Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260468 / 08.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми ноември през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 625 по описа за 2021
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр.
чл.232 ал.2, вр. чл.92 от ЗЗД; от П.Б.А. с ЕГН ********** ***; против А.Т.В. с
ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че на 02.11.2020 г., чрез пълномощника си Б. А. Г., като наемодател, сключила с ответника, като
наемател, договор за наем на апартамент, находящ се в ********. По силата му,
тя му предоставила за временно възмездно ползване имота срещу уговорена наемна
цена от 240 лв. месечно, със срок на договора от една година. С подписването
му, ответникът се задължил, да заплаща уговорената наемна цена по реда, начина
и сроковете по договора. Според раздел 5 т.31, вр. т.15 от договора, той се
задължил да заплати и неустойка на наемодателя в случай на неспазване на
условията по т.15 – сума, равна на останалите дни до първоначалния 6-месечен наемен
период. Последната разпоредба давала право на наемателя да прекрати едностранно
договора преди изтичане на срока му с 30-дневно писмено предизвестие, след
изтичане на първите 6 месеца от наемния период, изпратено по пощата или с
куриер на наемодателя. При подписване на договора, наемателят заплатил първата
наемна вноска за периода 02.11.-02.12.2020 г., след което едностранно прекратил
отношенията, като напуснал имота един месец след подписване на договора. Така
той нарушил т.15 и т.31 от договора, за което дължал неустойка в размер на 1
200 лв., представляваща следващите 5 наемни вноски от по 240 лв. На основание
чл.19 от договора, ответникът се задължил да заплаща всички разходи, свързани с
обикновеното ползване на имота, включващи ел.енергия и вода, които за периода
били фактурирани и неплатени от него. За периода на ползване на имота от
ответника били изразходвани ел.енергия в размер на 108,78 лв. и вода в размер
на 28 лв., които той не заплатил и следвало да възстанови. За така дължимите
суми на 15.12.2020 г. ответникът получил от ищцата покана за доброволно
изпълнение. По образувано по заявление на ищцата ч.гр.дело № 117/2021 г. на ХРС
била издадена заповед за изпълнение № 260061/21.01.2021 г., против която
постъпило възражение от ответника. Ето защо, за нея налице бил правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, ищцата
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът й дължи сумата от общо 1 386,78 лв., включваща, както следва:
- 1 200 лв. дължима неустойка
по сключен помежду им на 02.11.2020 г. договор за наем на апартамент, находящ
се в ********; поради прекратяването му от длъжника преди изтичането на срока
на договора, възлизаща на пет месечни наемни вноски от по 240 лв.;
- 108,78 лв. за изразходена от
наемателя електроенергия;
- 28 лв. за изразходена от
наемателя вода; и
- 50 лв. за разноски на
наемодателя за адвокат за изготвянето на покана за доброволно плащане, получена
от наемателя на 15.12.2020 г.; както и направените по делото разноски от 27,74
лв. за дължима държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение; като й
присъди деловодни разноски и за настоящото производство. В открито съдебно
заседание ищцата се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа иска
и претендира уважаването му изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Възразява, че искът е неоснователен, незаконосъобразен и
недоказан, като иска отхвърлянето му изцяло. Ответникът възразява, че е
изправна страна по процесния договор за наем, по повод на който и в резултат на
допуснато от негова страна предоверяване, търпял загуби от всякакъв характер.
Наел имота през зимен период като разчитал, но не получил работеща отоплителна
парна инсталация с природен газ, който елемент на обзавеждане се съдържал под
наименовението „Екстри и подобрения“ в подписан помежду им приемо-предавателен
протокол от 02.11.2020 г. Наложило се, да закупи и пренесе отоплителна печка,
да направи редица неотложни ремонти и разчиствания на наличен багаж, вкл.
камина. В разрез с клаузата на Глава II чл.9 собственичката на имота, задължена
да обезпечи необезпокояваното му ползване и да съдейства- тя не позволявала на ответника нормално да
ползва наетото жилище, правела му забележки без конкретни причини и поводи,
което отношение и поведение приключило с искане, да напусне жилището на
01.12.2020 г. Ответникът се съгласил, пренесъл обратно своите вещи и й предал
на 08.12.2020 г. лично ключа от имота. На следващия месец, докато търсил друго
жилище, той установил, че тече обява за наем на същия имот, като и на място се
виждало, че имотът се стопанисва от други лица. Ето защо, за него не възникнало
задължение, да заплаща претендираните в исковата молба суми. Процесната клауза
за неустойка била нищожна, като следвало да се съобрази решение № 110/21.07.2016 г. по т. дело № 1226/2015 г.
на ВКС. По съществото си тази клауза замествала дължимото от наемателя
изпълнение на задължението му да престира наемната цена, без обаче да може да
ползва наетия имот, предвид прекратяване на наемния договор. Тъй като
процесният имот бил върнат на наемодателя на 08.12.2020 г., то в този случай
той би получил едновременно и изпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена, и държането на имота; което водело до недопустимо неоснователно
обогатяване на наемодателя. При съпоставяне на размера на очакваните при
сключване на договора вреди от предсрочното прекратяване от страна на наемателя
и размера на така исканата „неустойка" /наема за оставащия период/, налице
било несъответствие, с което се нарушавал принципът за справедливост в
гражданските правоотношения. Така клаузата за неустойка противоречала и на
добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, вр. с т.3 от TP №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. Ето защо, същата не
пораждала задължение за заплащането й от страна на наемателя, още повече, че
процесният имот бил нает отново в рамките на периода, за който се претендира
неустойката. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че ответникът е напуснал
имота своеволно, то дължимата неустойка следвало да е в размера по чл.31 - 1%
върху сбор, равен на останалите дни до навършване на първоначалния шест месечен
наемен период, т.е. 1% от наемната цена в размер на 240 лв. за 145 дни /от
09.12.2020 г. до 02.05.2021 г./; което представлявало сума в размер на 348
лева, като максимално възможно допустима и търсима под формата на неустойка от
страна на ищеца. Не било спорно, че ответникът е предоставил депозит в размер
на 240 лв. при сключване на договора за наем, от който следвало да бъдат
удържани 108,78 лева за електроенергия и 28 лева за изразходвана вода. Оставащата
сума от 103,22 лева от депозита следвало да бъде приспадната от неустойката в
размер на 348 лева, което формирало размер на неустойка по чл.31 от 244,78
лева.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло,
като се прогласи за нищожен чл.15 от договора за наем. Алтернативно се прави
искане за уважаване на иска за неустойка само до обоснования по-горе размер от
244,78 лева. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с
пълномощник – адвокат, като поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие
договор за наем от 02.11.2020 г., сключен между ищцата, като наемодател, и
ответника, като наемател. Предмет на договора е отдаването за временно възмездно
ползване на собствен на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се на първи етаж в сграда с административен адрес: ********; ведно с
оставеното в него обзавеждане и оборудване; като държането се предава същия ден
с подписването на протокол помежду им, неразделна част от договора. Уговореният
месечен наем е в размер на 240 лева, със срок на действие на договора от датата
на сключването му до 02.11.2021 г. /т.6/. Наемателят има право да прекрати
договора, преди изтичането на този срок с 30-дневно писмено предизвестие, след
изтичането на първите 6 месеца от началния наемен период /т.15/. Той се е
задължил да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота,
в т.ч. месечни такси за ел.енергия и вода /т.19 б.“а“/. Страните са уговорили в
т.26, че при подписването на договора наемателят е длъжен да предостави и
заплати на наемодателя гаранционен депозит в размер на 240 лв., като гаранция в
случай на невъзстановяване на виновно нанесени повреди върху наетия имот и/
или обзавеждането в него, както и за заплащане
на всички консумативни разходи към датата на прекратяване на договора, както и
като гаранция за спазване на условията, съгласно т.15 от договора. В последната
хипотеза, депозитът не се възстановява на наемателя и остава изцяло за
наемодателя /т.28 изр.посл/. В същата хипотеза е уговорено още, че наемателят
дължи на наемодателя неустойка, изчислена в размер и сбор, равен на останалите
дни до навършване на първоначалния 6- месечен наемен период /т.31 изр.посл/.
Договорът служи за разписка за получената от наемодателя и предоставена му от
наемателя сума, представляваща депозит по т.26, както и изплатен месечен наем
за първия месец. Той е подписан от страните по него, като ищцата е била
представлявана от пълномощник. За процесния имот е представеният от ищцата
фискален бон за извършено плащане по фактура № **********/ 09.12.2020 г.,
издадена на нейно име за консумирана ел.енергия и мрежа в периода 02.11.2020 г.
– 01.12.2020 г., на стойност от общо 108,78 лв. Тя е изпратила до ответника
покана за доброволно плащане от дата 14.12.2020 г., а именно – на търсените в
настоящото производство суми, в 7-дневен срок от получаването на поканата. За
доставянето на поканата на 15.12.2020 г., по делото се представи куриерска
разписка. Приложен е договор за правна защита и съдействие № 29/ 14.12.2020 г.
с адвокатско пълномощно към него от същата дата, по силата на което ищцата е упълномощила
адвокат, да изготви покана за доброволно плащане, да подписва и изпраща от
нейно име документи за защита на интересите й по процесния договор; за което
уговорено и изплатено е било адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът
представи приемо – предавателен протокол към процесния договор, подписан от
страните на 02.11.2020 г. В него е описано състоянието на наетия имот –
обзавеждане и оборудване, екстри и подобрения, в т.ч. и локално отопление на
парно с природен газ и индивидуален топломер. По искане на ответника и на
основание чл.190 ал.1 от ГПК, ищцата бе задължена да представи по делото
договор за наем на същия имот, сключен след процесния наемен договор и имащ
действие за периода на претендираната неустойка. В отговор на това, тя заяви,
че не е сключвала такъв договор, предвид на което не го представя. По искане на
ответника и на основание чл.176 от ГПК, на ищцата се поставиха въпроси, на
които тя отговори в писмен вид, а именно: че полученият от нея гаранционен
депозит е бил предназначен за заплащане на консумативни разходи; че не е
настоявала, ответникът да напусне жилището; че на 08.12.2020 г. ответникът
предал ключовете за имота без предизвестие и без обяснения и без възможност за
ищцата, да огледа имота; че за имота нямала сключен договор за наем за периода
на претендираната сума.
За процесното си вземане против ответника, ищцата в настоящото производство
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.рег. № 261068/ 19.01.2021 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 117/2021
г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 260061 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 21.01.2021 г., по силата на която е разпоредено,
длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора – ищцата
в настоящото производство сумата от общо 1386,78 лв., включваща, както следва: 1
200 лв. дължима неустойка по сключен помежду им на 02.11.2020 г. договор за наем
на апартамент, находящ се в ********; поради прекратяването му от длъжника
преди изтичането на срока на договора, възлизаща на пет месечни наемни вноски
от по 240 лв.; 108,78 лв. за изразходена от наемателя електроенергия; 28 лв. за
изразходена от наемателя вода; и 50 лв. за разноски на наемодателя за адвокат
за изготвянето на покана за доброволно плащане, получена от наемателя на
15.12.2020 г.; както и направените по делото разноски от 27,74 лв. за дължима
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта. На 23.02.2021 г. заявителят е получил указания да
предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с
настоящата искова молба от 19.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това срок в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява
изцяло неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установи
облигационното правоотношение, от което ищцата черпи процесните си права. На 02.11.2020
г. между ищцата, като наемодател, и ответника, като наемател, е бил сключен
договор за наем на собствен на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент №
1, находящ се на първи етаж в сграда с административен адрес: ********; ведно с
оставеното в него обзавеждане и оборудване. Страните по делото не спорят, а и
от отговорите на ищцата по реда на чл.176 от ГПК се установява, че този договор
е действал само през първия месец от сключването му, като на 08.12.2020 г.
ответникът е върнал обратно на ищцата неговото държане. Не се спори още, че за
периода на действие на този договор, ответникът не е изпълнил задължението си,
да заплати разходите, свързани с обикновеното ползване на имота, изразяващи се в
разходи за консумирани ел.енергия и вода. Относно размера на тези разходи,
ищцата представи писмени доказателства единствено за консумираната в имота ел.енергия,
а именно- в периода 02.11.2020 г. – 01.12.2020 г. на стойност от 108,78 лв.
Въпреки изричните указания на съда по реда на чл.146 ал.2 от ГПК до ищцата, че
не сочи доказателства за твърдението си, че за периода на ползване на имота от
ответника е била изразходвана вода в размер на 28 лв., тя не ангажира доказателства,
а заяви, че не разполага с такива. Ето защо, съдът намира за доказана по
основание и размер единствено претенцията за заплащане на ел.енергия на
стойност от 108,78 лв. Сумата обаче не следва да бъде присъждана, доколкото тя
следва да се счита погасена преди предявяване на настоящия иск. Това е така,
доколкото ответникът е изплатил на ищцата при сключване на процесния договор гаранционен
депозит в размер на 240 лв., като гаранция за заплащане на всички консумативни
разходи към датата на прекратяване на договора. С така изплатения на 02.11.2020
г. депозит следва да се счита за погасена дължимата от ответника на ищцата и
търсена в настоящото производство сума от 108,78 лв., представляваща консумираната
в имота ел.енергия в периода 02.11.2020 г. – 01.12.2020 г. След погасяването й,
налице е остатък от депозита в размер на 131,22 лв. /240 лв. - 108,78 лв./. Ето
защо, предявеният иск за сумите от 108,78 лв. за изразходена от наемателя
електроенергия и от 28 лв. за изразходена от него вода като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Като такъв следва да се отхвърли искът и в
останалата му част.
За основателно и съобразено със задължителната съдебна практика, съдът
намира ответното възражение за нищожност на процесната клауза за неустойка. Според
т.15 от процесния договор за наем, наемателят има право да прекрати договора,
преди изтичането на срока му /до 02.11.2021 г./ с 30-дневно писмено
предизвестие, след изтичането на първите 6 месеца от началния наемен период /от
02.11.2020 г./. При неспазване на условията по т.15, депозитът от 240 лв. не се
възстановява на наемателя и остава изцяло за наемодателя /т.28 изр. посл/. В
същата хипотеза е уговорено още, че наемателят дължи на наемодателя неустойка,
изчислена в размер и сбор, равен на останалите дни до навършване на
първоначалния 6- месечен наемен период /т.31 изр.посл/. Следва да се приеме, че
така уговорена между страните неустойката излиза извън рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата се явява нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело
№ 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят
се задължава да предостави на наемателя ползването на вещта срещу наемна цена,
а наемателят – да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. При
прекратяване на договора за наем, наемодателят не получава наемна цена, но може
да отдаде вещта за ползване на друго лице, от което да реализира пропусната
печалба. Евентуално бездействие на наемодателя по новото отдаване под наем на
имота, не може да се възложи в тежест на предходния наемател под формата на
неустойка. Същевременно, при уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за наем, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски до края
на срока му, или за половината от този срок, както е в случая; наемодателят по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на имота по договора. Ето защо, уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване на процесния договор, и то сключен между физически
лица, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия
за неоснователно обогатяване на наемодателя и нарушава принципа за
справедливост. Тази клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, и не поражда за ответника задължението за
плащане. В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 193/09.05.2016
г. по т.д. № 2659/ 2014 г., решение № 219/ 09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г.
и посоченото от ответника решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., и
трите на ТК, I т.о. Ето защо, като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли предявеният иск и за сумата от 1 200 лв., представляваща неустойка
по договора за наем, възлизаща на пет месечни наемни вноски от по 240 лв.
Доказа се по делото и не е спорно, че ищцата е разходвала сумата от 50 лв.,
въз основа на договор за правна защита и съдействие № 29/14.12.2020 г. с
адвокатско пълномощно към него от същата дата, по силата на което е
упълномощила адвокат, да изготви покана за доброволно плащане, да подписва и
изпраща от нейно име документи за защита на интересите й по процесния договор.
Такава покана действително е била изготвена и изпратена на ответника, а именно:
за търсените в настоящото производство суми. Посочената сума обаче не следва да
се присъжда в полза на ищцата в настоящото производство. Това е така, от една
страна, доколкото поради гореизложените съображения липсвало е основание за
изпращането на поканата, т.к. описаните в нея суми не са били дължими от
ответника на ищцата. Съгласно чл.82 от ЗЗД, при неизпълнение на договорно
задължение, неизправната страна дължи обезщетение за претърпените от кредитора
вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Несъмнено е, че след
като виновно не изпълни свое договорно задължение, длъжникът може да предвиди,
че кредиторът ще стори разноски за това, за да го прикани да изпълни дължимото,в
това число– заплащане на възнаграждение за адвокатски услуги. Тези разходи за
кредитора представляват вреди – претърпени загуби, пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на задължението. В случая обаче, по изложените вече
съображения,не се установява наличие на виновно поведение на ответника, довело
до неизпълнение от негова страна на валидни договорни клаузи. От друга страна,
дори и да се приеме, че адвокатското възнаграждение е дължимо, предвид
предоставената от адвоката услуга и независимо от дължимостта по същество на
претендираното в поканата – за погасяването на сторения от ищцата разход за
адвокат в размер на 50 лв., същата е разполагала с мотивирания по- горе остатък
от гаранционния депозит в размер на 131,22 лв. Ето защо, искът и в тази му
последна част, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Предвид изцяло отхвърления иск и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер
на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от П.Б.А. с ЕГН ********** ***; против А.Т.В. с ЕГН ********** ***; да се
приеме за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от общо 1 386,78
лв., включваща, както следва:
- 1 200 лв. дължима неустойка по сключен
помежду им на 02.11.2020 г. договор за наем на апартамент, находящ се в ********;
поради прекратяването му от длъжника преди изтичането на срока на договора,
възлизаща на пет месечни наемни вноски от по 240 лв.;
- 108,78 лв. за изразходена от наемателя
електроенергия;
- 28 лв. за изразходена от наемателя вода;
и
- 50 лв. за разноски на наемодателя за
адвокат за изготвянето на покана за доброволно плащане, получена от наемателя
на 15.12.2020 г.; както и претенцията да й се присъдят деловодни разноски;
за които суми е била издадена заповед
№ 260061 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.01.2021 г.
по ч.гр.дело № 117/2021 г. на ХРС.
ОСЪЖДА П.Б.А. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.В.
с ЕГН ********** сумата от 300 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на ищцата – на ел. поща от л.46,
като й се изиска незабавно потвърждение, а при липса на такова – делото да се
докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.