Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045/29.10.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1288/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез адвокат В.Г., против П.Ж.А., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се, че между ищеца и
ответника е сключен договор за мобилни
услуги от 03.10.2017 г., по
силата на който ответникът П.Ж.А. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер 0896/164754 с абонаментен план Тотал 30.99 за срок
от 24 месеца до 03.10.2019 г. Във връзка с Договора и при предоставяне на преференциални
условия от страна на Оператора абонатът е получил устройство TELENOR модел Smart 4G Black.
Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********,
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. Теленор издал
следните фактури:
- фактура №
**********/05.11.2017 г. за
отчетения период на потребление 05.10.2017 - 04.11.2017 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 37.06лв. с ДДС, от които
за Теленор интерес представлявала непогасена и дължима сума в размер на 29.07
лв. с ДДС, от които: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30.99; на
абоната била върната такса в размер на 25.82 лв. /без ДДС/; фактурирано било и потребление,
разходвано извън месечния абонамент в размер на 25.82 лв. без ДДС за
Допълнителни услуги Мобилен Интернет; 4.37 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения (SMS); 0.57 лв. без ДДС за мултимедийни
съобщения (MMS); 0.12 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“.
Сочи, че дължимата сума била
платима в срок 20.11.2017 г., както и че към фактурата било приложено
извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/05.12.2017 г. за
отчетения период на потребление 05.11.2017- 04.12.2017 г. с начислена и дължима
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 79.93лв. с ДДС, от които: 25.82
лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30.99; фактурирано било и потребление, разходвано извън
месечния абонамент в размер на 38.31 лв. без ДДС за Допълнителни услуги Мобилен
Интернет; 1.71 лв. без ДДС за кратки текстови съобщения (SMS); 0.02 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента“.
Сочи, че дължимата сума била платима в срок 20.12.2017 г., както и че към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
109.00 лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 10.2017 г. и за
месец 11.2017 г., че към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Излага, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
109.00 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор
за услуги, като на основание чл. 75, вр. с чл. 19б, чл. 19в от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника П.Ж.А. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* на
дата 05.02.2018 г. Крайна фактура № **********/05.02.2018 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 360.20 лв. Сочи, че в издадената
крайна фактура е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 251.20 лв. и била
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 109.00 лв. Датата на
деактивация на процесния абонамент била 01.02.2018 г., като същата се генерирала
автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договора си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99 за мобилен номер 0896/164754 до 03.10.2019 г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 03.10.2017 г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Поддържа, че предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор
и Комисията за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
начислената неустойка в размер на 251.20 лв. е формирана съобразно новите
правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т. 11 от договорите за услуги, които клаузи от
договорите са обявени за нищожни такива.
Твърди, че претендираната неустойка в размер на 251.20 лв. представява стойността на три
месечни абонаментни
такси на ползваната програма за ползвания номер. Новата клауза гласяла още, че
в случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на
услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и незаплатената цена от абоната поради предоставянето на
префернциални условия от Оператора. Посочва, че в случая абонатът е ползвал следните абонаментни
планове, за които е начислена неустойка, както следва:
- Абонаментен план Тотал 30,99 /с номер 0896/164754/ и
съответно начислена неустойка в размер на 77.46лв., където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС или 25.82 лв. х
3 = 77.46лв.
- Към Абонаментен план Тотал 30,99 е начислена и
неустойка за устройство в размер на 73.74 лв., представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и преференциалните условия, при
които устройството е получено.
Навежда, че според чл. 71 от ОУ потребителят
е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 ОУ,
а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор
на ответника.
По изложените съображения моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в общ размер на 109.00 лева, представляваща неизплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 03.10.2017 г. с абонатен № *********, потребени в периода от
05.10.2017 г. до 04.02.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата, както и сума в размер на 251.20 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 03.10.2017 г. с абонатен № *********,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет и цената на мобилното устройство, предоставено
преференциално на ответника, за които суми е издадена заповед № 455/17.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 679/2019 г. на РС – Провадия. Претендира разноските в настоящото
производство.
С молба вх. №
2402/03.06.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че
първата процесна фактура № **********/05.11.2017
г. е
била издадена за периода от 05.10.2017 г. до 04.11.2017 г. с начислена за периода сума в размер на 37.06 лева /с ДДС/, от които за
ищеца интерес представлявал непогасен остатък от тях в размер на 29.07 лева /с
ДДС/, от които 24.23 лева /без ДДС/ - частична цена на месечния абонамент Тотал
30.99 лева. Описаните в исковата молба потребени услуги не представлявали
интерес за ищеца в настоящото производство, доколкото по горепосочената фактура
същият търсел само сумата в размер на 29.07 лева /с ДДС/. Дължимата сума била
платима в срок 20.12.2017 г. Втората процесна фактура №
**********/05.12.2017 г. била издадена за процесния период от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г. с начислена и
дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 79.93
лева /с ДДС/, от които за ищеца интерес представлявала цялата сума. Сумата била
разпределена, както следва: 25.82 лева /без ДДС/ за абонаментен план Тотал
30.99, като е фактурирано и потребление, разходвано извън месечния абонамент, а
именно – 38.31 лева /без ДДС/ за допълнителни услуги – мобилен интернет; 1.71
лева /без ДДС/ за кратки текстови съобщения /SMS/; 0.02 лева /без
ДДС/ за разговори към „Грижа за клиента”. Дължимата сума била платима в срок
20.12.2017 г. Така претендираната сума от 109.00 лева била формирана от
следните суми: 29.07 лева по фактура №
**********/05.11.2017 г. и 79.93 лева по фактура № **********/05.12.2017 г.
Препис от молба вх. № 2402/03.06.2020 г. е връчен на ответника, чрез назначения му
особен представител за становище в
тридневен срок /л. 72/, но в дадения срок не е депозирано такова.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не изпраща представител или упълномощено лице. Депозира молба
вх. № 2976/29.06.2020 г., в която взема становище по отговора на исковата молба
и по съществото на спора и в която е обективиран списък на претендираните
разноски за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител, в който е изразено становище за
допустимост на иска.
По отношение основателността
на иска – счита същият за неоснователен, по следните
съображения:
Оспорва твърдението, че на ответника
са били предоставени описаните в договора услуги. В тази връзка, оспорва и
представените с исковата молба писмени доказателства - фактури и твърди, че
същите не установяват нито факта на предоставянето на услугите, нито техния
размер. Навежда, че приложените по делото фактури, на които се позовава ищецът,
не са подписани от ответника и доказателствената тежест за получените от него
услуги и начина на определяне на цената следва да се носи от ищеца. Счита, че
по делото липсват каквито и да било доказателства относно обстоятелството дали
по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на абоната такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на тези услуги, дали правилно са били
тарифирани и дали коректно са били фактурирани.
Оспорва
като неоснователен и иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, т. к. по
делото не са налице никакви доказателства, че процесният договор е бил
прекратен надлежно от страна на „Теленор България“ ЕАД. Излага, че прекратяването
на договора представлява волеизявление от страна по договора, по силата на
което се прекъсва налична облигационна връзка, като по смисъла на чл. 87, ал. 1,
изр. последно от ЗЗД и доколкото процесният договор е в писмена форма,
волеизявлението също следва да бъде направено писмено. В случая не са посочени
никакви доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца,
поради което счита, че не са налице и предпоставките за възникване на
задължение на ответника за плащане на претендираната неустойка.
В съдебно заседание
особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и пледира
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. г. д. № 679/2019
г. на РС - Провадия, вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно следните
правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му
– наличието на валидно правоотношение с ответника по договор за мобилни услуги от
03.10.2017 г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период; получаване от страна на абоната
– ответник на твърдяното устройство TELENOR модел Smart 4G Black при преференциални условия; постигнати уговорки
за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни
услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните периоди, включително,
че по силата на сключения договор за мобилни
услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, че същите са
били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и че
са правилно тарифирани, че са коректно фактурирани; настъпване на падежа за плащане на сумите; предпоставки за едностранно
прекратяване на договора за мобилни услуги, наличието на валидна уговорка за
прекратяване на правоотношението; упражняване на правото на прекратяване и
момента, когато е настъпило то; валидна уговорка за дължимост на неустойка при
прекратяване и претендирания размер, т.е. да докаже по
основание и размер дължимостта на търсените суми.
Ответникът следва да проведе
насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват,
унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни, поради
следното:
От представения на
лист 10 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор, с предпочетен
мобилен номер +359*********. Бил е уговорен абонаментен план Тотал с месечен
абонамент от 30.99 лева. Срокът на договора,
който е сключен на 03.10.2017 г. е бил 24 месеца. По договора абонатът е получил устройство TELENOR модел Smart 4G Black и СИМ карта № 89359050000523821059.
Посочената в договора дата на издаване на
фактура е на 5-то число всеки месец. Уговорено е, че при прекратяване на
договора по вина на потребителя преди изтичането на срока, се дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до
края на срока, а в случаите, в които е предоставено устройство – и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент съгласно последната
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и
заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова
цена по договора за лизинг.
Представено е и
копие от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение. Общите условия към договора
за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното приемане е
обективирано в отделно подписана декларация – съгласие, съдържаща
удостоверителното изявление на абоната, че е получил екземпляр от Общите
условия към договора за мобилни услуги. Изявлението на потребителя представлява
писменото приемане на условията към договора, които стават неразделна част от
неговото съдържание
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги –
арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.
Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от
него, в които са обективирани претендираните вземания за ползвани услуги, проведени
разговори и месечни абонаментни такси. Тези дубликати на данъчни фактури съдът
приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях
правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила
за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от
субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха
притежавали доказателствена сила, в случай че са подписани от двете страни, тъй
като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е
получил от оператора услугите на стойност, посочена във фактурите.
По искане на ищеца по делото е
допусната и изслушана СТЕ по поставения въпрос: За процесния период на
потребление от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. на процесните фактури
предоставяно ли е, съответно – разходвано ли е потребление от ползвания от
абоната номер мобилен ********** и в какъв обем е то? В заключението, /както и
в съдебно заседание/, вещото лице посочва, че от страна на ищеца са му били
предоставени общо 4 на брой фактури, като детайлизирани справки за използвани
услуги е имало само за три от фактурите през следните периоди: от 05.09.2017 г.
до 04.2017 г.; от 05.10.2017 г. до 04.11.2017 г. и от 05.11.2017 г. до
04.12.2017 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че заключението е
изготвено на базата на посочените три фактури, тъй като представените по делото
две фактури не включвали първата част от периода на потребление. Посочва, че
договорът е сключен на 3 октомври и веднага след сключването му услугата е била
активирана и от справката, която е получил от ищеца било видно, че
потреблението е започнало още на 3 октомври, т. е. фактурата, включваща периода
до 4 октомври. Последната не била представена по делото, а по нея имало
потребление. Според заключението използваните услуги и разходвано потребление
по фактура № **********/05.11.2017 г. за отчетен период 05.10.2017 г. –
04.11.2017 г. са следните: мобилен интернет – 4 бр. допълнителна услуга Dobavi
МВ; УДС – промо пакет; SMS – 23 бр.; мобилен
интернет – 8552.88 МВ; MMS – 1 бр.; разговори
към други национални мобилни мрежи – 715 мин.; обаждане към номер 123 – шест
обаждания; разговори в мрежата на Теленор – 450 мин., а по фактура №
**********/05.12.2017 г. за отчетен период 05.11.2017 г. – 04.12.2017 г. са
следните: мобилен интернет – 7 бр. допълнителна услуга Dobavi
МВ; SMS – 9 бр.; мобилен
интернет – 8246.36 МВ; разговори към други национални мобилни мрежи – 750 мин.;
обаждане към номер 123 – едно обаждане; разговори в мрежата на Теленор – 192
мин.
По иска по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
Страните са
уговорили в чл. 23 от “Цени и такси” от Общите условия, че задължението за
плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено,
количествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по
правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с
доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства.
По
претенцията по фактура №
**********/05.11.2017 г. за отчетен период 05.10.2017 г. – 04.11.2017 г. в
молба вх. № 2402/03.06.2020 г. ищецът изрично уточнява, че
претендира само сумата в размер на 29.07 лева /с ДДС/, от които 24.23 лева /без
ДДС/ - частична цена на месечния абонамент Тотал 30.99 лева. Описаните в
исковата молба потребени услуги не представлявали интерес за ищеца в настоящото
производство. От представеното по делото извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер към процесната фактура обаче се установява, че в него
са посочени само суми за допълнителни услуги мобилен интернет, кратки текстови
съобщения SMS, мултимедийни
съобщения MMS и разговори към „Грижа за клиента” на обща стойност
30.88 лева /без ДДС/. Това е и данъчната основа, посочена в самата фактура,
върху която е начислен ДДС в размер на 6.18 лева, като е посочена обща сума за
плащане – 37.06 лева. Сумата от 24.23 лева /без ДДС/, посочена от
ищеца като частична цена на месечния абонамент, която с ДДС е равна на
претендираната сума от 29.07 лева с ДДС не е фактурирана. Нещо повече
посочената във фактурата и извлечението към нея сума за месечен абонамент в
размер на 25.82 лева /без ДДС/ е с отрицателен знак, поради което следва да се
приеме, че същата е била върната на абоната, както ищецът сам признава в
исковата молба. Ето защо съдът приема, че сумата от 29.07 лева с ДДС / или 24.23
лева – без ДДС/ е недължима, поради което претенцията за главница в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По претенцията по фактура №
**********/05.12.2017 г. съдът намира следното:
Приетата по
делото съдебно - техническа експертиза установява, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора, като е предоставил съответните услуги на ответника,
който ги е ползвал за периода, определен във фактурата.
В тежест на ищеца е да установи
техния размер, но в тази насока по делото не бяха ангажирани доказателства. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесната фактура, но стойности на различни
суми, част от които с отрицателен знак, без яснота как са начислени и защо
възлизат на упоменатия размер. С оглед на това, съдът намира, че претенцията за главница в тази част е
недоказана по размер, поради което следва да бъде оставена без уважение.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД:
Същият е
неоснователен.
Страните са уговорили,
че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичането на
срока, се дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти до края на срока, а в случаите, в които е
предоставено устройство – и разликата между цената на предоставеното устройство
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. В случая,
въпреки дадените от съда указания, ищецът не представи доказателства, че
абонатът е получил мобилното устройство при преференциални условия, за
стандартната цена на устройството, цената при преференциални условия и
съответстващата отстъпка от стандартната цена на устройството, но дори да беше
представил, важат следните мотиви:
Подобни клаузи
противоречат на добрите нрави и като такива са нищожни.
Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II
т. о./.
Съобразно чл. 92 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната
функция, която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено
намалена. В конкретния случай, уговореният размер всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването не предоставя услугата.
Клаузата за
дължимостта й изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава
условия за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните
вреди от неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
уговарянето, следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношението изобщо не е породило правно действие.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до отхвърляне
на иска.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски на
ищеца не се дължат, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
В настоящия случай,
ищецът не е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед
за изпълнение в размер на 14.48 лева, представляващо мораторна лихва за забава
за периода 21.12.2017 г. – 18.04.2019 г., поради което за това вземане
заповедта подлежи на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта в този
случай е съдът по заповедното производството - т.13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против П.Ж.А., ЕГН **********,
с адрес ***, установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за установяване на
паричното притезание, удостоверено в Заповед № 455/17.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 679/2019 г. по
описа на Районен съд – Провадия, както
следва: сумата от 109.00 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. по
договор за мобилни услуги от 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против П.Ж.А., ЕГН **********, с
адрес ***, установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 251. 20 лв. –
договорна неустойка, начислена на основание договор за мобилни услуги от 03.10.2017
г. в размер на три месечни абонаментни такси и цената на мобилното устройство
предоставено преференциално на ответника.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: