РЕШЕНИЕ
№.811
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 546 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от С.С.Б., ЕГН **********,с
адрес: ***, чрез адвокат М.О., срещу решение № 2243 от 13.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 4517 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI – ти наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-1030-004456/20.05.2021г. на началник група към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на оспорващия, на основание чл.178ж ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 (три) месеца, за извършено нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че самоличността на
нарушителя не е безспорно установена, тъй като в акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление са повдиганите
обвинения срещу две различни лица. Сочи се и съществена непълнота в правната
квалификация на деянието, тъй като наказващият орган не посочил в коя от хипотезите
на санкционната норма се ангажира отговорността на нарушителя.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
21-1030-004456/20.05.2021г. на Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 383720
от 22.04.2021 г., съставен от М. С. С. – на длъжност старши полицай при ОДМВР –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: На 22.04.2021 г. около
10:50 часа в община Марица на път Автомагистрала
№ А-1 „Тракия“,
км.132+300, посока Бургас, Б. С. Б. , ЕГН **********, адрес: ***, управлявал лек автомобил
Деу Матиз, с рег.№ ***, държава
България, собственост на „Транспортико 4“ ЕООД, с ЕИК
***, като се движи в лентата за принудително спиране по автомагистралата, без
да са налице изключенията по чл.58 т.3 от ЗДвП.
Актът е подписан от
нарушителя, който отразил в него обяснението: „Обърках пътя“.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета от административнонаказващия орган, с нанесена корекция
относно имената на нарушителя, който вместо Б. С. Б. бил установен като С.С.
Б. , ЕГН
**********, адрес: ***.
По отношение на
квалификацията на нарушението наказващият орган също посочил чл. 58, ал. 3 от ЗДвП като пояснил, че деянието се извършен при следните обстоятелства: „На
автомагистралата се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на
пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в
превозното средство. За което нарушение на оспорващия било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване на управлява
МПС за срок от 3 – месеца, на основание чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта, като пояснява че в хода на проверката
нарушителят изрично потвърдил, че няма повреда в пътното превозно средство,
както и че не страда от здравословен проблем.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК ги възприема като свои.
Възраженията на
жалбоподателя са неоснователни. Не са налице сочените в административното
производство съществени процесуални нарушения. Правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска по изключение, най-късно до издаването на наказателното
постановление, да бъдат отстранени допуснати нередовности
в акта, което в случая е сторено. В обхвата на предвидената от закона
процесуална възможност и без да засяга правото на защита на оспорващият
наказващият орган е отстранил допуснатата в АУАН явна фактическа неточност. В
случая не иде реч за привличане към отговорност на друго лице, различно от първоначално
установеното. Това обстоятелство безспорно се установява от идентичността на
посочения в АУАН и НП единен граждански номер на дееца, който по смисъла на чл.
3, ал. 1 във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за
българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от
11.08.1998 г.) има за цел да удостовери еднозначно самоличността му. Чрез
извършената корекция в НП са удовлетворени напълно изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗАНН.
Не се установява
и заявеният от оспорващия пропуск в правната квалификация на деянието и
описанието на обстоятелствата, при които е извършено. Според нормата на чл. 58,
т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. За неспазване на поставената забрана разпоредбата на чл.
178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП предвижда на водачът да бъде наложено наказва
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца
и глоба 1000 лв. Отговорността на оспорващия е ангажирана именно за това, че в
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на автомагистрала се е движил в лентата за
принудително спиране, без да е налице повреда на пътното превозно средство, както и без
да страда от здравословни проблеми. Дадената от органа правна квалификация на
нарушението напълно кореспондира с установената фактическа обстановка в
съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В случая
безспорно са налице фактическите и правни основания за ангажиране отговорността
на нарушителя именно в хипотезата на чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Административното
наказание е законосъобразно определено по фиксиран в закона вид и размер, които
не подлежи на допълнителна корекция от съда.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2243 от 13.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 4517 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.