Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр.Враца, 30.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
13.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при
участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия И.
т.д.№148 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове от В.Б.А., ЕГН **********, И.П.А., ЕГН **********, И.Б.Ф.,
ЕГН ********** и И.Б.А., ЕГН **********,***, представлявани по пълномощие от
адв.С.Ч. от САК, срещу Гаранционен фонд със седалище гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 08.12.2015г. И. Д. К. е управлявал л.а. марка
"Мерцедес", модел "500 SEL"
с рег.№*** на път ІІІ-101. При км.20+550м. след моста на р.Ботуня в посока
с.Ракево водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движил
със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите
ограничения, не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, вследствие
на което е реализирал ПТП, при което на пътника в автомобила П. П.А. са
причинени телесни увреждания, в следствие
от които на 30.12.2015г. същият починал. Сочи се, че починалият П. А. е брат на
ищците и ПТП е причинено от водач на МПС без сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Нататък
в исковата молба се твърди, че процесното ПТП е причинено по изключителна вина
на водача И. К., който е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2 и чл.21 от ЗДвП. Твърди се също, че причина за настъпването на смъртта на П. А. са
множество несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с
произшествието, както и че делинквентът е извършил деянието виновно при форма
на вината непредпазливост.
Ищците
твърдят, че преживяват изключително тежко смъртта на брат си, с когото са
живели и израснали заедно, били са си
опора в най-трудните моменти, подкрепяли са се материално и морално, разчитали
са един на друг. Сочи се, че починалият е бил в разцвета на силите си, в млада
и работоспособна възраст и в отлично здраве. Научавайки новината за смъртта на
брат си, ищците са изпаднали в шок, тъй като са имали с брат си постоянна и
дълбока емоционална възраст и неговата смърт им е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават. Твърди се, че
ищците изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
разрив в отношенията с другите и живота като цяло, загубили са емоционалното
присъствие и опора на своя брат, както и надеждата за сигурност на бъдещето си,
което довело до остра стресова реакция и душевно разстройство.
В
исковата молба се сочи, че л.а. "Мердецес" е нямал задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
ангажира ответника за обезщетяване на ищците за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на техния брат.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни искове за
сумата 100 000лв, част от сумата 200 000лв. за всеки от ищците поотделно,
представляваща обезщетение за претърпените от тях болки и страдания.
Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва от 31.10.2018г. до
окончателното им изплащане.
Претендират
се и разноски.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове.
В
отговора се сочи, че пред Гаранционен фонд е предявена претенция за изплащане
на обезщетения, на ищците са дадени указания за представяне на доказателства,
които не са изпълнени, поради което не може да се ангажира отговорността на фонда.
Исковете
претенции са оспорени и по размер, за който се поддържа, че е прекомерно
завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на брата на
ищците, за който се твърди, че при произшествието е бил без поставен предпазен
колан. Възражението за съпричиняване се основава и на твърдение, че
пострадалият се е поставил сам в риск, като се е съгласил да пътува с водач с
концентрация на алкохол в кръвта 3.58 промила.
Ищците
са подали допълнителна искова молба, в която поддържат предявените искове и
оспорват възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа заявеното в първоначалния.
Предявените
субективно съединени искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл.45 от ЗЗД.
С
исковата молба е представено Постановление вх.№3987/28.02.2017г. по ДП
№3087/2015г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, от което се установява, че
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че
на 08.12.2015г. към 14.25ч. на път ІІІ-101 на км.20+550 след моста на с.Ботуня
на излизане от гр.Криводол в посока с.Ракево катастрофира, като се преобръща
извън пътното платно в нива вляво по посока на движението си /към с.Ракево/ с лек
автомобил Мерцедес 500SEL с
рег.№***, собственост на Л. Т. С. от гр.Троян, а управляван от И. Д. К. от
с.Ракево. Убит е водачът К., а тежко ранен е пътникът на предната дясна седалка
П. Б.А., който е получил тежка черепно-мозъчна травма, настанен е в МБАЛ
"Христо Ботев", гр.Враца с опасност за живота, а след това преведен в
УМБАЛ "Софиямед", където на 30.12.2015г. е починал. В постановлението
е прието, че водачът И. К. е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с
концентрация на алкохол в кръвта 3.58 промила, като в мотивите са обсъдени
събраните доказателства за това, че водачът и П. А. заедно са употребили
алкохол в гр.Криводол непосредствено преди произшествието. С оглед на това, че
водачът К. е починал, досъдебното производство е прекратено.
Между
страните по делото е безспорно обстоятелството, че лекият автомобил
"Мерцедес" е нямал валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От
представения препис-извлечение от акт за смърт, издадено от Столична община,
район Изгрев, е видно че П. Б.А. е починал на 30.12.2015г., а от
удостоверенията за съпруг/а и родствени връзки се установява, че същият е брат
на ищците.
С
исковата молба е представена молба-претенция от 29.10.2018г., с която ищците са
поискали от Гаранционен фонд да им бъдат изплатени обезщетения за претърпените
от тях неимуществени вреди от смъртта на техния брат в размер на 200 0000лв. за
всеки поотделно. С писмо от 31.10.2018г. фондът е отказал изплащането на
обезщетения.
По
делото е допусната и изслушана специализирана съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото
лице инж.Г.В. се произнася, че процесното ПТП е настъпило на 08.12.2015г. около
14.25ч. на път ІІІ 101, км.20.550 гр.Криводол-с.Ракево след моста на р.Ботуня
на излизане от гр.Криводол в посока с.Ракево, като л.а."Мерцедес" се
е движел със скорост от около 141.8км/ч преди загуба на контрол върху
управлението му от страна на водача, при технически съобразена скорост на
движение при крива максимално 131.7км/ч. Автомобилът е навлязъл в ляв за него
завой и посочената скорост се е оказала критична по отношение на напречната му
устойчивост, водачът е загубил контрол върху управлението му, автомобилът е
продължил движението си по пътното платно постъпателно и ротационно в посока
обратна на часовниковата стрелка, навлязъл е в лентата за насрещно движение,
преминал е през нея и завъртян в посока обратна на движението си, се е спуснал
по наклона след банкета, ударил се в крайпътен бетонов елемент, продължил е
движението си вероятно чрез летеж и е паднал в нива, обърнал се е надясно,
ударил се падащо с дясната си странична част в нивата и се установил на място.
Телата на водача и пътника са изхвърлени от купето на автомобила на около 10-20
метра в резултат от действащата върху телата им инерционна сила. Вещото лице
приема, че при движение на автомобила със скорост от 131.7км/ч и по-ниска
такава, която влиза в максимално разрешената за пътния участък скорост от
90км/ч, същият не би загубил напречната си устойчивост и произшествието би било
предотвратимо.
Вещото
лице се произнася, че автомобилът е бил управляван от И. К., а П. А. е пътувал
на предната дясна седалка. Произнася се
също, че автомобилът е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на
всяка седалка, предназначени за задържане на водача и пътниците в случай на
внезапно спиране или преобръщане към мястото на седене. Автомобилът е фабрично
оборудван и с четири въздушни възглавници. От това, че след произшествието
водачът и пътникът са изпаднали извън купето на автомобила вещото лице прави
извод, че пострадалият А. е бил без поставен предпазен колан. Според
експертизата уврежданията по тялото на А. са получени от удрянето му в различни
части на купето, а впоследствие в резултат от
изхвърчането му от колата и падането в изораната нива.
Изслушана
е съдебно-медицинска експертиза, чието заключение са възприема от съда. Вещото
лице се произнася, че при процесното ПТП П. А. е получил открита
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейни счупвания на черепната основа в
областта на дясна пирамида и тилната кост вляво, мозъчна контузия, кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи на меките мозъчни обвивки,
общомозъчен оток, кръвотечение от двата
слухови канала. Причината за смъртта е описаната мозъчна травма, достигнала до
общомозъчен оток с компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове -
дихателен и сърдечно-съдов. Експертизата приема, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Медицинската
експертиза също приема, че предвид механизма на процесното ПТП, А. е бил без
поставен предпазен колан и при правилно поставен такъв не би се стигнало до
леталния изход. Вещото лице се произнася, че уврежданията на А. са получени
вследствие на удар в интериорните части на купето.
Във
връзка с установената в досъдебното производство концентрация на алкохол в
кръвта на водача - 3.58 промила вещото лице сочи, че същата се характеризира с
тежко потискане на функциите на централната нервна система. При тази
концентрация действията на водача са били силно повлияни от алкохола, което би
било видимо и осезаемо и за околните, стига същите да не са били също повлияни
от действието на алкохол. Реакциите с тази концентрация на алкохол в кръвта са
силно забавени.
По
искане на ищците и за доказване на твърдението за изживяна от тях остра
стресова реакция и душевно разстройство по делото е изслушана специализирана съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение страните не оспорват. Вещото лице се произнася, че след смъртта на
своя брат ищците Б. А., И.А., И.Ф. и И.А. са били в нормалпсихологично
състояние на скръб от загубата, но не се отчитат болестни/психопатологични/
състояния и не е налице нарушена социална и трудова адаптация. Ищцата В.А. е
клинично - психично здрава и при нея не са налице психопатологични отклонения
от психотравменото събитие. Същото се отнася и за останалите ищци.
По
искане на ищците по делото са събрани гласни доказателства в подкрепа на
твърденията им за преживени болки и страдания.
Св.
А. А. установява, че братът на ищците П. бил женен и живеел със семейството си
близо до бащиния си дом, в който живеели само И. и И.. Сестрата В. ***, а
братът И. също живеел в друга къща със семейството си. Отношенията между
братята и сестрите били добри, никога не се карали, помагали си взаимно
финансово и с труд, често се събирали в бащиния си дом. Св.А. твърди, че когато
разбрали за катастрофата, ищците започнали да плачат и да търсят коли, за да
отидат в болницата при брат си. Когато П. бил транспортиран в болница в София,
всички брата и сестри отишли там и продължили да пътуват всеки ден. Братята и
сестрите посрещнали много тежко смъртта на П., затворили се в себе си, престанали да общуват с други хора, постоянно
говорят за покойния и скърбят за него.
Св.П.
М., съпруг на ищцата В., установява, че братята и сестрите живеели отделно, но
отношенията им били много добри, уважавали се, не се карали, помагали си с
пари. Митков узнал за катастрофата по телефона и без да казва на съпругата си
за произшествието, двамата отишли в с.Ракево, където, след като разбрала за
случилото се, В. припаднала и се наложило да я напръскат с вода. Този свидетел
също твърди, че ищците всеки ден ходели в София, където бил транспортиран П..
Твърди също, че съпругата му понесла много тежко смъртта на брат си, плачела,
имала припадъци. Останалите ищци също понесли смъртта много тежко, споделяли,
че страдат, станали по-тъжни.
Св.Д.
М. заявява, че отношенията между братята и сестрата били много добри и те си
помагали. След като се разбрало, че П. е в тежко състояние и е транспортиран в
София, ищците "ревяли и пищяли". Те всеки ден ходели в София при брат
си, а след неговата смърт станали затворени, не ходят никъде и постоянно
плачат.
При
тези доказателства за произнасянето си по предявените искове съдът взе предвид
следното от правна страна:
По
делото е безспорно установено, че братът на ищците П. П.А. /П. Б.А., спр.
удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ е загинал в резултат от
несъвместими с живота увреждания, получени при ПТП, настъпило на 08.12.2015г.
Вредите са настъпили от произшествие с единствен участник МПС, за което не е
била налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В
разглеждания случай досъдебното производство, образувано за процесното ПТП и за
разследване на смъртта на делинквента и на брата на ищците, е прекратено поради
смъртта на водача на лекия автомобил "Мерцедес" с постановление на
прокуратурата. Постановлението за прекратяване на наказателното производство, в
което прокурорът е приел за установено, че виновният за настъпването на
произшествието водач на процесния автомобил го е управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта 3.58 промила, не е годно доказателствено средство в
гражданския процес.
По
тази причина по делото е изслушана специализирана автотехническа експертиза, от
чието заключение се установява, че водачът на лекия автомобил "Мерцедес"
го е управлявал със скорост, значително надхвърляща разрешената такава за
конкретния пътен участък, загубил е контрол върху управлението му, в резултат
от което автомобилът е загубил устойчивостта си, напуснал е пътното платно и
банкета, блъснал се е в крайпътен бетонов елемент, вследствие високата скорост
е продължил движението си вероятно чрез летеж и е паднал в разорана нива, при
което тялото на седящия на предната дясна седалка П. А. е изпаднало от купето и
се е оказало на голямо разстояние от него. Установеното от експертизата дава
основание на съда да приеме за доказано твърдението на ищците за извършено от
водача на лекия автомобил "Мерцедес" виновно и противоправно деяние,
пряка и непосредствена последица от което са получените от А. телесни
увреждания, чийто характер и тежест се установяват от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и които са довели до смъртта му.
Що
се отнася до приетото в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство относно това, че водачът на лекия автомобил го е управлявал след
употреба на алкохол и с посочената по-горе концентрация от 3.58 промила, съдът
приема, че макар да не е обвързан от акта на прокуратурата, доколкото никоя от
страните не оспорва постановлението и констатациите в него, този факт следва да
се приеме за доказан.
По
делото е установено, че ищците са братя и сестра на загиналия в резултат от
произшествието и от неговата смърт са изживели болки и страдания.
С
ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетение, като обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Ангажираните
от ищците доказателства дават основание на съда да приеме, че същите не са
провели пълно и главно доказване на твърденията си, че емоционалната и духовна
връзка с починалия им брат е била толкова силна, че между тях е имало такава
взаимна обич, морална подкрепа и духовна и емоционална близост, че неговата
смърт им е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално
присъщите за тази родствена връзка.
Разпитаните
по делото трима свидетели установяват, че отношенията между братята и сестрата
са били добри, те не са се карали и взаимно си помагали, че са понесли тежко
неговата смърт и са станали затворени. Показанията и на тримата свидетели са
общи и никой от тях не съобщава конкретни факти за всеки от ищците поотделно,
което е необходимо, предвид на това, че предмет на доказване е основателността
на всеки от субективно съединените искове. Свидетелските показания не са
достатъчни и убедителни за формиране на извод, че конкретната връзка на всеки
от ищците с починалия е надхвърляла обичайното съдържание на връзката между
братя и сестри и че преживените болки и страдания надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствена връзка. Заключението на изслушаната
по искане на ищците съдебно-психиатрична експертиза опровергава твърденията в
исковата молба за наличие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноски по делото в размер на 750лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Б.А., ЕГН **********, И.П.А., ЕГН **********, И.Б.Ф., ЕГН **********
и И.Б.А., ЕГН **********,*** срещу Гаранционен фонд, гр.*** искове за сумата
100 000лв. за всеки от тях поотделно, част от сумата 200 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат П. П.А.,
починал вследствие от ПТП, настъпило на 08.12.2015г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
В.Б.А., ЕГН **********, И.П.А., ЕГН **********, И.Б.Ф., ЕГН ********** и И.Б.А.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Гаранционен фонд, гр.*** разноски по делото в
размер на 750лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: