Р Е
Ш Е Н
И Е № 1267
гр.Сливен, 12.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К. КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 6260
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове за
установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 10.02.2015г. ответникът
сключил Договор за кредит № 230363 с „Фератум България» ЕООД за сума от 700
лева, която се задължил да върне, ведно с лихва, представляваща печалба
на кредитора в размер на 83,93 лв. за срок от 180 дни. Сочи, че ответника за да
повиши вероятността кредита да бъде одобрен предложил обезпечение, предоставено
от гарант «Фератум Банк» ЕООД. В тази връзка на 10.02.2015г. ответникът сключил
договор за гаранция с «Фератум Банк» ЕООД, въз основа на който гаранта се
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя
ответник солидарно с него пред кредитора кредитодател. По този договор за
гаранция ответникът се задължил да плати на гаранта такса в размер на 403,81
лв.
Твърди, че ответника не изпълнил
задължението си да върне в срок заетата сума, поради което кредитодателя на
основание чл.5.8 от общите условия към договора за кредит поискал изпълнение от
солидарно задължения гарант «Фератум Банк» ЕООД. Така дружеството гарант погасило дължимата сума в
пълен размер към кредитодателя, като встъпило в
правата на удовлетворения кредитор. Датата на последната вноска по кредита била
09.08.2015г. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл.10 от ОУ, ако кредитополучателя изпадне в забава и не върне която и да
е от вноските по кредита до 20 дни след
съответната падежна дата се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която в случая била в размер на 440 лв. и
представлявала административна такса за събиране на вземането.
Твърди, че на 01.12.2017г. бил
сключен договор за покупко-продажба на отписвания на не обслужвани кредити /
цесия/ между гаранта «Фератум Банк» ЕООД и ищцовото дружество, с който било прехвърлено и
вземането спрямо ответника. По кредита ответникът не извършвал плащания.
Иска се от съда постановяване на
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца сума в общ размер на 1 647,07 лв., от която 700
лв. главница по договор за кредит № 230363/10.02.2015г., 83,93 лв.-договорна
лихва за периода от датата на първата вноска 12.03.2015г. до 09.08.2015г.
/датата на последната вноска по кредита/, 440 лв. - административна такса за
събиране на вземането, 403,81 лв.- такса за гаранция. Претендира се и присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда 28.03.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски, сторени
в заповедното производство и тези в
исковото.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна
е депозиран от назначен на ответника особен представител, който оспорва
исковете и пледира за отхвърлянето им.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2015г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София и ответницата К. бил
сключен договор № 230363 за предоставяне на потребителски кредит в размер на
700 лв., платим на 6 бр. вноски с първа падежна дата 12.03.2015г. и размер на
вноска 130,66 лв. В договора е посочено, че кредита се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк” , в полза на кредитодателя.
Към договора за кредит са приложими Общи условия, уреждащи отношенията между кредитодателя и неговите клиенти, по повод предоставяните
от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние.
На 01.12.2017г. бил сключен между трето не участващо в делото лице „Фератум Банк” и ищцовото дружество договор за придобиване – покупко продажба на отписвания на не обслужвани
потребителски кредити. По силата на този договор за цесия дружеството продавач
прехвърлило и вземането си от ответницата. Цесията е потвърдена от цедента на цесионера, видно от
потвърждение /л.21 от делото/, а цедента упълномощил цесионера - ищец да уведоми от негово име всички длъжници
по прехвърлените вземания.
На 28.03.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответника с
искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било
образувано ч.гр.д. № 1426/2018г. на СлРС и заповед
била издадена за следните суми:
- 700 лв. – главница по
договор за кредит от 10.02.2015г., прехвърлен с цесия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 28.03.2018г. до окончателно
изплащане на задължението;
- 83,93 лв. - договорна лихва за периода от 12.03.2015г.
до 09.08.2015г.;
- 440 лв. – такси;
- 403,81
лв. – гаранция по кредитната сделка;
- 19,33 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 10.08.2015г. до 22.03.2018г.
Присъдени са и разноски в размер на 125 лв.
В хода на процеса е допусната, назначена, изготвена и изслушана съдебно
икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че процесната сума от 700 лв. била наредена за плащане на
10.02.2015г. чрез системата Изи пей. По кредита не били
извършвани плащания от ответника. Задължението към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, както и към датата на изготвяне на заключението на
експерта било 700 лв. главница, 83,93 лв. лихва, 403,80 лв. такса за гаранция,
440 лв. административна такса. Вещото лице е посочило и суми за лихва за
забава, които са различни към различните дати, но по делото не се претендира
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на
31.10.2019г. се установи, че експертното заключение се базира изцяло на писмени
документи, предоставени от пълномощник на ищцовото
дружество на вещото лице. Това са погасителен
план към договор за кредит, разписка от Изи пей, договор
за гаранция и писмо-потвърждение. Тези
документи обаче не са били представени по делото, с изключение на договор за
потребителски кредит.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от приетите и неоспорени писмени
доказателства в процеса.
Съдът не кредитира
заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза по
делото, тъй като се установи, че то се базира изцяло на документи, предоставени
на вещото лице след настъпване на преклузията за ищеца да сочи писмени
доказателства.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК са
допустими, доколкото са предявени от лице, заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество претенциите
са неоснователни, тъй като останаха недоказани.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие на вземането си да
установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи единствено
сключен договор за кредит между трето не участващо по делото лице „Фератум България” ЕООД и ответницата за отпускане на кредит
в размер на 700 лв. Не се установиха за налични твърденията на ищцовото дружество, че този кредит бил обезпечен с
гаранцията на друго лице, а именно поръчителство на „Фератум
банк”, липсва представен договор за гаранция или
поръчителство. Не се доказа в процеса усвояване на кредита от ответника, отпускане
на паричните средства, както и плащане на кредита от гаранта на кредитодателя, респ. суброгирането
му в правата на кредитодателя спрямо длъжника
ответник. Не се доказа и уведомяване на ответника за настъпилата цесия. Както
вече се посочи по-горе съдът не кредитира заключението на вещото лице,
изготвило съдебно икономическата експертиза, тъй като то се базира изцяло на
писмени документи, които страната е имала възможност да представи по делото
преди настъпване на преклузията. С исковата молба са представени единствено
документи по осъществена цесия и то с цедент, за
който не се установи първо да е гарант по договора за кредит и второ да е
встъпил в правата на кредитодателя срещу длъжника,
чрез плащане на кредита. След изготвяне на определението на съда по чл.140 ГПК
и връчен проекто-доклад по делото, ведно с
разпределена доказателствена тежест, с допълнителна молба от 19.06.2019г.
ищецът представил договор за кредит, който е приет от съда, като писмено
доказателство и е поискана икономическа експертиза. След приемането на доклада
за окончателен на 20.06.2019г. е настъпила преклузията
за страните да сочат доказателства, които са имали възможност да посочат до
него момент. Недопустимо е страните в гражданския процес да попълват с
доказателства делото след настъпилата преклузия, още
повече посредством вещото лице. Следователно не се установи в процеса, вкл. посредством
заключение на вещо лице, че задължението на ответника съществува в размер на исковите суми и то като вземане на
цесионер в лицето на ищцовото дружество, поради което исковите претенции биват
отхвърлени.
Предвид изхода на спора, ищецът дължи разноски на ответника, но такива не
са сторени реално и съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив.
Ищцовото дружество обаче е останало задължено за разноски,
доколкото не е внесло определено допълнително възнаграждение за особен
представител, съобразно определение на съда № 3536/16.10.2019г. Ето защо ищецът
следва да бъде осъден, на основание чл.77 ГПК да заплати на адвокат Ю.П.И. ***,
вписан по № 2020 в националния регистър
за правна помощ, назначен за особен представител на ответника с Определение на
съда от 29.03.2019г., сума в размер на 100 лв., допълнително възнаграждение за
особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като недоказани
предявените положителни установителни искове от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Васил Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев против К.Д.К., ЕГН: ********** ***,
за това, че дължи на
ищеца сума в общ размер на 1 647,07 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и
седем лева и 0,07 ст./, от която 700 лв. /седемстотин лева/ главница по договор
за кредит № 230363/10.02.2015г., 83,93 лв. /осемдесет и три лева и 0,93 ст./ -договорна
лихва за периода от датата на първата вноска 12.03.2015г. до 09.08.2015г.
/датата на последната вноска по кредита/, 440 лв. /четиристотин и четиридесет
лева/- административна такса за събиране на вземането, 403,81 лв. /четиристотин
и три лева и 0,81 ст./- такса за гаранция, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Васил
Левски” 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев
Кънчев ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ю.П.И. ***, вписан по № 2020 в националния регистър за правна
помощ, назначен за особен представител на ответника с Определение на съда от
29.03.2019г., сума в размер на 100 лв.
/сто лева/, допълнително възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: