Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19206 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, партер, офис 4, срещу М.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2903,75 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
общо 1240,92 литра дизел, при зареждането на които в периода от 19.11.2018 г.
до 24.11.2918 г. ответникът е използвал неправомерно, след прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцовото дружество,
предоставената му служебна карта за гориво ОМВ към зачисленото му служебно
превозно средство „Фиат Дукато“ с ДК
№ ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 08.02.2019 г., като в указания едномесечен срок, изтекъл на 08.03.2019
г., по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 16.09.2019 г., като редовно призованият ответник не се
е явил лично и не е изпратил представител. Същият не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 20 и
определение на л. 26 от делото).
Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между
страните е сключен трудов договор № 26 от 01.06.2018 г., по силата на който
ответникът М.Й. е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ищцовото дружество. Във връзка с изпълнение на служебните му
задължения, на ответника са предадени следните движими вещи, а именно: микробус
„Фиат Дукато“ с ДК № ***,
служебен телефон, служебна карта за гориво ОМВ за зачисленото превозно
средство, касов апарат и скенер. Трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед № 11 от 19.11.2018 г. и на същата дата ответникът е
следвало да върне предоставените му вещи обратно на работодателя, но е сторил
това едва на 24.11.2018 г. В периода от прекратяване на правоотношението - 19.11.2018 г. до фактическото връщане на
предоставените му вещи - 24.11.2918 г. ответникът е използвал неправомерно
служебната карта за гориво към зачисления служебен автомобил, зареждайки в туби
дизел от 6 различни бензиностанции ОМВ на територията на гр. Варна, като за
сочения период зареденото количество гориво е общо 1240,92 литра на стойност
2903,75 лв., с която сума ответникът е ощетил ищцовото
дружество.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите
се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал, включително
свидетелски показания на св. Кръстьо М. – колега на ответника, който има
непосредствени впечатления от естеството на работа и поведението на М.Й. след
прекратяване на трудовото му правоотношение с „Е.Б.“ ЕООД. Преценени в тяхната
съвкупност, приобщените писмени и гласни доказателствени средства обуславят
извод за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявената претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ
размер на 646,15 лв., от които 116,15 лв. за заплатена държавна такса, 30 лв.
за депозит за свидетел и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 30.11.2018 г., ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение
е заплатено изцяло в брой на 10.12.2018 г. (л. 61).
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, партер, офис 4, сумата
от 2903,75 лв. (две хиляди деветстотин и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на общо 1240,92 литра дизел, при зареждането на които в периода от
19.11.2018 г. до 24.11.2918 г. ответникът е използвал неправомерно, след
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото
дружество, предоставената му служебна карта за гориво ОМВ към зачисленото му
служебно превозно средство „Фиат Дукато“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати
на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, партер, офис 4, сумата
от 646,15 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки) за сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: