№ 131
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20203100102554 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:01 часа се явиха:
Ищецът К. С. С., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. П.П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен, представлява се от ю. к. М.Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Р. Б. М., редовно уведомен, явява се лично.
Вещото лице Г. Д. Г., редовно уведомен, явява се лично.
Свидетелят И. Р. Р., редовно уведомен, явява се лично.
Свидетелят В. А. А., редовно уведомен, явява се лично.
Вещото лице Д. Б. П., редовно уведомена, явява се лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. П.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.
Юрисконсулт Б.: Няма да правя уточнения и допълнения към отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен от К. С. С. против
Община Варна иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 30000 лева частичен иск от 70 000 лева представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и
отрицателни емоции от причинените му увреждания изразяващи се във фрактури на дясната
подбедрица и на лявата лъчева кост на ръката, настъпили при падането му на 15.09.2015г. от
мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№ В 2589 К, при попадане в необозначена,
необезопасена и неосветена дупка на пътя в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на
около 100 м. от понтонния мост в посока база „Петрол“, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на инцидента – 15.09.2015г. до окончателното й заплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че нa 15.09.2015г. около 10:50 часа
управлявал МПС мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№ В 2589 К, в гр.Варна, в района на
Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в посока база „Петрол“, когато
попаднал в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя, загубил контрол над
мотоциклета и паднал. При падането изпитал рязка и силна болка от лявата и от дясната си
страна, получил множество фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост. За
2
инцидента бил съставен протокол на ОД на МВР № 303/15.09.2015г., в който било отразено
препятствието, в което попаднал мотоциклетът – необозначена дупка. След инцидента
ищецът бил откаран в болница и бил настанен на лечение там. Установено било, че в
следствие на падането са му причинени множество счупвания на подбедрицата на десния
крак, както и на лъчевата кост на лявата ръка, извършена била операция на крака, както и
гипсова имобилизация. След изписването му на 23.09.2015г. на ищеца било предписано
домашно лечение съгласно издаден болничен за 39 дни за периода от 15.09.2015г. до 1
23.10.2015г. В последствие с решение на ТЕЛК комисия периодът на лечение е бил
продължен от 24.10.2015г. до 22.11.2015г., а в последствие поради незадоволителен резултат
от лечението и от 23.11.2015г. до 22.12.2015г.
Ищецът твърди, че понесъл тежко случилият се инцидент. В първите няколко дни
бил изцяло обездвижен, нямал апетит и отслабнал. След изписването му от болничното
заведение след 8 дни, грижите за него били поети от бременната му съпруга. В продължение
на повече от 3 месеца и половина не можел да се предвижва сам и не напускал дома си освен
при необходимост от прегледи. След инцидента изпаднал и в психическо разстройство – не
можел да спи, изпитвал страх, че инцидентът може да се повтори и да изпита отново същите
болки. Тежко понесъл и факта, че е в невъзможност да се грижи за бременната си съпруга,
както и да я откара до болницата за раждането. Изпадал е депресивни моменти, изпитвал
страх и тревожост за бъдещето. Излага, че и понастоящем се налага да живее с железен
имплант по протежение на десния си крак, който му създава дискомфорт и възпрепятства
нормалния му начин на живот. Независимо от изминалите 5 години от инцидента
продължава да изпитва болка в десния си крак, които ставали по-силни и интензивни поти
ходене и упражнения. Посочва, че в бъдеще му предстои нова операция по отстраняване на
импланта.
Твърди, че пътният участък, в който е настъпил инцидента е общинска собственост и
е под ръководството на ответника Община Варна, поради което същият е отговорен и за
действията на лицата, на които е било възложено да го поддържат в техническа изправност.
Твърди, че ответникът има задължение да поддържа общинските пътища, а при
необходимост във възможно най-кратки срокове да означава и отстранява неравностите по
пътя. Моли съда да уважи предявеният иск, като осъди ответника да заплати претендираната
сума от 30 000 лева – частичен иск от 70 000 лева като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания ведно със законната лихва върху тях считано от
датата на инцидента – 15.09.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва към датата на настъпване на травматичните
увреждания на ищеца на посочения пътен участък да е съществувала необезопасена дупка
на пътното платно, както и че този участък се стопанисва от Община Варна. Оспорва
3
механизма за настъпване на травматичните увреждания на ищеца. Твърди, че ако размерите
и дълбочината на дупката на пътното платно са били достатъчно големи за настъпване на
инцидента, то ищецът е следвало да е могъл да я възприеме и да предприеме поведение по
избягване на съприкосновение с нея, включително ако се наложи да спре. В случай, че се
установи противоправно поведение на служители на ответника, то той оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерно висок. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредата от ищеца, изразяващо се в нарушение на чл.20 от ЗДвП, изискващ водачът да 2
съобрази поведението си с особеностите на пътното платно и движението въобще. Моли
съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на
претендираното обезщетение.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищeцa, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че на 15.09.2015г. управлявайки мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№
В 2589 К, в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в
посока база „Петрол“ е попаднал в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя,
загубил контрол над мотоциклета и паднал; Следва да установи, че са настъпили твърдяните
в исковата молба телесни увреждания – множество счупвания на подбедрицата на десния
крак, както и на лъчевата кост на лявата ръка, което е довело до причиняване на
неимуществени вреди - болки и страдания и психически дискомфорт, отрицателни емоции и
дискомфорт; че стойността на вредите е в претендираните размери, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между падането му на необезопасеният участък от пътното
платно и настъпилите увреждания. Следва да установи, че мястото на инцидента е част от
пътната мрежа поддържана от Община Варна;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения, в това число, че частта от пътния участък, на
който е настъпил инцидента е част от републиканската, а не от общинската пътна мрежа,
както и че е налице съпричиняване на вредите от ищеца изразяващо се в нарушаване на
норми на ЗДвП;
Адв. П.: Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и указаната
доказателствена тежест.
Юрисконсулт Б.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада на делото и указаната доказателствена тежест.
СЪДЪТ на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК приканва страните към спогодба и
посочва нейните последици.
4
Юрисконсулт Б.: Не е възможно постигане на спогодба.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 25722/08.12.2020 г., депозирана от
адв. П.П., процесуален представител на ищеца, с която същият е представил писмени
доказателства, издадени във връзка с издаденото му съдебно удостоверение.
Юрисконсулт Б.: Запознат съм с представените с молбата писмени доказателства.
Нямам възражения, да се приемат.
Адв. П.: Представям и моля да приемете заверен препис от Решение по НАХД №
5417/2015 г. по описа на ВРС, с което е отменено наказанието глоба на ищеца във връзка с
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. С това доказателство установявам обстоятелството, че ищеца не е
нарушил чл. 20 ЗДвП /не е карал с несъобразена скорост/. Не е налице съпричиняване и че
отговорността следва да бъде възложена изцяло върху Община Варна. Представям и моля да
приемете и Схема, на която е отразено процесното ПТП, ведно с отговора на Общината, във
връзка с издаденото ни съдебно удостоверение. От това доказателство личи, че
собствеността на пътя е общинска.
Юрисконсулт Б.: Да се приеме завереното копие от решението по НАХД №
5417/2015 г. по описа на ВРС. Да се приеме и схемата от Община Варна.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 363/15.05.2015 г.; справка от СГКК от 04.09.2020 г.;
Епикриза изх. № 3030/23.09.2015 г.; Болничен лист № Е20152428682/23.09.2015 г.;
Амбулаторен лист № 3903/26.10.2015 г.; Амбулаторен лист № 493/18.11.2015 г.;
5
Амбулаторен лист № 1554/25.11.2015 г.; Болничен лист № Е20153849880/25.11.2015 г.;
здравна карта-9л.; Жалба вх. № 442000-11146/21.10.2015 г.; Разпореждане по НАХД №
5417/2015 г. по описа на ВРС; Списък по НАХД № 5417/2015 г. по описа на ВРС; Призовка
№ 2/30.10.2015 г.; Призовка № 3/30.10.2015 г.; Призовка за свидетел № 4/30.10.2015 г.;
Призовка за свидетел № 5/05.11.2015 г.; Призовка за свидетел № 4/05.11.2015 г.; Призовка за
страна № 1/30.10.2015 г.-2бр.; Пълномощно от 11.11.2015 г.; Протокол от о.с.з., проведено
на 12.11.2015 г. по НАХД № 5417/2015 г. по описа на ВРС-2л.; Решение № 2328/20.11.2015
г., постановено по НАХД № 5417/2015 г. по описа на ВРС-2л.; Списък по НАХД №
5417/2015 г. по описа на ВРС; Разписка № 2/20.11.2015 г.; Разписка № 1/20.11.2015 г.; писмо
от 28.12.2015 г.; Пълномощно -2л.; Номер на банкова сметка; Разписка от 24.09.2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, а именно:
Пълномощно рег. № РД20018938ВН/07.10.2020 г.; плик от 09.11.2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с Молба с вх.
№ 25722/08.12.2020 г., депозирана от адв. П.П. копия на писмени документи, а именно:
История на заболяването № 3480/28.10.2015 г.-2л.; Направление за хоспитализация от
26.10.2015 г.; Епикриза изх. № 3480/28.10.2015 г.; Оперативен протокол № 1513/26.10.2015
г.; Предоперативна епикриза изх. № 3480/26.10.2015 г.; Анамнеза; Обективно състояние;
резултати от изследвания-2л.; Декларация за информираности съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване от
28.10.2015 г.-3л.; Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури;
Информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично изследване от 26.10.2015
г.; Декларация от 26.10.2015 г.; Здравноосигурителен статус; Лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка изх. № 3480-3л.; Анестециологичен лист от
26.10.2015 г.; Фиш за клинико – рентгенологичен минимум от 28.10.2015 г.-4л.; Молба от
адв. П.П.; Наблюдение на болния-2л.; История на заболяването № 3030/23.09.2015 г.-2л.;
Направление за хоспитализация от 15.09.2015 г.; Епикриза изх. № 3030/23.09.2015 г.;
Предоперативна епикриза изх. № 3030/15.09.2015 г.; Оперативен протокол изх. № 3030;
Анамнеза; Обективно състояние-4л.; Декларация за информираности съгласие на пациента
по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване
от 23.09.2015 г.-2л.; Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от
15.09.2015 г.-2л.; Информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично
изследване амб. № 3030/15.09.2015 г.; Декларация от 15.09.2015 г.; Лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка -3л.; Анестезиологичен лист; Фиш за
имунохематологично изследване; Наблюдение на болния; Фиш за клинико –
рентгенологичен минимум от 23.09.2015 г.-5л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, днес представените от адв. П.
писмени документи, а именно: Решение № 2328/20.11.2015 г., постановено по НАХД №
5417/2015 г. по описа на ВРС-2л.; Писмо рег. № АУ116724ВН-002ВН/09.12.2020 г.; Схема
6
на общинските пътища от 09.12.2020 г.
Адв. П.: Моля преди да бъдат изслушани заключенията по САТЕ и СМЕ да бъдат
разпитани свидетелите, за да могат показанията им да бъдат ценени от вещите лица при
евентуални допълнения и промени в техните изготвени заключения.
Вещото лице Г.: От всички събрани по делото доказателства съм наясно с всичко от
случилото се с ищеца. Тези двама свидетели според мен са разпитани на първото дело и са
казали точно какво и къде се е намирало преди 5 години. Това е протоколът от заседанието
на ВРС, където са разпитани и аз по този протокол съм работил и съм направил тертип. Аз
взех протоколите от наказателното дело 5417/2015 г.
Юрисконсулт Б.: Не възразявам да се разпитат първо свидетелите.
Предвид изявленията на процесуалните представители на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към разпит на редовно призованите от страна на ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: И. Р. Р., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
И. Р. Р. – 42 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
7
Свидетелят Р.: Ще разкажа за случилото това, което си спомням.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят Р.: В деня на инцидента се връщах по въпросния път, но не знам как се
казва улицата. Аз се движих под Аспарухов мост, посока ЖП- мостчето, което свръзка към
островната зона, посока града. Връщах се от „Трансинс“ и почти бях стигнал до заведенията
/там има две – три такива/ за дюнери и такива неща на пътя. Тогава срещу мен идваше
моторче – скутер, който влезе в една дупка и водачът падна, защото не можа да заобиколи
дупката. Препятствието беше дупка на асфалта, която миналата седмица като минавах още
беше там. Дупката беше може би с диаметър 40-50 см и поне 10 см дълбока. Не мога да кажа
защо водачът не можа да заобиколи дупката. Инцидентът се случи по- скоро преди обяд,
към обяд. Не си спомням точно, но със сигурност беше през работно време. Не помня точно
по кое време на годината беше инцидента. Не си спомням и точната дата. Не съм ставал
свидетел на друг инцидент, става дума точно за този инцидент, който е предмет на делото.
Дори мисля, че някой друг звънна на 112, мисля, че не бях аз, но наистина не си спомням.
Помня, че спрях много рязко, защото когато водачът падна, моторът му тръгна към бусчето,
което карам. Помислих, че ще се удари в него, но моторът спря на може би 2-3 метра и не
сме имали контакт. Аз спрях. Водачът беше на няколко метра от мотора си, тъй като се
хлъзна и моторът тръгна по- напред. Доколкото си спомням по пътя беше сухо. Пред него и
зад него нямаше МПС- та. Ищецът се опита да я заобиколи, когато влезе в нея, или нещо
такова се случи. Аз също карам мотор и всички знаем, че като се кара мотор очите ни трябва
да са на 8. Ищецът караше с около 50 км/ч, не мисля, че беше с по- висока скорост. Аз също
се движих с около 40-50 км/ч. Тази дупка още стои там и може да се възприеме от всеки,
който иска да я погледне. Дупката е дълбока. В дупка с мотор не е приятно да се влиза. Тя
беше достатъчно дълбока, че дори и без да прави маневри, ако влезе в нея да падне. Дупката
е на равно място по средата на пътя. Поне от 10-15 метра може да се прецени дълбочината
на дупката. Тя е с големината почти на шахта. Ширина и е около 40-50 см, а може и по-
голяма да е. Според мен може да се заобиколи, но всеки си има умения на шофиране. Този
път не е запрашен и няма други препятствия и дупки. Преди седмица минах оттам и ми
направи впечатление, че може би на 50 метра след тази дупка има друга подобна дупка.
Като цяло не ми направи впечатление да има много дупки на тази отсечка от пътя. Мисля, че
преди 5 години състоянието на пътя беше същото. Доколкото виждам пътя не е ремонтиран
оттогава и е в същото състояние. Това е асфалтов път, който е предназначен за движение на
автомобили. Той е може би 8 м. широк, т.е по 3-4 метра на платно. Дупката беше по
посоката на движение на шофьора на скутера. По спомен пътя е равен. За мен инцидента
стана, защото просто водачът много късно реши да заобикаля дупката. Пак казвам, че тя е
достатъчно дълбока, ако беше влязъл и без маневра в нея пак щеше да падне, защото
8
моторът беше с малки гуми.
Вещото лице Г.: Аз на 29.12.2020 г. бях на самото място и дупката не съществуваше.
Тя беше заравнена. На снимка 9 съм описал, че има леко напукване на асфалта, но дупка там
няма. На 50 метра, както каза господина наистина има дупки и видях, че водачите
заобикалят дупките, защото са реагирали навреме.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят Р.: Аз минавах преди седмица и видях, че има две дупки в разстояние от
50 – 100 метра. Почти съм сигурен, че тази дупка е на същото място, където падна. Казвам,
че съм почти сигурен, защото беше преди 5 години.
Вещото лице Г.: Сигурен съм, че ищецът е паднал на мястото, където казах, че сега
няма дупка и е заравнено, защото в исковата молба е описано, че дупката е на 100 метра от
моста и аз така съм го направил. Точно там на тези 100 метра, се вижда, че е имало някога
дупка, но тя е била запълнена. Тъй като може би точно там започва да пропада отдолу и сега
съществува някакво леко напукване на асфалта, но дупка няма.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят Р.: Когато водачът падна от мотора беше седнал и беше свил единия си
крак. Кракът му беше счупен под коляното и му казах да не мърда, защото крака му е много
счупен. Той беше видимо пречупен.
Адв. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В. А. А.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
9
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В. А. А. – 43 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Преди 5 години сигурно съм посетил процесният инцидент, който е
станал под Аспарухов мост, но трябва да погледна протокола, за да кажа със сигурност. За
последните 5 години съм ходил на много ПТП-та с мотори.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Констативен протокол от ПТП от 15.09.2015 г.,
находящ се на л. 6 от делото.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят А.: Познавам протокола, аз съм го съставял. Потвърждавам това, което
съм написал, но не мога да се сетя конкретно за случая. Не помня нищо за този инцидент,
защото съм посещавал много такива случаи с мотори. ПТП- то вече се е било случило,
когато аз съм бил информиран и след сигнала съм се явил на мястото. Това, което съм
отбелязал в протокола, това се е случило. Там пише, че водачът се е движил и е паднал. Ние
сме разпитали водача и каквото ни е обяснил, такова сме написали, защото ние не сме били
очевидци на ПТП-то. Там е имало и други свидетели, които 100% сме разпитали. Ние
винаги, когато отидем разпитваме дали има свидетели, как е станало, какво са видели и вече
по данните на свидетелите и на самия водач съставяме необходимите документи. Не мога да
си спомня дали е имало дупка или неравност на пътното платно.
Адв. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
10
691/14.01.2021 г. по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Г. Д. Г.: 71 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебно – автотехническа
експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. П.:
Вещото лице Г.: Изслушах разпита на свидетелите. По това, което каза първия
свидетел, той потвърди всичко, което е написано в първото дело в Районния съд през 2015 г.
за отмяна на съдебния акт, написан от КАТ. Мисля, че единственото нещо, което не
потвърди това е дупката и каза, че и сега я има. На практика там няма дупкта в момента.
Пътят е бил асфалтиран преди няколко години и втори път е бил допълнително закърпван.
На мястото на дупката, тъй като там е имало дупка е било запълнено добре, но според мен
почвата отдолу има теч и се измива и по тази причина сега е напукано. В последната скица
от експертизата – Скица № 9 в кръга, в който съм посочил, че има дупка има напукана част
от пътното платно. Вижда се, че е имало дупка, но след като е запълнена, тя наново започва
да пропада. В момента не е пропаднала и е така. Просто има някакви релефни неравности.
Аз поддържам експертизата си. Искам да добавя, че в разговора ми с К. на 07.01.2021 г., той
ми каза, че дупката била голяма и дълбока. Той набил спирачки и влязъл вътре.
Мотоциклетът е произведен през 1999 г. Той е скутер и кратата и ръцете на водача са
напред. За да можеш да завиеш трябва да се наклониш наляво или надясно и предното
колело трябва да бъде завито наляво или надясно, за да може да се заобиколи дупката. За да
можеш да направиш това нещо трябва да имаш предварителна реакция, а тя ако се движиш с
50 км/ч е някъде около 10 метра. Затова съм описал в експертизата точно това. “Защо не е
могъл да види дупката”. Въпросът се свежда до следното, тъй като той или не е внимавал в
измененията на пътното платно, или нещо друго е правил и е гледал мотора. Когато в
последния момет е видял дупката той така се е стегнал, че даже донякъде не е могъл да
реагира, но все пак е завил наляво и затова се отклонява в насрещното движение. Той е
направил опит да се отклони и е набил спирачки. Затова пада в насрещното движение заедно
с мотоциклета. На практика, когато паднеш с този мотор, се плъзгаш със самия мотор. Той
не се е отделил. Може би някак е изнесъл и десния си крак и затова е бил наранен по
някакъв начин. Ищецът е имал и друг мотор, който е марка БМВ. При него краката ти са
назад. Моторът БМВ е негова собственост. Той е паднал със Сузукито, което е на друг човек.
Има разлика в управлението на двата вида мотоциклети. При БМВ-то краката ти са почти на
раменете или назад и ръцете ти са напред. Тогава можеш изведнъж с ръцете да завиеш и да
11
избегнеш дупката. В този случай ще трябва по- малко място, за да заобиколиш дупката и по-
лесно ще можеш. При скутера е необходимо повече място, тъй като по- трудно маневрира с
оглед разположението на тялото. Ищецът е карал БМВ и затова реакциите му спрямо БМВ-
то ги е приложил на скутера, което според мен е грешка. Както казах реакциите, с които се
управлява БМВ-то са различни от тези на Сузукито и може би те също са допринесли за
причиняване на ПТП-то. С една и съща категория се управляват и двата вида мотори. В
заключението съм направил извод, че ищецът не е следил измененията на пътното платно.
Затова правя няколко заключения. На последното заключение, което съм дал при
изчисленията е радиуса на завиване, който той трябва да направи, за да може да избегне
дупката и той е 12 метра и 10 метра или 0,8 секунди, за да може да реагира. Това означава,
че някъде около 20 метра той трябва предварително да види дупката, да вземе решение и да
завие. Около 20 метра разстояние преди дупката е следвало водачът да възприеме това
препятствие, за да може да реагира и безопасно да направи маневра като се отклони от
препятствието. Колко е дълбока дупката е едната страна на въпроса. Другата страна на
въпроса е че самият мотоциклет Сузуки има просвет от 12,5 см, а дупката по свидетелски
показания е 20 см. Това означава, че предното колело ако влезе в дупката, задното колело ще
стърчи с 8,5 см и тогава той няма начин да не падне. Ако ищецът беше карал направо, той
щеше да падне напаво в собствената си половина, но той се е опитал да завие и тогава се е
хлъзнал настрани. Дори и да беше минал през препятствието отново щеше да се стигне до
падане, но щеше да е направо в лентата, в която трябва да се движи. В случая той е излязъл,
значи той се е опитал да завие. Свидетелят Р. това и каза, че ищецът се е опитал да завие и
затова така е паднал. По моите изчисления на 12,04 метра преди дупката той трябва да
започне да завива. Реакцията му трябва да е предварителна, а той е започнал по- късно. Той
влиза в тези 12,04 метра без да реагира, че има дупка. Когато един водач следи пътя, той
вижда дупката. Една дупка, която е 20 см дълбока не може да не се забележи от 15-20 или
метра разстояние. Това е абсурд, че не може да се види. Аз предполагам, че той като се е
движил покрай дюнерите му е замирисало и затова се е разсеял.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на вещото лице схемата, приложена от Община Варна с
писмото им от 09.12.2020 г.
Вещото лице, на въпроси на съда:
Вещото лице Г.: Това е схемата на пътят, по който е станало ПТП-то. Точка “А”
обозначавам като мястото, където е настъпил инцидента. Категорично заявявам, че пътят, на
който е станало ПТП-то, инцидента и точката обозначена като “А” е част от път с
идентификатор 139, който е общинска собственост.
12
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – автотехническата експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 691/14.01.2021 г. на вещото лице Г. Д. Г..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Г. Д. Г. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 300 /триста/ лева на 585.00 /петстотин
осемдесет и пет/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Г. Д. Г.
намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
300 /триста/ лева на 585.00 /петстотин осемдесет и пет/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 585.00 /петстотин
осемдесет и пет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 300 лева /изд. РКО за 300 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът в петдневен срок от днес да довнесе сумата от 285.00 /двеста
осемдесет и пет/ лева, сума представляваща увеличен размер за възнаграждение на вещото
13
лице.
УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за довнесен депозит в размер на 285.00
лв.
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Г. Д. Г..
Адв. П.: Оспорвам заключението на вещото лице, че ищеца не е следил измененията
на пътното платно, тъй като имаме ясни свидетелски показания непосредствено събрани
пред вещото лице, че дупката може да се види от 10, максимум 15 метра, т.е. ищецът не е
имал никакво време за реакции. Освен това той има около 100 – 200 задължения по ЗДвП,
които той трябва да изпълнява своевременно. Моля този извод да не бъде кредитиран от
съда. Изчисленията не са били задача на вещото лице за изминалото разстояние на водача, за
да може да заобиколи дупката. Този извод не следва да бъде кредитиран от съда. Вещото
лице изобщо не е имало такава задача и не знам поради какво обстоятелство я е изследвало.
Механизма на ПТП не включва теоретични въпроси ще може ли да заобиколи дупката или
не. Механизма на ПТП е минал е през дупката, паднал е. Паднал е когато я е видял, когато е
започнал маневра, кога е започнал маневра, но ще може ли да заобиколи дупка, това е
въпрос, който според мен Общината е следвало да зададе във връзка с тяхното си
възражение за съпричиняване. Те не са го задали. Тук е съответно несвоевременното, ако те
ще искат да го зададат в това съдебно заседание. Тези изводи на вещото лице считам, че не
са правилни и той не е имал такава задача, за да коментира.
Юрисконсулт Б.: Съгласен съм със заключението, което даде вещото лице.
Юрисконсулт Б.: Моля преди изслушването на СМПЕ да бъдат разпитани
допуснатите свидетели.
Вещото лице М.: Мога да отговоря на въпросите и без да слушам свидетелските
показния. Това колко го е боляло и продължителността на лечението са индивидуални неща.
Според медицинската документация съм записал кое, колко е. Съобразил съм медицинската
документация във връзка с лечението на ищеца в „Еврохоспитал“. Имам епикриза, имам и
последващи медицински документи за продължаващо лечение, така че мога да отговоря на
въпросите, които са поставени и без да чувам свидетелските показания.
14
Юрисконсулт Б.: В определението за доклада на делото е указано заключенията по
тези експертизи да бъдат изготвени след изслушване на свидетелите. Аз не съм запознат със
СМПЕ.
Предвид изявленията на процесуалните представители на страните и на вещото лице,
съдът намира, че следва да изслуша изготвената комплексна съдебно – медицинска и
психологична експертиза в медицинската й част, а психологичната част следва да бъде
изслушана след разпита на допуснатите свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
85/05.01.2021 г. по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и психологична
експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице Р. Б. М., изготвил медицинската част
от експертизата, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Р. Б. М.: 67 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна съдебно –
медицинска и психологична експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. П.:
Вещото лице М.: Около една година след претърпяването на тези травми ищецът би
могъл да спортува активно. След една година е препоръчително да се извади метала.
Металът на ръката е изваден около 30-тия ден. Той дотогава практически е на легло, защото
няма ръка, с която да се подпре на патериците, а му е счупена и подбедрицата, т.е не мое да
стъпва. Той може с патерици да тръгне след около 2-3 месеца, за да има опора и на ръцете.
Подбедрицата по този начин лекувана с пирони сраства достатъчно стабилно около третия
месец и тогава може по- спокойно да ходи. Лечението продължава около 6 месеца до
пълното зарастване на крака. Обаче остава пирона и не е препоръчително да се спортува, да
се извършва тежка физическа работа до премахването му или един месец след премахването.
Пиронът се премахва около една година след травмата. В случая пиронът още не е
15
премахнат. Ние препоръчваме да се премахне след 1 година, но хората се страхуват и не
искат. Той може да живее с този пирон в крака, но трябва да пази крака, защото се получава
слабост на мястото, където пирона свършва. Той не ангажира цялата кост и една по- малка
травма може да доведе до много неприятно счупване, което да ангажира колянната става или
глезена, но това е вече по негово желание. Ако ищеца все пак реши да извърши тази втора
манипулация по премахване на пирона в крака, възстановителния период би бил 20-30 дни,
за да се затворят дупките. Той може да си ходи с крака, но трябва да спазва определен
режим, за да не натоварва крайника и да не допуска травми, защото в този период костта е
по- слаба. Болката е индивидуално нещо. Първоначално е много силна, тъй като костите се
движат. След обездвижването болката намалява. Операцията се извършва под анестезия.
След това се обезболява и има един период на относително по- малко движения докато
чакаме да позарастне. След като започне рехабилитацията болката в ставите, които са
имобилизирани се засилва за известен период от време. Ищецът е опериран на следващият
ден, но тогава вече е бил с имобилизация. Това означава, че силната болка е била от деня до
обездвиждането и от момента на раздвижването. Нямам медицинска документация за това
колко време е продължило раздвижването. Имам начало, но нямам край. Обикновено
раздвижването на гривнената става продължава около един месец и е съпроводена с болка за
около месец. Тъй като счупването ангажира тялото на костта, ставите, глезенната и
колянната става са свободни и той може да си ги раздвижва и да прави гимнастика след
втория, третия месец по- интензивно. Така, че там съществено раздвижване няма.
Гривнената става е на ръката. Нея е можел да раздвижва след около месец. Както казах на
крака е могъл да раздвижва така, че няма такова застояване, но пък там възстановителния
период е 6 месеца. Сега ищецът не може да играе футбол, защото първо трябва да се извади
пирона. Пълно възстановяване в случай, че пирона бъде изваден и възможност за пълно
спортуване и пълноценно натоварване може да има след около година и един месец, т.е
около месец след премахването на пирона. Това означава, че ако сега му бъде изваден
пирона ще може да спортува футбол след един месец. Към момента е възстановена изцяло
двигателността и функцията на ръката, респективно на крака, с тази забележка, която
направих за пълното натоварване. Ставите на десния горен крайник и на долния крайник са
в пълен обем. Костите са сраснали, но си остава забележката, че следва да се премахне
пирона. Към 04.01.2021 г. констатирам, че ставите са в пълна двигателна активност и
костите са зараснали. Смятам, че уврежданията, които са настъпили с ищеца могат да
настъпят по начина, по който се твърди, а именно при падане от мотор вследствие на
попадане в препятствие.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
16
СЪДЪТ по медицинската част на комплексната съдебно – медицинска и
психологична експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 85/05.01.2021 г., в медицинската част, изготвена от вещото лице Р. Б. М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Р. Б. М. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 200 /двеста/ лева на 312 /триста и
дванадесет/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Р. Б. М.
намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
200 /двеста/ лева на 312 /триста и дванадесет/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 312 /триста и
дванадесет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 200 лева /изд. РКО за 200 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът в петдневен срок от днес да довнесе сумата от 112 /сто и
дванадесет/ лева, сума представляваща увеличен размер за възнаграждение на вещото лице.
УКАЗВА на страните да представи доказателства за довнесен депозит в размер на
112.00 лв.
17
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Р. Б. М..
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА вещото лице Д.П., че с определението, с което е допусната
експертизата съдът е определил тя да бъде изготвена след изслушването на свидетелските
показания, тъй като вероятно те ще са от значение за заключението.
УКАЗВА на вещото лице Д.П. да изслуша показанията на свидетелите, за да прецени
какви са били преживяванията на ищеца такива, каквито се потвърдят и ако е необходимо в
днешното съдебно заседание да даде допълнителна информация във връзка с основното
заключение, което е дала.
Адв. П.: Моля, както съда е разпоредил в проекта за доклад вещото лице П. по
съдебно – психологичната част да бъде изслушана след разпита на свидетелите, тъй като
считам, че ще са информативни за въпросите, които ще задаваме. Съдът ни е допуснал
двамата свидетели. Водим ги и моля да бъдат разпитани преди изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Р.Д.А.-С.,
ЕГН ***********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Р.Д.А.-С. – 35 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Съпруга на ищеца К. С. С.. Предупредена за наказателната отговорност в случай
18
на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката С.: Съпруга съм на ищеца К. С. С. от 2010 г. Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелката С.: Аз бях бременна в 8- мия месец, когато К. ми се обади по
телефона и ми каза, че е паднал в дупка. Разбира се не ми каза цялата истина, за да не ме
притеснява. Това се случи на 15.09.2015 г. След това ми каза да му приготвя някой неща,
защото може би ще трябва да постъпи в болница. Следващата ми среща с него беше в
Болница „Еврохоспитал“. Когато го видях беше с гипсиран крак – целия десен крак и лява
ръка. Уплахата за мен беше много сериозна. Аз го посетих веднага на 15.09.2015. и вече
беше гипсиран. Тогава не му беше правена операция. Разбрах, че на следващия ден трябва
да претърпи операция с поставяне на пластина в крака и игли в ръката. Трябваше да заплатя
една сума в болницата и на следващия ден беше операцията. Той имаше болки и преди и
след операцията, когато го изписаха и се прибра вкъщи. Той пиеше обезболяващи. След
операцията лекарите ни предупредиха 3 месеца по никакъв повод да не стъпва на крака си.
Това страшно много затрудни нашето ежедневие и с бебе, което се роди на 01.10.2015 г. – 3
седмици преждевременно. Болките му бяха сериозни. Той реално не стъпваше на крака си
до около Коледа. Докато беше имубилизиран изпитваше болка и постоянно пиеше Аулин,
може би по 2-3 прахчета на ден първите дни. Около две седмици след операцията изпитваше
силни болки и както казах се налагаше да пие по 2-3 прахчета Аулин, за да се обезболява.
След това болката намаля, но не изчезна напълно. След 3-тия месец К. започна да се
придвижва с патерици. Първо с две, а после с една. Последва рехабилитация. По време на
рехабилитацията също болките му бяха сериозни поради раздвижването. Рехабилитацията
продължи около месец – два. Рехабилитираха и крака и ръката, като рехабилитацията на
двата крайника започна след третия месец. Може би до 6-тия месец той беше с една
патерица, след което се наложи да работи. Неговата работа е свързана с шофиране дълъг
период от време. Болките му наистина бяха сериозни и след това, защото крака му започна
да се надува, поради това, че стои дълго време висящ. И до ден днешен крака му
продължава да се надува и всяка вечер го вдига нависоко. Сега му предстои още една
операция за премахване на пластините, но тя е свързана отново с един много сериозен
период на възстановяване. Той отлага операцията, защото тя ще отежни сериозно семейния
бюджет и това го притеснява, защото той е много отговорен съпруг и баща, но в даден
момент така или иначе трябва да се направи. Ако става въпрос просто за движение, да може
да си движи крака, но болки все още изпитва. Освен това подуването на крака не е
прекратено. Може би ще стане след премахването на пластината. Той ми е казвал, че когато
има наклон и го боли точно там, където са поставени пироните долу в глезена и това му
създава дискомфорт. Когато кракът му е опънат го боли.
19
Ръката също беше гипсирана. На нея не й е правена операция. Тя беше с поставени
игли, които излизаха от китката. Може би след месец, след като свалиха гипса, малко след
това или на същия ден свалиха тези игли. Ръката също много дълго време го наболяваше и
не я използваше. Може би до Коледа /3-4 месеца/ и ръката му беше доста слаба. Около 20-ти
декември започна да си движи ръката и вече след рехабилитацията нещата се пооправиха
малко. Мисля, че с ръката няма проблем след рехабилитацията. След Коледа започна
рехабилитация на крака и на ръката и тя продължи около два месеца. Може би известно
време след това вече започна да си ползва ръката. В момента с ръката няма проблеми.
Остават тези забележки, които казах с подуването на крака, с невъзможността спокойно да
се движи по наклони и нагорнища и това, че предстои нова поредна операция. Понякога се
оплаква от билки в ръката, но не до такава степен, каквато болките в крака. В началото беше
много трудно, както за него, така и за мен. Аз се опитвах да му давам кураж, въпреки, че и
на мен ми беше много трудно. Той като глава на семейството, отговорен за прехраната и
всичко свързано с нашите нужди, имаше моменти на депресия, на сериозен стрес и
обвинение за случилото се. Всичко е съдба. Той не е виновен за случая. Той обвиняваше
ситуацията, че се е случила. Притесняваше го финансовото състояние на семейството, а и
това, че на мен ми предстоеше раждане, а той дори не успя да ме заведе до болницата. Това
за един мъж е много сериозно. След инцидента К. стана по затворен, говореше по- малко.
Той прекарваше на дивана в хола 24 часа от ежедневието си, а принципно той е един от най-
активните хора, които съм срещала през целия си живот. Той излиза рано сутринта. Ако не е
в Германия за коли, има работа тук в града или в друг град в страната. Става сутринта,
излиза и се прибира късно вечер. Неговата работа е свързана с постоянна активност и
движение. Той не е на трудов договор, а е самоосигуряващо се лице. Извършва дейност за
собствена сметка - внася коли от Германия. Мисля, че започна полека да изпълнява своите
дейности, когато вече остана с една патерица – чак на 7-8 месец. Това беше сериозен
проблем за него, защото болките все още ги имаше и бяха сериозни, но се наложи да пътува
на дълги разстояния. Знаете, че Германия е на над 2000 км. разстояние от тук. След
инцидента К. беше подтиснат, по- малко говореше, а той по принцип говори повече. Той
мислеше повече. Най- вероятно вътрешно се е обвинявал, защото като един мъж не
показваше всичко, не искаше да съм наясно точно какво е състоянието му в момента, но със
сигурност то не беше цветущо. Агресия не е проявявал. Имало е моменти, в които сме имали
чисто ежедневни, битови конфликти. Те може би до известна степен са били свързани със
състоянието му. Той беше подтиснат от това, което се е случило. На мен ми беше много
трудно. Аз бях студентка с дете на 4 години, с новородено бебе и той на легло. Движех и
неговите фирмени дела и домакинската работа и всичко останало. През тези три месеца
докато не стъпваше на крака си все още аз вършех почти всичко. Аз му помагах през цялото
време да ходи и до тоалета. Може би и затова родих преждевременно, защото ми се
налагаше да го вдигам, за да прескочи душкабината в банята. Първите 3 месеца К. не
можеше са стъпва на единия си крак, не можеше да ползва патерицата с ръката си, така че аз
физически с тялото си го подпомагах да стигне до санитарните помещения, да ползва тоалет
20
и баня. Мисля, че инцидента ще остане сериозна травма в живота и на двама ни, първо с
периода на инцидента и след това на възстановяване. Дори за мен не бих казала, че толкова,
колкото за него. Пак казвам, че той е много отговорен и тази ситуация го накара да се
чувства недостатъчно пълноценен и не служещ на семейството. Може би след година от
инцидента, след като започна по- интензивно да работи, въпреки, че болките все още
продължаваха, той започна да възвръща емоционалното си ниво. Той е пълноценен, но
мисля, че част от тази апатия остана в него след инцидента. Според мен се страхува да не му
се случи отново. Говорили сме с него за това и той ми е казвал, че го е страх да не му се
случи отново. Вече не кара мотор и мисля, че това е заради случилото се и страха му. Преди
това той много обичаше да кара мотор. Мисля, че карането на мотор беше една от най-
големите му страсти. Оттогава той не се е качвал на ски, първо от страх и второ, защото го
боли крака. Преди това го правеше регулярно.
Юрисконсулт Б.: Каква причина отне толкова много време да потърсите правата си
пред съда?
Адв. П.: Този въпрос не е относим към предмета на делото.
Свидетелят, на въпроси на юрисконсулт Б.:
Свидетелката С.: Съпругът ми реши да заяви правата си пред съд по- късно, тъй
като към онзи момент изобщо не ни беше до воденето на дела.
Адв. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.С.С. , ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
21
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В.С.С. – 45 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без дела със страните по
спора. Брат на ищеца К. С. С.. Предупреденаза наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят С.: Брат съм на ищеца К. С. С.. Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят С.: В деня на инцидента ми се обади мои близък приятел, при когото
брат ми е отивал, че брат ми е паднал и си е счупил крака. Аз бях вкъщи в кв. „Виница“.
Това беше сутринта, но не помня точната дата. Помня, че беше през 2015 г. Запалих колата,
но докато тръгна те с линейка вече са го взели и се видяхме с брат ми и с лекарите в Спешно
отделение. Когато го видях крака му беше счупен лошо и имаше кръв. Започнаха
манипулации, които продължиха от сутринта до след обяд, може би до 15:00 часа. След това
с линейка го закарахме в Болница „Еврохоспитал“ в кв. „Виница“. Там продължиха с
операция с пълна упойка и т.н. За деня на събитието това си спомням. След това всеки ден
виждах брат ми. Той не беше способен сам да се обслужва. При него бяхме или аз, или баща
ми. Ние живеем в кв. „Виница“ и ни беше удобно и близко да ходим. Помагахме му за
сутрешния и вечерния тоалет. Всичко беше с помощта на мен или на родителите ми. Докато
беше в болницата през цялото време ние му помагахме за обичайните, ежедневни неща.
След това той вече беше с патерици, но имаше нужда от помощ за всяко едно придвижване.
Поне седмица Брат ми беше в болницата. След това около 2-3 месеца до раздвижването се
налагаше физически да го подпомагаме. Помагахме му за сутрешния, вечерния тоалет, за
всяко излизане от дома. Рядко се е случвало да излиза от дома, но тогава му се роди дете и с
инвалидна количка отидохме и го взехме. След това при нужда от манипулации, главно с
медицинска цел излизаше. Първите три месеца докато започне рехабилитация му беше
изключително трудно и не можеше сам да става и да ходи до тоалет и баня. Винаги беше с
помощта на някой от семейството. През това време изпитваше силни болки. Към днешна
дата продължава да изпитва болка. Крака му е много подут понеже не са изкарани
имплантите. Кракът му е силно подут в сравнение с другия. В началото болките бяха по-
силни. Сега вече с течение на времето, ако не се подсигурява почивка на крайника
ежедневно по някакво определено време като се натовари, както е долен крайник той оттича
много и брат ми изпитва болка. Сега не мога да си спомня точно, но мисля, че при
инцидента и ръката му беше ударена. Ръката му имаше имобилизация, но не мога да кажа
колко време, тъй като основно проблема беше в крака с операции, импланти и т.н. Ръката
22
беше по- лекия проблем. С ръката лечението продължи обичайно. Започна да използва
ръката си пълноценно доста преди да започне да използва крака си, тъй като и след трите
месеца използваше патерици. Брат ми прави рехабилитация на крака си, но не помня с каква
продължителност беше тя. Имплантите са все още в крака му. След третия месец започна да
стъпва на крака си и да не използва патерици. Не помня след като махна двете патерици,
дали не остана само с една. Някъде около половин година по- късно започна да се
придвижва без вече да изпитва някакви силни болки и да извършва обичайните си дейности,
да работи, да се грижи за семейството си и т.н. Дейностите му все още са ограничени заради
крака му, защото като се застои повече изпитва болка. Освен това той шофира и това му се
отразява. Още с инцидента след пълната упойка той беше силно изнервен и много
притеснен. Сестрите не можеха да се оправят с него и влязох аз, за да го изкараме от
операционната. Така до ден, днешен не е такъв, какъвто беше преди. Преди беше деен и
подвижен. Страхува се. Например вече не ходим на ски. Той не кара ски и не спортува.
Преди почти всяка година ходехме на ски. Други спортове изпълняваше по- малко. Преди
задължително караше колело, а сега не кара. Оттогава не кара и мотор. Брат ми все още не е
достатъчно активен. Доста от нещата, които казах – спортове, ски, колела не може да върши
по начина, по който го правехме преди. Сега се разхождаме, но това е най- елементарното,
което можем да правим. След като напусна болницата, като се поустанови, като започнахме
да ходим на рехабилитация, брат ми се поуспокои, но този страх и пазене на крака си остана
и до ден днешен. Като цяло след инцидента си остана по- затворен. Преди се събирахме
доста в нас и в неговата къща, но от инцидента такива срещи не сме имали. Ако аз
организирам нещо и го поканя, той почти 90% от случаите отказва. Основната последица от
инцидента остана страха му. Брат ми продължава да изпитва значителен страх. Не ми е
споделял да е търсил терапия, да е вземал някакви лекарства или да е търсил някаква
психологична помощ във връзка с този насаден страх от инцидента.
Свидетелят, на въпроси на юрисконсулт Б.:
Свидетелят С.: Аз не присъствах на инцидента, за да видя ситуацията. След това съм
ходил да видя пътя, но това, което той ми разказа е че не е имало как да избегне този
инцидент. Аз го обвинявах, че пак кара мотор и че си наврежда, но той ми каза, че не е
имало как да избегне дупката. Имало е ситуации, в които брат ми е изпитвал гняв от
ситуацията, която му се случи.
Свидетелят, на въпроси на адв. П.:
Свидетелят С.: След инцидента видях дупката. Ако има кола в насрещното платно
няма как тя да се избегне. Дупката е широка около метър, а може и повече и е по средата на
платното. Нейната дълбочина не може да се прецени от далечно разстояние.
23
Адв. П.: Нямам въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
85/05.01.2021 г. по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и психологична
експертиза.
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице Д. Б. П., изготвила психологичната
част от експертизата, след снемане на нейната самоличност.
Вещо лице Д. Б. П.: 57 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата комплексна съдебно –
медицинска и психологична експертиза.
Вещото лице П.: Изслушах показанията на свидетелите във връзка с даване на
коректно и пълно заключение на психологичната част от експертизата. Поддържам
изготвеното от мен заключение.
Вещото лице, на въпроси на адв. П.:
Вещото лице П.: Няма данни от нито една от методиките за актуална към момента
психотравма. Психотравмата е нещо, което блокира нашето поведение и емоционални
преживявания в дългосрочен план. Няма такива данни нито за актуални психотравмени
преживявания, нито за актуални тревожност и депресивност. Говоря от методиките и
интервюто с ищеца. Има едно отпадане на удоволствени преживявания като карането на
мотор. Това е последицата към момента от претърпения инцидент. Няма спор, че това е била
една травматична ситуация към момента, защото всяко едно нещо, което надвишава ресурса
ни за страдане, то е травма. Има едни такива норми в психиатрията, в Международния
класификатор на болестите – Остра стресова реакция. Ако тя продължи след един месец,
тогава вече говорим за трайни последици и евентуално за Посттравматично стресово
разстройство. Аз не съм психиатър, за да мога да бъда категорична и да кажа, да има такава
диагноза, или няма такава диагноза. По това, което съм видяла в резултатите от методиките
ищецът няма Посттравматично стресово разстройство. Стресът е преодолян или поне
24
началото му на преодоляване е започнало след 15-тия ден, когато се ражда бебето. Това е по
данни на ищеца. Той казва “Оттам, нататъка мислите ми бяха в друга посока и беше
различно”. Това го има в интервюто. Той каза и аз съм го цитирала, че като се е прибрало
вкъщи новороденото, вниманието му е било към него. Аз не казвам, че тогава ищецът
напълно е преодолял стреса, защото той е един изключително активен човек и единия от
тестовете го показва. Той е изключително целенасочен, справящ се с много трудности и
безспорно тази зависимост от помощта на другите меко казано не е била комфортна за него.
Към момента това е отшумяло. Неговото психично състояние е в рамките на нормалното за
ситуацията. Няма някакви ексцесии на негативните психични преживявания на ищеца извън
обичайното, което се преживява в такава ситуация, която неминуемо е стресова за всеки
един. Свидетелите казаха, че ищецът изпитва страх от това да не му се случи отново нещо
такова или да не увреди крака си. Няма данни, че към момента ищецът има страх, защото
това влиза в рамките на Посттравматично стресово разстройство. Има данни, че отбягва да
кара мотор. По- скоро е предпазлив, но той шофира – кара кола. По мое мнение
психологичното му състояние се е развило в рамките на нормалното с оглед ситуацията и в
момента няма някакви сериозни последици, от което разбирам, че неговото функциониране
не е нарушено, не е засегнато. Казах, че при ищеца има отпадане на удоволствени
преживявания, но това не е до степен да влиза в рамките, които покриват симптомите на
депресия. Говорим за клинична депресия, не за начина, по който ние я разбираме в
ежедневния език.
Адв. П.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Юрисконсулт Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по психологичната част на комплексната съдебно – медицинска и
психологична експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 85/05.01.2021 г., в психологичната част, изготвена от вещото лице Д. Б. П..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Д. Б. П. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 200 /двеста/ лева на 311.00 /триста и
25
единадесет / лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Д. Б. П.
намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
200 /двеста/ лева на 311 /триста и единадесет/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 311 /триста и
единадесет/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 200 лева /изд. РКО за 200 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът в петдневен срок от днес да довнесе сумата от 111 /сто и
единадесет/ лева, сума представляваща увеличен размер за възнаграждение на вещото лице.
УКАЗВА на страните да представи доказателства за довнесен депозит в размер на
111.00 лв.
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Д. Б. П..
Адв. П.: Във връзка с направените от мен оспорвания на САТЕ, моля да допуснете
повторна такава единствено по въпрос № 1, а именно какъв е механизма на станалото ПТП.
Необоснованост на заключението в тази част според мен е че вещото лице прави извод, че
ищецът не е следил изменинята на пътното платно въпреки, че няма такива данни. Освен
това има противоречие в думите на вещото лице по отношение на това дали ищецът може да
заобищоли дупката или не. По устни данни вещото лице каза, че ищецът е трябвало да види
препятствието около 20 метра преди него. Тук в писмените данни пише, че разстоянието е
26
12 метра. За мен това са категорични неточности, които следва да бъдат изчистени. Изводът,
че не е следил измененията на пътното платно е това, което оспорваме и целим да докажем
за невярно с това наше доказателствено искане.
Юрисконсулт Б.: Изводът дали е следил или не пътната обстановка следва от
изчисленията от какво разстояне е имал възможност да го направи и съответно след като е
имал тази възможност, защо не го е направил. Оспорвам искането за нова експертиза.
Според мен няма какво повече да се установи, особено за събитие от преди толкова време.
Считам, че експертизата е напълно точна.
СЪДЪТ намира, че осорването, което направи процесуалният представител на ищеца
не е обосновано с някаква неточност, неясност или необоснованост на заключението на
вещото лице, доколкото в частта, в която се иска назначаването на повторна експертиза
става дума за теоретични постановки, които вещото лице е изложило, а не за конкретика във
връзка с конкретния казус. Дали е могъл или не е могъл да възприеме препятствието на
пътя, дали е внимавал или не в шофирането ищецът, няма как да бъде установено с
експертното заключение на вещото лице и по тази причина съдът намира, че няма да е
информативна и повторна експертиза със същата задача.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от процесуалния представител на ищеца
искане за допускане на повторна съдебно – автотехническа експертиза, която да отговори на
първия въпрос от вече изслушаната такава.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък за разноски, като
добавям допълнителните депозити за възнаграждение на вещите лица. Претендирам
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, предоставена правна помощ на близък.
Юрисконсулт Б.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
27
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да осъдите Община Варна да заплати на К. С. С. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с неимуществените
психологически и физически страдания, които той е претърпял. Те бяха конкретно
разгледани и доказани в настоящото производство. Считам, че се доказа механизма на ПТП,
както и всички останали обстоятелства, които ни бяха възложени във връзка с
доказателствената тежест по доклада по делото. Моля да бъде заплатена и законната лихва
от датата на инцидента до настоящия момент. Моля да ми присъдите и адвокатски хонорар
по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и всички останали съдебно – деловодни разноски,
конкретно описани в списъка по чл. 80 от ГПК, който съм Ви представил. Моля да ми дадете
кратък срок, в който да представя писмени бележки.
Юрисконсулт Б.: Поддържам написаното в отговора на исковата молба. Моля да
отхвърлите исковата молба като неоснователна и в условията на евентуалност значително да
намалите размера на обезщетението на съответните страни. Моля да ми дадете срок за
писмени бележки.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 22.02.2021 г.
ДАВА възможност на процесуалните представители на страните да депозират
писмени бележки по съществото на спора в 5- дневен срок от изготвяне на протокола за
ищцовата страна и 7- дневен срок от изготвяне на протокола за ответната страна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:44 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
28
29