№ 3316
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря К.ка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100102492 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр.
с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Г. Н. Д. твърди, че на 20.01.2021г. е претърпяла ПТП, в резултат на което е
получила множество телесни увреждания, индивидуализирани в исковата молба, болки и
страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Митцубиши“, А.Л.Б., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че противоправното поведение
и вината на водача Бенев са установени по НОХД № 1860/22г. на СРС. Твърди, че в резултат
на ПТП е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Предявила е претенция пред
ответника извънсъдебно, но последният е отказал да й плати търсеното обезщетение.
Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени
вреди в размер на 300 000лв. ведно със законната лихва от датата на отказа на ответника да
заплати обезщетение, 22.03.2021г., както и иск за търпени имуществени вреди в размер на
608,02лв. – разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва от 22.03.2021г.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача
на МПС. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е пресичала без да се огледа и без да се увери
в собствената си безопасност и не е съобразила разстоянието до приближаващото се МПС,
както и с неговата скорост на движение. Твърди, че ищцата сама се е поставила в опасност,
като поведението й е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендира
разноските по делото.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
С определение от 11.02.2022 г., постановено по НОХД № 1860/2022 г. на СРС, НО,
109 състав е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство, съгласно
което водачът А.Л.Б., ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 20.01.2021г,
1
около 08.10 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър” с рег. № ******* СМ, по платното за движение на
ул. „Кап. Димитър Списаревски”, в посока от бул. „Брюксел” към ул. „Илия Бешков” и в
района на кръстовището с ул.”*******”, приближавайки към пешеходна пътека,
сигнализирана с хоризонтални пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д-17 от ППЗДвП,
нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.119 ал.1 от
ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или като не пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка Г. Н. Д. с
ЕГН **********, реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, и по непредпазливост
причинил на същата комплексна средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,
изразяваща се в:
- черепно-мозъчна травма със счупване костите на черепния покрив и основа с излив
на кръв в черепната кухина, проявена с общомозъчна симптоматика и нарушение на
съзнанието, наложило провеждане на лечение в клиника за интензивно лечение, реализира
критериите на медико - биологичния признак РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
- травматична увреда на лицевия нерв в ляво; забележима лицева асиметрия с
изгладени бръчки на челото, леко повдигнат устен ъгъл поради контрактура на засегнатата
лицева мускулатура в ляво, непълно затваряне на лява очна цепка - около 2мм, затруднение
при хранене със задържане на храна между бузата и зъбите, промяна във вкуса и
обонянието, патологични синкинезии - сълзене на окото при хранене. Травмата на лицевия
нерв реализира критериите на медико-биологичния признак ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
- счупване на лявата слепоочна кост в областта на пирамидата - част от слепоочната
кост, която участва в анатомичния строеж на черепната основа, във вътрешността на която
са разположени вътрешното ухо, органа на равновесието; деформация на тъпанчевата
мембрана с хлътване, обуславящо нарушение във възприемането на звука с лявото ухо,
реализиращо критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА
СЛУХА;
- счупването на тазовия пръстен в областта на сакрума /кръсцова кост/ двустранно,
поради анатомични и функционални свързаност с функцията на долните крайници
реализира критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ за срок повече от 30 дни. ,г;
- счупването на лявата срамна кост на две места, поради анатомична и»
функционална свързаност с функцията на долния крайник реализира критериите на медико-
биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок повече от 30 дни.
- счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката и счупването на десния
ацетабулум /главулечна ямка/ по отделно и в съвкупност реализират критериите на медико-
биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок повече от 30 дни, което е довело до постоперативно удължаване на
десния долен крайник и не може да оздравее без постоянно носене на коригираща стелка
или без извършване на нова оперативна интервенция, поради което следва да се приеме, че
усложнението от проведеното лечение е причинило на пострадалата ПОСТОЯННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, като деянието е извършено
на пешеходна пътека и съставлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. “А”,
пр. 2, вр. ал. 1, б. “Б'п, пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК.
След ПТП ищцата Г. Д. е транспортирана от автомобил на ЦСМП до УМБАЛ
„Св.Анна“ АД, където е приета в 9,49ч. и освободена на 3.02.2021г. в 9ч.
Назначената по делото комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица
2
съдебен лекар и неврохирург, установява, че след спешното хоспитализиране на ищцата са
извършени необходимите образни и кръвни изследвания и консултации с хирург,
неврохирург, травматолог, кардиолог, невролог и анестезиолог и са установени следните
увреждания: Фрактура коли феморис декстри. Фрактура на сакрума - двустранно. Фрактура
на горно и долно рамо на пубисна кост. Фрактура на десен ацетабулум. Разкъсване на ляв
външен слухов проход. Оторея. Разкъсно - контузна рана на главата- париетално и
окципитално в ляво. Мозъчен оток. Фрактура на лява париетална и темпорална кост.
Фрактура на черепната основа. Фрактура на парс петроза на лява темпорална кост.
Фрактура на лява сфеноидална кост. Фрактура на сфеноидалния синус с хемосинус.
Травматичен САХ (субарахноидна хеморагия) и мозъчна контузия париетално ляво,
темпорално вдясно и двустранно челно.
По отношение на счупването на шийката на дясна бедрена кост, на 22.01.2021г. е
проведено оперативно лечение - смяна на дясната тазобедрена става.
По отношение на черепно-мозъчната травма е проведено консервативно лечение -
медикаментозно, при спазване на постелен режим и активно, динамично наблюдение. След
дехоспитализацията лечението на ищцата е продължено в домашно-амбулаторни условия,
под контрол и наблюдение от личен лекар и невролог.
И двете вещи лица са извършили личен преглед на ищцата на 19.09.2022г. При
прегледа е установено: наличие на надлъжен оперативен белег по външната страна на дясна
тазобедрена става с дължина 12 см., без патологични промени; ограничен обем движение в
дясна тазобедрена става, водещ до 50% функционален дефицит; удължаване на десен долен
крайник с 1.5см.; намален слух двустранно; ЧМН - дискретен ляв периферен фациалис;
запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност; ставата на левия палец (първа
метакарпо-фалангеална става) е леко деформирана, болезнена при натиск във вътрешната
(медиалната) й повърхност; висши корови функции - в норма.
Въз основа на представената по делото медицинска документация вещите лица
заключават, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните телесни увреди:
- Счупване на дясна бедрена кост в горния и край в областта на шийката.
- Счупване на кръстната кост -двустранно.
- Счупване на горно и долно рамо на срамната кост.
- Счупване на десния ацетабулум /главулечна ямка/.
- Разкъсване на ляв външен слухов проход. Оторея.
- Контузия и разкьсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата.
- Линейна фрактура на лява теменна и слепоочна кост на свода на черепа.
- Фрактура на черепната основа - средна черепна ямка.
- Фрактура на скалистата част (парс петроза) на лява слепоочна кост.
- Фрактура на лявата част на клиновидната кост.
- Фрактура на пазухата на клиновидната кост с кръвоизлив (хемосинус).
- Травматичен кръвоизлив под паяжовидната мозъчна обвивка (субарахноидна
хеморагия, САХ) и мозъчна контузия париетално ляво, темпорално дясно и двустранно
челно.
- Мозъчен оток.
Според вещите лица, най вероятният механизъм за получаване на тези увреждания е
контакт на тялото на ищцата в областта на таза с предната част на автомобила и след това
контакт на главата на ищцата с предното стъкло на автомобила. Черепно-мозъчната травма е
получена при падането на пострадалата на терена и удар в лявата теменно-тилна област на
главата върху пътната настилка.
Експертите уточняват, че възстановителния период по отношение на счупването на
шийката на дясна бедрена кост е около година. Възстановителният период при черепно-
3
мозъчна травма с характер на процесната продължава 18 до 24 месеца при липса на
усложнения. Вещото лице неврохирург е категоричен, че ищцата все още не е възстановена
от получената черепно-мозъчна травма. Налице са оплаквания с характер на
посттравматична церебрастения - непостоянно главоболие, паметови смущения,
главозамайване, причерняване пред очите, лесна уморяемост. Освен това е налице намален
слух за двете уши, чувство на схванатост на лявата лицева половина, сълзене на лявото око
при хранене, промяна на вкуса и обонянието. Продължава и болката в областта на палеца на
лявата ръка с несигурност при някои движения (изпускане на предмети).
При ищцата не е възможно пълно възстановяване. Прогнозата за пълно
възстановяване - анатомично и функционално, на увредената слухова функция и парезата на
левия лицев нерв е неблагоприятна. При липса на остатъчни морфологични мозъчни
увреждания - по данни от извършеното МРТ изследване на главен мозък, следва да се очаква
възстановяване на церебрастенния синдром в рамките на една-две години. Но допълнителни
усложнения като мозъчен арахноидит, хидроцефалия, посттравмена епилепсия, мозъчно-
съдови увреждания са възможни в следващите 3-5 и повече години.
Във връзка с установените по наказателното дело увреждания на ищцата в областта
на вътрешното ухо, тъпанчевата мембрана и лявото ухо, съдът назначи и изслуша съдебно
медицинска експертиза с вещо лице специалист УНГ. Вещото лице установява, че преди
ПТП ищцата е имала увреждания на двете уши – слухът й е бил намален със загуба за ляво
ухо - 47Дб, а за дясно ухо - 31Д6. На ищцата е била поставена диагноза отосклероза –
заболяване на средното ухо. Вследствие на настъпилото ПТП се е влошило чуването за ляво
ухо- от 47 на 62Д6. Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 13.07. 2022г. и е
установило двустранно намаление на слуха от звукопроводен тип със загуба за ляво ухо - 66
Дб, дясно ухо - 44 Дб. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че 62Дб е тежка форма на
намаление на слуха и невъзможност за свободна разговорна реч. С увреждането на дясното
ухо от 44 Дб ищцата би следвало да има увредена чуваемост. С това увреждане вещото лице
посочва, че ищцата подлежи на протезиране, което подобрява чуването с 20 Дб на ухо – това
означава, че ищцата няма да чува с лявото ухо, но с дясното ще може да чува нормално.
Социално адекватния слух е 31 Дб. Вещото лице е категорично, че няма връзка между
травмата при ПТП – увреждане на вътрешното ухо, и съществувалото при ищцата
заболяване отосклероза - заболяване на средното ухо. В следствие на отосклерозата преди
ПТП ищцата е имала намален слух, който, следствие на настъпилото от ПТП увреждане на
вътрешното ухо, е намалял значително. При увреждане на вътрешното ухо, процесите на
намаление на слуха са необратими. Вещото лице е категорично, че установеното намаляване
на слуха при ищцата след ПТП не е следствие на установената отосклероза, тъй като за
толкова кратко време след диагностицирането - изследването на слуха е извършено в
УМБАЛ „Царица Йоанна“ ЕАД София на 5.02.2020г. до ПТП на 20.01.2021г. не е възможно
загубата на слух да прогресира толкова бързо.
С ЕР на ТЕЛК от 24.06.2021г. на ищцата е определена 62% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза счупване на основата на черепа.
По делото са представени касови бонове за извършени плащания – за изследване на
магнитно-резонансна томография на главен мозък от 22.02.2021г. за сумата 290лв., за
закупени артикули от аптеки на различна стойност.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът допусна и събра гласни
доказателства.
Св. Т.Д., съпруг на ищцата, установява, че съпругата му водела детето на детска
градина и при пресичане на пешеходна пътека претърпяла ПТП. По телефона го уведомил ,
че съпругата му е в болница „Св.Анна“. Не бил допуснат да я види, но му съобщили по
телефона, че имала ЧМТ, счупен череп с щети по нервите, мозъчен кръвоизлив, счупена
тазобедрена става и множество охлузвания по тялото. За първи път я видял когато била
настанена с ортопедия, в полусънно състояние – била упоена заради травмите. Питала само
как е детето. След изписването от болницата свидетелят се грижил за съпругата си в
продължение на 2 месеца. През първия месец тя била неподвижна на легло. Заради травмите
4
на главата съпругата му следвало да лежи, не ставала и до тоалетна – ползвали памперси и
подлога. След първия месец започвало раздвижване на крака, което продължило около 3
месеца и половина. Получило се закъснение, тъй като раздвижването било невъзможно в
началото заради изискването да не се движи заради травмите на главата. След като ищцата
се изправила и започнала да ходи, се установила разлика в дължината на оперирания и на
здравия крак. Вследствие на това, ищцата започнала да накуцва, а от неправилната стойка се
появили болки в гърба и таза. Посочва, че счупванията по главата на ищцата и спуканото
тъпънче на лявото ухо са зараснали, но слухът й намалял, като към настоящия момент
ищцата чува слабо с дясното ухо, а с лявото ухо почти не чува. Свидетелят установява, че
съпругата му вземала медикаменти, за да се предотврати епилепсия и засега такова
заболяване не се е появило. Установява, че съпругата му има проблеми с храненето, заради
увредата на ляв лицев нерв. Около година лявата страна на лицето й била доста
парализирана, но след 9 месеца медикаментозно лечение нервът се възстановил, като в
момента видимо се забелязва, че няма движение на лявата страна на устата. Има и сълзене
на лявото око, неконтролируемо мигане на клепача на лявото око, което не се затваря
напълно. Свидетелят установява, че първите 2 месеца ищцата зависела изцяло от него, а
следващите 3 месеца завесела от роднини, които се грижели за нея. Заради парезата на
лицевия нерв, съпругата му не можела да се храни. Сега се хранела нормално. Била
притеснена заради походката си, със страх ползвала градски транспорт, срещала трудности
при търсенето на работа заради загубата на слуха и решението на ТЕЛК. Наложило се да се
направят специални стелки заради разликата в дължината на крайниците и за да се парират
болките в гърба и кръста. Свидетелят установява, че съпругата му се променила и
емоционално. Все питала защо й се е случило това, не можела да го приеме. Според
свидетеля, от уврежданията, най-голямо влияние има загубата на слух, тъй като ищцата
трудно комуникира с хората, които говорят тихо и не може да се включи в разговора им.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Въпреки, че е в близка връзка
с ищцата и заинтересован от изхода на делото, показанията му се подкрепят от събраните
писмени доказателства и изслушаните експертизи. Съдът приема и експертизите, които са
дадени обективно и компетентно от вещите лица.
По делото не се спори, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП. С искане от 19.03.2021г. ищцата е предявила
извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за търпените от
нея вреди от процесното ПТП. Не се спори, че ответникът не е заплатил обезщетение.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
5
изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация
на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателно производство (което има последиците на
присъда) от 11.02.2022г. по НОХД № 1860/2022г. на Софийски районен съд, съдът приема,
че водачът на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър” с рег. № *******
СМ, А.Л.Б. е виновен за настъпването на ПТП, в което е пострадала ищцата Г. Н. Д..
Деянието му е противоправно и е извършено виновно, при форма на вината -
непредпазливост. В присъдата е установена пряката причинно следствена връзка между
виновното противоправно поведение на водача и телесните увреждания на пострадалата -
черепно-мозъчна травма със счупване костите на черепния покрив и основа с излив на кръв
в черепната кухина; травматична увреда на лицевия нерв в ляво; забележима лицева
асиметрия с изгладени бръчки на челото, леко повдигнат устен ъгъл поради контрактура на
засегнатата лицева мускулатура в ляво, непълно затваряне на лява очна цепка - около 2мм,
затруднение при хранене със задържане на храна между бузата и зъбите, промяна във вкуса
и обонянието, патологични синкинезии - сълзене на окото при хранене; счупване на лявата
слепоочна кост в областта на пирамидата - част от слепоочната кост, която участва в
анатомичния строеж на черепната основа, във вътрешността на която са разположени
вътрешното ухо, органа на равновесието; деформация на тъпанчевата мембрана с хлътване,
обуславящо нарушение във възприемането на звука с лявото ухо; счупване на тазовия
пръстен в областта на сакрума /кръсцова кост/ двустранно; счупване на лявата срамна кост
на две места; счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката и счупването на
десния ацетабулум /главулечна ямка/. Тези телесни увреди са причинили на ищцата вреда.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние
от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда
за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. Ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач Бенев.
Възражението на ответника за съпричиняване следва да се отхвърли като недоказано.
Съпричиняване по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат (ППВС № 17/1963г.). Въпреки разпределената доказателствена тежест и ясните
указания на съда, ответникът не ангажира доказателства за твърденията си, че ищцата е
пресичала без да се огледа и без да се увери в собствената си безопасност и не е съобразила
разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на движение. С
влязлото в сила определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство (което има последиците на присъда) е установено, че ищцата се е движела по
пешеходна пътека – т.е. била е с предимство пред движещите се по пътя леки автомобили и
е очаквала, че водачите на МПС ще уважат това й право /в този см. и ТР №2/16г. на ВКС,
ОСНК/.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи и от събраните свидетелски показания. Възраженията на ответника, че
намаления слух при ищцата, установен след ПТП се дължи на предходно нейно заболяване,
е неоснователно. Счупването на лявата слепоочна кост, увреждането на вътрешното ухо и
нарушеното възприемане на звука с лявото ухо са установени с влязла в сила присъда.
Уврежданията на вътрешното ухо са установени от вещото лице специалист УНГ.
Заболяването на средното ухо, което ищцата е имала преди ПТП, е довело до намаляване на
слуха й, но видно от резултатите при измерването, същите са били 47 Дб за ляво ухо и 31 Дб
за дясно ухо, като нормата за социално адекватен шум е 31 Дб. След ПТП при ищцата са
6
отчетени стойности от 66 Дб за ляво ухо и 44 Дб загуба за дясно ухо, което вещото лице
обяснява единствено с увреждането от ПТП и изключва да е резултат от заболяването на
ищцата, което за период от година не би могло да доведе до такова значимо увреждане на
слуха. Вещото лице неврохирург също е категоричен, че уврежданията на слуха и на
лицевия нерв не е възможно да се дължат на откослерозата.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача
на увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди – имуществени и неимуществени, а
поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-
ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието “неимуществени вреди” включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
Съдът прецени събраните по делото доказателства (съдебно медицински експертизи
и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания от получените
множество травматични увреждания, последвалото лечение с хоспитализация и оперативна
интервенция, продължителността на възстановителния период, последствията от
комплексната травма, които са необратими, прогнозата за нейното състояние, нейната
възраст, влошеното качество на живот , което ще я съпътства до края на дните й. Ищцата е
получила множество средни телесни повреди, които са довели до разстройство на здравето
й. ЧМТ със счупване на костите на черепния покрив и на основата е довело до разстройство
на здравето временно опасно за живота на ищцата. Налице е навлизане но въздух във
вътречерепното пространство, което е било състояние застрашаващо живота й. От
фрактурата на черепа е настъпила увреда на лицевия нерв, увреда на слуха. Появила се е
забележима лицева асиметрия, непълно затваряне на лявото око, затруднения при храненето
и задържане на храна между бузата и зъбите, промяна на вкуса и обонянието, сълзене на
окото при хранене. Към настоящия момент състоянието на ищцата се е подобрило, като от
посочените увреди ищцата остава със значително намален слух, неконтролируемо сълзене
на окото при хранене, леко понижен тонус на мимическата мускулатура в ляво, промяна на
вкуса и обонянието, главоболие и замайване. Дори и при протезиране на слуховия апарат
ищцата ще продължи да чува със затруднения. На следващо място, от удара в автомобила
ищцата е получила и телесни увреждания в областта на таза и дясна бедрена кост.
Извършено е оперативно лечение със смяна на тазобедрената става. Независимо от
адекватното и своевременно лечение ищцата е получила удължаване на десния долен
крайник с 1,5 см., както и ограничен обем на движението на дясната тазобедрена става с
50% функционален дефицит. Тези увреждания са необратими. Ищцата няма пълен обем на
движение на единия крайник, походката й е куцаща, заради различната дължина на долните
крайници, а това е довело до изкривяване на снагата и получаване на болки в кръста и таза.
Ищцата ще ползва специална повдигаща стелка на левия долен крайник, за да компенсира
разликата в дължината на краката си. Ищцата е получила и повърхностни охлузвания и
кръвонасядания по лицето и тялото. Получила е и увреждане на палеца на лявата ръка, но
това увреждане не е описано в исковата молба и съдът няма да го съобрази при определяне
на размера на дължимото обезщетение. Всички тези увреждания са причинили на ищцата
болки и страдания, като и по настоящем ищцата продължава да изпитва главоболие,
паметови смущения, главозамайване, причерняване пред очите, лесна уморяемост.
Възстановителният период на травмата в областта на таза и крайника е приключил в
рамките на година, докато възстановителния период досежно ЧМТ все още продължава,
като е възможно да настъпят и допълнителни усложнения в рамките на следващите години.
Съдът отчита, че ищцата е била хоспитализирана за период от 2 седмици и е търпяла
7
неудобствата свързани с това, била е обездвижена напълно на легло за период от месец, през
което време е била изцяло зависима от своите близки, след което е продължила с
рехабилитацията на крайниците за срок от 3 месеца и половина, през което време ищцата
отново е зависела изцяло от своите близки. Търпяла е неудобството да бъде обслужвана от
тях, вкл. и за най-елементарните нужди в ежедневието. Не е могла да се грижи за детето си
за дълъг период от време. Уврежданията й причиняват трудности при намиране на работа,
при социални контакти. Недъзите й по лицето и тялото ще й създават неудобство и
притеснение и ще водят до непълноценност както в личен, така и в професионален план.
Ищцата, на 42г. , в резултат на катастрофата е претърпяла и продължава да търпи негативни
емоционални преживявания и психическо страдание. Животът й е коренно променен без
перспектива за подобрение.
Съдът, освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява
и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време
на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията
присъждани за сходни случай, съдът намира, че обезщетение в размер на 100 000 лева се
явява справедливо да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди. За разликата
до предявения размер от 300 000лв. искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Обезщетението се дължи от датата, на която е
сезирано застрахователното дружество – 19.03.2021г., на основание чл.493 ал.1 т. 5 от КЗ.
Ищцата претендира по-късна дата – 22.03.2021г., което искане с оглед на диспозитивното
начало, следва да се уважи. Върху присъдения размер обезщетение ответникът дължи лихва
за забава от 22.03.2021г. до окончателното изплащане.
Претенцията за имуществени вреди е частично основателна. Съобразявайки
представената медицинска документация и установените получени от ищцата поли
травматични увреждания, съдът намира, че извършения разход във връзка със заплащане на
магнитно-резонансна томография в размер на 290лв. е в пряка причинно следствена връзка
с получените от ПТП увреждания и е послужил за лечението на ищцата. Разходите за
закупуване на „Сомазина“ /2х17,99лв./ , на „Депакин“ на стойност 10,73лв., на „Милгама“ и
„Парацетамол“ за 33,46лв. са във връзка с лечението на ищцата, тъй като тези медикаменти
са й предписани при дехоспитализацията /л.6 от епикризата/ и от лекар специалист при
проведен преглед /л.28 и л.29 от делото/. Досежно останалите разходи за медикаменти и
санитарни материали ищцата не установи да са във връзка с нейното лечение, поради което
разходът им не може да се приеме за причинена от ПТП имуществена вреда. Или искът за
имуществени вреди следва да се уважи за сумата 370,17лв., а за разликата до претендирания
размер от 608,02лв. да се отхвърли. Съдът е разпределил доказателствената тежест и е
указал на ищцата, че следва да установи размера на търсените имуществени вреди. При
липсата на ангажирани доказателства, следва да се уважи това, което е установено по
делото.
Върху присъденото обезщетение за имуществени вреди ответникът дължи и лихва за
забава от датата на претенцията - 22.03.2021г. Към 22.03.2021г. всеки от претендираните
разходи е бил направен.
По разноските:
Ищцата не претендира разноски, тъй като на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК е била
освободена от заплащане на такива. Претендира адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставена процесуална защита и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Представен е договор за процесуално представителство между ищцата и адв.И.Н.Ж. за
осъществяване на безплатна правна помощ от 20.06.2022г.
8
Ответникът също претендира разноски по списък - адвокатско възнаграждение в
размер на 12 360лв. с ДДС. Представени са два договора за правна защита и съдействие
ведно с доказателство за извършен банков превод на уговореното възнаграждение.
Ищцата възразява срещу претендирания от ответника адвокатски хонорар като
прекомерен по размер.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ищцата по
чл.38 ал.2 от ЗАдв. За предоставената защита съобразно размера на уважената част от
исковете, на адв. И.Н.Ж. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3537,40лв.
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 т.5 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакция, действаща към
сключване на договора за процесуално представителство/.
Възраженията на процесуалния представител за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение от 12 360лв. с ДДС е основателно. Претендираният
размер възнаграждение е прекомерен за фактическата и правна сложност на делото и
надвишава значително минималния размер възнаграждение за търсения материален интерес,
предвиден в чл.7 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / в редакция, действаща към сключване на договора за процесуално
представителство/ - 7542,16лв. без ДДС. Размерът на дължимото от ищцата на ответника
адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималния размер по Наредба №1 -
9 050,59лв. с ДДС, като съобразно отхвърлената част от исковете /66,61%/, на ответника се
следват разноски в размер на 6 028,60лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 4050лв. и разноски в размер на 374,44лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”, ЕИК ******* със седалище в гр.София и адрес на управление
бул.”******* ******* да заплати на Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к.“******* на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 100 000 лв.
(сто хиляди лева), ведно с лихвата за забава от 22.03.2021г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 20.01.2021г. неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, и сумата 370,17лв. ведно с лихвата за забава от
22.03.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
същото пътнотранспортно произшествие имуществени вреди – разходи за лечение, които
вреди са причинени виновно от застрахован при ЗД „Б.И.”, по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач А.Л.Б., ЕГН **********. като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до претендираните размери от 300 000лв. за иска за неимуществени
вреди и 608,02лв. за иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете
суми.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”, ЕИК ******* със седалище в гр.София и адрес на управление
бул.”******* ******* да заплати на адв. И.Н.Ж. на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата
3537,40лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“******* да заплати на
ЗД „Б.И.”, ЕИК ******* със седалище в гр.София и адрес на управление бул.”*******
*******, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата 6 028,60лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”, ЕИК ******* със седалище в гр.София и адрес на управление
бул.”******* ******* да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл.78
ал.6 от ГПК, държавна такса и разноски в размер на 4 424,44лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10