№ 236
гр. Г., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20254200100071 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск от П. С. П. чрез адв.Т. срещу
ЗД“БУЛ ИНС“АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 120 000лв. за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 06.11.2024г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска на 21.01.2025г.
Наведените в исковата молба твърдения са, че при настъпило на 06.11.2024г.
ПТП в гр.Г., причинено от водача на лек автомобил „“С.“ с ** – Е. Д. Е., е пострадала
ищцата като пътник в автомобила , на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен
колан. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „С.“ е нарушил чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП, като
е навлязъл в платното за насрещно движение и се е блъснал челно в насрещно движещото
се МПС ,марка „М.“ с **. Мястото на ПТП е било посетено от органите на МВР и съставен
КП. В следствие на удара ищцата получила описаните в исковата молба увреждания. Било
проведено болнично лечение от 06.11.2024г. до 18.11.2024г. По време на болничния престой,
психичното й състояние рязко се влошило, за което било назначено медикаментозно лечение.
След изписването на 18.11.2024г. била приета в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина. Описани са проведените процедури и прегледи. След
25.11.2024г. ищцата провежда домашно лечение съгласно лекарските предписания. Твърди се
, че преживеният инцидент се е отразил както на физическото, така и на психическото здраве
на ищцата. Описани са негативните преживявания, които е имала. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО за управлявания лек автомобил „С.“
обуславя пасивната легитимация на ответника. До него е била подадена от пострадалата
молба на 05.12.2024г. за заплащане обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди,
но е била уведомена от застрахователя на 13.12.2024г., че следва да представи посочени от
него документи и че при непредставяне претенцията й няма да има развитие. Наведени са
1
доводи, че искането на застрахователя е незаконосъобразно и неоснователно, като същият
сам е могъл да се снабди с всички документи от компетентните органи.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени от ПТП на 06.11.2024г. неимуществени вреди в размер на
120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2025 г. – датата на
завеждане на иска, както и направените по делото разноски.
В депозирания от ответника писмен отговор искът се оспорва по основание и
размер. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ,като се твърди, че
е била без поставен обезопасителен колан . Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП.
Твърди се, че събитието е случайно за водача на на лекия автомобил „С.“ в хипотезата на
чл.15 НК . Оспорва се да има причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените от
ищцата вреди. Оспорва се дължимостта на лихва за забава.
В хода на делото е направено изменение на иска с увеличаване размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди на 180 000лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, прие за установено следното :
От събраните по делото доказателства се установява ,че на 06.11.2024 г. в гр.Г. ,
ул.“Л.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „М.“ с рег.№ ** и лек автомобил „С.“ с **, в
който е пътувала ищцата. Към момента на ПТП, управляваният от Е. Д. Е. лек автомобил
„С.“ е бил със сключена застраховка „Гражданска“ отговорност“ в ответното дружество.
Пострадалата П. С. П. е предявил извънсъдебно пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от представеното
уведомително писмо на л.22 от делото. Не се твърди и не са представени доказателства за
извършено плащане от застрахователя.
От представената медицинска документация и приетата по делото СМЕ се
установява, че в резултат на процесното ПТП получените от ищцата увреждания са :
разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което е наложило оперативното
отстраняване на органа. Травмата е причинила загуба на слезката. Оперативното
отстраняване на слезката е извършено на 06.11.2024г. в спешен порядък. Поради повторен
кръвоизлив пострадалата е оперирана отново на 07.11.2024г. Причинена е травма на главата
с данни за мозъчна контузия в областта на малкия мозък. След инцидента продължително
време пострадалата е с количествено нарушение на съзнанието. Травмата на главата е
причинила временно разстройство на здравето , неопасно за живота за срок от около 2
месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Пострадалата е претърпяла
освен черепно-мозъчна травма и психотравма. Двукратно консултирана с психиатър,
назначено медикаментозно лечение. Поставена е диагноза: Разстройство на личността и
поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Това
състояние се явява временно разстройство на здравето , неопасно за живота. При
произшествието ищцата е получила фрактура на 5- та и 6-та ребрени дъги вляво по задната
2
мишечна линия. Счупването на две ребрени дъги е причинило временно разстройство на
здравето , неопасно за живота за срок до 1 месец, при благоприятно протичане на
оздравителния процес. Като механизъм на причиняване на травматичните увреждания :
счупването на две леви ребрени дъги и травмата на слезката ,довела впоследствие до
нейното отстраняване, могат да бъдат получени едномоментно при силен натиск и удар в
лявата средна и долна предностранична част на гръдния кош. Не са описани видими
травматични увреждания на меките тъкани на главата. Контузията в областта на малкия
мозък може да се причини при удар на тилната област на главата в купето на лекия
автомобил. На 06.11.2024г. ищцата е оперирана като е отстранен далакът поради разкъсване
на същия. В коремната кухина е установена около 1000мл кръв. След установяване на
кървене от поставените дренажи на 07.11.2024г. се налага повторна оперативна интервенция,
при която в мястото на отстранения далак е намерена съсирена кръв с обем около 500мл,
както и друг голям кръвен съсирек. В следствие на острата кръвозагуба хемоглобина на
пострадалата е спаднал до 37г/л. До 11.11.2024г. ищцата е била в Отделение по
анестезиология и интензивно лечение на изкуствена белодробна вентилация. Съзнанието й е
било нарушено. В следващите дни поради отклонения в психичното състояние e направена
консултация с психиатър и е назначена медикаментозна терапия. Още след произшествието
имала силни болки в корема, поради травмата на далака. След втората операция имала
загуба на спомени за големи епизоди от живота си. Започнала да буйства, махала си абоката
и венозните източници, станала агресивна. Още по време на болничния престой е
консултирана със специалист неврохирург д-р Гецов от МБАЛ" Д-р Ст. Черкезов" гр. В.
Търново, като е предписана медикаментозна терапия. След това през м.януари и февруари
2025г. й е направен ЯМР в МОБАЛ"Д-р Ст. Черкезов" В.Търново и отново е консултирана с
неврохирург д-р Гецов, който й изписал медикаментозна терапия. След изписването от
болницата, около 4 месеца не можела да се самообслужва сама. Повече от два месеца била
на легло с памперси, много рядко ставала. Изпитвала обща слабост и много лесно се
уморявала психически и физически. Имала болки в лявата гръдна половина около 3-4
месеца. Станала избухлива, раздразнителна, агресивна, тревожна, чувство на вина, лесно
плачела, не можела да пише, забравила разположението на буквите на клавиатурата на
телефона си, получавала паник-атаки. Консултирана с психиатър д-р С., назначена й
медикаментозна терапия. Започнала да посещава училище през м. март 2025г. След
отстраняването на слезката започнала да боледува често от инфекциозни заболявания.
Отстраняването на слезката е противопоказание за извършване интензивен физически труд
/или усилия/. Към настоящия момент съобщава за периодични болки в лявата гръдна
половина при промяна на времето и при движение на снагата. Обективно се установява
вертикален белег в срединната част на корема с дължина 23 см и ширина до 5-6мм с
розовобял цвят с неравна повърхност леко надигнат над нивото на кожата. Множество
хоризонтално 32 разположени по-къси белези с дължина до 3см и ширина до 2-3 мм също с
розовобял цвят разположени леко над нивото на кожата от поставени единични хирургични
конци. В лявата долно-странична част на корема има два белега от поставени дренажи с
диаметър от по 1,5см с червеникавосинкав цвят, леко под нивото на кожата. В дясната долна
3
странична част на шията има белег с диаметър 7-8мм с розовобял цвят леко над нивото на
кожата от поставен централен венозен източник. Описаните белези в областта на предната
коремна стена, представляват значителен козметичен дефект. Окончателното им състояние
може да бъде преценено след изтичане на 1 година от извършването на оперативните
интервенции. Липсват медицински данни пострадалата да е била с поставен обезопасителен
колан - не са описани специфични кръвонасядания в областта на гърдите и корема от
поставен предпазен колан. Травмата на далака, както и на лявата гръдна половина могат да
бъдат получени при силен удар в лявата средна и долна предно-странична част на гръдния
кош. Като се има предвид, че ударното натоварване е било върху лявата половина на телата
на пострадалите в автомобила, който се блъска с лявата си странична част в челно движещ
се насрещен автомобил, то травмата би могла да се получи и без поставен предпазен колан,
тъй като последният ограничава движението на телата главно в предно-задна посока и
способства оставането на тялото на седалката на автомобила. При поставен обезопасителен
колан би могла да бъде избегната черепно-мозъчната травма. Ищцата е претърпяла травма
на главата с данни за мозъчна контузия в областта на малкия мозък. След инцидента
продължително време е била с количествено нарушение на съзнанието. При травмената
болест на мозъка могат да се наблюдават психотични разстройства обикновено в преходите
на възстановяване на съзнанието. Състоянието е овладяно от приложените антипсихотици.
При повторната консултация състоянието е преценено като F07 Разстройства на личността и
поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък.
Препоръчана е терапия със Сперидан 2 мг/дневно + коректор Акинетон 2 мг, сомазина,
Брейн бустер. Въпреки проведеното лечение ищцата съобщава, че след изписването от
болницата около 4 месеца не можела да се самообслужва сама. Повече от два месеца била на
легло с памперси, много рядко ставала. Изпитвала обща слабост и много лесно се уморявала
психически и физически. Станала избухлива, раздразнителна, агресивна, тревожна, с чувство
на вина, лесно плачела, не можела да чете и пише, забравила разположението на буквите на
клавиатурата на телефона си, получавала паник-атаки. Консултирана от психиатър д-р С. в
амбулаторни условия, поставена диагноза F 41.0 Паническо разстройство /епизодична
пароксизмална тревожност и препоръчана терапия със антидепресант Сероксат 40мг/дн. При
актуалното изследване се установява, че ищцата е видимо напрегната, ориентирана
всестранно, в ясно съзнание. Емоционално - лабилна, тревожна. Волево - неустойчива,
склонна към гневнодисфорични реакции. Апсихотична. Мисловният процес е ангажиран с
психотравмените преживявания, виновностови изживявания и песимистични нагласи.
Затруднена работна памет. Умерено понижение на концентрацията и устойчивостта на
вниманието. В личностовия профил доминира емоционална нестабилност, неувереност,
ранимост. В поведението демонстрира постоянно напрежение, песимистични очаквания,
усещане за малоценност, често тъга и несигурност, лесна умора. Неуверена, дразнима, с
опозиционно поведение, високо равнище на ситуационна тревожност и чести панически
атаки. Експертизата приема, че описаните в исковата молба промени в психичното
състояние на ищцата се дължат на Разтройства на личността и поведението, дължащи се на
болест, увреждане и дисфункция на главен мозък. Постконтузионен синдром
4
/посттравматичен органичен мозъчен синдром/. Код по МКБ - 10: F 07.2 Паническо
разстройство /епизодична пароксизмална тревожност/ Код по МКБ – 10: F 41.0
Постконтузионният синдром възниква след черепномозъчна травма (обикновено достатъчно
тежка, за да причини загуба на съзнание) и включва клъстър от симптоми като главоболие,
световъртеж (обикновено без характеристика на истинско вертиго), уморяемост,
раздразнителност, трудност при концентрацията и изпълняването на умствени задачи,
нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или
алкохол. Тези симптоми могат да се придружават от чувства на подтиснатост или
тревожност, идващи от понижена себеоценка и страх от трайна мозъчна увреда. Може да
има значителен проблем с настроението и клинично изявена депресия. Такива чувства могат
да усилят първоначалните симптоми и да се получи порочен кръг. Някои лица стават
хипохондрични, впускат се в търсене на диагнози и лечения и могат трайно да останат в
болестната роля. Синдромът е чест и е мъчителен за пациента. Повечето симптоми са
транзиторни и отзвучават в рамките на 3-6м., но понякога може до продължат дори 1-2
години. При своевременно лечение има добра прогноза. Неблагоприятни фактори са
преморбидни мозъчни заболявания, злоупотреба и зависимост от ПАВ. Паническото
разстройство е включено в рубриката на тревожните разстройства. Основна характеристика
са повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до
определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредсказуеми. Както и при
другите тревожни разстройства, основните симптоми варират по интензивност при
различните пациенти, но често срещани са: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в
гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност (деперсонализация
или дереализация). Почти неизменно се среща вторичен страх от смърт, загуба на контрол
или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават няколко минути, но понякога
и по-дълго честотата на пристъпите и ходът на заболяването са също твърде променливи.
Паническата атака често бива последвана от траен страх от нова атака. При 80% от всички
заболели се откриват преципитиращи фактори през годината, предшестваща изявата на
болестта, като най-често са житейски стресори, свързани със заплаха или несигурност.
Разстройството има ондулиращ ход и може да влоши значително качеството на живот -
нарушава задълго ежедневното функциониране при поне половината болни, води до често
използване на разнообразни здравни услуги. Фармакотерапията има смисъл само ако се
прилага за период от 12-24 месеца, като независимо от дългосрочното повлияване, след
отменяне на медикацията по-късни рецидиви се регистрират при 60-80% от случаите.
Експертизата не разполага с данни П. С. да е имала контакт с амбулаторните психиатрични
служби преди датата на процесното ПТП. Също така не разполага с данни за провеждано
стационарно лечение в психиатрично лечебно заведение или консултации с детски
психиатър. Постконтузионният синдром е включен в рубриката Разтройства на личността и
поведението дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главен мозък. Промяната на
личността и поведението може да бъде остатъчно или съпътстващо разстройство, което
следва или придружава мозъчно заболяване, увреда или дисфункция. В случая
постконтузионният синдромът е възникнал след претърпяна травма на главата с данни за
5
мозъчна контузия в областта на малкия мозък. Паническото разстройство също е
диагностицирано след претърпяното ПТП, което най-вероятно се явява причина за
възникването му.
Съгласно заявеното от вещите лица в с.з. загубата на слезка представлява
тежка телесна повреда ,с опасност за здравето. Ищцата може да има известни проблеми за
упражняване на тежък физически труд , а също така е свързано с понижен имунитет. Това не
е временно състояние, пожизнено е. Понеже е отстранен органът, не може да се говори за
срок за възстановяване . Последно е прегледана на 04.06.2025г. Към момента на прегледа тя е
възстановена, но това са дълготрайни последици – загубата на слезката. Всички други
увреждания, които са описани в експертизата, при преглежда са възстановени. Не са
възстановени оперативните белези, които са в областта на корема. Те няма да се заличат и ще
си останат белези. Те са големи и ще бъдат видими. Около година е необходимо, за да се
види какъв ще е окончателният им вид на тези белези. Може да се промени ,да стане по-
груб, може да избледнее цвета, да стане почти като цвета на кожата, може да стане по-тъмен.
Това зависи от самия организъм, как ще реагира на възстановителните процеси. Ще бъде
видимо, че в тази част е имало някакво нараняване. Това е много голям оперативен белег,
който минава през целият корем. Видимостта няма да изчезне, може да намалее да бъде по-
малко видими, но може да станат още по-големи и груби. Физически е възстановена, без да
посещава часовете по физическо възпитание в училище. Няма описани в медицинската
документация характерни травматични увреждания за поставен предпазен колан.
Обикновено при такава сила на удара, би трябвало да останат видими поражения. При
поставен предпазен колан може да получи тези травми. Възможно е да ги получи, дори е
възможно да се получат от самият предпазен колан, но с изключение на травмата на главата.
Тя е по-вероятно да се получи без поставен предпазен колан. Ако е била с предпазен колан,
най-вероятно е нямало да получи травма на главата. Няма как да има в друга част на главата
травма, ако е с предпазен колан, ударът е страничен и движението на тялото е на ляво и
деформациите на автомобила са отляво, така че няма как да стане това нещо. Слезката е
орган, който отговаря за имунитета и при интензивна физическа работата, тя се
кръвонапълва и влияе върху регулацията на обема на кръвта в тялото. При липсата на този
орган се наблюдава по-лесна умора, поради това, че е имунен орган ще има и имунен
дефицит, по лесно ще се разболява от вируси. Ищцата няма да може да извършва тежък
физически труд, например – в строителството, селскостопанска дейност, да вдига тежки
предмети, интензивни физически натоварвания. Обикновена домакинска работа може да
върши. Може да има краткотрайно натоварване. Да не е свързана с интензивен физически
труд. Това е увреждане, което ще я съпътства до края на живота и. За да стане тази травма, тя
̀
е била на предна дясна седалка. Може да се е ударила в скоростният лост, може и във водача
на автомобила който се е намирал в ляво от нея. Ако е била с поставен предпазен колан ,
няма да се удари в скоростният лост и във водача съответно, тъй като коланът ограничава
движението на тялото. С изключение на травмата на главата, с предпазен колан е възможно
получаването на травма. От самият колан също може да получи травма, тъй като той минава
от ляво, има и хоризонтална част, може да доведе до счупване на ребра, контузии на бял
6
дроб и може да доведе до загуба на слезката. За постконтузионен синдром, обикновено
продължителността е в рамките на 3-6 месеца, но по изключение при по-тежки случаи, може
да бъде 1-2 години. В случая са минали около 6 месеца от произшествието и в рамките на
година можем да се очаква някакво възстановяване на концентрацията, на вниманието. След
година може да бъде пълно възстановяването, в неблагоприятен случай може да настъпи
трайно личностно увреждане. При ищцата, тя е на 18 г., няма утежняващи други фактори,
млада е възрастта, няма предхождащи и други придружаващи заболявания, няма данни за
употреба на психоактивни вещества и алкохол, и се предполага за близко възстановяване. В
момента провежда медикаментозно лечение със Сероксат 40 мг. дневно и Брейн бустер,
който също подобрява функцията на мозъка. Специално постконтузионният синдром е
свързан с ПТП, защото той настъпва точно след такава мозъчна контузия със загуба на
съзнанието, която е описана в медицинската документация, като е ангажиран малкият и
̀
мозък. Това разстройство на личността и поведението и постконтузионният синдром е
цялата диагноза. В момента споделя за нарушено внимание, затруднения на паметта, но има
значителен прогрес от това, което е било непосредствено след изписването от болницата,
тогава тя не е можела да чете, не е можела да пише, да борави с клавиатурата на телефона,
но тези неща са възстановени. Тръгнала е на училище, явила се е на държавен зрелостен
изпит по български език и литература. Не е била допусната до специализираният изпит ,на
който е трябвало да се яви, поради натрупани отсъствия. С малко по-големи усилия,
състоянието и позволява, вече като ученичка да се справи на по-добро ниво. Би могла
̀
качествено да усвои учебният процес в момента, но с малко по-големи усилия. Паническо
разстройство към момента е налично. Посещава психиатър в ДКЦ 1 и към момента. На
05.06.2025г. е била на преглед. Това са данни от медицинската документация на ДКЦ 1 и е
констатирано, че го има. Трябва да се провежда достатъчно дълго лечение с антидепресанти,
също така, обикновено паническото разстройство има периоди ,в които отзвучава, но би
могло да се възстанови след определен период от време въпреки провежданото лечение.
Няма 100 % гаранция, че ще изчезне напълно при нея. Много фактори могат да го
провокират да се появи отново, като допълнителни стресови изживявания, личностовата
структура е важна каква е, наследствеността също има значение за възникване на паническо
разстройство. Около 60% - 80% от случаите рецидивират, независимо от възрастта. С тези
увреждания тя би могла да има пълноценен живот, стига да има желание да учи, би могла да
има и семейство. За постконтузионният синдром, категорично първопричината е
черепномозъчната травма. Ударът е в главата. Самото ПТП също се отразява на психиката.
То включва всичките тези тревоги. Ударът в главата е причината.
От представената медицинска документация се установява, че болничния
престой на ищцата в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ е бил от 06.11.2024 г. до 18.11.2024г. в
Отделение по хирургия, с окончателна диагноза : травма на далака, без открита рана в
корема, фрактура на V – VІ синистра, контузио церебри, съчетана травма глава , гръден кош,
корем, руптура. В епикризата е вписано, че поради проявата на абстинентен синдром е
консултирана с психиатър и направена корекция на медикаментозната терапия. Болничният
7
престой в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина е бил от 18.11.2024 г. до
25.11.2024г., с оплаквания от болки в гръдния кош, слабост и невъзможност за
вертикализиране. В епикризата е вписано, че след проведеното лечение, се изписва с
известно подобрение, вертикализирана до легло с помощ; след изписването да продължат
консултациите с психиатър и психотерапевт. Описаното обективно състояние в представения
амбулаторен лист от 18.08.2025 г./ л.178/ е , че ищцата е видимо напрегната, тревожна, лесно
дразнима и импулсивна. Склонна към самонаранявания и необмислени действия.
Ориентирана добре ало и аутопсихично, в съзнание, затруднена концентрация. Мислене
правилно по форма, ход и съдържание. Отделни натрапливи , депресивни симптоми за вина,
безнадежност, съжаление за случилото се. Множество невротични симптоми. Интелект и
памет леко затормозени.
От заключението на САТЕ и обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че ПТП е
настъпило на 06.11.2024 г. около 10.35 часа в гр. Г., при суха настилка, в светлата част на
денонощието, при ясно време, надлъжна видимост над 50 м в двете посоки. Участъкът от
пътя към мястото на ПТП е относително прав с лека дъга в ляво по посока на движение
/оформен ляв завой с постоянна крива/ и възходящ наклон от 5,2%. Участъкът от пътя след
мястото на ПТП е с продължаваща лека дъга в ляво по посока на движение и възходящ
наклон от 6,3%. В района на произшествието платното за движение, към времето на
протичане на ПТП, е било с двупосочна организация на движението - с по две пътни лента
във всяка посока, разделени с непрекъсната лента. От двете страни на платното за движение
са изградени тротоари. Пътната настилка е от дребнозърнест асфалт, без наличие на
разрушавания и неравности, суха към момента на огледа. Скоростта за движение около
мястото на процесното ПТП е максимално разрешената в населено място скорост от 50
км/час От техническа гледна точка, условията за движение към момента и място на ПТП са
добри по отношение на безопасността и нямат пряка връзка с настьпилото произшествие.
Няма данни за настъпила техническа неизправност, която да се разглежда като причина за
процесното ПТП. При настъпване на процесното ПТП лек автомобил „С." с рег. № **,
управляван от Е. Д. Е., и пътници (предна дясна седалка) П. С. П., А.З.И. (отзад вляво) и
Я.М.С. (отзад вдясно), се е движил по ул. „Л." в посока от ул. „Т. към „Студентско
общежитие". Започвайки изкачване по ул. „Л.", в зона с възходящ по посока на движението
наклон и ляв завой на пътното платно, Е. губи контрол над управлението на автомобила,
навлиза в лявата лента за насрещно движение на пътното платно и се удря с лява странична
част в насрещно движещ се лек автомобил „М.-П." с регистрационен номер **, с водач
К.Н.А.. Съприкосновението настъпва между предна централна и лява част на лекият
автомобил „М.-П." и лявата страна на лек автомобил „С.", в зона отстояща на около 7,8 м.
от ориентир 3 от „Схема на пътно транспортно произшествие“, станало на 06.11.2025 г. в гр.
Г. на ул. „Л.". При ПТП, са пострадали водача на лекия автомобил „С.", модел „Л.“ и
пътниците в него. Пострадалите са транспортирани от екипи на ЦСМП и настанени за
лечение в МБАЛ АД - Г., като още същия ден, Е. е била транспортирана с въздушен
транспорт в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов". Водачите на двата автомобила са били изпробвани
за употреба на алкохол и наркотични вещества като и за двамата, резултата е отрицателен.
8
Наличните данни по делото определят протичане на произшествието при нормална пътна
обстановка, суха пътна настилка, при ненамалена и неограничена видимост за водачите и на
двата автомобила. Причината за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка
е загубата на контрол при движение на лек автомобил „С." с per. № **, управляван от Е. Д.
Е., и навлизане на същия в лента за насрещно движение. Моделът „Л.“ на марката „С.“ е
снабден заводски с предпазни колани на всички седалки, включително и предназначени за
пътници. От техническа гледна точка преди и по време на процесното ПТП, с отчитане на
малкият практически опит на водача на лекият автомобил „С.“, ударът за водача на този лек
автомобил, който е и основен причинител на процесното ПТП, е бил неизбежен. На мястото
на произшествието при огледа са открити спирачни следи само от лек автомобил „М.“, като
ако е изпълнена хипотезата за преустановено движение на автомобила, то водачът не е бил в
състояние да извърши маневра в рамките на 2-3 секунди ,за да предотврати удар между
двата автомобила. Механизмът на настъпване на процесното ПТП, установените и описани
травми от медицинската документация и установените от СМЕ увреждания на ищцата, не
налагат извода, че същата е била с поставен обезопасителен колан при настъпване на
процесното ПТП.
Съгласно заявеното в с.з. от вещото лице инж.С. скоростта на автомобил „С.“ , с
която се е ударил в автомобил „М.“ / който е бил спрял/ е била в границите на 88-90 км/ч.
Няма вариант, в който автомобил С. да се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч., и при
двете хипотези за насрещно движещия се автомобил /ако е спрял или ако е с понижаваща
скорост в границата на почти спрял : на около 5-6 км./.От техническа гледна точка причина
за навлизане на лекия автомобил С. в лентата за насрещно движение е загубата на внимание
или отклоняване вниманието на водача от всичко околно и автомобила, който управлява.
Несъобразената или превишена скорост вещото лице счита, че в случая не е пряко свързана
със загубата на управление на водача на автомобила С., а това е следствие на уменията му
като водач и липсата на контрол върху автомобила. Ако е следил пътя ,дори с превишена
скорост в рамките на 10-20км/ч. над допустимата, не би настъпил удар. Становището на
вещото лице е, че при поставен обезопасителен колан ищцата е нямало да има такива
наранявания, защото движението на тялото ще бъде ограничено от колана. При скорост на
движение със 70 км/ч ще останат следи по тялото от колана, предвид действието на
инерционните сили. При страничен удар, при поставен предпазен колан, тялото ще извърши
по-дълго инерционно движение. При поставен предпазен колан ищцата е нямало да получи
травмата на главата, а в коремната област е нямало да са в такава степен, нямало е да има
удар в скоростният лост. Може да се получат травми от колана, но няма да са
животозастрашаващи, ако има счупване на ребрата, това показва,че скоростта е била много
висока. При скорост до 80 или 70 км/ч не би се получило счупване на ребрата. При скорост
около 90 км/ч най-вероятно ще има счупване на ключицата. При поставен предпазен колан
най-вероятно ищцата няма да се удари в скоростния лост, може да има контакт с водача, но
не с такива поражения, при посочената от вещото лице скорост при настъпване на ПТП.
Констатациите на вещите лица не са опровергани от останалите данни по делото,
9
направени са въз основа на професионалния им опит и компетентност , като съдът приема
за обосновани и обективни заключенията на СМЕ и САТЕ.
От показанията на св. С. П. /сестра на ищцата / и св.М. С. /майка на ищцата/ , се
установява, че като ученичка ищцата е имала добър успех, не е имала здравословни
проблеми. Преди катастрофата св. П. е можело да разчита на нея, да й помага, но след
катастрофата вече не може да разчита, тъй като е станала разсеяна, неадекватна на моменти,
много забравя. След катастрофата видяла ищцата в болницата. Тогава била на легло, в
безсъзнание. Около 20 дни била в болница. Майка й се грижила за нея денонощно. След
изписването от болницата, била още неадекватна / около две седмици/, била на легло, с
памперси. В началото не разпознавала близките си, около две седмици след изписването
започнала да ги разпознава. След седмица и половина, две , станала и проходила, но като
ставала, постоянно с нея трябвало да има човек, защото залитала напред. Месец след това
била още с памперси и не искала да ги маха, дори когато проходила. Майка й я обслужвала с
тоалета. Около месец след изписването започнала сама да се храни, но като малко дете. След
около месец започнала да се подобрява. По нормални разговори започнали да водят след
около два месеца и нещо, но и сега има моменти ,когато св.П. й казва нещо и тя го забравя.
Явила се е на матура и е взела едната с тройка, но не е могла да напише дипломен проект.
Вече излиза сама. Към момента има психични проблеми. Физически не се оплаква ,
единствено, че отвреме навреме белегът я опъва и се чувства дискомфортно. Има паник-
атаки. Много лесно променя настроението си. Станала избухлива. Има проблеми със съня
след катастрофата, много е неспокоен, лесно се буди, не може да заспива. Забранена й е по-
тежка работа, заради премахнатия орган , много бързо се уморява, задъхва се. Искала да учи
висше образование и й трябва дипломата. В момента учи за листовки ,но не може да
запомня, повтаря едно и също нещо много пъти. Св. С. установява, че след катастрофата
ищцата е била 18 дни в болницата, 7-8 дни в интензивно и останалите дни в хирургия.
След изписването се е грижила за нея , около 10 дни била на легло ,с памперси. В
продължение на два месеца на моменти разпознавала свидетелката, на моменти – не, което
продължава и до днес. Месец и половина след изписване от болницата ищцата започнала
сама да се обслужва, но през нощта продължавала да е с памперси – това продължило още
около месец, общо два месеца и половина. Около април месец тази година получила
подобрение. Започнала да ходи на училище през м.февруари , по препоръка на лекаря ,за да
може да си развива мозъка. Майка й я карала и вземала от училище. Не можела пълноценно
да се подготви за часовете, взела матурата по БЕЛ, но не и по специалния предмет.
Психически , от време на време, не е много добре, забравя, разсеяна е, нервничи. Посещава
психиатър. Прогнозата е една година да провежда медикаментозно лечение. За катастрофата
има само спомен, че е била с колан / това казала на майка си вечерта ,преди да я оперират/ и
че приятелката й е паднала на нея, както и че инстинктивно си е свила ръцете на главата.
След катастрофата без лекарства не можела да заспи, буйствала. Трябва да се яви на
матурата по специалния предмет през м.август. Преди инцидента редовно помагала на
родителите си , които са земеделски производители, два пъти в седмицата, когато я помолят,
винаги е идвала. Сега не може, няма сили, уморява се.
10
От показанията на св.Е., съученичка на ищцата, се установява, че последната е била
разсеяна като ученичка, като характер избухлива, отсъствала почти всеки ден, с не
достатъчно добър успех, имало е случаи да отсъства по една седмица, всеки ден е
отсъствала от часове, не знае да е оставала на поправителен изпит. Преди катастрофата
имало разговор с класния й ръководител, били влезли в пререкание затова, че е пред
изключване за неизвинени отсъствия. Не е споделяла на свидетелката, че след завършване
иска да учи , че помага на родителите си. Свидетелката знае, че е искала да работи.
Свидетелката няма спомен от катастрофата, събудила се е в реанимация. За първи път
видяла П. на изпращането в училище и на бала. После са се разминавали по уличите,
разговаряли са, общува ли са по телефона. Свидетелката не е забелязвала странности в
поведението й. Питала я е дали има проблеми с паметта и тя й е отговорила, че няма и че
няма удар в главата и няма заради какво да забравя. Не се е оплаквала от болки, единствено
за размера на белега. Не е споделяла на свидетелката за психиатър, за лекар, за консултации.
Съдът не кредитира показанията на св.Е. в частта относно състоянието на ищцата
след катастрофата и последиците от получените травми , предвид установеното от
представената по делото медицинска документация и приетата медицинска експертиза,
изготвена от д-р Р. и д-р А..
Показанията на св.С. в частта, в която се твърди, ,че пред нея ищцата е заявила, че е
била с поставен обезопасителен колан, възпроизвеждат твърдения на пострадалата, а не
лични възприятия на свидетелката. Твърденията , че ищцата е била с поставен
обезопасителен колан при ПТП не се подкрепят от останалите доказателства по делото ,
предвид на което и на основание чл.172 ГПК съдът не кредитира показанията на св.С. в тази
част. От констатациите и на двете експертизи се установява, че получените от ищцата
увреждания при процесното ПТП определят да е била без поставен обезопасителен колан
с оглед механизма на получаване, както и липсата на описани в медицинската
документация характерни следи, които обичайно се получават при поставен обезопасителен
колан и кавито би трябвало да останат при такава сила на удара.
При така събраните доказателства, предявеният иск срещу ответното
застрахователно дружество за обезщетяване претърпените от ищцата неимуществени вреди
в резултат на ПТП на 06.11.2024г., е основателен.
Пасивната легитимация на ответното застрахователна дружество е обусловена
сключената към датата на произшествието застраховка „Гражданска отговорност „ за
автомобила, причинил процесното ПТП.
Преди предявяване на иска ищцата извънсъдебно е предявила пред ответника
претенцията си за обезщетяване на претърпените вреди от процесното ПТП, като към
момента такова обезщетение не е платено.
В случая е доказан фактическият състав на чл.45 ЗЗД, за ангажиране
отговорността на водача на лек автомобил „ С.“ за настъпване на процесното ПТП на
06.11.2024г. и вредоносния резултат от него . От заключението на САТЕ се установява, че
11
липсата на контрол върху лекия автомобил „С.“ от водача е причина за навлизането му в
насрещната лента за движене и настъпване на ПТП. С това свое поведение водачът на лекия
автомобил С. е нарушил чл.20, ал.1 ЗДП ,който задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Наличието на причинна връзка
между удара и получените увреждания от ищцата като пътник в автомобила при
процесното ПТП е установена от заключението на СМЕ и САТЕ.
Неоснователно е възражението на ответника, че за водача на лек автомобил С. ударът
е бил непредотвратим и е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
От данните по делото не се установява процесното ПТП да представлява
„случайно деяние”. По смисъла на чл.15 от НК, случайно деяние е налице, когато деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Съгласно съдебната практика, както и в правната доктрина, еднозначно се приема, че за да
бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на
няколко предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната
дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които
той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати
настъпването на вредните последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да
се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за
движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат,
вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. В случая, като не е съобразил
поведението си с изискването на закона : чл.20,ал.1 ЗДП , водачът на лекия автомобил С. е
причинил процесното ПТП противоправно. Същият не е бил поставен в невъзможност да
предотврати настъпването на вредоносните последици, установено от заключението на
САТЕ.
При определяне на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, съдът взе предвид вида и характера на получените от нея при
процесното ПТП увреждания , причинените от тях болки ,страдания и неудобства, тяхната
продължителност ,период на възстановяване и последици. При настъпване на ПТП ищцата е
била на 18г., ученичка, завършваща последен клас от средното образование, без
здравословни проблеми. При процесното ПТП ищцата е получила различни по вид и тежест
травми: в главата, гръдния кош, коремната област. Поради руптура е била отстранена
слезката, което е довело до загуба на орган пожизнено /тежка телесна повреда/, което пряко е
свързано с отслабване на имунната й система, предпоставка за по-чести боледувания , лесна
уморяемост, невъзможността да упражнява тежък физически труд и да се справя с
интензивни физически натоварвания, които негативни последици ще я съпътстват през
целия й живот. Получила е ЧМТ с контузия в областта на малкия мозък , което е довело до
постконтузионен синдром с продължително количествени нарушения на съзнанието . ЧМТ е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получила е фрактура на
12
5 и 6 ребрена дъги вляво, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Получила е и психотравма. Непосредствено след инцидента е изпитвала силни
болки в коремната област, за период от 3-4 месеца е изпитвала болки в лявата гръдна
половина. По време на болничния престой е претърпяла две операции по спешност, от което
е търпяла болки и страдания. Отстраняването на слезката е извършено оперативно, а поради
настъпило усложнение - нов кръвоизлив в коремната кухината , се е наложила повторна
операция, като няколко дни след това е била на изкуствена белодробна вентилация. Има
видим голям оперативен белег в областта на корема / с дължина 23 см./ , който ще остане за
цял живот като козметичен дефект, който обективно загрозява и й създава дискомфорт /
усещане ,че я опъва - св.П. /. Болничният престой е бил 19 дневен, през който ищцата се е
нуждаела изцяло от чужда помощ, каквато е оказвала нейната майка. Възстановяването е
продължило в домашни условия, свързано с негативни изживявания и дискомфорт в
ежедневието от невъзможността в началото да се обслужва сама през първия месец и
половина и нуждата от чужда помощ, като необходимите грижи за нея е полагала майка й,
както и това, че около два месеца и половина е била с памперси. Качеството на живот на
ищцата се е влошило и поради последиците от получената ЧМТ и психотравма. След
инцидента се е променила емоционално , имала изявени паметови и поведенчески проблеми,
станала избухлива, раздразнителна, агресивна, тревожна, с чувство на вина, лесно плачела,
не можела да пише, забравила разположението на буквите на клавиатурата на телефона си,
получавала паник-атаки, не можела да спи без лекарства. След втората операция е имала
загуба на спомени за големи епизоди от живота си, не разпознавала своите близки,
започнала да буйства, станала агресивна. Имала е проблеми с паметта, с концентрацията
,което се е отразило на възможността да заучи определен материал /св.П./ и на завършването
на училище /предстои й явяване на матура по специалния предмет/. След изписване от
болницата, възстановителният период е протекъл без усложнения. Месец и половина след
изписването от болницата е започнала сама да се обслужва /св.С./. От м.февруари е
започнала да ходи на училище. Към шестия месец - от месец април 2025г. е настъпило
подобрение в състоянието й / св.С./. Ходила е на изпращането в училище и на бала/св.Е./.
При извършения преглед през месец м.юни 2025г. от СМЕ е установено, че физически е
възстановена , като продължава да има субективни оплаквания от периодични болки в
лявата половина на гръдния кош при промяна на времето или движение на снагата. Около
две седмици след изписване от болницата е започнала да разпознава своите близки, а след
около два месеца и половина вече е можело да се водят разговори с нея, но и до сега има
моменти, когато забравя какво й е казано; вече излиза сама /св.П./. Продължава психически
да е нестабилна. Паническото разстройство има проявления и към момента. Продължава
медикаментозното лечение на психотравмата, като последното посещение при д-р С. е от
18.08.2025г. / представения по делото амбулаторен лист/. Това лечение следва да се провежда
за продължителен период от 12 -24 месеца, но няма гаранция ,че ще изчезне напълно, като
не изключва появата на рецидиви /в.л А./. Ищцата продължава да се оплаква от нарушено
внимание, затруднение на паметта. При нея вече са възстановени възможностите да чете,
пише, борави с клавиатурата на телефона, явила се е на матура по БЕЛ, състоянието й
13
позволява да се справи като ученичка, но с малко по-големи усилия. Прогнозата на вещото
лице д-р А. за благоприятно протичане на оздравителния процес на постконтузионния
синдром с възможност за пълно възстановяване в близко бъдеще / в рамките на година/ е
обснована от съществуващи обективни фактори : младата възраст на ищцата и липсата на
други утежняващи фактори / хипотетичната възможност в бъдеще да настъпи влошаване, би
обусловило наличието на ексцес, какъвто към момента няма /. Становището на в.л. А. е ,че с
получените увреждания ищцата може да има пълноценен живот, което не е опровергано.
Съобразявайки тези обстоятелства и обществено – икономическите условия в страната към
момента на увреждането м.ноември 2024г. , съдът намира, че дължимото обезщетение за
причинените от процесното ПТП неимуществени вреди на ищцата следва да се определи в
размер на 130 000лв.
Относно възражението за съпричиняване:
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на
доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с
което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния
резултат. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането.
От доказателствата по делото не се установява при настъпване на процесното ПТП
ищцата да е била с поставен обезопасителен колан. Съгласно заключението на СМЕ и САТЕ
няма обективни данни ищцата при настъпване на ПТП да е пътувал с поставен предпазен
колан, като няма констатирани специфични кръвонасядания в областта на гърдите и корема
от поставен обезопасителен колан, като при такава сила на удара е следвало да останат следи
от поставен такъв, каквито в случая липсват. Следователно ищцата като пътник в
автомобила „С.“ е нарушил чл.137а,ал.1 ЗДП, като не е изпълнил задължението си да пътува
с поставен обезопасителен колан.
За определяне на обективния принос на ищцата за настъпилия вредоносен резултат
следва да се извърши съпоставка на поведението й и това на водача на МПС. В случая
водачът на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, е нарушил както чл. 20, ал. 1 от
ЗДП ,което е причина за настъпване на ПТП, така и забраната по чл.16,ал.1 ЗДП да не
навлиза в лентата за насрещно движение, нарушил е и чл.21,ал.1 ЗДП като е управлявал
МПС със скорост над разрешената съгласно становището на вещото лице, изготвило САТЕ,
като превишаването на скоростта е пряко свързано със силата на удара и последиците от
него, включително за тежестта на полученте травми. Непоставянето от ищцата на
обезопасителен колан е способствало за настъпване на вредоносния резултат за нея, като ако
е имала поставен такъв, не би получила травмата на главата и би се намалил рискът чрез
ограничаване подвижността на тялото да получи останалите увреждания по тялото при
установения механизъм съгласно СМЕ: удар в скоростния лост или във водача на
автомобила, какъвто не би се осъществил, ако е била с поставен предпазен колан,
подкрепено и от становището на вещото лице инж.С.. С оглед на това няма основание да се
14
приеме, че в случая липсва причинна връзка между допуснатото от ищцата нарушение по
чл.137а,ал.1 ЗДП и получените травми. При съпоставката между поведението на виновния
водач на лекия автомобил „С.“ и това на пътуващата в него ищца на предна дясна седалка, с
оглед вида на извършените нарушения по ЗДП, водачът на МПС в по-голяма степен е
допринесъл за настъпване на вредата при процесното ПТП , като степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалата ищца съдът счита, че следва да се определи в
размер на 20%.
При приетото съпричиняване от 20% следва да се присъди на ищцата обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 104 000лв., до който
размер предявеният иск по чл.432 КЗ следва да бъде уважен. В останалата част до
претендирания размер от 180 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Върху определеното обезщетени е дължима и лихва от предявяване на претенцията
по чл.380 КЗ , но с оглед диспозитивното начало такава следва да се присъди от по-късната
дата ,от която ищцата претендира присъждането й - от 21.01.2025г.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не следва да се присъжда, тъй
като пред застрахователя ищцата не е представила изискани от него документи, доказващи
основанието и размера на претенцията, поради което застрахователното дружество не е
изпаднало в забава.
В случая от данните по делото се установява, че с изпратеното до ищцата съобщение
по повод молбата по чл.380 КЗ, застрахователят е изискал представянето и на документи , с
което е обосновал, че преписката не е окончателно окомплектована. Изисканите
допълнителни документи от застрахователя са такива, с които той самият е могъл да се
снабди или такива ,с които ищцата не е разполагала / присъда ,решение, споразумение,
експертизи/. Съгласно установената съдебна практика по реда на чл.106, ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице /р.167 по т.д№.2273 /2018г.ВКС,ІІт.о./. Ответникът
разполага с възможността по чл.107 КЗ да се снабди с необходимата информация. Също
така от изразеното становище в писмения отговор по делото ,както и в хода на
производството ,ответникът оспорва дължимостта на претендираното от ищцата
обезщетение, както по основание ,така и по размер. С оглед на това е неоснователно
направеното от ответника възражение,че в случая не е изпаднал в забава да престира.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса в размер на 4160лв
и 1300лв. разноски за изготвените експертизи.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищцата са дължими разноски .От пълномощника й
са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
15
представителство при условията на чл.38,ал.2 ЗА. В представения договор за правна
защита и съдействие на л.165 от делото е посочено ,че страните уреждат отношенията за
възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. Предвид фактическата и правна
сложност на делото , осъщественото процесуално представителство от пълномощинка на
ищцата, защитавания материален интерес , на пълномощника на ищцата следва да се
определи адвокатско възнаграждение от 9000лв., като съразмерно уважената част на иска и
на основание чл.38,ал.2 ЗА следва да се присъди за настоящата инстанция в размер на
5200лв.
Ответникът е претендирал разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК
в размер общо на 11 900лв., включващ адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица.
Съразмерно отхвърлената част на иска на ответникът следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 5024лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ БУЛИНС“АД , ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление :гр.София 1407, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на П. С. П.,
ЕГН**********, от гр.Г., ул.“**, обезщетение за претърпени от ПТП на 06.11.2024г.
неимуществени вреди в размер на 104 000лв., ведно със законната лихва от 21.01.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432 КЗ в останалата ЧАСТ- за сумата в
размер над 104 000лв. до размер на 180 000лв. претендирано обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 06.11.2024г.
ОСЪЖДА ЗД“ БУЛИНС“АД , ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление :гр.София 1407, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметка на
Окръжен съд- Габрово държавна такса от 4160лв. и сумата от 1300лв. , заплатени от касата
на съда разноски за възнаграждение за вещи лица, както и д.т. от 5 лв. при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД“ БУЛИНС“АД , ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление :гр.София 1407, р-н Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на
процесуалния представител на ищцата адв.Р. Д. от АК-Г. , адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 5200лв., на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН**********, от гр.Г., ул.“** да заплати ЗД“ БУЛИНС“АД ,
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление :гр.София 1407, р-н Лозенец,
бул.“Джеймс Баучер“ №87, сумата от 5024лв.- разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
17