№ 82
гр. ***, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500059 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на *** против
Решение рег.№3 от 20.01.25г. по гр.д. №7/24г. на *** ,с което искът по чл.49
ЗЗД е уважен.Считат обжалваното решение за неправилно и необосновано и
иска от съда да го отмени с произтичащите от това последици.
Твърди,че с обжалваното решение първоинстанционният
съд е направил неправилно заключение за здра***ловното състояние на
поставения под пълно запрещение Г. Й..Твърди,че в ТЕЛК №557 от
25.02.2021г. не е посочено заболяване,свързано с инцидента през 2019г.,а
такова е посочено едва в ТЕЛК от 2024г.,което е пет години след инцидента.
Позовава се на мотивите в Постановлението за
прекратяване на воденото наказателно производство,в което се упоменава,че
персоналът от услугата е положил необходимите грижи за здра***ловното
състояние на Г. Й..
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответницата
по жалба не е подала писмен отговор.В представени по делото писмени
бележки чрез адв.В. оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като й присъди направените по делото
1
разноски.
Поддържа,че наведените от жалбоподателя доводи са
несъстоятелни.От данните по делото е установено ,че персоналът на дома в
с.*** не е положил необходимата грижа като не е завел веднага след падането
Г. Й. до болнично заведение,а едва след два дни,не е уведомил своевременно
майка му и не е изпълнил предписанията на лекарите за контролни прегледи.
Счита,че са налице кумулативно изискуемите предпоставки
на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Намира за справедлив
размера на присъденото обезщетение предвид преживените болки и
страдания,както и психологически стрес от Г. Й. .
От данните по делото във връзка с направените
оплаквания,съдът приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск по чл.49 ЗЗД като
ищцата Ц. Й. П.-майка и настойник на поставеният под пълно запрещение Г.
Ц. Й.- е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000лв. срещу ответника ***.
Установено е,че синът й е бил настанен в социална услуга
резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
психични разстройства- с. ***,общ.***,обл. *** въз основа на Решение
№114/29.05.2018г. по гр.д. №21/2018г. на ***. На 09.11.2019г. Г. Й. паднал по
стълбите в дома ,което не е отразено в книгита от персонала нито е повикана
спешна помощ.Състоянието му през следващите два дни се влошило като
получил отток на лява ръка и не можел да става от леглото си и това е
отразено в книгата на 11.11.2019г.Той е откаран едва на 12.11.2019г. в
болницата в гр. ***,където след направени снимки е установено,че той има
фрактура на лява лакетна става-лява подмишнична кост над лакета и
компресионна фрактура на 8-ми гръден прешлен и счупване на 3-ти лумбален
прешлен.Лявата му ръка била гипсирана и е назначено да остане на легло
заради травмите на прешлените.Тъй като нямало кой да остане с него в
болницата Г. Й. е върнат в Центъра в с. *** където останал в стаята си на
легло.При прегледа лекарите са назначили контролни прегледи на 25.11.2019г.
и 09.12.2019г.,но такива не са извършени и Г. не е бил заведен от персонала в
Центъра до болницата в гр. ***. Гипсът на ръката му е свален от персонала в
Центъра.Майката на Г. е уведомена едва десет дни след инцидента.По нейно
2
искане настаняването на Г. в Центъра в .*** е прекратено с решение №135 от
09.09.2020г. по гр.д. №288/2020г. на РС-*** и тя е поела грижите за него в
домашна обстановка.
Установено е от събраните по делото гласни
доказателства,че преди инцидента на 09.11.2019г. Г. Й. е бил
подвижен,обслужвал се е сам,хранел се е сам,дори много пъти е бягал от
местата ,където е бил настаняван,придвижвал се е свободно из населеното
място,където живее.След падането на 09.11.2019г. той е останал обездвижен
,изцяло зависим от грижите на другите за него,на памперс,в инвалидна
количка,без да може сам да се храни,тъй като дясната ръка е обездвижена от
парализа от детските му години,а лявата от счупването е с ограничен обем на
движение.Това се е отразило на психическото му състояние,станал апатичен.
От изготвените по делото пред *** две експертизи тези
данни се потвърждават.ВЛ ортопед д-р *** след преглед в дома на Г. дава
заключение,че в резултата на падането на 09.11.2019г. Г. е получил трайно
ограничение на движението на снагата и левия горен крайник,което е довело
той да бъде инвалидизиран пожизнено 100 % с чужда помощ с ТЕЛК от
16.01.2024г. на МБАЛ „Св. Петка“АД-***.В с.з. лекарят е заявил,че е било
задължителнода бъдат извършени контролните медицински прегледи на 10-ти
ден след падането,за да не настъпи разместване,както и след свалянето на
имобилизацията,което не е сторено.Заключението на експертизата е,че не
може да се очаква подобрение на състоянието на Г..Към момента той може да
седи с чужда помощ,не може да става,не може да се изправя,не може сам да се
обръща в леглото,на памперс е и е изцяло зависим от грижите на други хора.
ВЛ д-р ***-психиатър ,който има наблюдения върху Г. от
много години, е заявил,че физическото увреждане е довело до влошаване на
психическото му състояние. Невъзможността да се придвижва самостоятелно
и зависимостта му от грижите на друг човек са нанесли значителни и трайни
последици върху психичното му и емоционално състояние.Липсата на контакт
с хора и невъзможността да се движи и да има социален живот са довели до
неговото депресивно състояние.
Воденото досъдебно производство№24/21г. във връзка с
инцидента на 09.11.2019г. е за престъпление по чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 НК-за
причинена средна телесна повреда на Г. Й..Същото е прекратено с мотиви,че
3
тъй като същият е поставен под пълно запрещение неговите твърдения и
показания не могат да бъдат ползвани в хода на разследването,поради което не
може да се установи умишлено причиняване на уврежданията.
При тези данни *** е уважил в пълен размер исковата
претенция за неимуществени вреди,позовавйки се на чл.52 ЗЗД като е
присъдил обезщетение в размер на 10 000лв. с произтичащите от това
последици.
Пред втората инстанция не са ангажирани нови
доказателства предвид преклузията на чл.266 ГПК.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
За да е налице състава на чл.49 ЗЗД следва да са причинени
щети от лице,действало при или по повод изпълнението на възложена му
работа като за причинените щети отговаря този,който е възложил работата
.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и безвиновна.
В случая искът е насочен срещу ***, която отговаря за
настанените лица Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с
психични разстройства- с. ***,общ.***,обл. *** ,където се осигурява
социална услуга резидентна грижа В този смисъл отговорността на ***,по
чл.49 ЗЗД е безспорно установена и тя носи отговорност при наличие на
инцидент като този по настоящия казус.
От събраните гласни доказателства може да се направи
категоричен извод,че падането на 09.11.2019г. в Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства- с. *** е довело до
травматичните увреждания на Г. Й..Установено е също,че този инцидент не е
отбелязан в книгата на дома,а това е станало два дни по-късно при влошаване
на здра***ловното му състояние и едва на 12.11.2019г. е откаран в болницата в
гр. ***.След това не е бил заведени не са му осигурени назначените контролни
прегледи.В този смисъл е установено бездействие от страна на отговорните за
това служители в Център в с. ***,които не са извършили необходимите
действия за предотвратяване на трайните негативни последици и
обездвижването на Г. Й..
Не отговаря на истината твърдението във въззивната
4
жалба,че в Решението на ТЕЛК №557 от 25.02.2021г. не е посочено
заболяване,свързано с инцидента през 2019г.,а такова е посочено едва в ТЕЛК
от 2024г.В мотивите към ТЕЛК от 2021г. е посочено,че лицето е в инвалидна
количка от 2019г. след падане и има болки в кръста и фрактура на лява лакетна
кост и е лекуван с гипсова имобилизация 25дни.В този смисъл констатациите
в ТЕЛК от 2024г. и определената нетрудоспособност не са във връзка с друго
увреждане,а са в резултат на падането на 09.11.2019г. в Центъра в с. ***.
Установена е причинно следствената връзка между
бездействието от страна на служителите на Центъра в с.***,чийто работодател
е ***,и причинените на Г. Й. травматични увреждания,довели до трайно
влошаване не само на физическото състояние на пострадалия,но и до неговия
психически и емоционален срив.
Причинените травматични физически,психически и
емоционални травми на Г. Й. също са установени както от писмените,така и
от гласните доказателства,както и обстоятелството,че те са му причинили
болки и страдания.
Въззивната инстанция счита,че правилно *** е съобразил причинените
вреди,съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД като е присъдил едно
справедливо обезщетение за причинените неимуществените вреди в размер
на 10 000лв.
Изхождайки от горното *** приема,че правилно *** е
уважил предявения иск като основателен и доказан.Налице са елементите от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД и исковата претенция е доказана по
основание и в присъдения размер.
Доколкото въззивната инстанция е ограничена от
изложеното във въззивната жалба *** счита,че първоинстанционният съд е
изложил обстойни ,обосновани мотиви и е достигнал до законосъобразни и
правилни изводи и предвид разпоредбата на чл.272 ГПК въззивната инстанция
не счита за необходимо да ги преповтаря.
По изложените съображения Окръжният съд намира
жалбата за неоснователна и следва да я остави без уважение,а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Ответницата по жалба е претендирала присъждане на
разноски за втората инстанция ,които са в размер на 600лв.,съгласно
5
представен договор за правна помощ и същите следва да бъдат присъдени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№3 от 20.01.2025г. по гр.д.
№7/24г. на *** районен съд .
Осъжда „***“- представлявана от АДА-изпълнителен
директор,със седалище и адрес на управление: гр.***,ул.“***“ №2,БУЛСТАТ
*** да заплати на Г. Ц. Й.,ЕГН ********** чрез неговата майка и настойник
Ц. Й. П.,ЕГН ********** и двамата с адрес:с.***,общ.***,ул.“***“№8
направените разноски за въззивното производство в размер на 600лв.-
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6