ПРОТОКОЛ
№ 128
гр. Варна, 29.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДиА. К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева
Сложи за разглеждане докладваното от ДиА. К. Стоянова Търговско дело №
20233100900579 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:27 часа се явиха:
Ищецът А. Р. Ч. , редовно призовА., не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Е. Д. и от адвокат Р. Х. , редовно
упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД , редовно призован,
представлява се от адвокат Я. А.-К., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Д.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.-К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата стрА. на спора.
1
АДВ. Д.: Поддържаме исковата молба, оспорваме отговора.
АДВ. Х.: Поддържаме исковата молба, оспорваме отговора с някои
обстоятелства, които не са верни.
В самата искова молба бяхме поискали комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, направена е само психиатричната.
Нашата доверителка е с нов постоянен адрес: ******, с имена А. Р. Ч..
СЪДЪТ намира, че новият адрес на ищцата следва да бъде отразен в
списъка за призоваване, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ВПИШЕ в списъка за призоваване новият адрес на ищцата А. Р.
Ч.: ******.
АДВ. А.-К.: Поддържам подадения отговор на исковата молба.
Оспорвам предявените искове. Нямаме възражения по проекто доклада, моля
да се приеме за окончателен.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към
спогодба.
АДВ. Х.: Отворени сме за спогодба.
АДВ. А.-К.: Нямам мандат за сключване на спогодба. Към настоящия
момент не е възможна спогодба.
АДВ. Д.: Нямаме възражения по доклада.
АДВ. Х.: Нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 97
от 18.01.2024 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от А. Р. Ч.-С. срещу ЗАД
„Алианц България“ иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден
ответникът да заплати сумата 50 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на брата на ищцата
– И.Р.Ч., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Д. Б. ПТП на
17.10.2018г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица № BG/01/117002676924, със срок на
2
действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество –
19.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 17.10.2018г. около 17:15 ч. в гр. Варна,
на бул. „Сливница“, на около 40м. след кръстовището с ул. „Хаджи Димитър“
настъпило ПТП, при което лек автомобил „Опел”, модел „Корса“ рег. №
******, управляван от водачът И. Д. Б. навлязъл в кръстовище от път /със
знак Б2/ без предимство с извършване на маневра завой надясно навлязъл в
лявата лента, в който момент се е намирал мотоциклет „Триумф Спринт“ с
рег. № ******, управляван от И.Р.Ч. и последвал удар.
В следствие на ПТП била причинена смъртта на И.Р.Ч., брат на ищцата.
Срещу виновният водач И. Б. било образувано досъдебно производство,
като с присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД № 269/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Варна съдебния състав отменя присъда №
13/10.02.2020г., постановена по НОХД № 702/2019г., като отново признава
подсъдимата И. Б. за виновна за това, че по непредпазливост причинила
смъртта на И.Р.Ч., поради което е наложено наказание „лишаване от
свобода“, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Със
същата присъда Б. е осъдена да заплати на А. Р. Ч.-С. сумата от 100000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 17.10. 2018г. По образуваното КНОХД №
518/2023г. е постановено решение № 350/12.10.2023г., с което обезщетението
е намалено на 50 000 лв. В остА.лата си част присъдата на Апелативен съд –
Варна е потвърдена изцяло.
Излага се, че ищцата е имала силна връзка с брат си, била е изключително
привързА. към него. Той е изпълнявал ролята на баща за нея, грижил се е за
нея, изучил я е, като е заплащал образованието, издържал я е финансово.
В следствие на загубата си ищцата е претърпяла болки и страдания и към
настоящия момент продължава да тъжи и скърби за своя брат.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Б. е имало
сключена застрахователна полица № BG/01/117002676924 със срок на
действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г.
Към ответника били отправени две застрахователни претенции, които
отказал да заплати обезщетение в размер на 50000.00лв., тъй като
застраховА.та водачка не е заплатила същото в присъдения размер.
По изложените съображения претендира осъждане на ответника да
заплати процесната сума за преживените болки и страдания, както и
сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната стрА. ЗАД „Алианц
България“ в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по
3
основание и размер.
Признава наличието на застрахователно правоотношение досежно л.а.
„Опел”, модел „Корса“ рег. № ******. Ответникът оспорва твърденията на
ищцата за наличието на изключителна близост с нейния брат, както и
претърпените болки и страдания от неговата смърт.
В отговора е направен А.лиз на съдебната практика. Отделно ответникът
се позовава на разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се
определя до 5000.00лв.
В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и
размер, ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият
И.Ч. е управлявал мотоциклета със скорост, надвишаваща нормативно
определената максимална такава за процесния пътен участък – 106 км/ч, при
максимално допустима такава – 50 км/ч в рамките на населено място; е
управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване; същото не е било технически изправно, не
е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е
управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е
допринесло за настъпване на смъртта му в значителна степен от 50%.
Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество – 19.10.2018г. Същата би била
основателна от датата на покА.та – 03.09.2022г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че
носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило
ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на
И.Ч., че починалото лице е брат на ищцата, че в следствие на смъртта на брат
си тя е изпитала болки, страдания, скръб, мъка, че между ответника и
виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие
покриващ датата на ПТП.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи
отговорността му, в това число и съпричиняване от стрА. на починалия И.Ч.,
че е управлявал ППС, което не е било предназначено за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, че същото не е било технически
изправно, че не е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на
ППС-то си и го е управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи
вещества.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че на 17.10.2018г. около 17:15 ч. в гр. Варна, на бул. „Сливница“ на около
40м. след кръстовището с ул. „Хаджи Димитър“ настъпило ПТП между лек
4
автомобил „Опел”, модел „Корса“ рег. № ****** , управляван от водачът И.
Д. Б., и мотоциклет „Триумф Спринт“ с рег. № ******, управляван от И.Р.Ч..
че за автомобила на водача Б. е имало сключена застрахователна полица
№ BG/01/117002676924 със срок на действие от 06.10.2017г. до 17.10.2018г.
На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в
сила присъда № 2/09.03.2023г., постановена по ВНОХД № 269/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Варна е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ответника, че не
сочи доказателства, че мотоциклетът на И.Ч. не е бил технически изправен, не
е използвал необходимите С.ни сигнали за обозначаване на ППС-то си и го е
управлявал под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества, което е
допринесло за настъпване на неговата смърт.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 97
от 18.01.2024 год. като окончателен доклад по делото.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 3276/07.02.2024 г. от ответника, с която
представя платежно нареждане за внесен депозит за САТЕ, както и преписка
по щета № 0305/18/777/500310 и преписка по щета № 1000/2/217/500107.
Препис от преписките са връчени на ищеца.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 2585/31.01.2024 г. от Камара на частните
съдебни изпълнители, с което приложено изпращат искА.та информация,
относно висящи изпълнителни дела, образувани срещу А. Р. Ч. и от която е
видно, че такива не са налични.
СЪДЪТ докладва постъпилото по делото НОХД № 702/2019 г. по описа
на Окръжен съд-Варна, ведно с ВНОХД № 105/2020 г. по описа на
Апелативен съд-Варна, Наказателно дело № 465/2021 г. по описа на ВКС,
ВНОХД № 269/2022 г. по описа на Апелативен съд-Варна, Наказателно дело
№ 518/2023 г. по описа на ВКС, както и ДП № 721/2018 г. по описа на ОД на
МВР-Варна.
5
АДВ. Х.: Да се приемат доказателствата.
С оглед пропуска, който установихме, моля да се назначи психологична
експертиза с оглед нашите твърдения в исковата молба. Смятам, че такава
експертиза ще внесе изключителна яснота и едва тогава, ако можем да
постигнем споразумение ще бъде чудесно.
Други доказателства няма да сочим.
АДВ. А.-К.: По отношение на постъпилата справка от Камара на
частните съдебни изпълнители посочваме, че същата съдържа информация
относно висящи изпълнителни дела образувани срещу ищцата, а не от нея в
качеството й на взискател. Доколкото имаме твърдения, че при погасяване на
част от вземанията от стрА. на осъдения делинквент следва да се погаси
задължението на застрахователя, следва да се изиска такава справка относно
образувани от нея в качеството й на взискател дела, поради което моля отново
да бъде изискА. информация относно образувани изпълнителни дела, по
които ищцата е взискател.
По отношение на искането за допускане на комплексна съдебно
психологична и психиатрична експертиза, на този етап не го разбирам,
доколкото по делото има допусната съдебно психиатрична експертиза, която
е изготвена. Още повече, че по отношение на болките и страданията на
ищцата има допуснати двама свидетели за доказване на едни и същи факти и
обстоятелства. Считам, че е излишно, още повече преди изслушване на
експертизата.
Към този момент не сочим други доказателства и нямаме други
доказателствени искания.
АДВ. Х.: За да улесня съда и стрА.та показвам изпълнителен лист в
оригинал, от който е видно, че няма образувано никъде на територията на
РБългария изпълнително дело от ищцата към И. Б..
АДВ. А.-К.: Искаме да се направи такава справка. Длъжни сме да я
поискаме. Моля да се изпрати ново писмо към Камара на частните съдебни
изпълнители.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба писмени такива, като допустими и относими
към предмета на спора, както и изисканите по реда на чл. 190 ГПК
застрахователни преписки и писмо от Камара на частните съдебни
изпълнители.
Към дело следва да бъде приложено изисканото НОХД № 702/2019 г.
по описа на Окръжен съд-Варна, ведно с приложенията.
Искането на ищцовата стрА. за допускане на съдебно психологична
експертиза за установяване на състоянието на ищцата, СЪДЪТ намира, че
същото следва да бъде оставено без уважение. СтрА.та е ангажирала
достатъчно доказателства за установяване на твърденията за изпитаните
6
болки и страдания от смъртта на брата на ищцата.
Представеният в днешно съдебно заседание оригинал на изпълнителен
лист № 260138/20.10.2023 г., издаден по НОХД № 702/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Варна, с който е осъдена И. Д. Б. да заплати на А. Р. Ч. сумата
от 50 000 лв. свидетелства, че към настоящия момент ищцата, в качеството си
на взискател не е образувала изпълнително дело, поради което искането за
изискване на нова справка от Камара на частните съдебни изпълнители е
безпредметно за установяване на това обстоятелство.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: молба до ЗАД „Алианц“, уведомление по застрахователна
претенция изх. № 210141014252-2/21.07.2022 г., удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № АУ122551ПР/14.12.2018 г., препис-извлечение от
акт за смърт № II-435/13.06.1996 г., удостоверение за наследници изх. №
28267/02.11.2018 г., препис-извлечение от акт за смърт от 19.10.2018 г.,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2538 от 17.10.2018 г.,
съобщение за смърт № 144/18.10.2018 г., Застрахователна полица № 18-
0305/039/0000094, Застрахователна полица № BG/01/117002676924,
свидетелство за регистрация част 1, контролен талон, свидетелство за
управление на И. Д. Б., Присъда № 13/10.02.2020 г. по НОХД № 702/2019 г.
по описа на Окръжен съд-Варна, Присъда № 2/09.03.2023 г. по ВНОХД №
269/2022 г. по описа на Апелативен съд-Варна, Присъда № 260002/21.01.2021
г. по ВНОХД № 105/2020 г. по описа на Апелативен съд-Варна, Решение №
60109/30.08.2022 г. по Наказателно дело № 465/2021 г. по описа на ВКС,
Решение № 350/12.10.2023 г. по Наказателно дело № 518/2023 г. по описа на
ВКС, фиш за заплата – 5 бр., моряшки трудов договор 21022/09.02.2018 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото приложените
към молба вх. № 3276/07.02.2024 г. от ответника преписка по щета №
0305/18/777/500310 и преписка по щета № 1000/2/217/500107.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо вх. №
2585/31.01.2024 г. от Камара на частните съдебни изпълнители, ведно със
Справка от ЦРД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото НОХД № 702/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Варна, ведно с ВНОХД № 105/2020 г. по описа на Апелативен
съд-Варна, Наказателно дело № 465/2021 г. по описа на ВКС, ВНОХД №
269/2022 г. по описа на Апелативен съд-Варна, Наказателно дело № 518/2023
г. по описа на ВКС, както и ДП № 721/2018 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата стрА. за допускане
на съдебно психологична експертиза с посочените задачи.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната стрА. за изискване
на нова справка от Камара на частните съдебни изпълнители за образувани
изпълнителни дела от ищцата.
Представеният днес оригинал на изпълнителен лист №
260138/20.10.2023 г., издаден по НОХД № 702/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Варна, СЪДЪТ връща на процесуалния представител на ищцата.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 4323 от 19.02.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно автотехническата експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Инж. Й. Л. М. - 42 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпроси на адв. А.-К.: Ако пострадалият мотоциклетист се беше
движил със скорост в рамките на ограничението за съответния пътен участък,
щеше ли да има възможност да предотврати процесното ПТП.
Вещо лице М.: Въпросът е развит в експертизата. Ако се е движил с
по-ниска скорост, в рамките на позволената за пътния участък, е имал
възможност да предотврати ПТП, като не застигне с такава сериозно голяма
скорост извършващия маневрата автомобил.
На въпроси на адв. Д.: Ако И. Б. се движеше по-бързо, отколкото се е
движила реално и с нормална за движението скорост и беше направила
правилно маневрата завой надясно, щеше ли да се стигне до инцидента.
АДВ. А.-К.: Възразявам по въпроса, доколкото към настоящето
производство има приложена влязла в сила присъда.
Вещо лице М.: Не мога да отговоря по начина, по който е зададен
въпросът, тъй като нямаме данни, че автомобилът се е движил с
противоправна скорост. Започнал е движението си с навлизане в булеварда
със скорост нормална за извършвА.та маневра. Считам, че неправилно е било
поведението на водачката за заемане диагонално на пътното платно, т.е. тя е
следвало да навлезе първо в дясна пътна лента, да се увери, че лява пътна
лента е свободна и тогава да предприеме отклонение в лява пътна лента.
8
Нямаме данни по делото какъв е бил конкретния трафик. Считам, че с оглед
скоростта на движение на мотоциклета трафикът не е бил натоварен.
На въпроси на адв. Д.: Ако беше извършена тази маневрата правилно,
щеше ли да се стигне до сблъсък.
Вещо лице М.: На практика, ако маневрата е била извършена правилно,
щеше да се даде допълнително време на моториста да възприеме нейните
действия. А това дали щеше да се стигне отново до сблъсък, тъй като тя е
изправила автомобила в дясна пътна лента, след което е започнала маневра
без да се съобрази с мотоциклета, отново би настъпило ПТП.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице.
АДВ. А.-К.: Да се приеме заключението.
АДВ. Д.: Да се приеме заключението.
АДВ. Х.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно автотехническа експертиза е
компетентно дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по
делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 600.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно автотехническа експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 600.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно автотехническа експертиза в размер на 600.00 лв., от внесения от
ответника депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 02.02.2024 г.)
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 4395 от 19.02.2024 г. заключение
по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира, че същото е
9
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психиатричната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Д-р С. В. В. - 46 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице В.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат
въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 400.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице С. В. В. по
допуснатата съдебно психиатрична експертиза в размер на 400.00 лв., от
бюджета на съда.
(Издаден РКО от бюджет)
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката Д.. Д.В., ЕГН: **********, 30 г., български гражданин,
неомъжена, неосъждА., без родство и дела със страните, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Х.:
Свидетелката В.: Познавам А.. С нея се запознахме посредством И.,
10
нейният брат. Случи се във времето, през 2013 г. се запознах с И., 2016 г.
бяхме заедно, А. се беше прибрала от София за лятото и след като И. ме
покани в тях тогава се запознахме.
С И. бяхме приятели, гаджета. Той беше първият ми приятел.
Запознахме се 2013 г. През 2014 г., тъй като той се качи на кораб, първият му
курс, запознахме се в „Хепи“, тъй като аз работех там. В началото на 2013 г.
той дойде есента, запознахме се. Замина на кораб, половин година не бях го
виждала. След като се върна пак започна в същата фирма, после се
сближихме и от там вече се случи и нашето запознанство с А..
А. е израснала с майка си и брат си. Живееха в апартамент в „Чайка“. А.
следва в София за юрист, завърши право. Живееха само с майка си, защото
техният баща, И. е бил на две години, когато е починал. Доколкото знам И.
има бегли спомени за баща си. Бащата на И. е и баща на А.. А. е била, не си
спомням дали е била родена или е била на няколко месеца, когато баща й е
починал, тя не го познава. Разликата между И. и А. е две години.
А. и брат й правеха всичко заедно, чуваха се по няколко пъти на ден.
Познавам я от тогава, когато беше вече е била студентка. Беше в София,
мисля, че на общежитие, чуваха се, ходил е да я вижда. Брат й докато тя беше
студентка в София, спомням си, че в „Хепи“ беше започнал като барман.
Работеше в почивките от кораба.
Той не й беше само брат, но и баща, защото й помагаше ментално. Тя
учеше много, ученолюбива е, имаше си падения, разстройваше се, той отива
да я успокои. Например има много да учи за изпити, притеснена е и като й се
събере, той е там, до нея. Той й казва „вярвам в теб, ти ще се справиш, няма
какво да объркаш“. Те като са си говорили, не съм се месила, не съм била.
Винаги е бил до нея за всичко, търсеше я понякога в София, пита я как й
минават дните, дали се чувства добре, помагал й е финансово. Помагал й е за
университет, за квартира. Спомням си, като се качва на кораб оставяше си
картите в майка му, от там се изплащаше за семестри, за квартира. Не я я
оставял.
А. научи за смъртта на брат й от В., той е наш приятел. Той е звънял на
близките на И.. Звъннал е на А., спомням си, че и на мен звънна. Аз бях на
погребението. В деня на погребението А. мълчеше, с наведена глава,
движейки се бавно по пътя, все едно не докосваше земята. Последно я видях
на една пейка отвън на гробищата. Б., нейният съпруг, я изведе и се качиха в
кола, заминаха.
След погребението постоянно я търсех, интересувам се, питах я как е,
как се справят. Те си заминаха в София. Питам и майка й, как се справят. За
нея, от нататъшни разговори като сме си говорили, тежко й е, но се
преодоляват нещи неща, научаваш се да живееш с таи болка. Те са брат и
сестра, постоянно са имали връзка, постоянно са си говорили, постоянно са
вършили неща заедно. Той не я оставяше, тя не го оставяше.
Не знам дали А. е работила докато беше студентка в София. Знам, че
11
само е учила.
На въпроси на адв. А.-К.:
Свидетелката В.: Ани е заминала за София мисля, че 2013 г. Брат й
през това време живееше във Варна. Майка й в момента живее във Варна. С
Б. или от 2014 г. или от 2015 г. са се запознали. От тогава са заедно. В София
не знам дали са живеели заедно. Беше А. в общежитие, след това на квартира.
С Б. не знам дали са били заедно. Не знам за какъв период е била на
общежитие. Като се е прибирала във Варна е била с майка си и брат си в
апартамента.
Брат й започна да пътува с корабите от 2013 г., есента. Тогава за първи
път се качи на кораб. Тъкмо се бяхме запознали и той след няколко месеца се
качи за 6 месеца. Чакала съм го и 8 месеца. И. живееше с майка си и сестра си,
не съм живяла заедно с него. По това време А. си беше в София, като
студентка. А. се ожени за Божидар 2021 г.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят В. С. Д., ЕГН: **********, 32 г. българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните,
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
На въпроси на адв. Д.:
Свидетелят Д.: С А. се познавам откакто се познавам с И.. С И. се
познавам от основното училище. В една компания се движехме с него и
сестра му.
А. и брат й живееха заедно с майка си и баба си в „Чайка“. Баща нямаха,
починал е малко преди или след раждането на А.. Познавам А. и И. от
началното училище.
В началото може би не е вземал А. в нашата компания, защото когато
сме по-млади малката разлика се струва като по-голяма, но после, към
тийнейджърските години на А. я канеше на клубове, на плаж, на тенис.
Отношенията им със сигурност не са типични като за брат и сестра, защото те
нямат баща и той емоционално и финансово по-късно, винаги й е помагал в
някакви моменти.
Обикновено, като сме говорили за А., е било когато нея я няма. Иван е
12
казвал, че сестра му има огромен потенциал и иска да инвестира финансово и
емоционално, така, че да може да стане човек от нея, защото няма баща и е
лесно да тръгне по лош път.
Иван започна да работи след като завърши средно образование, като
барман. Като барман основно е работил и после моряк. Моряк започна да
работи, не помня точно кога, но мисля, че е бил на около 20 и малко.
Винаги когато И. беше тук съм се виждал с него. Той имаше много
свободно време, аз имах тогава свободно време и бяхме постоянно заедно, с
И. и А.. Карти основно сме играли, разходки, спортове. А. стана студентка, не
знам коя година. Не съм сигурен кога е станала студентка, дали преди И. да
стане моряк или след това. Семестрите и квартирата на А. знам кой я
плащаше, И.. Имам тази информация от него, от нея, че той я издържа там,
всички разходи поемаше, защото нямаше кой друг.
Бях на погребението на И.. А. беше изключително емоционално
разстроена. Плачеше, всички плакаха и аз плаках. Коментираше се, че това
което се е случило не е трябвало да се случи, съжаляваше за загубата на брат
си. Към момента на смъртта на брат си те живееха заедно с майка си в
апартамента. А. беше в София като студентка. Като се връщаше, се връщаше
в общия им апартамент.
След погребението съм се виждал с А.. Емоционално разстроена е, не е
същия човек от преди това. Видях и я чух по телефона, видях и чух каква й
беше реакцията, неистови сълзи и неразбиране, когато й съобщих по
телефона. Не мога да го опиша, не мога да опиша емоция по елементарен
начин, с който мога да се изразя аз.
На въпроси на адв. А.-К.:
Свидетелят Д.: Когато съм се запознал с А. аз съм бил на 15 г., тя на 13
г. Не знам коя година е било като сме се запознали с А..
След като замина за София не знам колко често си е идвала във Варна.
Виждал съм се с нея когато се връщаше и ми се обади. Идваше си по
празниците, когато и аз съм бил тук. Често в годината.
В София тя си имаше приятел. Не сещам сега как се казваше. Той е от
Варна. Тя се прибираше с него във Варна много често, излизали сме заедно.
Не съм сигурен дали са живеели заедно на квартира в София. Ани живееше на
квартира от първи курс, така мисля, не съм ходил в квартирата. Тя още е с
това момче, ожениха се преди две години, бях на сватбата. Имат дете.
Не знам коя година А. е заминала за София. Курсовете на И. бяха
стандартни, по 3-4 месеца + 1. Моряците плават и по 8 и по 2 месеца. Мисля,
че договорът му беше 4+1.
Майка им по това време работеше в завод.
13
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
АДВ. Х.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие.
АДВ. А.-К.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските
и доказателства за извършването им.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Д.: Моля да уважите исковата претенция така, както е заявена в
исковата молба, като приемете, че искът е доказан по безспорен и
категоричен начин и в пълен обем.
Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. А.-К.: Моля да отхвърлите предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Бихме искали да посочим, че в настоящето дело не се установи ищцата
да попада в кръга наследници, които имат право да получат обезщетение,
доколкото от събраните доказателства се установи, че тя е имала типични
отношения с брат си, типични между брат и сестра и ненадхвърлят типичната
връзка между брат и сестра. Те са с много малка възрастова разлика и са
израснали с типичните отношения между брат и сестра, след което ищцата е
заминала за София, създала е семейство, има съпруг и дете, поради което не
се установи да е налице дълбока и трайна емоционална връзка, която да я
легитимира да получи обезщетение.
По отношение на размера следва да се посочи на първо място, че
същият следва да бъде намален съобразно доказА.та степен на съпричиняване
от стрА. на пострадалия, съгласно изслушаното заключение по САТЕ и по
отношение на размера считаме, че приложение следва да намерят лимитите
по КЗ, параграф 96, с оглед на което обезщетението не следва да надхвърля
5000 лв., от което да се приспадне съответстващото на степента
съпричиняване.
В случай, че намерите, че не следва да се прилагат лимитите по КЗ
молим да вземете предвид, че в наказателното дело е определен максимален
размер на обезщетението от 50 000 лв. и съгласно задължителната
тълкувателна практика застрахователят по гражданска отговорност не може
да отговаря за по-голяма сума.
14
При условията на евентуалност намираме размера на обезщетението за
завишен, като моля да бъде присъден по справедливост.
Моля да ни присъдите направените по делото разноски, за които
представих списък.
Моля за срок за писмени бележки.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна стрА. и обяви, че ще се произнесе с решение на
27.03.2024 г.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата стрА. в седмичен срок и на
ответната стрА. в 10-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по
съществото на правния спор с препис за насрещната стрА..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:11
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15