Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..……../30.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15186 по описа за 2015г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е образувано по исков молба на З.И.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, с която предявява срещу З. „Л.И.“ АД, ***, иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 45 000.00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от 23.12.2011г.,
настъпило около 16:00 часа на ул. „Бозвели“ в град Лом, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства в ежедневието и други, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.12.2011г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от счупване на III и IV ребра в ляво, сътресение на мозъка със загуба на съзнание, кръвонасядания
в областта на слепоочието и кръвонасядания в областта на гръдната половина. Увреждането
настъпва в резултат на ПТП, реализирано на 23.12.2011г., настъпило около 16:00
часа на ул. „Бозвели“ в град Лом, по причина на противоправното поведение на
водача на лека автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, който поради движение с
несъобразена скорост загубил контрол над управлявания автомобил, излязъл в
дясно по пътя за движение и се блъснал с железобетонен стълб. Пострадалата е
пътник на предната дясна седалка в самокатастрофиралия автомобил. За
извършеното деяние на водачът на автомобила Й.И. е ангажирана
административно-наказателната му отговорност с НП №2004/02.03.2012г., (което не
се представя). За лека автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. По
изложените съображения се иска осъждането на ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Претендират се и разноските за производството.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, не оспорва, че е застраховател по задължителната
застраховка ГО. Оспорва вредите, техния размер, както и причинно-следствената
връЗ.а. Твърди съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан от пострадалия. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че З. „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за автомобил „Рено
Клио“ с рег. № ********, валидна към 23.12.2011г.
От заключението на КМСАТЕ и , констативния протокол за ПТП с пострадали
лица и протокола за оглед се установява, че на 23.12.2011г., около 16:00 часа
на ул. „Бозвели“ в град Лом, настъпва ПТП, при което водачът на лека автомобил
„Рено Клио“ с рег. № ********, губил контрол над управлявания автомобил, изляза
в дясно по пътя за движение и се блъска с предната си дясна част в
железобетонен стълб. В резултата на удара пътничката на предната дясна седалка
се удря в арматурното табло и предното стъкло на автомобила. Предвид характера,
степента и местоположението на травмите, вещите лица са категорични, че
пострадалата е била без поставен предпазен колан.
От заключението на КСМАТЕ и от събраните по делото медицИ.ки документи (епикризи, болнични листове, изследвания,
амбулаторни листове) се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата
получава травматичен шок, контузия и кръвонасядане на главата – дясна слепоочна
област; контузия и кръвонасядане на лявата гръдна половина; счупване на III и IV леви ребра; хидроторакс в лявата гръдна половина. Проведено е болнично
лечение за периода от два дни и домашно амбулаторно за периода от около 2 – 2,5
месеца, при обичаен ход на възстановяване, без усложнения. Здравословното
състояние е възстановено напълно, без остатъчни последици. Посочено е и че ако
ищцата беше ползва предпазен колан не биха настъпили травмите по главата. С
малка вероятност биха настъпили травмите на гръдния кош. Сътресението на мозъка
и загубата на съзнание не се посочва да са установени с медицИ.ки документи.
По делото е разпитан и свидетелят М.И., дъщеря на ищцата, според която
ищцата непосредствено след инцидента е приета в реанимация. В болницата е
престояла една седмица. При изписването и е била напълно неадекватна. Нямала е
спомен за катастрофата. Домашното лечение е продължило 2-3 месеца, през който
период не е могла да се да обслужва сама. Имала е постоянно главоболие. Не се е
хранила. Чувствала се е психически и физически неадекватна. Към настоящия
момент има оплаквания и не се чувства добре. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно
правно-релевантни за спора обстоятелства, с иЗ.лючение на твърденията, че
ищцата е била в болница за една седмица, че е била неадекватна и че изпитва
неудобства и към настоящия момент, в която част показанията несъответстват на
медицИ.ките доказателства и заключението на КСМАТЕ.
По исковете с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Установи се по
делото, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” настъпва
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Поведението на водача е
противоправно, тъй като с него е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
тъй като автомобилът не е бил под постоянния контрол на водача. След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
По иска за обезщетяване на причинените
от ПТП неимуществени вреди :
От приетите по делото съдебно-медицИ.ки
експертизи, както и от събраните свидетелски показания, съдът установи, че в
резултат на ПТП ищеца е търпяла неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС
и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период е около 3 месеца, затруднените
движения на ищеца за период от около 3-месеца, че болките и страданията се
изпитват при всяко вдишване и издишване съчетано с главоболие; пълното
възстановяване без остатъчни последици; възрастта на пострадалата към датата на
ПТП – 61 г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент и практиката на съдилищата.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Г.Г., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 20 000,00 лева.
Относно възражението
за съпричиняване:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика (напр. решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.), че релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, иЗ.лючват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че поведението
на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазния колан като нарушение
на чл. 137а ЗДвП съпричинява настъпването на вредите. Според заключението на
СМЕ, ако беше поставен предпазен колан нямаше да настъпят уврежданията по
главата, а най-вероятно и счупването на ребрата. Следователно поведението на
пострадалата допринася за настъпване на вредоносния резултат в равна степен с
поведението на застрахования при ответника водач. Ето защо определеното
обезщетение следва да се намали с ½ на сумата от 10 000,00 лева.
По изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 10 000,00
лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2011г.
до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 10 000,00 лева до
размера от 45 000,00 лева искът следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е била освободена от задължение внасяне на държавна такса. Представя
доказателства за платен депозит за КСМАТЕ в размер на 300 лева, от които
ответникът следва да се осъди да заплати съразмерно на уважената част от
исковете сумата от 66,67 лева.
Адв. В.Н. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца в размер на 1880,00 лева, от което
съразмерно на уважената част от иска ответника следва да заплати 417,78 лева.
((10 000/45 000)х1880,00=417,78).
Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 150,00 лева и сумата от 300,00 лева депозит за
САТЕ, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се
присъдят 350,00 лева. ((35 000,00/45 000)х450,00=350,00).
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 400,00 лева. ((10000/45000)х1800,0=400,00).
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, *** да заплати на З.И.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 10 000.00 лева – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП
от 23.12.2011г., настъпило около 16:00 часа на ул. „Бозвели“ в град Лом,
изразяващи се в болки, страдания, неудобства в ежедневието и други, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2011г.
до окончателното ѝ изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 66,67 лева – разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
над сумата от 10 000,00 лева до сумата от 45 000,00 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, *** да заплати на
адв. В.Н. от САК на основание чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. сумата от 417,78 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
400,00 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 350,00 лева – разноски за
производството съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: