Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16 от 12.05.2014г., постановена по НЧХД № 437/2013г. по описа на районен съд гр. С., подсъдимият Б. Й. Р. е признат за виновен в това, че на 02.04.2013г., около 14.30 – 15.00 часа, в с. Х. Д., община С., на ул. Д. и Т. № 1/3а, замахнал и ударил П. К. Е. с металната част на мотиката по теменната област на главата, след това го повалил на земята, нахвърлил се отгоре му и започнал да го натиска с две ръце по задната част на врата към земята, като му причинил разкъсно-контузна рана на главата, охлузване по главата и оток по главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж, като получените травматични увреждания са причинили на П. Е. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с болки и страдания – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 1 НК Б. Р. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С присъдата е уважен и гражданският иск, предявен от П. Е., за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението в размер на 1000 лв. Б. Р. е осъден да заплати на другата страна направените по делото разноски. С присъдата Р. е осъден да заплати и разноски по сметка на СвРС. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от Б. Р.. В нея се сочи, че обжалваният с·дебен акт е неправилен и несправедлив. Излага се, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 131, ал. 3 НК, тъй като е налице „реторсия”. Развити са доводи, че присъдата е несправедлива, тъй като присъденият размер на обезщетението по гражданския иск е завишен. Отправя се искане присъдата да бъде изменена, като се приеме, че са налице условията на чл. 131, ал. 3 НК, както и да бъде изменена в частта относно размера на гражданския иск с намаляване на присъденото обезщетение. В хода на съдебните прения защитникът на жалбоподателя поддържа изложеното във въззивната жалба. Излага, че са налице косвени доказателства, от които се установява, че тъжителят също е причинил лека телесна повреда на подсъдимия, поради което следва да се приложи институтът на „реторсията”. Сочи, че в обжалваната присъда не е обсъдено искането за прилагане на този институт. Развива доводи, че присъденият размер на обезщетение по гражданския иск е завишен и явно несправедлив. Моли присъдата да бъде изменена в посочения смисъл. Повереникът на П. Е. – адв. Т. от ВТАК, счита присъдата за правилна. Сочи, че приложение не може да намери институтът на „реторсията”, тъй като по делото не са събрани доказателства в тази насока. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства за материалното състояние на подсъдимия, поради което не може да се твърди, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Моли присъдата да бъде потвърдена. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: За да постанови присъдата си, контролираната инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с фактическата обстановка по делото. По предвидения в НПК ред са били събрани следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н. И., С. Б., И. Р. и Л. Е., приети са две съдебно-медицински експертизи и писмени доказателства, изразяващи се в медицинско свидетелство № 12/06.04.2012г. на доктор Г., постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 14.09.2013г. на РП гр. С., свидетелство за съдимост на подсъдимия, медицинско направление от специалист УНГ д-р Б. и аудиометрично изследване на слуха от 04.11.2013г., амбулаторен лист № 622/29.11.2013г. от доктор Кръстев и изследване от „ИПСМП – Неврологичен кабинет д-р К.”, преписка № 2261/2013г. на РУП С., рецептурна бланка, 2 бр. амбулаторни листи от 17.01.2014г. и от 24.01.2014г. на доктор Д., медицинско удостоверение от 24.01.2014г. от Медицински център Норма ООД гр. С., психиатричен кабинет, етапна епикриза на Б. Р. от „ИППМП – ЛК д-р А. М.” и 2 бр. амбулаторни листи № 1457/04.11.2013г. на д-р Б. и № 1560/16.12.2013г. на д-р И. След обстоен анализ е прието от фактическа страна, че подсъдимият Р. е неосъждано лице. Той и пострадалият живеели в село Х. Д. и били във влошени отношения. На 02.04.2013г., около 14:30 – 15:00 часа, П. Е. и Л. Е. минавали край имота на подсъдимия Р. на ул. „Д. и Т.” № 1. Е. била с количка, пълна с разсад за картофи. На пътя имало много нарязани дърва от орех, както и клони, които им пречели да преминат. Л. Е. попитала подсъдимия Р. защо не е изчистил дървата и му заявила, че не може да мине с количката. Подсъдимият й отговорил, че няма да изчисти дървата, като я насочил да мине през друг път. Е. му направила забележка и започнала да чисти дървата, за да си проправи път, като след нея се движел съпругът й – П. Е.. Последният също казал на подсъдимия да разчисти дървата. Съпрузите Е. достигнали до собствения си имот, находящ се на ул. „Д. и Т.” № 3, когато към тях се насочил Р., който носел със себе си мотика и извикал „Сега ще те убия”. Е. се насочил към Р., като му искал обяснение за думите. Подсъдимият Р. замахнал с мотиката и ударил Е. по главата, вследствие на което пострадалото лице паднало на земята. Подсъдимият започнал да натиска падналия Е. в задната част на главата, като Е. видяла, че от съпруга й тече кръв и се развикала за помощ. Тъй като наоколо нямало никой, Е. успяла сама да издърпа Р. от съпруга си, след което подсъдимият взел мотиката, започнал да бяга и да вика съпругата си, като се прибрал в къщата си. Е. се изправил, като по него имало кръв. На мястото се появила съпругата на Р., като между нея и Е. се разразил спор. Впоследствие Е. се запътили към двора си, но на пострадалия му станало лошо и повърнал. Тъй като Е. имал кръв по главата двамата отишли при свой съсед – св. Н., който възприел, че лявата част на главата на П. Е. била цялата в кръв. Н. промил раната на Е., а св. Е. му обяснила, че съпругът й бил ударен с мотика от Р.. Вечерта Е. се хранил малко, през нощта спал неспокойно, а на сутринта главата му била отекла. Впоследствие дъщерята на Е. го завела на съдебен лекар. На 29.11.2013г. Е. посетил доктор К. с оплаквания за световъртеж, замаяност, обща отмалялост, залитане във всички посоки, тилно главоболие, повече в ляво, пристъпно гадене, без повръщане, за което му било предписано лечение. На 05.12.2013г. на лицето било извършено дуплексно сканиране на магистралните артерии на главата. След като състоянието му не се подобрило на пострадалият било дадено направление за психиатър – д-р Д. На 17.01.2014г. и 24.01.2014г. доктор Д. прегледал Е.. Последният се оплакал, че след сблъсък със съсед през април 2013г. бил подтиснат, не можел да спи, не излизал, изпитвал постоянни страхове. Доктор Димитров му предписал лечение с указание да се явява на контролни прегледи. От психиатричният кабинет на доктор Н. Д. било издадено медицинско удостоверение, според което Е. бил видимо неспокоен, напрегнат, ретардиран, а мисловният му процес – леко забавен по темп, без нарушения в структурата, в съдържанието – депресивно ангажиран с преживяното. След случката Е. бил много изплашен. След инцидента подсъдимият Р. се оплаквал от охлузване и синина по лявото ухо, което било възприето от съпругата му (св. Р.), както и от св. И.. През ноември месец 2013г. Р. отишъл на лекар (св. Б.) с оплакване, че преди около седем месеца при сбиване получил удар в областта на лявото ухо, след което слухът му започнал да намалява. По време на прегледа докторът установил, че не са налице изменения и травматични остатъци по ухото на подсъдимия. Било извършено изследване, което установило намаление на слуха на Р. и в двете уши, с комбинирано левостранно намаление на слуха. При извършения преглед св. Баросов не се натъкнал на следи, които да го наведат на извод, че намалението на слуха на Р. било вследствие на травма, тъй като тъпанчевите мембрани били интактни и по тях нямало следи от интервенция. В изготвена етапна епикриза на Б. Р. от „ИППМП – ЛК д-р А. М.” е посочено, че лицето страда от загуба на слуха – неуточнена. Р. бил преглеждан и от доктор И.И., като от прегледа се установило, че след отрицателен психоемоционален момент от лятото на 2013г. подсъдимият започнал да се чувства напрегнат и подтиснат, като оплакванията били изразени през дневните часове. От съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 35/14г. по описа на МОБАЛ „Стефан Черкезов” В. Търново (на л. 45 – л. 47 от делото пред първата инстанция) от данните, съдържащи се в удостоверение № 12/06.04.2013г., издадено от доктор Г. – началник на отделение съдебна медицина при МОБАЛ в гр. В. Т. може да се направи извод, че П. Е. е получил разкъсно-контузна рана на главата с оток около нея, охлузване по главата с оток, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж. Вещото лице е посочило, че получените травматични увреждания са в резултат от удари с твърд тъп предмет, или предмет притежаващ добре изразен ръб, какъвто се явява и задната нережеща част на мотиката, като охлузването в челната област е възможно да се получи и от притискане на главата в земята. Дадено е заключение, че на Е. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителни болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около 25 дни (от получената рана и мозъчно сътресение) и болка и страдание без разстройство на здравето за около 4-5 дни (от охлузването). Според експерта разположението на раната е такова, че при падане по гръб не може да се получи подобно нараняване, като разположението й отговаряло на получаването й от удар. С оглед изолираността на раната и липсата на други разкъсно-контузни увреждания по лицето на Е., от експерта е направен извод, че няма как раната да е получена от падане върху дърва. По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза за състоянието на Р., изготвена от специалист УНГ – д-р Г. Н.. Експертът е установил намаление на сл¾ха в лявото ухо до 95 децибела, което съответства на практическа глухота. Направен е извод за интактна лява тъпанчева мембрана. Вещото лице не е дало категоричен извод на какво се дължи намалението на слуха с оглед липсата на данни по делото от кога датира същото. Анализът на доказателствата от страна на настоящата инстанция води до оценка, която съвпада с тази на СвРС. Настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че по делото е безспорно установено, че тъжителят е получил травмите, описани в съдебно-медицинската експертиза. Правилни са и изводите, че от събраните доказателства по делото категорично се установява, че посочените травми са нанесени от подсъдимия. В тази насока са показанията на единственият свидетел, който е бил пряк очевидец на инцидента – Л. Е.. В тази връзка първата инстанция правилно е извършила преценка на тези показанията с отчитане на факта, че свидетелката е съпруга на пострадалото лице. Въпреки този факт обаче съставът на ВТОС счита, че показанията на Е. следва да бъдат кредитирани, тъй като съответстват на останалите доказателства, приети по делото. Същите кореспондират с показанията на св. Н., който възприел уврежданията на Е., непосредствено след инцидента. Дори и съпругата на подсъдимия (св. Рачева) дава показания, че по пострадалото лице имало следи от кръв. Освен това показанията на Е. във връзка с механизма на получения удар съответстват напълно и с изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице е дало категорично заключение, че получената от пострадалия рана напълно отговаря на описания от Е. механизъм. Т.е. настоящият съдебен състав, също като първата инстанция, кредитира показанията на Е. като логични и безпристрастни и като кореспондиращи си с всички останали доказателства по делото. В тази връзка обясненията на подсъдимия, че всъщност телесна повреда е нанесена по отношение на него, следва да се отчитат като негова защитна версия за случилия се инцидент. Същите не се подкрепят от други доказателства по делото. Приетата по делото медицинска документация, относима към състоянието на Р., е изготвена над 7 месеца след датата на инцидента, поради което по никакъв начин не може да бъде свързана с него. Изготвената във връзка с тези документи съдебно-медицинска експертиза (на л. 102 – л. 103 от делото), не може да се обвърже с процесния случай и сочи единствено, че Р. е получил травматични увреждания. До този извод водят и показанията на свидетелите Р. и И., които са установили синина на ухото на Р., но не са възприели начина, по който е получена тази синина. Извън това разпитаният като свидетел Б. (извършил прегледа на Р.) и вещото лице по посочената съдебно-медицинска експертиза, дават становището си, че няма данни увреждането на слуха на Р. да е настъпило вследствие на травма, тъй като не са установили следи от травма в ухото му, които според тях биха се установили, ако имаше такава. Защитна версия на подсъдимия са и обясненията му, че Е. е получил травмата след като е паднал сам, без да бъде удрян. Същите напълно се опровергават от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, приета по делото, според която няма как въпросната травма да се получи след падане. Относно състоянието на Е. след инцидента по делото са приети медицински документи и свидетелски показания, които правилно са кредитирани от първата инстанция. На базата на правилно установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК. Впрочем този извод на СвРС не се оспорва и във въззивната жалба, подадена пред настоящата инстанция. В мотивите си към присъдата първоинстанционният съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната квалификация на първото от деянията на подсъдимия - по чл. 130, ал. 1 НК, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на престъплението. По делото безспорно се установява, че Борисов нанесъл на Е. удар с мотика в областта на главата, след което започнал да го натиска към земята по задната част на главата. Наред с това се установява, че в резултат на тези удари пострадалият получил травматични увреждания – разкъсно-контузна рана на главата с оток около нея, охлузване по главата с оток, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж, вследствие на които му било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителни болки и страдания. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на първата инстанция, че деянието е извършено умишлено, доколкото от всички доказателства по делото се установява, че Р. е искал и е целял настъпването на общественоопасните последици, а именно: настъпване на травматични увреждания за Е.. С оглед установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав споделя и доводите на първата инстанция, че в случая не е налице „реторсия”. В тази връзка неоснователно е на практика единственото оплакване във въззивната жалба срещу наказателно-осъдителната част на присъдата. Както се посочи от фактическа страна по делото не се установява Е. да е нанасял удари на Р.. Не са налице и косвени доказателства, които да обосновават такъв извод. Приетите по делото медицински документи, както и показанията на свидетелите Р. и И., могат да наведат единствено на извод, че Р. е получил травма на ухото, изразяваща се в синина, както и, че 7 месеца след инцидента слухът му е бил намален. Не е налице верига от доказателства, която да свърже посочените данни с нанесени удари по отношение на Р. от страна на Е.. Поради тази причина след като от косвените доказателства по делото не може да се направи единствен възможен извод, че е налице удар от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, то приложение не може да намери институтът на „реторсията”. Ето защо изводите на контролираната инстанция в тази насока напълно се споделят от състава на ВТОС. Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, въззивната инстанция, при собствена преценка на обстоятелствата по делото, достигна до изводи, които съвпадат с изводите на първата инстанция. Налице са предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 130, ал. 1 НК наказание е до две години лишаване от свобода, видно от свидетелство за съдимост на Р. лицето не е осъждано, като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо на подсъдимия правилно е наложена глоба по реда на чл. 78А НК в размер от 1000 лв. Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В така очертаните рамки следва да се има предвид, че обвиняемият е с чисто съдебно минало, което е смекчаващо вината обстоятелство. Наред с това обществената опасност на извършеното от Р. е сравнително ниска. Не са налице обстоятелства, които да се определят като отегчаващи вината на обвиняемия. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, глобата правилно е определена към минимума, предвиден в чл. 78А, ал. 1 НК. Глоба в такъв размер отговаря и на имотното състояние на лицето. Настоящият състав споделя и доводите на СвРС за основателност на предявения граждански иск. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва да бъдат уважени исковете, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия. С оглед установеното по повод повдигнатото обвинение срещу Р., е налице противоправно и виновно деяние, извършено от него. Същият е причинил лека телесна повреда на Е., вследствие на което последният безспорно е претърпял неимуществени вреди. След като гражданският иск е доказан по основание, настоящият съдебен състав счита, че същият правилно е уважен в размера, опрÕделен от първата инстанция. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В случаи, при които е засегнато здравето на пострадалото лице, следва да се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното заболяване. По делото се установява, че Е. е получил травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата с оток около нея, охлузване по главата с оток, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, протекло със зашеметяване, главоболие и световъртеж. Тези увреждания са причинили на лицето временно разстройство на здравето, неопасно за живота с продължителни болки и страдания със срок на лечение и възстановяване около 25 дни (от получената рана и мозъчно сътресение) и болка и страдание без разстройство на здравето за около 4-5 дни (от охлузването). Т.е. характерът и степента на увреждането, интензитета, продължителността и трайността на търпените от Недков болки, както и факта, че същите са му причинили разстройство на здравето, налагат извод, че справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди в негова полза е 1000 лв. Този извод се подкрепя и от събраните по делото данни за състоянието на лицето след инцидента, което се е влошило допълнително. Доказателства в тази насока са проведените впоследствие прегледи на Е., според които той бил видимо неспокоен, напрегнат, ретардиран, а мисловният процес – леко забавен по темп, без нарушения в структурата, в съдържанието – депресивно ангажиран с преживяното. Ето защо размерът на дължимото обезщетение е определен правилно от първата инстанция и присъдата следва да бъде потвърдена в тази й част. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за неговата прекомерност, тъй като анализът на всички относими към стойността на обезщетението факти, води до извод, че справедливият му размер е именно 1000 лв., поради което не може да се приеме, че е налице прекомерност. В тази връзка именно интензитета на претърпените травматични увреждания е водещ при определяне на справедливото обезщетение, а не имущественото състояние на извършителя, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. С присъдата правилно подсъдимият е осъден да заплати осъществените по делото разноски в полза на тъжителя и в полза на съда, поради което атакуваният съдебен акт следва да се потвърди и в тази му част. С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка на съдебния акт не бяха констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, въззивният съд счита, че присъдата следва да бъде потвърдена. При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са искани от страните. По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК Великотърновския окръжен съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 16 от 12.05.2014г., постановена по НЧХД № 437/2013г. по описа на районен съд гр. С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |