РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения Ц.И.К. чрез
неговия редовно упълномощен защитник адв. И.Б.., депозирано на основание
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в същото са били
релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.
422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи във връзка с
претендирани съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1 и т. 2 от
НПК, а именно за нарушения на закона и на процесуалните правила. В
искането са били посочени доводи в подкрепа на заявените касационни
основания. Претендира се за отмяна по реда на възобновяване на решението
на втората инстанция, с което е била потвърдена присъдата на първия съд и
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Пред настоящия съд се поддържат наведените в молбата до съда по
1
възобновяване доводи от страна на адв. И.Б.. – защитник на осъдения.
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник. Иска да бъде
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира, че молбата за възобновяване на
делото следва да бъде оставена без уважение. Счита, че инстанциите са
изпълнили задълженията си по закон да мотивират актовете си, като
установените от тях факти разкриват именно възприетата в тях правна
квалификация на престъплението набеждаване.
В последната си дума осъденият заявява, че иска да бъде отменено
решението на въззивния съд и да бъде оправдан по обвинението.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
на цитираните съдебни актове /решение на ОС-Кърджали и присъда на РС-
Кърджали/ чрез отмяната им по реда на възобновяването, е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по
смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на
възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в
шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъдения.
Разгледано по същество, обаче, искането е неоснователно.
С присъда № 260008 от 18.09.2020 г. по НОХД № 201/2021 г.
подсъдимият Ц.И.К. е бил признат за виновен за това, че на 27.06.2017 г. в К.
пред надлежен орган на властта – прокурор от Районна прокуратура – К. е
набедил А.Д. К. в извършване на документно престъпление – съставяне на
неистински документ „протокол за откриване на строителна площадка“ от
18.06.2001 г., като знае, че е невинен – престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. За
така извършеното престъпление по чл. 286, ал. 1 НК му е била наложена
кумулативна санкция при условията на чл. 54 НК и чл. 57, ал. 2 НК – една
година лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 66,
ал. 1 НК изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода е
било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в
законна сила. На основание чл. 52 НК е било постановено кумулативно
наложеното наказание да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по
общинското радио в К..
2
Въз основа на събраните по делото материали, двете инстанции по
същество приели за установено, че към инкриминирания момент, както и
години преди това подсъдимият и пострадалият живели на различни етажи на
един и същ адрес като съсобственици на самостоятелни обекти в жилищна
сграда в УПИ II-**, кв. 42 по плана на К., в кв. Б., ул. „Р.“ № *. Същевременно
те били и съребрени роднини – първи братовчеди. Съсобствеността на
етажите била разделена с договор за доброволна делба. През 1994 г. било
уредено и ползването на таванското помещение и реконструирането му, като
били подписани нотариално заверени декларации, с които наследодателят на
свидетеля А.К. ползвал източната таванска част, а подсъдимият Ц.К. -
западната таванска част.
Със съгласието на подсъдимия през 1990 г. бил изготвен проект за
реконструкция на таванското помещение на къщата. За целта през 2001 г., със
съгласието на подсъдимия Ц.К., А.К. подал проектно - сметна документация в
О. К. за издаване на разрешение за строеж за реконструкция на таванско
помещение на жилищната сграда. В полза на двамата било издадено
разрешение за строеж № ** г. То било презаверявано на два пъти на
11.04.2007 г. и на 06.03.2013 г. Това се наложило, тъй като А.К. не разполагал
с финансови средства за реконструкцията. Въз основа на разрешението за
строеж бил издаден инкриминирания протокол за откриване на строителна
площадка от 18.06.2001 г. Той бил подписан в пункт № 1 и № 2 от служители
на техническата служба на О. К.. В него подсъдимият Ц.К. положил подписа
си в пункт № 7, а свидетелят А.К. се подписал в пункт № 3 и № 6. Н.П.Г.
положил подписа си в същия протокол в пункт № 5 като представител на
строителен надзор ЕТ „Г. – К.“.
През месец май 2017 г. свидетелят А.К. започнал реконструкцията на
таванското помещение в източната му част. Подсъдимият не бил съгласен с
извършваните строителни работи, поради което подал жалба с вх. № 94-Ж-
110/11.05.2017 г. до О.-К.. С писмо изх. № 94-Ж-110-(1)/05.06.2017 г.
подсъдимият Ц.К. бил уведомен, че съсобственикът му е започнал
реализирането на обект „Реконструкция таванско помещение на жилищна
сграда в *** кв. 42 по плана на гр.К.“ съгласно издаденото разрешение за
строеж № ** г. По този повод подал молба с вх. № 94-00-905/07.06.2017 г. до
общината да му се предоставят заверени копия на всички документи във
3
връзка с издаденото разрешение за строеж № ** г. и се запознал с преписката.
След това на ** г. подсъдимият подал в Районна прокуратура -
Кърджали жалба с вх. № 1054/** г. по описа на РП - Кърджали срещу
свидетеля А.К.. В нея той заявил, че никога не е подписвал документи, които
са станали причина да бъде издадено от О. К. разрешение за строеж № ** г.,
също така и следното: „подписите „положени от мен“ в заявления,
уведомления и протокол за откриване на строителни линия са
фалшифицирани от лицето А.Д. К. с ЕГН: **********“. Поради това
настоял, ако прокуратурата намери законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер да образува досъдебно
производство срещу А.Д. К..
По повод на тази жалба, подадена от подсъдимия Ц.К., била извършена
проверка по преписка с вх. № 1054/2017 г. на РП-Кърджали. С постановление
от 28.08.2017 г. по нея бил постановен отказ за образуване на наказателно
производство. На основание чл. 24 ал. 1 от НПК преписката била прекратена
поради липса на престъпление.
От приложените по делото документи касаещи издаването на
разрешение за строеж № 63 от 03.05.2001 г. на О. К., изпратена в копие
няколкократно от кмета на общината, както и от предадените с протокол за
доброволно предаване от 03.06.2019 г. от свидетеля А.Д. К. документи, се
установило, че разрешението било издадено по повод представени в
общината документи - нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № * от 1996 г., 2 броя нотариално
заверени декларации за разпределение на ползването на таванската част,
договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 13.05.1996 г. с
нотариална заверка на подписите, финансова сметка, таблица за определяне
цените на жил. сграда, проект на обект „Реконструкция таванско помещение“
с инвеститори А.К. и Ц. К.. По повод издаденото разрешение за строеж и
съгласно действащата към момента Наредба № 7 от 26.07.1999 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, служител от О. К.
съставил на 18.06.2001 г. протокол за откриване на строителна площадка на
обект „Реконструкция на таванско помещение“ с местонахождение ул. Р. № *
парцел II- ** кв.42 по плана на кв. „Б.“, гр. К.. В него подписи положили
представителите на общината под номера 1 и 2, свидетелят А.К. под номер 3
4
и 6, свидетелят Н.П. под № 5 в качеството му на независим строителен надзор
и собственик на ЕТ “Г., както и от подсъдимият Ц.К. под № 7. От
заключението на вещото лице изготвило съдебно-почеркова експертиза № 5
се установило, че подписът в позиция № 7 в Протокол за откриване на
строителна площадка от 18.06.2001 г. е положен от Ц.К..
Оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила при
проверка и обсъждане на събраните доказателства, доколкото може да се
изведе от оплакванията от дейността на инстанциите, което е общо и
неконкретизирано, не намира подкрепа в данните по делото, тъй като
съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл.
107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
като са се ръководили изцяло от закона. Първоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на гласните и писмените доказателствени средства.
От вниманието на съдилищата по същество не са убягнали и възникналите
противоречия, като е било отбелязано, че обясненията на подсъдимия са
останали изолирани от останалата доказтелествена маса. Били са обсъдени и
аргументите на защитата дали са били налице всички елементи на
престъплението, като мотивирано не са били споделени. Доводите на
защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решението на ОС.
Въззивният съд е прецизирал акта на първата инстанция по отношение на
определени разпоредби от секторното законодателство. С това не се споделя
твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд и решението
на въззивния съд не е било обсъдено инкриминираното деяние. Видно от
материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са
изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна на деянието.
Даден е бил и отговор на изтъкнатите доводи. РС и ОС, респективно в
мотивите към присъдата и решението, са коментирали наведените
възражения за събраните доказателства и тяхната преценка във връзка с
обективната и субективна съставомерност на изпълнителното деяние,
предмет на обвинението спрямо осъдения Ц.К.. Въззивната инстанция,
сезирана с жалба на Ц.К., е възприела фактическата обстановка, приета за
установена от първия съд. Възприела е и доказателственият анализ на
районния съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката
5
на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е
отговорил подробно и на доводите на защитата за наличието на слабости в
доказателствения анализ, като е подложил на самостоятелен анализ
доказателствената маса – л. 28 гръб – л. 29 от решението на въззивния съд/.
Не може да се приеме, че е било допуснато процесуално нарушение,
ограничило правото на защита на подсъдимия, изводимо от дейността му по
оценка на доказателствената съвкупност от въззивния съд и подвеждането й
под съответната правна квалификация.
Не отговаря на материалите по делото, оплакването на осъдения, че
било подминато твърдението му, че неговият подпис бил фалшифициран от
свидетеля К. не в протокола за откриване на строителна площадка, а в
протокола за откриване на строителна линия. Видно от л. 29 гръб от
решението на въззивния инстанцията тя е приела, че подсъдимият е посочил,
че именно в протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001 г.
не се е подписвал, а вместо него се бил подписал А.К., като е изложила
аргументите си, че по преписката за издаване на разрешение за строеж № **
г. не бил издаван протокол да строителна линия, а само за откриване на
строителна площадка. Съобразил е и обстоятелството, че през 2001 г., когато
е издаден този протокол, е била в сила Наредба № 7 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството /обн. ДВ бр. 72 от 13.08.1999 г., попр.
бр. 99/05.11.99 г./. Същата е била отменена ден след съставянето на
инкриминирания документ с ДВ бр. 55/19.06.2001 г. в сила от същата дата. В
този смисъл относимият образец 2 въз основа на който е бил съставен
процесният протокол от 18.06.2001 г. не е съгласно посочения от първия съд
образец 2 приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от съответната последваща
наредба, която се отнася за протоколите за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво, а образец 2 приложение № 2 към
чл. 7, т. 2 от Наредба № 7 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството /обн. ДВ бр. 72 от 13.08.1999 г., попр. бр. 99/05.11.99 г./. При
все това, както е отбелязъл въззивният съд, изброяването на документи в
инкриминираната жалба от ** г. не подлага под съмнение кой е
инкриминираният такъв, а разминаването в заглавието на протокола по
смисъла на действащата Наредба № 7 по никакъв начин не променя
изпълнителното деяние на вмененото престъпление. Още повече, че
твърдението на осъдения в подадената до прокуратурата жалба е, че всички
6
документи /т. е. и протокола за откриване на строителна площадка от
18.06.2001 г./ са фалшифицирани от свидетеля А.К., като позицията е била
препотвръдена и пред инстанциите за конкретния документ.
При тези данни по делото инстанциите са имали основание да приемат,
че в случая подсъдимият пред надлежен орган – прокурор писмено чрез
жалба е съобщил, че не е полагал подписи в документите, които са станали
причина да бъде издадено и презаверявано разрешение № ** г., с което се
надстроява незаконен етаж, като те са фалшифицирани от А.Д. К..
Подсъдимият К. изрично и съзнателно набедил пострадалия в извършването
на документно престъпление – съставяне на неистински документ, като е
знаел, че е невинен, защото съгласно приетото от инстанциите заключение на
назначената съдебно-почеркова експертиза, подписът в протокола е положен
от подсъдимия К..
Във връзка с твърдението на защитата за липсата на самостоятелност в
съдебните актове помежду им и спрямо обвинителния акт може да се каже, че
действително при сравнение на мотивите към присъдата и на въззивното
решение от една страна и с фактологията на обвинението, се установява
сходство в хронологията на изложението и неговото съдържание. Това, обаче,
не означава несамостоятелност при осъществяването на инстанционния
контрол, нито на съда спрямо обвинението. Инстанциите, както и
обвинението са използвали сходна структура на изложението си, най-вече
проследявайки хронологията на събитията, но са изложили собствено
становище за установените факти и доказателствените средства. Анализирали
са съдържанието на доказателствените средства и са обосновали своите
правни изводи. Тъй като инстанциите и обвинението са имали за отправна
точка една и съща фактология, обяснимо е и сходството в структурата на
мотивите на първоинстанционната присъда и въззивното решение и
припокриването с обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо, не
могат да бъдат споделени доводите липса на собствени мотиви, каквото
твърдение се прави в искането за възобновяване. Налице е сходство на
мотиви на два съдебни акта поради съвпадащо становище на двете съдебни
инстанции, изследвали в една и съща последователност установеността на
едни и същи факти чрез едни и същи доказателствени средства: няма разлика
в доказателствения набор, ползван от двете съдебни инстанции и в
съдържанието на доказателствените средства. Поради това не е налице
7
соченото в искането основание за възобновяване на делото.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията за допуснато от
инстанциите разминаване между фактически положения и правна
квалификация. В случая инстанциите са приели, че са се осъществили факти,
различни от описаните в жалбата на подсъдимия до прокуратурата, а
подсъдимият като пряк участник в подписването на инкриминирания
протокол от 18.06.2001 г. е имал съзнание за действителната фактическа
обстановка, но въпреки това е заявил пред държавното обвинение, че
свидетелят А.К. е съставил неистински документ. Въззивният съд изрично е
обосновал в решението си позиция, че не е налице твърдяната в жалбата
недоказаност на обвинителни твърдения, а е налице доказана противоречаща
им фактическа обстановка, която по правилата на формалната логика
изключва вярност на тези обвинителни твърдения. Поради това е приет пряк
умисъл у подсъдимия, че той, чрез съдържанието на жалбата си до
прокуратурата от ** г. е набедил А.К. в извършването на документно
престъпление – съставяне на неистински документ – „протокол за откриване
на строителна площадка" от 18.06.2001 г., като е знаел, че всъщност
пострадалият не го е подписвал в документа.
Инстанциите са посочили, че от субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществеоноопасни
последици и е целял настъпването им. Съзнавал е, че именно той в пункт № 7
в протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2001 г. е положил
подписа си, но въпреки това в жалбата си ** г. заявява, че свидетелят А.К. е
положил подписа си вместо него в протокола, фалшифицирал е документите.
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването,
поради което същото следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц.И.К. за
възобновяване на ВНОХД № 285/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали и
8
НОХД № 201/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9