О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ...
15.10.2020 год.,
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на 15 октомври 2020
година,
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2.
МАРТИНА КИРОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия М. КИРОВА
възз.ч.гр.дело № 497 по описа на
ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК вр.с чл.121 от ГПК .
Образувано е по частна жалба подадена
от И.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез процесуален
представител - адв.М.Х. ***, против Определение
№ 260001/06.08.2020г., постановено по гр.д.№907/2020г. по описа на РС-Ямбол, с което е
прекратено производството по посоченото гр.д. по описа на Ямболски районен
съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Стара Загора.
Частният жалбоподател с жалбата си атакува обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно, излагайки доводи, че местно
компетентният съд в случая, следва да се определи по специалното правило на
чл.127, ал.2 от СК, а не съгласно общите правила на чл.105 от ГПК. Изложени са
подробни съображения като е извършено позоваване както на фактологията по
заявената искова претенция, която според жалбоподателя неправилно е
квалифицирана от районния съд като такава само по чл.59 ал.9 от СК вместо по
чл.127 ал.2 вр.с чл.59 ал.9 от СК, както и е извършено позоваване на
постановките на съдебната практика, според която подсъдността на този вид
дела като настоящото гр.д., с оглед изричното препращане на чл.127 ал.2 от СК,
се определя от настоящия адрес на детето. Въз основа на тези си аргументи,
отнесени към установените към момента данни по образуваното пред ЯРС гр.д., се
формулира искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на
делото на Ямболски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, като се изтъква, че по този начин в
най-пълна степен ще бъдат защитени интересите на детето при разглеждане на
делото в ЯРС, в чийто съдебен район е фактическото му местоживеене както към
датата на подаване на исковата молба, така и към настоящия момент, а именно в
гр.С., на адреса на
частния жалбоподател - баща.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор по частната жалба
от насрещната страна – С.А.Д., чрез процесуален представител - адв.Е.П. ***, в който
са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и правилност на
обжалваното определение. Твърди се, че за предявения иск по чл.59, ал.9 от СК
не е предвидена специална местна подсъдност, поради което се прилагат общите
правила по ГПК, както правилно е приел с акта си ЯРС. Направено е
искане за оставяне на частната жалба без уважение и за потвърждаване на
обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
ОС-Ямбол като взе предвид
постъпилата частна жалба, подадения отговор и събраните доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежно
легитимирана страна, в законоустановения едноседмичен срок и срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, с оглед
на което същата се приема за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Производството
пред РС-Ямбол е образувано по искова молба подадена на 18.05.2020 год. от И.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез
процесуален представител - адв.М.Х. ***, против С.А.Д., с ЕГН **********, с посочен
в исковата молба адрес за призоваване: гр.П., ж.к.“*******“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, за
изменение на мерките по упражняването на родителските права, местоживеенето и
издръжката на малолетното дете С. И. С., с ЕГН **********, родено от съвместното
съжителство на страните, определени със споразумение, утвърдено с Решение по
гр.д.№226/2020г. по описа на ЯРС.
Съгласно
представеното с исковата молба копие от влязло в сила Решение №185/23.04.2020 год., постановено по гр.д. № 226/2020 год. по описа на РС-Ямбол,
упражняването на родителските права спрямо детето на страните С., съгласно утвърденото постигнато между тях по посоченото
гр.д. споразумение, е предоставено на майката С.А.Д., на чийто настоящ
адрес е определено местоживеенето на малолетното дете /в гр.С. към датата на
Решението/, като на бащата И.С.С. е определен режим на лични контакти с
детето и същият се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря С., чрез нейната
майка и законен представител С.Д. месечна издръжка в размер на 180.00 лв.,
считано от влизане в сила на решението, с падеж 10-то число на съответния
месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства.
С депозирания по реда на чл.131 ГПК
отговор от ответницата по иска С.А.Д., на основание
чл.119, ал.4 от ГПК е направено възражение за неподсъдност на делото на Районен съд – Ямбол,
доколкото е заявено, че нейният постоянен адрес е в гр.С. З., а понастоящем живее в гр.П., където е пребивавала заедно с детето С. след фактическата
раздяла с ответника. С молбата са представени удостоверения за
настоящ адрес , в които е отразено , че от 26.05.2020 год. майката и детето
имат заявен последен настоящ адрес *** и Договор за наем от 16.02.2020г. за
жилището – апартамент в гр.П. с адм.адрес, който е удостоверен като настоящ адрес. Предвид на това,
е направено искане делото да се изпрати в РС-Пловдив, евентуално в РС–Стара
Загора.
Бащата – ищец е представил пред
районния съд, приложено към ИМ, както и пред ЯОС с разглежданата частна жалба, идентично
удостоверение за настоящ адрес на детето С., от което се установява, че същото от
09.01.2020г. е било със заявен адрес в гр.С., ул.“******“ №*, който се явява адресът на ищеца, посочен в
ИМ.
Видно от изготвената служебно и приложена в
хода на производството пред ЯРС справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г.,
постоянният адрес на ответницата С.Д. е в гр.С. З., кв.“*********“ №**, ет.*, ап.*, а настоящия
такъв е посочения по-горе в гр.П..
От представения в хода на
производството пред ЯРС актуален социален доклад от Д“СП“- Ямбол и социално
проучване на Д“СП“ – Пловдив по отношение на майката, става ясно, че от 06.05.2020г.,
когато по данни от делото майката доброволно го е предоставила на бащата, и към
момента детето С. живее фактически в гр.С. на адреса на баща
си – ищец по делото. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното към
частната жалба медицинско направление от 12.05.2020г., издадено от ЕТ „ЛИП-ПИМП - д-р Дора
Йовчева“ гр.Стралджа, от което е видно, че на детето С., което е в
бебешка възраст /на 1 година и 2 месеца/, е проведена в посочената лична
практика на посочения медицински специалист, подлежащата детска консултация и
същото е в добро общо състояние, както и че такава не е била осъществявана за
периода от 13.02.2020г. до 12.05.2020г.
За да постанови обжалваното определение
РС-Ямбол, като е
взел предвид предмета на спора и правното му основание – чл.59, ал.9 от СК, е приел,
че с оглед
направеното възражение на ответницата за местна неподсъдност на делото и
обстоятелството, че същата както към момента на предявяване на иска, така и към
настоящия момент е с установен постоянен адрес в гр.С. З., то на основание чл.105 от ГПК, по общите
правила на местната подсъдност, компетентен да разгледа спора е Районен съд – Стара Загора.
РС-Ямбол правилно е
определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл.59 ал.9 от СК, но не е взел предвид, че този иск е специален на общия иск по
чл.127, ал.2 от СК, регламентиращ отношенията между родители и
деца при спор относно родителските права, включително във връзка с упражняване
на режим на лични контакти с децата. Разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК действително както
е приел районния съд изрично не предвижда местна подсъдност при
разглеждане на този специален иск. Общите правила на ГПК обаче могат да се
приложат само ако такава подсъдност не е предвидена в общата хипотеза по СК,
относно разрешаване на спорове между родителите по повод упражняването
на родителски права спрямо техните ненавършили пълнолетие деца. В случая в
общата хипотеза на чл.127 ал.2 от СК е изрично предвидено, че компетентен да
реши спора е районният съд по настоящия адрес на детето, поради което ЯОС намира, че
местно компетентен съд в случая е районния съд по настоящия адрес на детето, а
не този по чл.105 от ГПК. Следва да се има предвид, че при всички
искове, при които се засяга интереса на ненавършило пълнолетие дете – малолетно
или непълнолетно, водещ принцип както в материалното, така и в
процесуалното право, е осигуряване на най–добра защита на интереса на детето,
особено в случай като настоящия като се има предвид ниската възраст на детето С., което към
момента е на 1 година и 2 месеца. Както е възприето и в съдебната теория и практика при
решаване на въпросите във връзка с изменение на мерките спрямо децата, било то
по инициатива на родителите или служебно по почин на съда, за защита интереса
на детето най – целесъобразно е спорът да бъде разрешен от съда по
местожителството /местоживеенето, местопребиваването/ на детето. В този
смисъл е Определение № 324/29.06. 2017 год. по ч.гр.д. № 2536/2017 год.
на ВКС, ІV , г.о.
както и Определение № 525/07.11.2017 год. по ч.гр.д. № 3598/2017 год. на ВКС, ІV г.о. и др. Съдебната
практика непротиворечиво приема, че настоящият адрес на детето
се определя по правилата на §1 т.15 от ДР на Закона за закрила на детето, според който "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето фактически
пребивава.
При съобразяване с посоченото по-горе
и приложените по делото доказателства, от които става ясно, че към момента
на предявяване на иска детето пребивава в гр.С. на адреса на своя баща-ищец по
делото, то местно компетентен съд да разгледа и да се произнесе по спора, е РС-Ямбол.
Ирелевантно е
обстоятелството, че след предявяване на иска, по инициатива на майката,детето е
било адресно регистрирано с настоящ адрес в гр.П.. Представеното
удостоверение за настоящ адрес в гр.П. от 26.05.2020 год. не
променя извода за промененото фактическо местоживеене на детето към момента на
предявяването на исковете, което обстоятелство, макар и да се оспорва от въззиваемата
с твърдения че бащата
- жалбоподател упражнява недобросъвестно
процесуалните си права, тъй като не изпълнява доброволно влязлото в сила
съдебно решение за предаване на детето и противоправно го задържа в гр.С., е било
признато от майката с изложената фактология в депозирания от нея отговор по
чл.131 от ГПК в производството пред ЯРС, а се установява и от другите
доказателства, представени от ищеца.Правно релевантно в случая е единствено фактическото
пребиваване на детето към момента на предявяване на иска, а то е в гр.С..
Като е стигнал до различни правни
изводи РС-Ямбол е постановил неправилно определение, в
противоречие с чл.127, ал.2 от СК вр.с чл.59 , ал.9 от СК, което следва да
бъде отменено от настоящия съд, а спорът – решен по същество с оставяне без
уважение на възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото и
връщане на делото на РС-Ямбол за извършване на по - нататъшните
процесуални действия по предявения иск.
ЯОС не присъжда разноски в настоящото
производство в полза на частния жалбоподател, тъй като въпреки представените
доказателства за сторени такива, липсва направено искане за присъждането им в
частната жалба.
Мотивиран от горното, ОС-Ямбол
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260001/06.08.2020г.,
постановено по гр.д. №907/2020г. по описа на РС-Ямбол,
с което е прекратено производството по гр.д. № 907/2020 год. по описа на РС-Ямбол и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Стара
Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответницата
С.А.Д., с
ЕГН **********, за местна неподсъдност на
делото на РС-Ямбол.
ВРЪЩА делото на РС-Ямбол
за извършване на по-нататъшните
процесуални действия по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в 1-седмичен срок, считано от връчването
на препис на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
:
1.
2.