на ръководителя на завода.
Липсата на сярната киселина била констатирана на 14.08.2021 г. от работника
Н.Н., който бил на смяна от 14-22 ч. същ. ден. Отстоява се от работодателя, че
понеже не била употребявана сярна киселина от завода, след като била
получена на 13.08.2021 г., от една страна, и поради това че резервоарите не са
били посещавани от други работници, от друга страна, то изтичането на
сярната киселина се дължало на поведението на СТ. П. СТ.: Той бил
пропуснал да затегне спирателния кран на резервоара. С оглед на изложеното
и като е съобразило, че разливът на 88 т. сярна киселина бил особено опасен
за живота и здравето на работниците, разлагаща метали и създаваща риск от
трудови злополуки, „С“ ЕАД е наложила дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на СТ. П. СТ.. Търговското дружество моли
СвРС да отхвърли предявения иск на като неоснователен. Претендира
разноски за СТЕ.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По фактите:
По делото не е спорно, а и от доказателствените средства (вж.
трудовото досие на работника) се установя, че със споразумение между
страните, обективизирано в трудов договор № 111/03.06.1996 г. и три броя
допълнителни споразумения към него, от 1996 г. до сега СТ. П. СТ. престира
трудовата си сила на „С“ ЕАД срещу възнаграждение. За това той, ищецът,
изпълнявала длъжността „Оператор ПСОВ и КХОВ“ в ответното дружество.
От длъжностната характеристика на С. се установява, че същият като
„оператор ПСОВ и КХОВ“ е бил длъжен: (1) да ръководи, управлява и
контролира производствения процес в съответствие с технологичния
регламент; (2) да се запознава се с моментното състояние на технологичния
процес, при което се приема смяната; (3) да следи схемата за контрол и
управление на работещата апаратура; (4) да наблюдава състоянието и
2
натоварването на оборудването; (5) да следи за аварийни ситуации и
предприема мерки за отстраняването им; (6) да отговаря за правилното водене
на технологичния режим, спазване на параметрите в оптимални граници и
качеството на произвежданата продукция; (7) да отговаря за правилната
експлоатация на машите и съоръженията; (8) да участва в оперативните
превключвания по инсталациите и технологичните схеми и в подготовката на
оборудването за ремонт; (9) да изпълнява оперативните разпореждания на
старши оператор цех; (10) да отговаря за опазването на собствеността на
дружеството; (11) да спазва Правилника за вътрешния трудов ред, охрана и
безопасност на труда и правилата противопожарна охрана; и др. т., които са
детайлно разписи в раздел 1 от длъжностната характеристика.
На 12.08.2021 г. от 22 ч. до 6 ч. на 13.08.2021 г. СТ. П. СТ. е бил на
смяна в „С“ ЕАД като оператор ПСОВ и КХОВ в цех ВКК. На 14.08.2021 г.
работникът Н.Н., който заемал същата длъжност като на ищеца, поемайки
следващата смята, констатирал разлив на сярна киселина около цистерните на
откритата площадка за разтоварване в „С“ ЕАД. След това Н опитал да
подаде сярна киселина за производствени нужди, но установил, че в
резервоарите нямало налична такава. На мястото бил извикан Х.Л., началник
цех „ВКК“, който също възприел тези факти. (Всичко това се установя
донякъде от свидетелските показания на Н и Л, донякъде от Правилник за
вътрешния трудов ред 2021 г., Журнал на смените, Протокол за извършена
инвентаризация от 18.08.2021 г., Инвентаризационен опис от 18.08.2021 г,
Кантарна бележка от 12.08.2021 г.)
Във връзка с тези констатации за липси била извършена проверка и със
Заповед от № 187/17.08.2021 г. на изп. директор „С“ ЕАД било възложено на
комисия да извърши инвентаризация на склад 15-КХОВ на материалния запас
сярна киселина (л. 15 и сл. от делото). От ищеца са изискани писмени
обяснения по смисъла на чл. 193 КТ за извършени от него дисциплинарни
нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, т. 9 КТ, раздел V, т. 2, б. „и“ от Правилника за
вътрешния трудово ред на „С“ ЕАД. Изготвен е рапорт от инж. Х.Л. –
началник цех „ВКК“, дадени са и писмени обяснения он Н.Н.. В писмените си
обяснения СТ. П. СТ. е изложил становище, че по време на нощната смяна на
12.08.2021 г. в 23:00 ч. бил приел автоцистерна със сярна киселина. Взел
проба, разтоварил автоцистерната, откачил маркуча, затворил крановете и
спрял помпата. Заявил е, че по време на работата му не е имало нередности,
проблеми или пък течове по схемата.
Със Заповед № 189 от 27.08.2021 г. изпълнителният директор на „С“
ЕАД е наложил на СТ. П. СТ. наказание „предупреждение за уволнение“ по
чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, раздел V, т. 2, б. „и“ от Правилника за вътрешния
трудово ред на „С“ ЕАД. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на
13.08.2021 г. по време на работа нощна смяна, около 00:30 ч. след
разтоварване на автоцистерна със сярна киселина не е извършил контрол и
проверка на съоръжението за съхранение и подаване на сярна киселина, в
резултата на което е изтекла нерегламентирано 88 т. сярна киселина; по този
начин С. бил ощетил работодателя със сумата 11 486.40 лв.; създал е
предпоставки за злополуки и аварии на мястото на опасния разлив и
затруднения в осигуряването на тази суровина на непрекъснатия работен
процес на Завода за целулоза. До края на работното си време 06 ч. на
13.08.2021 г., въпреки задължението си да следи за състоянието и
натоварването на оборудването, С. не бил констатирал нерегламентирано
изтичане на сярна киселина от съоръжението и не бил алармирал за аварийна
3
ситуация ръководството на завода с цел предприемане на незабавни мерки по
нейното отстраняване. В тази заповед е посочено и че като утежняващо
вината обстоятелство е приет отказът на работника да признае извършеното
нарушение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена
лично на ищеца на 30.08.2021 г., за което няма спор по делото.
Оплакването на работника, че при изясняване на фактическата
обстановка процесната заповед препращала към друг акт (доклад на комисия,
докладна записка за извършване на нарушение и т. н.), който не му бил
връчен, е несъстоятелно. От самата заповед се установява по един напълно
ясен начин вмененото нарушение на работника от обективна страна, което е
подробно и надлежно описано, без да се правят, изрични или мълчаливи,
препратки към други актове или документи: По време на смяната на
работника е настъпил нерегламентиран теч на сярна киселина в размер на 88
t., а работникът не е предприел нищо, за да го органични, нито за да за
уведомени ръководството на завода. Неприемливо е – защото е голословно –
твърдението на ищеца, че в исковия процес за пръв път се навеждали нови
факти, въз основа на които се обосновавала отговорността на работника.
От разпита на св. Н.Н. – работник „оператор“ в ответното дружество,
се доказва, че на 14.08.2021 г. същият е отишъл на площадката за подаване и
разтоварване на киселина и е видял един голям разлив на течност. Замерил
баката и разбрал, че вътре няма киселина. Твърди, че течността, разлята по
земята, е била киселина. Проверил крановете и установил, че всичките са
затворени. Нямало и спукана тръба. Според него течът е излязъл от маркуча
за разтоварване, тъй като той, течът, е встрани до резервоарите. Петното
вследствие на изтичането било доста голямо 7–8 м.
От разпита на св. Х.Л. – начални цех в ответното дружество следва по
делото следното: На 14.08.2021 г. Н.Н. му се обадил, че след като отишъл да
подава киселина, се опитал да пусне крана, но видял, че подава само 2 кубика
и спрял. Отишъл на място, замерили баките и констатирал, че същите са
празни. Х.Л. свидетелства, че цистерните никога не се изпразват до края.
Според него не могло да бъде установена някаква нередност по инсталациите
или по цистерните. На 14.08.2021 г. крановете били затворени. Твърди, че в
задълженията на работниците, които оперират с киселината, влизат и тези,
когато пристигне цистерната с киселина, да я посрещнат, да вземат проба от
нея, да изчакат да излезе анализа от лабораторията и след това да поддържат
автоцистерната, като преди това са проверили арматурата за разтоварване и
подаване, всички кранове. Операторът е задължен да провери всеки кран от
схемата дали е затворен. След това операторът трябвало да подвързва
цистерната и да отваря крановете към помпата, за да се напълнят
резервоарите й. След като се убеди, че цистерната е изпразнена, операторът
трябвало да откачи маркуча от нея; да спре помпата и да затвори крановете. Л
сочи, че ако е направено всичко в тази последователност, няма как да се
източат цистерните. Когато св. Х.Л. е бил на мястото, крановете са били
затворени; нямало е пробив в корпуса; течът бил до маркуча, от който се
разтоварва цистерната, където имало следи от киселина.
От заключението по СТЕ от 31.01.2022 г. (л. 53 и сл.) и от допълнението
заключение към него от 16.02.2022 г. (л. 76 и сл.) се установява по делото, че:
4
2
(1) Вместимостта на процесните цистерни със сярна киселина е 150 m, или
274.5 t. Сярната киселина се транзитира от Склад № 15 на „С“ ЕАД
периодично при необходимост към Цех за производство на целулоза (ЦПЦ)
по надземен тръбопровод с ръчни команди за включване на помпа 13 за
подаване на киселина от оператор на пулта на място при цистерните; за целта
е необходимо вентили № 6-8 да са отворени, а всички останали вентили –
затворени. (2) Наличното количество сярна киселина в процесните цистерни
преди разтоварване на доставената сярна киселина с автоцистерната на
33
12.08.2021 г. в 23:30 ч. е било 63 m, а остатъка след заскладяване – 88 m. (3)
Действията на ищеца като „оператор ПСОВ и КХОВ“ в цех „ВКК“ по време
на приемане на процесната доставка на автоцистерна със сярна киселина се
налага да бъдат следните: (а) да вземе проба за анализ; (б) преди разтоварване
на автоцистерната, да извърши проверка на спирателната арматура и
подготовка на схемата за разтоварване, като ВЛ подробно е описало, че
вентили № 4, 5, 6 и 8 за подаване на киселина в производството и вентил № 9
за аварийно изпускане на киселината от цистерните трябва да бъдат
затворени; отворени трябва да бъдат само вентили № 10 и 11; (в) да свързва
маркуча за разтоварване 14 към автоцистерната, да отваря вентили № 1, 2, 3 и
да пуска помпата за разтоварване 12; (г) по време на разтоварването ищецът
следвало да откачи шланга за разтоварване 14 и да спре помпа № 12; (д) да
затвори кранове № 1, 2, 3 на спирателната арматура към автоцистерната и
помпа 13. (4) Експертът заключва, че за периода 13.08.2021 г. до 15 ч. на
14.08.2021 г. не е имало отчетено потребление на сярна киселина за
производствени нужди в „С“ ЕАД. (5) 88 t. сярна киселина в периода от
13.08.2021 г. до 15 ч. на 14.08.2021 г. са изтекли на самотек от резервоарите в
склад № 15 през шланга за разтоварване на автоцистерни 14 на дренажната
площадка, като технологичното време за това е посочено алтернативно: (а)
при отворени вентили № 5, 6 и 8 и оставени след разтоварване на
автоцистерната вентили № 1, 2, 3 – времето за изтичане на киселината е около
4 ч.; или (б) при затворени вентили № 5, 6 и 8 и отворени вентили № 9 и 1,
независими от състоянието на вентили № 2 и 3, след разтоварване на
автоцистерната – времето за изтичане на киселината е около 1:50 ч. СвРС
кредитира изцяло процесната СТЕ като пълна, логична и последователна,
дадена в съответствие със специалните знания на ВЛ в областта.
Технологичното време за изтичане на сярната киселина е без правно значение
за настоящия процес, чийто предмет е: настъпил ли е течът на киселина,
докато работникът е бил на смяна, и ако да, то дали той се дължи на
неправомерното бездействие на ищеца. Това е така, защото и в двата
предложени варианта от експертът сярната киселина е изтекла по време на
смяната на ищеца (работника).
По правото:
Предявен е иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188,
т. 2 КТ от СТ. П. СТ. срещу „С“ ЕАД, с който се иска да бъде отменено
наложеното му дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № 189 от 27.08.2021 г. на изпълнителния директор на
„С“ ЕАД.
Понеже по делото е безспорно и несъмнено установено, че между
страните съществува трудово отношение, то доказателствената тежест в
5
случая с оглед на обосноваването на законосъобразността на наложеното
наказание се носи от работодателя, който следва да докаже: първо, че е
спазил реда за налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 193 и сл.
КТ; и, второ, че наказанието „предупреждение за уволнение“ е
законосъобразно по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, което означава, че деянието
на ищеца – нарушаване на трудовата дисциплина е съразмерно на
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, с оглед на
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника.
Видно от разпоредбата на чл. 186 КТ дисциплинарното нарушение се
определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения, от което
следва, че фактическият му състав включва деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение
като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на
работника, кото трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно (чл. 125
КТ). Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално
трудово отношение; при изпълнението им работникът е длъжен да спазва
законните нареждания на работодателя (чл. 126, т. 7 КТ).
Преди налагане на наказанието на основание чл. 193 КТ работодателят
е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
Целта на законодателя е даде на работника реална възможност да обясни
поведението си по повод на нарушението, респ. работодателят да придобие
възможност, за да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с него.
По делото е надлежно доказано, че изискванията на чл. 193 КТ са били
спазени, доколкото от ищеца са поискани обяснения на 16.08.2021 г., а и сам
той признава, че това е станало преди налагане на дисциплинарното
наказание. Работодателят е задължен да изиска писмени обяснения, но не е
длъжен да ги възприеме за достоверни, щом те са израз на защитната позиция
на работника или служителя. Освен да изиска писмени обяснения,
работодателят следва да наложи дисциплинарното наказание тогава, когато
намери това за необходимо, не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Няма спор по
делото, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено в двумесечния
преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, а и същият не е навел противни
твърдения: Вмененото нарушение на работника е извършено на 12.08.2021 г.,
а заповедта за санкционирането му му е била връчена на 30.08.2021 г.
Според чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмени заповед, в която следва да са посочени нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Касае се за задължителни реквизити, като
липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника
срещу наложеното наказание, поставяйки го в положение на „изненада“.
Наред с това такава липса прави невъзможна съдебната проверка за
законосъобразност на заповедта за наказание. Нарушението като
задължителен реквизит следва да бъде индивидуализирано с посочване на
фактически обстоятелства от обективна и субективна страна, явяващи се
негови съставомерни признаци. В процесната заповед са посочени
нарушителят, нарушението и кога то е било извършено, както и наказанието и
правното основание (текста от закона и правилника за вътрешния ред), въз
6
основа на който се налага. От заповедта и от писмените обяснения на ищеца е
видно, че за него описанието на нарушението е било по разбираем начин.
(Всичките това бе описано по-горе при изясняване на делото от фактическа
страна досежно процесната заповед и нейното съдържание, при което е
излишно да се повтарят отново тук.)
С оглед на изложеното първоинстанционният съд счита, че
работодателят е спазил реда за налагане на дисциплинарно наказание по
реда на чл. 193 и сл. КТ на работника.
Основната защитна теза на работника срещу атакуваната заповед на
работодателя по правото се изразява в довода му, че нему не е било вменен
дълга, за който е бил наказан от работодателя. СвРС обаче намира, че от
събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява юридическият извод, че работникът е извършил описаното в
заповедта от работодатели дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
бездействие.
Съгласно длъжностна характеристика на работника той е бил длъжен,
но е бездействал, като не е изпълнил следните конкретно вменени му
задължения: първо, не е контролирал производствения процес в съответствие
с технологичния регламент; второ, не е следил схемата за контрол и
управление на работещата апаратура; трето, не е наблюдавал състоянието и
натоварването на оборудването; четвърто, не е следил за аварийни ситуации
и не е предприел мерки за отстраняването им; пето, нарушил е задължението
си да отговаря за правилното водене на технологичния режим, за спазване на
параметрите в оптимални граници и качеството на произвежданата
продукция; шесто, не е изпълни задължението си да отговаря за правилната
експлоатация на машите и съоръженията; седмо, не взел надлежно участие в
оперативните превключвания по инсталациите и технологичните схеми, вкл.
и на процесната цистерна; осмо, не е изпълнил и задължението си за
опазването на собствеността на дружеството.
Не изпълнявайки така възложените му задължения – бездействайки
противоправно, въпреки задължението си за действие съгласно трудовия му
договор, правилника за вътрешния ред и длъжностната му характеристика, –
на 13.08.2021 г. по време на смяната му около 00:30 ч. на 14.08.2021 г. след
разтоварване на автоцистерната СТ. П. СТ. е допуснал безконтролно изтичане
на 88 t. сярна киселина, като по този начин е причинил имуществена щета на
работодателя в размер на 11 486 лв., нарушавайки трудовата дисциплина по
чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 9 КТ, както и Раздел V, т. 2, б. „и“ от Правилника за
вътрешния трудово ред на „С“ ЕАД. От една страна, след разтоварване на
автоцистерна със сярна киселина С. не е извършил контрол и проверка на
съоръжението за съхранение и подаване на сярна киселина. По този начин
е създал предпоставки за злополуки и аварии на мястото на опасния разлив и
затруднения в осигуряването на тази суровина на непрекъснатия работен
процес на Завода за целулоза. От друга страна, до края на работното си време
06 ч. на 13.08.2021 г., независимо от задължението си да следи за състоянието
и натоварването на оборудването, С. не бил констатирал нерегламентирано
изтичане на сярна киселина от съоръжението и не бил алармирал за
аварийна ситуация ръководството на завода с цел предприемане на
незабавни мерки по нейното отстраняване.
Доводът на С., че по делото не установена причината за настъпването
7
на процесния теч на сярна киселина, е неоснователен. Затова, защото
нарушението на работника се изразява в бездействие – в непредприемането
на действия, които биха осуетили настъпването на вредата (течът). За да
съществува причинно-следствена връзка между бездействието
(неизпълнението на трудовите задължения) и вредата (изтичането на
киселината), трябва да се установи, – което между другото е несъмнено
доказано по дело, – че ако дължимото действие (надлежно изпълнение на
трудовите задължения) беше предприето, вредата (течът) нямаше да настъпи.
Иначе казано, беше ли СТ. П. СТ. извършил всички дължими от него
действия с оглед на вменените му задължения като „Оператор ПСОВ и
КХОВ“ в цех „ВКК“, несъмнено, изтичането на 88 t. сярна киселина нямаше
да настъпи. (Това следва от най-вече от СТЕ и се потвърждава от
свидетелските показания на двамата свидетели.) Ако вредата би настъпила
въпреки предприетите действия от С., неизпълнението му не би могло да му
се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД). Обаче по делото липсват данни за това
С.С. да е предприел каквито и да било действия, респ. недопускането на теча
е било непредотвратимо. Всъщност, за да се предотврати наставането на
вредата, е било достатъчно С. да затвори всички кранове на цистерните –
нещо, което несъмнено е било по силите му, а и му е било вменено като дълг.
В този смисъл въпросът, на който ВЛ не е могъл да отговори: кои кранове са
били отворени, за да се определи технологично време за изтичане на сярната
киселина; е неотносим за ангажирането на отговорността на С.. Същият е
могъл да предотврати изтичането на киселината, но не го е направил,
бездействайки противодлъжностно. Освен това, който и вариант от
заключението да ВЛ да се възприеме за времето за изтичане на киселината,
течът й пак би настъпил по време на смяната на С.С..
Чрез това си поведение (бездействие) ищецът е осъществил вменените
му с процесната заповед дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т.
9 КТ, раздел V, т. 2, б. „и“ от правилника за вътрешния трудово ред на „С“
ЕАД. По делото обаче не се установяват нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ:
„неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, понеже няма
никакви данни, нито дори твърдения в заповедта, за нареждания на
работодателя до работника, които да не са били извършени. Същевременно
нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 3 („неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила“) и т. 9 („увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства“) КТ са несъмнено установени: От една страна, работникът е
бездействал по време на смяна на 13 срещу 14 август 2021 г. и така е допуснал
изтичането на 88 t. сярна киселина. От друга страна, по този начин той е
причинил имуществени вреди на работодателя в размер на 11 486.40 лв.
Така констатираните нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 3 и т. 9 КТ, сами по себе си, са достатъчно тежки, тъй като се отнасят
до най-съществения елемент на трудовото правоотношение, касателно
работника – точното и добросъвестно престиране на работната сила, при
вземане на всички мерки за избягване на увреждането на работодателя.
Следователно от обективна и субективна страна ищецът е осъществила
сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимост
на неизпълнение на трудовите му задължения са съразмерни на наложеното
му наказание „предупреждение за уволнение“ от субекта на дисциплинарна
власт. Ето защо съдът намира, че наложеното наказание отговаря на
критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, бидейки съобразено с тежестта на
8
нарушението, с обстоятелствата, при които е извършено то, и с
поведението на ищеца.
С оглед на изложеното СвРС намира, че предявеният иск от СТ. П.
СТ., срещу „С“ ЕАД с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т.
2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № 189 от 27.08.2021 г. на изпълнителния директор на
„С“ ЕАД, е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника (чл. 78, ал. 3
ГПК) в размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от работника СТ. П. СТ. , ЕГН: **********,
гр. Свищов, ул. „*, иск с правно основание чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 188,
т. 2 КТ срещу работодателя „С“ ЕАД, ЕИК: *, гр. Свищов, кв. „**“, с който
се претендира отмяна на наложеното на дисциплинарно наказание на
работника „предупреждение за уволнение“ със Заповед № 189/27.08.2021 г. на
изпълнителния директор на „С“ ЕАД за това, че на 13.08.2021 г. по време на
смяната му около 00:30 ч. на 14.08.2021 г. след разтоварване на
автоцистерната работникът е допуснал безконтролно изтичане на 88 t. сярна
киселина и по този начин е допуснал материално увреждане на работодателя
в размер на 11 486.40 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА СТ. П. СТ. да заплати на „С“ ЕАД съдебно-деловодни
разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9