№ 1486
гр. Пазарджик, 17.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102705 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищците ИВ. Г. ГР. и П. Г. ГР., нередовно призовани, въпреки което се
явяват лично и с адв. Г., редовно упълномощена да ги представлява, с
пълномощно приложено по делото.
Ответницата В. Д. П. се явява лично, редовно призована и с адв. Б.,
редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно днес приложено по
делото.
Ответникът Г. ИВ. ГР., редовно призован се явява лично.
За ДСП – Пазарджик не се явява представител.
АДВ. Г.: Не правим възражение по нередовното призоваване. Да се даде
ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
1
АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба. Оспорваме отговора.
Водим допуснатите свидетели. Запознати сме и със социалния доклад.
Нямаме други доказателства.
АДВ. Б.: Поддържам становището на доверителката ми в писмения
отговор. Изрично сме казали там, че искът е неоснователен, защото с
поведението си тя не е дала повод за предявяване на настоящия иск. От друга
страна тя има желание бабата и дядото да общуват с детето и сме заявили, че
сме готови да постигнем споразумение. Не знам доколко е известно това
обстоятелство на ищците, но при детето е констатирано, може би едно
преодолимо заболяване, което е свързано с усложнения режим на хранене.
Детето не може да яде никакви млечни продукти, както и всичко, в което се
съдържа глутен. Представям медицински документи на Н. Г.. Там са
констатирани, през месец ноември, заболявания. Свързано е с режима на
хранене.
АДВ. Г.: Известено ни е.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Поддържам отговора си.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представените в настоящото
съдебно заседание документи, касаещи здравословното състояние на
малолетното дете Н. Г. Г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в настоящото съдебно заседание от
ответницата В.П. медицински документи.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Документите не съм ги виждал. Знам, че детето
има определени особености, които следва да се вземат предвид при храненето
му.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Г.: Към настоящия момент ми е известно, че след получаване на
исковата молба, ответницата е заявила в разговор с доверителите ми, че би
била съгласна на споразумение, но към настоящия момент няма определени
параметри.
АДВ. Б.: Считам, че може да се постигне спогодба, която да е в интерес
както на детето, така и на страните. Доверителката ми е съгласна след
2
навършване 2 годишна възраст на детето да има право на преспиване при
бабата и дядото, но има една особеност. Бащата също участва така, че може
да помислим да се реши този въпрос. Защото преспиване при баба и дядо би
довело до възможността и бащата да има такъв режим. Обикновено бабата и
дядото не са в режим преспиване. Те имат график да виждат детето. Мисля,
че може общо да решим този въпрос, за да предотвратим и други спорове.
Бащата участва в това производство и може да заяви мнението си. Резонно е,
че през почивните дни, тъй като доверителката ми започва да е трудово заета,,
редуващо е през седмица детето е да бъде при неупражняващия родителски
права родител, а през следващата при майката
АДВ. Г.: Искаме конкретен режим.
АДВ. Б.: Бабата и дядото са тук и могат да кажат, че майката е давала
детето. Между тях има разбирателство и няма противопоставяне. Нашето
предложение до навършване на 2 годишна възраст е бабата и дядото да
взимат детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 17:00 часа.
Съгласни сме и по втора точка. След две годишна възраст преспивайки всяка
първа и трета събота при бабата и дядото, но какво правим с бащата, ако той
заяви претенция? Ако той се съгласи, тук е правото само на бабата и дядото.
Така разширени лични отношения между баба и дядо. Доверителката ми по
принцип няма против бабата и дядото да го взимат.
АДВ. Г.: Логиката на режима е да се обедини.
АДВ. Б.: Бащата ще поиска разширен режим и после какво правим? Той
трябва да се заяви, че се съгласява по този начин родителите му да го вземат,
като и той да осъществява в същото време този режим.
АДВ. Г.: Искате съвместно в неделята да гледат това дете?
АДВ. Б.: Сега не е ли същото? Нека бабата да каже. Тогава бихме
казали че не е основен режима с преспиване. Предлагам след навършване на 2
годишна възраст на детето да се запази режима без преспиване всяка първа и
трета неделя от месеца. Опираме до правата на бащата. Той трябва да направи
изрично изявление, че ще е по този начин, за да сме сигурни.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не съм съгласен.
Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като страните в настоящото
производство не постигнаха съгласие относно претенциите на ищцовата
3
страна, обективирани в т. 2 от петитума на исковата молба, касаещ режима на
лични отношения между бабата и дядото, по бащина линия, след навършване
на две годишна възраст на детето, в частта преспиване на детето в дома на
бабата и дядото.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Твърди се в исковата молба, че ищците ИВ. Г. ГР. и П. Г. ГР. са
съответно баща и майка на Г. ИВ. ГР., с ЕГН: **********, видно от
Удостоверение за раждане № 41078 от 14.05.1992 г. на ТОА „Триадица" при
СГО, издадено въз основа на Акт за раждане № 728 от 14.05.1992 г.
Сочи се, че синът на ищците - Г. ИВ. ГР. и ответницата В. Д. П. имат
малолетно дете - Н. Г. Г., с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за
раждане № 973, издадено въз основа на Акт за раждане № 0976 от 15.09.2020
г. Следователно ищците да баба и дядо по бащина линия на малката Н., която
към настоящия момент на 10 месеца.
Сочи се, че с Решение № 958/30.10.2020 г. по гр. д. № 20205220102643
по описа на РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 30.10.2020 г., бракът
между Г. ИВ. ГР. и ответницата В. Д. П. е прекратен, упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Н. е предоставен на
майката - ответницата по настоящото дело и е определен режим на лични
отношения между Н. и баща й - Г.Г..
Видно от решението, малолетното дете Н. живее със своята майка в гр.
Пазарджик, а бащата може да я вижда при изключително ограничен режим на
лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00
ч. до 17.00 ч. без преспиване, по местоживеене на майката, в нейно
присъствие или на определено от нея лице до навършване на петгодишна
възраст на детето. След навършване на тази възраст, режимът на лични
контакти ще се договори между родителите, а ако не се постигне
споразумение - чрез съда.
Твърди се, че към настоящия момент, този режим на лични контакти е
изключително ограничен, както за бащата, така и за бабата и дядото на детето
по бащина линия, които макар да искат, нямат възможност да осъществяват
4
пълноценен контакт с внучката си Н., както и да изградят силна емоционална
връзка с нея още от най- ранна детска възраст.
Твърди се, че ищците разполагат със собствен дом, в който имат всички
необходими условия за оглеждане на малката Н. и за прекарване на
пълноценни контакти с детето. Ищците обаче нямат тази възможност, тъй
като могат да виждат малката си внучка изключително рядко и то като
отнемат реално от времето на бащата на детето Г. и в рамките на неговия
оскъден режим, което е крайно недостатъчно. Обръщат внимание и на факта,
че бащата на детето не живее заедно с родители си - ищци по делото.
Твърди се, че в дома на ищците са осигурени много добри хигиенно-
битови условия, като жилището е обезопасено и подходящо за отглеждане на
детето. Между членовете на семейството на ищците се поддържат добри и
подкрепящи взаимоотношения. Ищците желаят да изпълняват ролята си в
живота на внучката си, обграждайки я с обич и грижа. Ищците много се
радват, че имат внучка, като имат огромно желание да се грижат за нея и да
прекарват с нея колкото се може повече време.
Сочи се, че съгласно чл. 128 от СК дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право е продиктувано
от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно
по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на
техните деца, т.е. на внуците. Интересът на детето да контактува с баба и дядо
се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат
върху неговата личност. В този смисъл е Решение № 31 от 08.04.2020 г. по гр.
д. № 2834 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение. В
настоящия случай, ищците притежават безспорни качества да се грижат и да
отглеждат малко дете, те самите са били любящи родители и това още повече
засилва обичта им към малката Н. - дъщеря на сина им. Ищците имат качества
да възпитават и отглеждат малко дете, като по никакъв начин не застрашават
развитието му.
Счита се, че не е в интерес на малолетната Н. да бъде лишена от
възможността да има лични отношения със своята баба и дядо по бащина
линия. Отделно, макар отношенията между ищците и майката на детето, да не
5
са добри към момента, то това не е решаващо за изхода на спора, тъй като
отношенията между бабата и дядото и родителите на детето не са главен
критерий. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава,
че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо.
Сочи се, че в интерес на детето е контактите с бабата и дядото да бъдат
прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие (например не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т.н.). В този смисъл е Решение № 31 от
08.04.2020 г. по гр. д. № 2834 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
Отделение. В настоящия случай подобни ситуация не съществува. Интересът
на всяко детето е да расте в нормална семейна среда, като контактува, освен с
родителите си, още и с роднините от майчина и бащина линия, тъй като по
този начин получава възпитание, подкрепа и придобива опит за различни
житейски ситуации, вкл. утвърждава връзката със своите корени и семейни
традиции, които имат отношение към цялостното му изграждане и развитие
като пълноценна личност. Отношенията между внуците и техните баба и дядо
са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката дете -
родители
Твърди се, че режимът за лични контакти между малолетното дете и
неговите баба и дядо, следва да бъде определен от съда след съвкупната
преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на
детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при
кого живее детето.
Твърди се,е че в случая и като ищците са съобразили всичко
гореописано, вкл. ниската възраст на детето и неговите интереси, считат, че
следва да бъде определен режим на лични отношения между детето Н. и
нейните баба и дядо - ищците, диференциран според нейната възраст, както
следва:
До навършване на 2-годишна възраст на Н.:
- всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. без
преспиване, като детето ще бъде взимано от бабата и дядото и ще бъде
връщано в дома на майката.
- 5 (пет) последователни дни през лятото (в периода от 01.06. до 30.09),
6
със съответните преспивания в дома на бабата и дядото, като детето ще бъде
взимано от бабата и дядото в 10.00 ч. на първия ден и ще бъде връщано в
дома на майката в 17.00 ч. на последния ден, като тези дни не могат да
съвпадат с платения годишен отпуск на майката и се договарят отделно
между майката и ищците.
След навършване на 2-годишна възраст на Н.:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в събота до
17.00 ч. в неделя с едно преспиване в дома на бабата и дядото, като ищците
взимат детето от баща му в съответната събота в 17.00 ч., когато приключва
неговия режим на лични контакти и го връщат на майката в неделя в 17.00 ч.
-10 (десет) последователни дни през лятото (в периода от 01.06. до
30.09), със съответните преспивания в дома на бабата и дядото, като детето
ще бъде взимано от бабата и дядото в 10.00 ч. на първия ден и ще бъде
връщано в дома на майката в 17.00 ч. на последния ден, като тези дни не
могат да съвпадат с платения годишен отпуск на майката и се договарят
отделно между майката и ищците.
Считат, че с предложения режим на лични конктатки още от най-ранна
детска възраст ще се изгради силна и стабилна връзка между Н. и нейните
баба и дядо, няма да се позволи да настъпи синдром на отчуждение, напротив,
детето ще има възможност да опознае и да израстне в близост от баба си и
дядо си, които винаги ще бъдат нейна подкрепа.
При предложения режим детето няма да има затруднения да води
обичайния си начин на живот, като свободното му време ще бъде
разпределено между целия семеен кръг, без да се ограничават и правата на
майката, която упражнява родителските права. Интересът на детето ще бъде
охранен в максимална степен, тъй като ще има възможност да се адаптира и
да общува свободно с баба си дядо си, а отделно и само с бащата си.
Твърди се, че режимът на лични отношения освен това е достатъчно
разширен, за да се обезпечи изграждането и съхраняването на емоционална
връзка на детето със семейството на бащата.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да уважи предявения иск по
чл. 128 от СК, като определи мерки на лични отношения на дядото ИВ. Г. ГР.
и бабата П. Г. ГР., двамата с адрес: гр. Пазарджик, ул. „**, с тяхната внучка Н.
7
Г. Г., с ЕГН: **********, както следва:
До навършване на 2-годишна възраст на Н. Г.:
всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. без
преспиваме, като детето ще бъде взимано от бабата и дядото и ще бъде
връщано в дома на майката.
5 (пет) последователни дни през лятото (в периода от 01.06. до 30.09),
със съответните преспивания в дома на бабата и дядото, като детето ще бъде
взимано от бабата и дядото в 10.00 ч. на първия ден и ще бъде връщано в
дома на майката в 17.00 ч. на последния ден, като тези дни не могат да
съвпадат с платения годишен отпуск на майката и се договарят отделно
между майката и ищците.
След навършване на 2-годишна възраст на Н. Г.:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17.00 ч. в събота до
17.00 ч. в неделя с едно преспиване в дома на бабата и дядото, като ищците
взимат детето от баща му в съответната събота в 17.00 ч., когато приключва
неговия режим и го връщат на майката в неделя в 17.00 ч.
-10 (десет) последователни дни през лятото (в периода от 01.06. до
30.09), със съответните преспивания в дома на бабата и дядото, като детето
ще бъде взимано от бабата и дядото в 10.00 ч. на първия ден и ще бъде
връщано в дома на майката в 17.00 ч. на последния ден, като тези дни не
могат да съвпадат с платения годишен отпуск на майката и се договарят
отделно между майката и ищците.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски,
вкл. за адвокатски хонорар.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Г. ИВ. ГР., с който счита, че предявеният иск, но който е
образувано това е дело е изцяло допустим и основателен.
Признава иска на ИВ. Г. ГР. и П.Г. Г., които са негови родители. Счита,
че иматвърде ограничен режим на лични контакти с дъщеря си Н. Г. Г..
Заявява, че за него, за дъщеря му Н., за баба й и дядо й по бащина линия
е от изключително значение да не се губи връзката баба-внуче и дядо-внуче.
В интерес е изцяло за дъщеря му тя да има отделно определен режим на
8
личен контакт с баба си и дядо си, който да не засяга и неговия такъв.
Заявява, че родителите му разполагат с всички условия, за да отглеждат
дъщеря му Н. и за тях това не е никакво усилие, а истинско удоволствие и
мигове на споделено щастие.
Моли се съдът да уважи предявените от родители му искове по чл. 128
от СК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата В.П., с който счита иска за допустим, но неоснователен.
Твърди, че е спазвала точно одобреното от съда споразумение по
гр.дело № 52643/2020 год. по описа на Пазарджишки районен съд относно
личните отношения на бащата Г. ИВ. ГР. с детето Н..
Твърди, че лично тя, в изпълнение на постановеното решение, всяка
първа и трета събота от месеца около 10.00 часа кара детето в дома на бабата
и дядото в гр.Пазарджик,ул."*****, или пък те идват и я вземат от дома, в
който живее с детето в гр.Пазарджик, ул."******* и я връщат.
Твърди, че никога не е карала детето в дома, в който живее бащата, нито
пък я е вземала от неговия дом. Бабата и дядото осъществяват преките грижи
за детето по време на постановения режим на лични отношения на бащата с
детето.
Твърди, че не е възразявала бабата и дядото да се виждат с детето,
напротив. Единственото й изискване е било, когато детето престоява в дома
им да не се пуши в жилището, жилището да е проветрено преди завеждането
на Н..
Твърди, че всеки път, когато ищцата - баба на Н., се обади и поиска да
види детето извън времето, определено, като личен режим на бащата
ответницата се е съгласявала. Те я взимали, разхождали я и я връщали на
майката. Счита, че не е дала повод за предявяването на този иск. Ако ищците
желаят за вбъдеще с израстването на детето да имат възможност да вземат
детето с преспиване, може да постигнат споразумение, което да бъде изцяло в
интерес на детето.
Заявява, че през миналата седмица закарала лично до адреса на ищците
детето около 10.00 часа и го взела пак от техния дом около 20.00 часа, тъй
като имала ангажименти. Обадила се на бабата дали ще й е удобно, за да
9
заведе Н. при нея през деня и тя да я гледа. Така, че между тях няма
конфликтни отношения, нито пък ответницата препятствала по някакъв начин
бабата и дядото да общуват с детето, да го вижда и вземат при себе си.
Изразява готовност за постигане на споразумение, което да бъде изцяло
в интерес на детето. Заявява, че не е дала повод с поведението си да бъде
предявен този иск, тъй като нейното желание е бабата и дядото да общуват с
детето, то ги познава от най-ниска възраст и те да бъдат част от социалната
среда, в която детето расте.
Направено е искане за разпит на един свидетел, при режим на
довеждане.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай съдът е сезиран с предявен иск с правно основание
чл. 128, ал. 1 от СК, която хипотеза урежда разрешаването на спор между
бабата и дядото на малолетното дете и неговите родители, като решението на
съда следва да се основава преди всичко на интересите на детето, които
интереси следва да бъдат преценени с оглед на това доколко тези контакти не
застрашават от една страна отношенията между детето и неговите родители,
а от друга страна съдът следа да прецени дали тези контакти биха били в
интерес на детето.
Ищцовата страна в настоящото производство носи доказателствената
тежест по отношение установяване на обстоятелствата, които насочват на
извод, че контактите на бабата и дядото по бащина линия на самото дете биха
били в негов интерес.
Ответниците носят доказателствена тежест по отношение на
направените с отговорите на исковата молба възражения.
АДВ. Г.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Нямам
нови доказателствени искания.
АДВ. Б.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Нямам
нови доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не възразявам по доклада и правната
квалификация. Нямам нови доказателствени искания.
10
С Определение № 2294/17.11.2021 г. съдът е приел представените от
страните писмени доказателства. Допуснал е по делото да бъдат разпитани
двама свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна, както и един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответника В. Д. П.. Изискан е
изготвяне на социален доклад от ДСП – Пазарджки.
СЪДЪТ докладва на страните изготвения от ДСП – Пазарджик социален
доклад с вх. № 23948/14.12.2021 г.
АДВ. Г.: Запозната съм със социалния доклад. Да се приеме.
АДВ. Б.: Запознати сме. Да се приеме.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Запознат съм и не възразявам да се приеме
постъпилия социален доклад.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме постъпилия социален доклад
изготвен от ДСП – Пазарджик. Същият е обективен, пълен и съдържа
необходимите данни за социално битовите, жилищни условия, в които се
отглежда детето, поради което следва да бъде приет по делото.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения от ДСП – Пазарджик социален доклад с вх.
№23948/14.12.2021 г.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Д. К. – ЕГН **********, на 48 години, българка, българска
гражданка, със средно специално образование, работи в магазин, неосъждана,
омъжена, без родство и служебни отношения със страните. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Приятели сме с ищците повече от 30 години. Познавам ги
като много добри хора. Те имат едно дете – Г.Г.. Познавам го може би
откакто е роден. От своя син имат едно внуче. То се казва Н.. Детето се роди
миналата година. Сега е около една година. Родителите на детето Н. са
11
разведени. След развода детето е при майката – В. П.. Аз познавам чудесно и
В.П. – това е факт. Той вижда детето в определените дни – два пъти в месеца,
мисля че за не повече от някакви часове, за един ден, без приспиване,
доколкото знам, което е изключително малко време. Детето е привързано към
баща си. Той се грижи изключително много за детето си. Бабата и дядото
също. Те обожават внучето си. Трябва да кажа, че са изключително щастливи
в дните когато го виждат. Не знам майката да не е давала детето на бащата в
определените от съда дни. Не мога да кажа. Знам, че времето, за което го
взимат е изключително малко. Бащата Г. и бабата и дядото живеят в отделни
жилища. Бабата и дядото виждат детето в режима на бащата. Това е още по-
малко става времето, защото те трябва да бъдат заедно по едно и също време.
Обикновено заедно съм ги виждала много пъти, за да могат и тримата да
виждат детето, което е много малко. Виждала съм бабата и дядото и внучето
заедно. Ние се виждаме доста често с тях, включително и дните когато взимат
детето. Аз съм виждала и детето също. Те уважават внучето си и детето си,
съответно бащата. Грижат се много за детето. Дните преди да го вземат
бабата всичко, което трябва да е купила, взела като храна, тя е в абсолютна
еуфория и е много щастлива, че ще се грижи за него. Бащата полага грижи за
детето всичко, което трябва. Никога не съм чувала Г., че няма време да вижда
детето. Той чака с нетърпение това време. Били сме заедно и е казвал, че е
малко времето. В дома на бабата и дядото има всичко, което е необходимо за
детето. Има чудесни условия къде да се къпе детето, дори детско легълце има.
Бабата пуши, но пуши отвън и никога не е пушила пред детето. Когато съм
ходила на гости при бабата и дядото и детето е при тях не е задимено. Тя
пуши отвън. Дядото е непушач и никога не е пушил. Няма нищо, което да ми
прави впечатление, което да се отрази негативно върху едно дете. Когато
казвам „те“ имам предвид бабата и дядото. Аз живея в Пазарджик. Извън този
режим мисля, че се е случвало бабата да гледа детето. Когато В. е заета,
бабата с удоволствие гледа детето и извън режима. Мисля, че това се случи
само веднъж и това беше наскоро.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. Н. Ж. – ЕГН **********, на 45 години, българка, българска
гражданка, омъжена, със средно специално образование, работи като
счетоводител, неосъждане, съпруга съм на брата на П.Г.. Желая да бъда
свидетел.
12
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ж.: Моят съпруг се казва И. Ж.. Той е брат на П. Г. ГР..
Запозната съм с техните семейни отношения. И. и П. имат едно дете - Г.Г..
Техният син има едно дете - момиче на година и няколко месеца. Детето се
казва Н. Г.. Познавам майката на Н.. Тя се казва В.. Родителите на Н. са
разделени в момента. Причината за тяхната раздяла беше може би несходство
в характерите, не се разбираха. Те имаха сключен граждански брак. Разведени
са официално. След развода упражняването на родителските права са на
майката. Детето живее при майка си в гр.Пазарджик. На бащата на детето му
беше определено да вижда детето два пъти в месеца по няколко часа през
деня. Знам, че тези дни са през почивните дни - в събота. По съдебно решение
мисля, че детето не може да преспива при бащата. Бабата и дядото на детето
го виждат. Те ходят да го взимат и през тези часове също имат контакт с
детето, когато и бащата осъществява контакт с него. Бабата и дядото
обожават внучка си. Радостта е голяма. Чакат с нетърпение да дойдат дните, в
които да видят детето. В дома на И. и П. се е случвало да ходя. Според мен
там има необходимите условия за отглеждане на дете. Напълно нормални
условия за отглеждане на едно дете, без значение на каква възраст е. Не е
имало проблеми детето като посещава баба си и дядо си. Няма здравословни
проблеми. Те се грижат прекрасно за него. Случвало се майката да не дава
детето на бащата или по-рано да го върне. Не мога да кажа точно дата, но
примерно че трябва да ходят на рожден ден. Искала е детето по-рано, тъй като
ще ходят някъде. Била съм заедно с Н., Г., бабата и дядото и навън и вкъщи.
Като казвам вкъщи имам предвид дома на бабата и дядото. Там е бил и Г.. Г.
винаги присъства там. Той има чудесно отношение към детето. Детето е
обгрижвано и всички са щастливи. Г. ми е споделял, че този режим му е
твърде малък, тъй като и родителите му искат да виждат детето. Времето е
кратко, това ми го е споделял Г.. Казвал ми е, че времето е недостатъчно,
защото докато детето се вземе трябва да се нахрани и трябва да спи и
часовете минават много бързо. П. и Г. ходят да взимат детето от В., защото
да не се срещат Г. и В., за да не станат някакви конфликти. Знам, че се
получават конфликти. В. напоследък, предния месец, детето беше вземано по-
често и единият път за по-дълъг период. Преди завеждане на делото това не
13
се е случвало. В. може би един път е закарала детето при бабата и дядото,
може би този по-дългия път. Мисля, че само един път се е случвало, иначе
бабата и дядото взимат детето.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. П. – ЕГН **********, на 52 години, българин, български гражданин,
със средно специално образование, работи частен бизнес, женен, неосъждан,
баща съм на В.П.. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. П.: Аз съм баща на ответницата В. Д. П.. В. и Г. сключиха през
септември месец 2019 г. граждански брак. Двамата имат едно дете. Казва се
Н.. Родена е на ***** г. Сега е на 1 година и три месеца. Родителите на Н. не
са заедно. Като се роди детето те се разделиха. Имаха явно несходство в
характерите. Редно е да бъдат заедно и детето да расте с тях. Опитвали сме се
със сватовете да подобрим отношенията няколко пъти, но не успяхме. За
физическо насилие поне аз не знам да е имало, но са се карали. Двамата се
разведоха тази година, не си спомням конкретна дата. След развода детето
остана да живее при дъщеря ми. Полагаме грижи всички. Под „всички“ имам
предвид дъщеря ми, ние – аз и моята съпруга, сватовете взимат детето и те
помагат кой с каквото може. Ние живеем отделно с дъщеря ми. Тя си има
собствено жилище. На бащата му беше определен режим за виждане с детето.
Мисля, че по решението на съда е два пъти в месеца. Знам, че се спазва
режима. Не съм присъствал на предаването на детето, доколкото знам, по-
често го взимат бабата и дядото. Не се е случвало моята дъщеря да не дава
детето. Не знам за такъв случай. Мисля, че не се е случвало. След раждането
на детето В. даваше детето още преди да бъде прекратен брака. Взимали са го
и са го разхождали. Даже заедно с В. са го разхождали, то беше много малко
тогава. Доколкото знам В. общува с бившата си свекърва. Не е имало случай
В. да се противопостави бабата и дядото да дойдат да вземат детето. Не мога
да гадая дали бабата и дядото биха споделили с мен, ако има проблем, но
мисля, че биха ми казали. Детето има някаква алергия към някой храни.
Установихме, че е ръж. После се оказа, че май няма да е само това. Избиват я
14
някакви пъпчици. Изследванията показват, че не трябва да й даваме ръжени
продукти, но после още веднъж се появиха тези пъпчици. Гадаем, че може да
е от млечните продукти. Избива, преминава. Последните 30-40 дни нямаше
проблеми, но миналата седмица пак излезнаха, което ни навежда на мисълта,
че има най-вероятно и нещо друго. Аз не съм специалист и не мога да кажа. В.
никога не е казвала, че не е съгласна бабата и дядото да виждат детето.
Трябваше да ходим по работа и детето нямаше къде да го оставим и В. попита
свекърва си дали може да вземе детето да го гледа три-четири дни, докато
свършим ангажиментите. Това беше преди два месеца някъде. Даже мисля, че
още един път Петя беше попитала В., дали детето може да остане вкъщи да
спи. Двете мисля, че се разбират по повод на детето. Така мисля. Детето от
една две седмици забелязваме, че търси майка си. Досега не го правеше, но
сега я търси. Загълафикваме я за малко да не я търси. Но като не я вижда и се
сеща за нея. Не изпада в истерии, но трябва да се намери подход. Това, с
общата ангажираност се появи за първи път, след като се роди детето. След
като детето се върне от баща си, бабата и дядото, майката не е имала
възражение относно здравословното му състояние. Само това, че детето
миришеше на цигари. Аз лично не съм реагирал, защото не ми е в
задълженията. В. мисля, че си беше говорила със свекърва си. След този
случай това не се повтори, но имаше такъв случай.
Всеки ден или през ден, виждам детето. Не съм засичал времето колко
прекарвам с детето. Не се случва цял ден да остана с детето. Не съм засичал
времето. Идват ни на гости, ние ходим у тях и не съм си водил записки колко
време прекарваме заедно. Прекарвам примерно един час с детето. В. ни оставя
детето, но рядко. Те са си двете. Обикновено майката се грижи за детето.
Приспивало е детето в моя дом, примерно по веднъж на месец. Мисля, че Г.
вижда детето в събота. Не всяка събота - или първа и трета или втора и
четвърта. Не съм виждал Г. как се грижи за детето. Детето се вижда с баба си
и дядо си във времето когато бащата има правото да вижда детето и да го
взима. Познавам И. и П.. Предполагам, че могат да се грижат, тъй като са
отгледали голямо дете, но не съм присъствал на това как се грижат за детето.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59, АЛ. 6 ОТ СК СЪДЪТ СЛЕДВА ДА
ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА МАЛОЛЕТНОТО
ДЕТЕ Н. Г. Г..
15
ОТВЕТНИКЪТ Г.Г.: Този режим за мен е много малък. Детето се взима
от майка ми и баща ми, тъй като с бившата ми съпруга не сме в никакви
отношения - нито добри, нито лоши. Взимат детето в техния дом, храним се,
гледаме се. Детето примерно заспива, събужда се, пак го храним и идва време
да го връщаме. Всичките хора - майка, баща, вуйна, баба ми дядо ми не могат
да го виждат. Детето спи всеки ден. Аз го взимам в 10 часа. Детето от 12 ч. до
13 ч. яде и после ляга и в 17 часа трябва да го връщаме. Аз не ходя да взимам
детето и не го връщам, защото не искам да се засичам с майката и няма какво
да контактувам с нея. Считам, че режимът е ограничен. Ако е само за мен съм
съгласен, но затова искаме майка ми и баща ми да имат режим и да си
гледаме детето, както трябва. Случвало се е майката да ми създава проблеми,
не всеки път. Случвало се е поне един, два пъти. Не, че не иска да го даде.
Понякога има нейна работа, трябва да ходи на рожден ден и трябва да го
върнем по-рано детето. Кога да го върнем по-рано? Да го събудим и да го
върнем? В дома на родителите ми има абсолютно всичко необходимо, даже
предостатъчно навсякъде. Детето с желание пребивава в този дом. Не знам
каква тенденция има от две седмици, но детето като е с мен, никога не е
потърсило майка си. И майка ми и баща ми ще кажат, че детето никога не е
потърсило майка си, докато е при нас.
ОТВЕТИНЦАТА В. Д. П.: Разбира се, че е в интерес на детето да
поддържа връзка с близките си хора. Нямам никакви възражения детето да
престоява при баба си и дядо си повече. Давам детето извън режима. Нямам
никакъв проблем. За въпросния рожден ден, отидох, взех детето, за да
присъства на рождения ден и го върнах и в девет часа вечерта се върнах да го
взема. Говоря за вечерта. Отидох в 20-21.30 ч. да го взема. Рожденият ден
беше от 16 часа и към 17-17.30 ч. съм я върнала и вечерта по-късно отидох да
си я веза от дома на бабата. Бабата и дядото идват да взимат детето. Не се е
случвало бащата да дойде да вземе детето. Така сме преценили за дадения
момент, че е по-добре за двамата и за хората между нас. По този начин
искаме да избягаме от конфликти. Затова се старая да постигнем
споразумение, за да няма повече дела, защото това дете расте и не е добре да
го въвеждаме в тази ситуация. След посещение на детето у баба си и дядо си
нямам никакви оплаквания как е гледано. Абсолютно съм сигурна, че я гледат
и й се радват. Единственото, върху което имам възражение е за цигарения
дим. Мислех, че е застоял дим в стаята, но не е така, защото и едните дрехи
16
миришат и другите и косата също. Многократно съм ги молила това да не се
повтаря. Моля ги през цялото това време. Последният път не миришеше на
цигари. Когато се налага детето да стои в затворено помещение мирише на
цигари и не съм съгласна детето ми да е пасивен пушач на толкова ранна
възраст. Аз целя споразумение, мир и спокойствие не за мен, а за детето ми.
Нека заедно да постигнем това нещо, мисля че това е най-удачното. Аз съм
съгласна на режима след двете години, а не при положение, че бащата на
детето ще поиска изменение, защото така ще се ограничи моето време с
детето. След това няма проблеми за преспиване, след като стане на 2 години,
освен 10-те поредни дни. Съгласна съм детето да преспива, дали при бабата,
дали при бащата. Да не бъдат 10 последователни дни, а два пъти по пет дни.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. Б.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Нямам други доказателствени искания. Да се
приключи делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и
невъзможността да бъде сключена спогодба, съдът следва да даде ход на
устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, моля да уважите
предявеният иск на доверителите ми. Посочили сме абсолютен разумен
режим, съобразен с възрастта на детето. При все, че от отсрещната страна
споделиха, че нямат никакви възражения, освен твърдяното тютюнопушене
нямат никакви възражения когато бабата и дядото са се грижили за него няма
никакъв проблем. По отношение интереса на детето считаме, че е от
изключително значение и е редно, извън режима на бащата, да запази топли
връзки с цялата рода. Изключително ограничително и изключително
обременително е цялата рода да се вкупчва за няколко часа да видят детето.
17
От тази гледна точка се установи, че интереса на детето по никакъв начин
няма да бъде накърнен, то да има възможност да прекарва самостоятелно
време с бабата и дядото по бащина линия. И от свидетелските показания и от
социалния доклад, приет по делото се установи, а и не се оспорва от
ответната страна, че има абсолютно всички условия, че бабата и дядото
полагат абсолютно всички грижи, възпитателски качества по отношение на
детето и по никакъв начин няма да бъдат накърнени интересите на детето и
майката при този режим. Претендирам разноски на основание чл. 38 от ЗА.
АДВ. Б.: Уважаеми господин Председател, поддържам становището, че
искът е неоснователен по своята същност, защото доверителката ми не е дала
повод за предявяването на този иск. Тя самата изясни, че съобразявайки
интересите на детето, тя не се е противопоставила бабата и дядото да общуват
с детето и тя не ги ограничава във времето. Те не твърдят, че извън режима са
поискали детето и майката го е отказала. По отношение на детето грижите те
ги поемат за времето когато детето трябва да е при бащата. Това е техния
избор как да протича това време. Бабата и дядото не твърдят в друго време да
са го поискали и майката да е отказал. Оставете битовите или социалните
условия на всички. Майката каза „искам това дете да расте с другите си
роднини“. Даже тя разчита на своята бивша свекърва. Сега налагайки й се да
пътува, предвид трудовата й дейност го оставя на бабата, а не на майка си,
затова казвам, че искът е неоснователен. Следва да го уважите, ако тя създава
препятствия. Това, че те се ограничават в тези рамки е техен избор, но
майката го дава и по друго време. Тя като отговорен родител е реагирала за
цигарения дим и съм сигурна, че бабата се е съобразила и това вече не се
случва. Комуникацията между тях е добра. Трябва да има спор, някакво
препятстване, за да искат бабата и дядото режим на лични отношения, а тук
няма такова нещо. Напротив, абсолютно разбиране от страна на майката, по
отношение на това бабата и дядото да участват активно. От както се е родило
детето, тези хора, когато са поискали винаги са могли да го вземат. Не бива да
се създава нещо, за което абсолютно няма спор. Ако кажат, че искат да
преспи тази събота и неделя, тя ще го остави. Тези дела са абсолютно
безсмислени. Затова считам, че искът следва да бъде отхвърлен. Те не са
препятствани по никакъв начин. Виждате, че тя в бъдещ момент казва „да, то
ще преспива при своите баба и дядо и това е въпрос на разбирателство“, защо
да намесваме съда. Тя изясни прословутото вземане на детето за един рожден
18
ден. От толкова нещо несъществено, за да се създаде убеждение, че има нещо
нередно чухме от двете свидетелки, но не чухме, че само след час тя е завела
пак и го е взела доста по-късно след това.
Считам, че иска следва да се отхвърли, защото иска трябва да е породен
от възникнал проблеми между страните, а такива проблеми не се установиха.
Ако разглеждате по същество и решавате няма как на бабата и дядото по
принцип с решение да се определи в един от почивните дни с преспиване,
защото това би довело в почивните дни, веднъж да бъде с единия родител, а
другите с другия. Така, че възможността бабата и дядото да го вземат с
преспиване е ненужно и неоснователно и би попречило на това което е
установено със съдебната практика. Моля да отхвърлите иска и да ни
присъдите разноски. Представям списък с разноски.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Ние сме дали техните искания и те са
основателни. Аз съм напълно за това нещо.
АДВ. Г.: По никакъв начин няма да се наруши възможността на майката
да вижда детето през останалата част от почивните дни, а именно те ще се
редуват - едната седмица с майката, следващата с бащата, а следобеда с
бабата и дядото. По същия начин и лятото. Целият режим е съобразен с
отпуските на майката, както и трябва да бъде съобразен режима на бащата с
отпуските на майката. Твърденията за неоснователност са неаргументирани.
Свидетелите казаха, че бабата и дядото виждат детето в режима на бащата.
Това се заяви и свидетеля на ответната страна. Това е изключително
ограничено време и лишава и бащата от неговия режим, въпреки че това не е
целено и искано, но така се получава, което не е в интерес на детето. Правя
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
възнаграждение. Същата е била причина за завеждане на делото.
АДВ. Б.: В самата искова молба не се съдържа твърдение „ние
поискахме не само в периода от време, но В. ни отказа“. Това не е достатъчно,
не е аргумент. Те самите не твърдят „ходихме в друг ден, но В. ни отказа“. Те
са избрали това време. От нейна страна няма никакъв проблем. Такова
основание не е въведено в исковата молба, затова казвам, че същата е
неоснователна.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
19
не по-късно от 17.01.2022 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:51 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20