№ 142
гр. Кубрат, 25.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд в публично заседание на двадесет и пети юни, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 218 по описа на РСКт
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.227, ал.1, б.„в” във вр. с
чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Р.М.И., ЕГН ********** с посочен адрес *** чрез пълномощник адв. Петко Дечев от АК-Шумен твърди, че
на 12.10.2004 г. заедно със своя съпруг
И.М.И.дарили на внука си И.М.И. недвижим имот – Поземлен имот (дворно място) с площ 1025 кв. м, съставляващ имот
пл. № 75, за
който е отреден парцел III-75 в кв. 9 по плана на село Медовене,
находящ се на ул. „Райна княгиня“
№ 5 ведно с построените
в същото място жилищна сграда и стопанска постройка, а на 14.10.2004 г. му дарили следния недвижим имот – Поземлен имот (дворно място) с площ от 715 кв.
м, съставляващ имот пл. № 74, за който е отреден
парцел II-74 в кв. 9 по плана на село Медовене,
находящ се на ул. „Райна княгиня“
№ 7, заедно с построените
в същото място жилищна сграда от две стаи,
салон и кухня, стопански постройки. Заявява, че на
23.10.2012 г. съпругът й И.М.И.починал
и от тогава живеела сама, разполагайки
с обща месечна сума в размер на
262.88 лева, които не достигали да покрие нуждите от храна, лекарства и битови консумативи. Затова на 13.12.2018 г. отправила покана до ответника да
й заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано
от 01.01.2019 г. Въпреки, че ответникът получил
поканата на 21.12.2018 г., нито от посочената
дата, нито към датата на
подаване на настоящата не е осигурявал исканата издръжка и не я допускал до дарените
два жилищни имота. Поради това моли съда да постанови
решение, с което на основание чл.
227, б. „в“ от ЗЗД да отмени извършените
от нея дарения
в размер на 4/6 ид. части
обективирани в НА № 86, том
III, рег. № 2080, дело № 391/12.10.2004 г. на нотариус рег. № 291 на НК Невена
Стоянова и НА № 95, том
III, рег. № 2104, дело № 399/14.10.2004 г. на нотариус рег. № 291 на НК Невена
Стоянова, както и да осъди ответника
да й заплати направените по делото разноски.
Ответникът И.М.И., ЕГН ********** с
пост. адрес *** чрез пълномощника си адв. Радостин Ковалаков
от АК-Разград оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Твърди, че
ищцата не може да претендира
развалянето на договорите за дарение
и за частта, която има в наследство,
защото наследодателят й не е завел дело
за разваляне, поради което е допустимо да предяви
искане до размера 1/2 ид. части. Заявява
становище, че искането е преклудирано, тъй като сочи,
че е изпаднала в трайна нужда след
смъртта на съпруга си – 23.10.2012 г., поради което
и крайният срок по чл. 227, ал. 3, изр.
1 от ЗЗД за
предявяване на иска е 23.10.2013 г. Оспорва твърденията в исковата молба, че има
възможност да осигурява издрържка като твърди, че
е безработен, няма доходи и спестявания. Предвид това моли съда
да отхвърли иска като неоснователен
и да му присъди
сторените разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Не се спори между страните, че
ищцата Р.М.И. е имала сключен граждански брак с И. М.И., от който имат родени
две деца – М.И. М. и Н.И.У..
Не се спори и относно това, че
през 2004 г. ищцата и нейният съпруг са извършили дарение на притежаваните от
тях два имота в полза на ответника И.М.И. – техен внук, син на сина им М.И. М.,
както следва:
-с НА за дарение на недвижим имот
№ 86, том III, рег. №
2080, дело № 391/12.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег. № 291 на
Нотариалната камара дарили Поземлен имот (Дворно място) с площ 1 025 кв.
м, находящ се в село Медовене, обл.
Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 5, съставляващ имот планосн.
№ 75, за който по одобрения регулационен план със Заповед № 1291/1987 г. е бил
отреден парцел III-75 от кв.
9 по плана на селото, като процедурата по прилагане на плана не е била
започната в сроковете на §6 и §8 от ЗУТ, при граници и съседи: улица, поземлени
имоти № IV-76, № XII-84 и № II-74, заедно с построените в същото
място жилищна сграда и стопанска постройка;
-с НА за дарение на недвижим имот
№ 35, том III, рег. №
2104, дело № 399/14.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег. № 291 на
Нотариалната камара дарили Поземлен имот (Дворно място) с площ 715 кв. м, находящ се в село Медовене, обл.
Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 7, съставляващ имот планосн.
№ 74, за който по одобрения регулационен план със Заповед № 1291/1987 г. е бил
отреден парцел II-74 от кв. 9 по плана на селото, при граници и съседи: от две страни улици,
поземлен имот № III-75 и
поземлен имот № I-85 заедно с
построените в същото жилищна сграда от две стаи, салон, кухня и стопански
постройки.
Не е спорно между страните, а се
установява и от приложеното Удостоверение за наследници № 37/12.12.2018 г. издадено от Кметство с.Медовене, че И.М.И.е
починал на 23.10.2012 г., за което е съставен Акт за смърт № 0155/12.12.2018 г. на Община Кубрат, и че след своята смърт той е
оставил свои наследници преживяла го съпруга Р.М.И. (ищца) и деца М.И. М. и Н.И.У..
Видно от приложеното Разпореждане
№ **********/01.07.2018 г., че ищцата получава пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 262.88 лева.
Не се спори между страните и
относно обстоятелството, че на 21.12.2018 г. ответникът е получил покана от
ищцата, с която последната е поискала от надарения да й плаща месечна издръжка
в размер на 200 лв., считано от 01.01.2019 г.,
платима до 5-то число на всеки следващ месец.
Не е спорно между страните, че от
25.03.2019 г. ответникът е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Кубрат
като безработен.
От представеното
препис-извлечение от регистъра по гражданско състояние на кв.Хаджъбайрам,
община Алтъндаг, област Анкара е видно, че дъщерята на
ищцата Н.И.У. е с двойно гражданство, съпругът й е починал на 20.12.2013 г. и
има две деца Елиф, родена на *** г. и Бекир, роден на *** г.
От приложената справка за
актуално състояние на всички трудови договори за ответника се установява, че
последният трудов договор по който е работил като шофьор е бил прекратен на
22.02.2019 г.
По инициатива на ищцовата страна са събрани и гласни доказателства. От
показанията на св.Н.У. – дъщеря на ищцата и леля на ответника се установява, че
от 1991 г. живее в РТурция като през 1992 г. се е
омъжила за турски гражданин и се установила в столицата Анкара, където работи и
понастоящем като медицински работник и се грижи за двете си деца. Заявява, че
скоро след като се омъжила родителите й – ищцата и съпруга й, също заживели в РТурция, в гр. Бурса, където имали собствено жилище. Когато
баща й починал, нейната майка закупила имот в гр.Анкара, за да е близо до
дъщеря си. Заявява, че не знае с какви месечни доходи разполага майка й на месец
и дали има спестявания. Не знае дали ищцата е продавала ниви, но когато избрала
къща в Анкара парите от продажбата на жилището в Бурса не бил достатъчни,
идвала в България и след това успяла да закупи избрания имот. Твърди, че за
първи път след 27 години пристигнала в България в края на 2018 год., заедно с
майка си, тъй като следвало да поднови българските си документи за самоличност
– лична карта и паспорт. Тя била адресно регистрирана в село Медовене на ул.
„Райна княгиня“ № 5 и от кмета разбрала, че не може да продължи тази
регистрация, тъй като имотът е прехвърлен от родителите й на нейния племенник И..
Опитвали със съдействието на кмета да договорят ответника да прехвърли единия
от имотите на леля си, за да се регистрира и да поднови документите си, но
съгласие не постигнали. Заявява, че не била допусната до имота, поради което и
при няколкото посещения в България отсядала със
своята майка в Ученическо общежитие „М. Горки“ в гр. Кубрат.
Свидетелят Е.Х.,***, заявява, че
познава ищцата, въпреки, че се е изселила отдавна в РТурция.
Признава, че е съдействал на ответника и неговите роднини – баба и леля да се
срещнат и да
разговарят в гр. Кубрат в общежитието, където били
отседнали. Тъй като той докарал ответника с автомобила си и после заедно се
прибрали в село Медовене, разбрал, че на следващия ден ищцата и дъщеря й ще
отседнат в дома на И.. Заявява, че не знае какво се е случило между тях след
това.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Х., тъй като същият е без родствени връзки със
страните и възпроизвежда факти, които е възприели лично и непосредствено.
Показанията на св.У., преценени
съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът също кредитира, тъй като са безпротиворечиви и логични и кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства.
От обясненията на ищцата дадени в
съдебно заседание на 29.05.2019 г. се установи, че тя и съпругът й се изселили
в Бурса през 1993 г. Идвали до България още два пъти, като при едно от
посещенията си в страната дарили процесните два имота
на своя внук. Заявява, че от 1991 до 1999 год. полагаемата се рента за 30 дка
ниви, които притежавала получавал внукът й до момента, в който ги продала, за
да си купи жилище в Анкара.
Установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Искът за отмяна на дарението се
предявява в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може
да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Срокът
предвиден в чл. 227, ал. 3 ЗЗД е преклузивен и за
него съдът следи служебно.
Безспорно се установява, че двата
имота са дарени от ищцата и нейният съпруг. Последният е починал на 23.10.2012
г. При тези данни съдът приема, че правото да се иска отмяна и за дарението,
направено от починалия дарител, до 1/2 ид. ч. се е
погасило, тъй като от момента на настъпване на неговата смърт до образуване на
исковото производство е изминал период, който е по-голям от една година. Доколкото
с исковата претенция се претендира отмяната на дарствените
разпореждания в размера от 4/6 ид. ч., то предявеният
иск за размера от 1/6 ид. ч. е недопустим и следва производството по делото в
тази му част да бъде прекратено.
По отношение иска за отмяна на
даренията за останалата 1/2 ид. част от процесните имоти. Срокът по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД не
започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на
дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока
по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че
надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има
само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с
правно основание чл.227, ал.1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на
дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по
дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ
процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и
директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 ЗЗД. Когато е налице покана,
преди предявяване на иска, преклузивният срок по
чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от
надарения. В случая ищцата е изпратила покана, която е получена от ответника на
21.12.2018 г. и от тази дата започва да тече срока по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД,
който към датата на подаване на исковата молба в съда – 12.03.2019 г. – не е
изтекъл. Ето защо съдът следва да се произнесе по основателността на
претенцията за отмяна на даренията по отношение на 1/2 ид.
част от процесните имоти.
Съобразно константната практика
на ВКС, за да са налице условията на чл. 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД е необходимо, от една страна, да
се установи по несъмнен начини, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка,
която не може да си осигури сам, и от друга страна, такава да е поискана от
надарения и последният да е отказал да я даде. Също, според съдилищата, изхождайки
от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и
отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за
разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства
сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за своето
съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение
по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване
необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с
оглед социалната среда на дарителя като се отчитат и настъпилите инфлационни
промени в икономическия живот на държавата ни. Невъзможността на дарения да
даде издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението.
Когато нуждата от издръжка е непрекъсната, отказът на дарения да я даде не е
пречка дарителят да я иска наново и новият отказ е основание за отменяване на
дарението независимо от това, колко време е изтекло от предшестващите откази.
По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на
дарителя си. Такова задължение възниква само ако дарителят изпадне в нужда и
доколкото поиска от дарения издръжка.
Също, според ВКС за отмяна на
дарението не е достатъчно дарителят да е изпаднал в нужда. Необходимо е да е
поискал издръжка от надарения и той да му е отказал. Не е налице проява на
непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка,
от която той трайно се нуждае, поради липса на достатъчно средства; не е налице
непризнателност, когато с даването на издръжка на дарителя, дареният би
поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо
положение от това на дарителя. За да се признае на дарителя правото да иска
отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се
оцени като драстична. Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури
издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минимални нужди и обичайната
издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я
даде. На база на изложеното до тук, се налага извода, че нуждата от издръжка
следва да се преценява по предявен иск, с оглед фактическите обстоятелства на
всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на
дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,
социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.
За уважаването на предявен иск по
чл. 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД е необходимо установяването на
три кумулативно дадени предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, тя да
е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация.
Безспорно от приложените писмени
доказателства се установи, че ищцата е поискала издръжка в размер на 200 лв.
месечно с покана, която е получена от ответната страна на 21.12.2018 г.
По отношение втората предпоставка
- изпаднала ли е в трайна нужда от получаване на издръжка ищцата. От съвкупния анализ на всички събрани
доказателства се установи, че дарителката трайно се е установила да живее в РТурция, а ответникът живее в село Медовене. По несъмнен
начин от показанията на разпитаната свидетелка У. се установи, че настоящото
производство по делото се води не поради това, че нейната майка има нужда от
издръжка, а защото ответникът не се съгласил да прехвърли единия от дарените му
имоти, за да се регистрира тя отново на адреса в село Медовене, ул. „Райна
княгиня“ № 5 и да поднови документите си за самоличност. Нещо повече, установи
се, че ищцата с покойния си съпруг е притежавала имот в гр. Бурса, който
впоследствие е продала и след продажбата на собствените й 30 дка ниви, е
закупила друг имот в столицата на РТурция – град
Анкара, за да е близо до дъщеря си. Това води до извода, че ищцата разполага с
достатъчно финансови средства, а освен това няма данни да е във влошено
здравословно състояние, което да налага постоянното й обгрижване.
В подрепа
на този извод са и показанията на св. Х. – кмет на селото, който сочи, че е
съдействал на роднините да постигнат съгласие да се прехвърли единия имот, за
да може свидетелката У. да се регистрира адресно и да поднови документите си за
самоличност. В нито един момент не е бил поставен въпроса, че баба Р. няма
средства и е дошла в България при внука си, за да търси от него издръжка. И двамата
свидетели сочат, че всъщност се търси начин дъщеря й да се регистрира отново на
адреса на единия от подарените на ответника имоти.
Внимателният разбор на представените писмени
доказателства и събраните свидетелски показания сочи, че употребения от закона
термин „трайна нужда“ от издръжка не се
е сбъднал. Ето защо съдът приема, че ищцата може да се издържа от имуществото и
доходите си, поради което не е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Паричните й
доходи, цялото притежавано недвижимо и
движимо имущество, потенциалните възможности, свързани с това имущество, са
достатъчни за преживяването й.
Липсата на една от трите
кумулативно предвидени в чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД предпоставки, води до неоснователност на иска за
отмяна на извършеното дарение до 1/2 ид. част.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът представя доказателства, че е направил разноски в размер на 800.00 лева
– платено адвокатско възнаграждение и претенцията му за разноски следва да се
уважи в този размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска
предявен от Р.М.И., ЕГН **********
с адрес ***
чрез пълномощник адв. Петко Дечев
от АК-Шумен против И.М.И., ЕГН ********** с пост. адрес
*** чрез пълномощник адв. Радостин Ковалаков от
АК-Разград, с който се претендира отмяната по реда на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД на
извършеното с НА № 86, том III, рег. № 2080, дело № 391/12.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег.
№ 291 на Нотариалната камара дарение на Поземлен имот (Дворно място) с площ
1 025 кв. м, находящ се в село Медовене, обл. Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 5, съставляващ имот планосн. № 75, за който по одобрения регулационен план със
Заповед № 1291/1987 г. е бил отреден парцел III-75 от кв. 9 по плана на селото,
като процедурата по прилагане на плана не е била започната в сроковете на §6 и
§8 от ЗУТ, при граници и съседи: улица, поземлени имоти № IV-76, № XII-84 и № II-74, заедно с построените в същото
място жилищна сграда и стопанска постройка и извършеното с НА № 35, том III, рег. № 2104, дело №
399/14.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег. № 291 на Нотариалната
камара дарение на Поземлен имот (Дворно място) с площ 715 кв. м, находящ се в село Медовене, обл.
Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 7, съставляващ имот планосн.
№ 74, за който по одобрения регулационен план със Заповед № 1291/1987 г. е бил
отреден парцел II-74 от кв. 9 по плана на селото, при граници и съседи: от две страни улици,
поземлен имот № III-75 и
поземлен имот № I-85 заедно с
построените в същото жилищна сграда от две стаи, салон, кухня и стопански
постройки, до размера от 1/6 ид. части поради
недопустимост.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.И., ЕГН ********** с адрес *** чрез
пълномощник адв. Петко Дечев от
АК-Шумен против И.М.И., ЕГН ********** с пост. адрес
*** чрез пълномощник адв. Радостин Ковалаков от
АК-Разград иск, с който се претендира отмяната по реда на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД на
извършеното с НА № 86, том III, рег. № 2080, дело № 391/12.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег.
№ 291 на Нотариалната камара дарение на Поземлен имот (Дворно място) с площ
1 025 кв. м, находящ се в село Медовене, обл. Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 5, съставляващ имот планосн. № 75, за който по одобрения регулационен план със
Заповед № 1291/1987 г. е бил отреден парцел III-75 от кв. 9 по плана на селото,
като процедурата по прилагане на плана не е била започната в сроковете на §6 и
§8 от ЗУТ, при граници и съседи: улица, поземлени имоти № IV-76, № XII-84 и № II-74, заедно с построените в същото
място жилищна сграда и стопанска постройка и извършеното с НА № 35, том III, рег. № 2104, дело №
399/14.10.2004 г. на Нотариус Невена Стоянова с рег. № 291 на Нотариалната
камара дарение на Поземлен имот (Дворно място) с площ 715 кв. м, находящ се в село Медовене, обл.
Разград, на ул. „Райна княгиня“ № 7, съставляващ имот планосн.
№ 74, за който по одобрения регулационен план със Заповед № 1291/1987 г. е бил
отреден парцел II-74 от кв. 9 по плана на селото, при граници и съседи: от две страни улици,
поземлен имот № III-75 и
поземлен имот № I-85 заедно с
построените в същото жилищна сграда от две стаи, салон, кухня и стопански
постройки, до размера от 3/6 ид. части, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Р.М.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.М.И.,
ЕГН ********** с пост. адрес
*** сумата 800.00 лева (осемстотин лева)
– сторени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Разград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова