№ 10722
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110104533 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Д. П. Б., с ЕГН **********, адрес гр. С***, чрез
еднолично адв. дружество „Д. М.“ и ответникът „Сити кеш“ ООД с ЕИК *********, гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, чрез юрк. Лусиа Ванкова.
Предявен е иск по чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.6 от договор
за потребителски кредит № ***г., сключен между ищеца и ответника за начисляване на
неустойка поради непредоставяне на обезпечение, поради заобикаляне на закона,
противоречие на добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор,
кумулативно съединен с частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати на ищеца недължимо получена от сума по нищожна клауза в договор за
потребителски кредит в размер на 50 лв. като част от предявен иск в общ размер на 150 лв.,
ведно със законна лихва от 27.01.2023 г.
Ищецът твърди, че на 04.02.2019 г. е сключил с ответното дружество „Сити кеш“ ООД
договор за потребителски кредит № ***, по който е погасил всички дължими по договора
суми. Твърди, че клаузата за начисляване на неустойка поради непредоставяне на
обезпечение в размер на повече от 100% от предоставената в заем сума е нищожен поради
заобикаляне на закона /тъй като неустойката представлява скрито възнаграждение за
кредитора и заобикаля предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на чл.
33, ал. 1 ЗПК/, поради противоречие на добрите нрави /неустойката излиза извън присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, цели обогатяване на кредитодателя
и е прекомерна/, както и като неравноправна клауза в потребителски договор /прекомерно
висок размер на неустойка – чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и като заблуждаваща търговска практика в
потребителски договор/. Поради това намира заплатените суми за неустойка за недължимо
платени и моли ответникът да бъде осъден да върне сумата от 50 лв. /като част от общо 150
лв./, заплатена от ищеца по нищожна клауза от договор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В доказателствена тежест на ищеца по иска за нищожност на клаузата на чл. 6 от договора, е
да докаже, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *** г., предвиждащ
неустойка за непредоставяне на обезпечение .
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на
неоснователно заплатени суми по нищожен договор, респ. по нищожна клауза от
потребителски договор, е че ищецът е предал, а ответникът е получил процесната сума.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума.
С оглед заявленията на ответника като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
обявят фактите, че между Д. Б. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за потребителски
кредит № ***г., по силата на който „Сити кеш“ е предоставил на ищеца сумата от 400 лв.,
при ГПР в размер на 48,79% и при посочените в договора условия, както и че в чл. 4 от
договора е предвидено задължение на кредитополучателя да предостави в 3-дневен срок в
полза на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчители, като при
обезпечаване на договора от един поръчител той следва да получава възнаграждение в
размер на поне 7 минимални работни заплати, ако са двама – поне 4 минимални работни
заплати, да не са кредитополучатели по други договори, сключени със заемодателя и да
нямат просрочени кредитни задължения, като в чл. 6 от договора е уговорена клауза за
неустойка при непредоставяне на обезпечение в уговорения срок размер на повече от 100%
от предоставената в заем сума.
Спори се дали са спазени изискванията на ЗЗП и ЗПК, включително и за посочване на ГПР,
дали посочените уговорки противоречат на добрите нрави.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не представя доказателства за
твърдението, че е погасил задълженията си по посочения договор за потребителски кредит,
в това число и относно неустойката за непредоставяне на обезпечение.
На основание чл.140 ГПК и чл.146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД: съобразно мотивната част.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на осн. чл. 190 ГПК да представи копие от договор за
2
потребителски кредит № *** г. до първото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 2.5.2023г. от 10,30ч., за когато да се призоват
страните.
УКАЗВА на страните, че могат да проведат процедура по медиация или да използват
друг способ за доброволното уреждане на спора.
Препис от определението да се връчи на страните. Препис от отговора на исковата
молба да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3