Решение по дело №924/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /01.07.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 924 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административенопроцесуалния кодекс, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С Решение № 6838/08.06.2020 година, постановено по к.адм.д. № 2509/2020 година по описа на Върховния административен съд на Република България, адм.д. № 924/2019 година по описа на Административен съд – Варна е върнато за постановяване на допълнително решение по жалбата на П.Б.И. *** срещу Ревизионен акт (РА) № Р–03001817008650-091-001/12.10.2018 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД на НАП) - Варна, потвърден с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи („ОДОП” при „ЦУ” на НАП) в частта, с която са определени задължения за здравно осигуряване за 2016 година в размер на 184,80 лева и лихви в размер на 40,81 лева.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от 25.06.2020 година, чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на жалбата. Твърди, че подлежи на осигуряване за сметка на държавния бюджет на основание чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА. В жалбата е обективирано искане за присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, моли съда да постанови допълнително решение, с което да отхвърли жалбата в частта, с която са определени задължения за здравни осигуровки за 2016 година в размер на 184,80 лева и лихви в размер на 40,81 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по адм.д. № 924/2019 година по описа на Административен съд – Варна е образувано по жалбата на П.Б. срещу РА № Р–03001817008650-091-001/12.10.2018 година на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден и изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. С РА са установени задължения за здравно осигуряване за 2016 година в размер на 184,80 лева и лихви в размер на 40,81 лева и за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 1 415,98 лева и лихви в общ размер на 688,85 лева. С Решение № 405/11.03.2019 година директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е потвърдил РА в частта, с която са установени задължения за здравно осигуряване за 2016 година в размер на 184,80 лева и лихви в размер на 40,81 лева и е изменил РА в останалата част, като е определил задължения за здравно осигуряване за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 810 лева и лихви в общ размер на 395,17 лева.

С Решение № 2410/12.12.2019 година, постановено по адм.д. № 924/2019 година съдът се е произнесъл само по жалбата срещу РА в частта, с която са установени задължания здравни осигуровки за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 1 415,98 лева и лихви в общ размер на 688,85 лева, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с което са определени задължения за здравно осигуряване за периода 2011 – 2015 година в общ размер на 810 лева и лихви в общ размер на 395,17 лева, поради което са налице предпоставките по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК.

Съдът, за да се прознесе с допълнително решение събрази следното :

В протоколи от 24.10.2018 година и 05.11.2019 година са обективирани две посещения на посочения от жалбоподателката адрес за връчване на РА. Длъжностните лица са отбелязали, че лицето не е открито на адреса от 11 до 12 часа на 24.10.2018 година и от 12 до 13 часа на 05.11.2019 година. На 06.11.2018 година на таблото е поставено обявление за издадения РА по чл. 32 от ДОПК.

Съдът намира, че процедурата по чл. 32 от ДОПК не е изпълнена, тъй като посещенията са извършени в работни дни (сряда и понеделник) в часови диапазон, съвпадащ с работно време, както и, че съобщението не е публикувано в Интернет, каквото е изискването на чл. 32, ал. 4 от ДОПК. С оглед на изложеното РА не е връчен на жалбоподателката.

Жалбата срещу РА е депозирана на 06.12.2018 година (л. 161 от административната преписка), входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 14.12.2018 година, в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК.

С Решение № 405/11.03.2017 година директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА, с който са установени задължения за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 5, т. 1 от от Закона за здравното осигуряване в размер на 184,80 лева за 2016 година и лихви в общ размер на 40,81 лева.

Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 21.03.2018 година (л. 12 от административната преписка по жалбата), поради което с подаване на жалбата на 04.04.2019 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.

Ревизията на П.Б.И. *** обхваща задължения по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2011 – 31.12.2016 година и по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване за периода м.12.2011 – 2015 година. Започнала е със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817008650-020-001 от 11.12.2017 година (л. 3 от административната преписка), издадена от А.Ц.Б., началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД гр. Варна, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-1249/30.06.2017 година (л. 2-1 от административната преписка) на директора на ТД гр. Варна на НАП. ЗВР е връчена на жалбоподателката, видно от отбелязването в приложената към нея разписка на 10.01.2018 година. Разписката представлява електронен удостоверителен документ, чието авторство и съдържание не е оспорено. При повторното разглеждане на делото ответникът е представил и разписката, съдържаща подписа на жалбоподателката.

На 16.07.2018 година е издаден РД № Р-03001817008650-092-001. На 12.10.2018 година е издаден оспореният РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, приключила е в сроковете, определени в ДОПК и от лицата, на които е възложена.

Приобщени са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 година), които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от същия закон. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Предвид горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма и при липсата на допуснати съществени процусуални нарушения.

В ревизионния акт е прието, че жалбоподателката дължи вноски за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, вр. чл. 7, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване за 2016 година в общ размер на 184,80 лева. За да постановят този резултат органите са приели, че жалбоподателката дължи вноски за здравно осигуряване в размер на 16,80 лева месечно, с изключение на м. юли 2016 година, за който са налице предпоставките по чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване. След извършване на прости аритметични действия органите по приходите са установили размера на здравните осигуровки - 184,80 лева. Органите са приели, че жалбоподателката дължи законната лихва върху главниците в общ размер на 40,81 лева.

С Решение № 405 от 11.03.2019 година директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е потвърдил РА. Приел е, че през 2016 година П.Б.И. е била безработна, поради което са налице условията по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, арг. чл. 40, ал. 5 от Закона за дравното осигуряване.

До даване ход на устните състезания жалбоподателката не е представила доказателства, че е работила по трудово правоотношение, както и че попада в някоя от хипотезите на чл. 40, ал. 1 – 3 от Закона за здравното осигуряване или Кодекса за социално осигуряване. Отглеждането на дете (внуче) не дава основание да се приеме, че жалбоподателката е полагала труд и подлежи на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Предвид горното съдът намира, че за жалбоподателката са налице условията по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Същата не е подала декларации обр. 7 и не е заплатила здравни осигуровки.

В чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) е предвидено, че гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове се сигуряват за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.

Видно от представеното писмо изх. № 1802-11-00-0498 от 03.07.2019 година жалбоподателката е получила помощи на основание чл. 9 от Закона за семейни помощи за деца (в писмото е посочен чл. 9 от ЗСП (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.), поради което съдът възприема, че помощите са отпуснати на основание чл. 9 от Закона за семейните помощи за деца) за периода 01.07.2016 – 31.12.2016 година и по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за периода м. юли и декември 2016.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване и жалбоподателката не дължи здравноосигурителни вноски за периода 01.07. – 31.12.2016 година. Дължимите вноски за периода 01.01. – 30-06.2026 година, изчислени на база минималния месечен осигурителен доход, съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 година са в размер на 16,80 лева месечно. След извършване на прости аритметични действия съдът определи размера на дължимите здравни осигуровки за периода м. 01. – м.06.2016 година в размер на 100,80 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване здравните осигуровки се дължат до 25-то число на следващия месец. След извършване на прости аритметични действия, чрез използване на програмен продукт Calculator.bg, съдът изчисли размера на дължимото обезщетение за забава върху всяка месечна вноска от 26-то число на следващия месец до 12.10.2018 година в размер на 24,76 лева.

С оглед на горното съдът намира, че РА следва да се отмени в частта, с която са установени задължения за здравни осигуровки за периода м.08 – м.12.2016 година в общ размер на 84 лева и лихви в общ размер на 16,04 лева.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателката следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 159,65 лева, съобразно уважената част.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в размер на 55,65 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След извършване на прихващане на дължимите суми съдът намира, че на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 104 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПЪЛВА Решение № 2410/12.12.2019 година, постановено по адм.д. № 924/2019 година по описа на Административен съд, като ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи в частта, с която са установени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване за периода месец 08. - 12.2016 година в общ размер на 84 лева и лихви в общ размер на 16,05 лева по жалбата на П.Б.И., ЕГН ********** ***.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.И., ЕГН ********** *** срещу Ревизионен акт № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи, с който са установени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване за периода месец 01. - 06.2016 година в общ размер на 100,80 лева и лихви в общ размер на 24,76 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ НА П.Б.И., ЕГН ********** *** сумата от 104 (сто и четири) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

СЪДИЯ: