РЕШЕНИЕ
№ 2758
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120106160 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Л. М. срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4000 лева, като се претендира и присъждане на компенсаторна лихва от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и се претендира неговото отхвърляне, алтернативно се
моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната разноските по делото.
В съдебно заседание прокурор от БРП оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2023 г. е образувано бързо производство № 431ЗМ – 545/2023 г. по описа на I
РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата около 02.55 часа на ул. ***, до ***, посока
на движение ***, Д. Л. М. управлявал МПС (л.а. марка „***“, модел ***, с рег. № ***,
собственост на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД) след употреба на наркотични вещества – канабис,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг тест 500“ – престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът е тестван за употреба на наркотични вещества с
техническото средство за времето от 03.28 часа до 03.32 часа на 13.08.2023 г., като пробата е
положителна за „Канабис 25“. В 03.55 часа на същата дата на ищеца е връчен талон за
медицинско изследване, с което е уведомен, че трябва да се яви в Спешен център към
„УМБАЛ-БУРГАС“ АД до 45 минути от връчването на талона, за да даде кръв за анализ.
1
В 03.32 часа на 13.08.2023 г. П. Т. И., младши експерт към сектор „СПС“ при ОДМВР
– Бургас, издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР заповед за задържане на ищеца за
срок от 24 часа. В 04.10 часа лекар от „УМБАЛ-БУРГАС“ АД взема кръв от ищеца, който
собственоръчно изписва върху протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество, че отказва да даде урина за изследване. За времето от 05.00
часа до 05.14 часа на същата дата е извършен оглед на автомобила в присъствието на ищеца
М., като впоследствие превозното средство е иззето като веществено доказателство.
М. е освободен от ареста в 15.30 часа на същия ден. В този момент му е връчена и
призовка за явяване на 17.08.2023 г. в сградата на I РУ към ОДМВР-Бургас за предявяване
постановление за привличане на обвиняем и за разпит в качеството на обвиняем.
Свидетелството за управление на МПС на ищеца е иззето на 13.08.2023 г.
На 14.08.2023 г. с постановление на разследващия полицай е назначена
токсикологична експертиза, която да се извърши от ВМА – София, вещото лице по която да
отговори на въпроса констатира ли се наличие на наркотични вещества в кръвната проба на
ищеца и ако да – да се определи видът на наркотичното вещество и концентрацията му.
На 14.08.2023 г. е образувана прокурорска преписка № 12169/2023 г. по описа на БРП
и е определен наблюдаващ прокурор. Към дата 13.08.2023 г. ищецът е неосъждан.
На 15.08.2023 г. разследващият полицай отправя писмено предложение до прокурора
за преобразуване на производството по общия ред. С постановление на наблюдаващия
прокурор от 15.08.2023 г. бързото досъдебно производство е преобразувано в досъдебно
производство, което да продължи по общия ред за разследване.
С постановление от 05.10.2023 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за
разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1945/2023 г.
по описа на БРП с два месеца, считано от 14.10.2023 г. С постановление от 06.12.2023 г. на
заместник районен прокурор на БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023
г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца,
считано от 15.12.2023 г. С постановление от 06.02.2024 г. на заместник районен прокурор на
БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР-
Бургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 16.02.2024 г. С
постановление от 04.04.2024 г. на заместник районен прокурор на БРП е продължен срокът
за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР, пор. № 1945/2023 г. по
описа на БРП с два месеца, считано от 17.04.2024 г.
Заключението на токсикологичната експертиза е изготвено на 12.04.2024 г. Според
него към датата на медицинското изследване (25.07.2023 г.) установеният в кръвта на ищеца
хексахидроканабинол не е квалифициран като наркотично вещество по смисъла на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към
ЗКНВП. Това вещество е класифицирано като наркотично през октомври 2023 г. и е
включено в Списък № 1 на цитираната наредба.
На 19.04.2024 г. е проведен разпит на ищеца, но в качеството му на свидетел. В него
М. заявява, че на 12.08.2023 г. през нощта е пушил цигара, която съдържа
хексахидроканабинол и е наясно с това.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.04.2024 г.
наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл.24, ал.1,
т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. М. получава препис от това постановление
на 07.05.2024 г.
Ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство. Поради задържането
и твърдението, че той е употребил наркотик по време на работа, трудовото му
правоотношение е прекратено, а отношенията с интимната му приятелка са прекратени по
нейна инициатива. Приятелите му се отдръпват от него, защото не искат да се занимават с
„наркоман“. Ищецът не желае да излиза с приятели. Притеснен е да не бъде осъден и
изпитва чувство на вина. Променя се в негативен аспект и отношението на родителите му
към него, като то се нормализира след прекратяване на наказателното производство.
2
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на Н. С. К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от
представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на
13.08.2023 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от
30.04.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
поради липса на престъпление.
При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен
специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Обстоятелството, че М. не е бил привлечен като обвиняем, не означава, че
държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено,
без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г.
о. и др. Това е така, защото с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него
действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени
всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона
като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността
по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление.
На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода
на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите
на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да
имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят
до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 2788/2016 г., III г. о.
Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за
престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от
НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие
по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора.
Производството е започнало именно като бързо с оглед на местопроизшествието и е
докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи
разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно
провеждане.
Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към
увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС),
но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи
отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на
оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.
В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за
причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани.
По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Ищецът претендира вреди, които се изразяват в постоянен стрес, напрежение, страх
от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест
3
и достойнство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения,
включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда;
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния,
обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на
здравословни увреждания.
Установява се, че ищецът не е осъждан. Престъплението, което се твърди, че е
извършил, не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо него не е взета
мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда и не е привлечен в
качеството му на обвиняем. Макар заключението на вещите лица по токсикологичната
експертиза да е в смисъл, че в организма на ищеца към датата на извършване на деянието не
се съдържат забранени наркотични вещества, М. е разпитван в качеството на свидетел по
досъдебното производство, като според настоящия съдебен състав този разпит е
безпредметен от процесуална гледна точка.
Установи се, че в резултат на задържането му и наличието на данни, че е употребил
наркотични вещества по време на работа, трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено. Той е притеснен от образуваното наказателно производство, защото може да
получи несправедливо осъждане. Последица от образуваното досъдебно производство е
прекратяване на връзката с интимната му приятелка и то по нейна инициатива. Приятелите
му също се отдръпват от него заради съмнения, че е „наркоман“. Ищецът свежда до
минимум социалните си контакти (не иска да излиза) и изпитва чувство на вина.
Следва изрично да се посочи, че „неяснотата“ дали ищецът е извършил престъпление
е налична в продължение на почти 10 месеца – от образуване на наказателното
производство до неговото прекратяване. По делото са налице доказателства (показания на
свидетеля К.), че ищецът е злепоставен пред трети лица, които не са искали да ходят на
заведение с „престъпник“.
От друга страна, протокол, обективиращ обяснения на една от страните в
гражданския процес, дадени в хода на наказателно производство, има значението на частен
свидетелстващ документ, който има доказателствена сила, ако съдържа неизгодни за
издателя си факти (аргумент от Решение № 28/28.02.99 г., по гр. д. № 3114/97 г., на IV г.о.).
По делото е налице „признание“ от ищеца (дадено в хода на досъдебното производство при
разпита му като свидетел), че е пушил електронна цигара, съдържаща хексахидроканабинол,
същата вечер, в която е бил на работа. Това вещество е полусинтетичен канабионид и
предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм, както тетрахидроканабинола,
а именно – специфичен фармакологичен ефект върху централната нервна система.
Следователно, макар поведението на ищеца да не е съставомерно от наказателно-
правна гледна точка, същото е укоримо от гледна точка както на трудова дисциплина
(употреба на вещество, което влияе на централната нервна система по време на работа,
свързана с управление на автомобил), така и от морална гледна точка – роднини и приятели
са „разочаровани“ от ищеца заради употреба на упойващи вещества. В този смисъл,
негативните последици за ищеца са последица както от действия на прокуратурата
(образуване и водене на досъдебно производство), така и от собственото му поведение –
употреба на канабиноид по време на работа, което е обективно вярно и което е узнато от
роднини и приятели посредством образуваното наказателно производство.
След прекратяване на наказателното производство ищецът се чувства по-добре.
Предвид изложеното съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до
пълния претендиран такъв – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва върху обезщетението:
Лихвата е компенсаторна, а не мораторна. Тя не се определя по размер от съда, а се
4
изчислява в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или
крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането. Затова ищецът не е
длъжен да сочи размер на търсената лихва – изцяло в този смисъл Решение № 193 от
26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о.
Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква
от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В
практиката си ВКС приема, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила
(така решение № 197 от 17.05.11 г. по гр. д. № 1211/10 г., на ВКС, ІІІ г. о.).
Според чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия или неговите
наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две
години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година
- в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В изключителни случаи главният прокурор може да отмени постановлението
за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на този срок.
Налага се изводът, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица, защото
може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван пред съд.
Следователно, разрешението на дадения въпрос в цитираното решение на ВКС по гр.
д. № 1211/10 г., ІІІ г. о. продължава да е валидно, предвид възможността главният прокурор
да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след
изтичането на предвидените срокове (решение № 184 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 7127/2014 г.
на ВКС, ІV г.о. и решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).
От значение за преценката е дали постановлението за прекратяване е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ако това е така, то по
отношение на него фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен.
В настоящия случай, по делото липсват твърдения и не са представени доказателства,
постановлението да е обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения
и доказателства този акт на БРП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура, следва
да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо
ищеца се е стабилизирало на датата на постановяването му – 30.04.2024 г. и за него се е
породило правото да получи обезщетение за вредите, претърпени от незаконно повдигнатото
му обвинение в извършване на престъпление, признато като такова с прекратяването на
наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че ответникът е и в забава
/аргумент от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение
№ 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к., ІV г.о./ и е възникнало вземането за лихва.
Лихвата се претендира от 08.05.2024 г., поради което следва да бъде присъдена именно от
тази дата.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но няма данни
Прокуратурата да е направила такива, поради което и суми за разноски не следва да й се
присъждат.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Следователно, независимо от уважената част от иска, ответникът
следва да възстанови заплатената от ищеца държавна такса, която е в размер на 10 лева.
Ищецът има право да получи платеното адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска на основание чл. 10, ал. 3, пр. последно ЗОДОВ.
5
Тук се налага следното уточнение:
Исковата молба е подадена от адвокат Б. Я., като видно от договор за правна защита и
съдействие (л.5 от делото) в него не е определен размер на адвокатското възнаграждение и
няма доказателства за платено такова. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, ищецът е представляван от друг адвокат, на който е изплатено възнаграждение в
размер на 600 лева. Доколкото страната има право на възнаграждение само за един адвокат,
то правилно и справедливо е да се присъди възнаграждението, платено на адв. В., доколкото
осъждането за разноски представлява и санкция за насрещната страна поради неоснователно
предизвикания от нея процес. С оглед своевременно направеното възражение от ответната
страна за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва
да се произнесе по този въпрос.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет като съсловна организация Наредба относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен
ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях –
в този смисъл е и Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда при извършване на преценката му при заявено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 от ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС – в този смисъл Определение № 1001 от 6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
553/2024 г., III г. о.
Ето защо съдът може да определи възнаграждение и в по-нисък размер от
минималния, определен в Наредбата с оглед материалния интерес, като в случая би била
приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, т.е. минималното възнаграждение
би било в размер на 700 лева. Адвокат В. е упълномощена след първото по делото съдебно
заседание, а именно на 02.12.2024 г. (аргумент от договор за правна защита и съдействие –
л.192 от делото) и е участвала само в едно съдебно заседание, в което бе изслушан свидетел
на ищеца и бе приключено съдебното дирене. Предвид изложеното съдът намира за
справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и той следва да бъде взет
предвид при преценка каква сума за разноски се дължи на ищеца. С оглед изхода на делото,
на М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на Д. Л. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ***, сумата от
2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение по досъдебно производство № 545/2023 г. по описа на I РУ на
ОДМВР – Бургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП, за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление на прокурор от БРП от
30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от 08.05.2024
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 4000 (четири хиляди) лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на Д. Л. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ***, сумата от
160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7