№ 1259
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20221110110980 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „фирма“ ЕАД против
Л. С. М..
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забавено изпълнение по
отношение плащането на цената.
Ищецът твърди, че ответникът Л. С. М. е клиент на топлинна енергия
(ТЕ) в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, адрес, с абонатен № 270492, респ. между ищеца и
ответника е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия
(ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на
10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за
1
потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на
посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим
на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за
дялово разпределение (ФДР), в случая „ФИРМА“ ООД. Сочи се, че за
процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне
изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът не е заплащал дължимите суми за
доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово
разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Доколкото обаче исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е
продължение на заповедното, то следва да бъдат разгледани релевираното от
ответника във възражението по чл. 414 от ГПК възражение за изтекла давност
по отношение на процесните вземания.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 23.04.2018 г. от „фирма“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
25617 по описа за 2018 г. на СРС за следните суми: сумата 98,69 лв. – цена на
топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб. № 270492
през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.; сумата 11,12 лв. – цена за
дялово разпределение за същия период и имот; сумата 25,89 лв. –
обезщетение за забава в периода от 16.09.2015 г. до 16.04.2018 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; сумата 3,14 лв. – обезщетение за
същия период на забава по отношение на цената за дялово разпределение;
ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 23.04.2018 г.
до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и разноски за
2
заповедното производство, както следва: както и сумите 25 лв. – държавна
такса, и 40 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 16.04.2021 г.,
като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 22.01.2022 г. на заявителя са дадени указания, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил искове за
установяване съществуването на вземанията по исков ред.
Със заповед № ЖН-77-Л-1/17.10.1997 г., издадена от Столична община,
район „Искър“ Л. С. М. е настанена в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3,
ап. 9.
Представена е молба-декларация от 27.10.1997 г. от Л. С. М., с която е
поискала откриване на партида за имота на нейно име.
Представен е договор за наем от 15.07.2005 г., сключен между Столична
община като наемодател и Л. С. М. като наемател относно процесния имот.
Договорът е безсрочен.
Представена е декларация от Снежанка С. Попова от 26.08.2002 г., с
която същата е декларирала, че ОС на живущите адрес са дали съгласие за
сключване на договор с „Стокс“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и вентили, демонтаж на радиатори, отчитане на
индивидуални разпределители и разпределяне на ТЕ, за което са положили
подписи в приложения протокол.
По делото е представен протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
От служебна бележка № 7700-55(1) от 05.06.2015 г., издадена от
Столична община, район „Искър“ се установява, че със Заповед № 7700-
55/04.06.2015 г. Е.Й.П. е настанена в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3,
ап. 9, като до момента партидата е била на името на Л. С. М., освободила
жилището на 28.05.2015 г. Бележката е издадена за послужване пред ищеца за
закриване партидата на Л. С. М. и откриване партида на Е.Й.П..
Представена е и Заповед № 7700-55/04.06.2015 г., издадена от Столична
3
община, район „Искър“, с която в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3, ап.
9 е настанена Е.Й.П..
Със заявление-декларация от 16.06.2015 г. Е.Й.П. е поискал откриване
на партида за имота на нейно име.
По делото е представен и договор, сключен между „фирма“ ЕАД –
възложител и „ФИРМА“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са и общите условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.
От третото лице-помагач са представени главните отчети, изравнителни
сметки и документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните
сметки.
От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. За периода от
01.10.2014 г. до 30.04.2015 г. е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота не е
имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е начислена ТЕ за отопление,
не е начислена ТЕ за общи части като дял за имота, начислен е разход за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация на база пълен отопляем обем, не е
начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ. В имота не се ползва топла вода
от централна инсталация за БГВ. ФДР е извършила дялово разпределение в
процесния имот съобразно действащите нормативни правила. Общата сума за
прогнозно начислена ТЕ за имота по фактури с вкл. ДДС възлиза на 100,78 лв.
Общата сума начислена за ТЕ за имота и дължимата сума за процесния
период, вкл. чрез отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 98,68 лв. В
посочената сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
4
задължения от предходни периоди. Сумите за ТЕ са изчислени съгласно
действащите нормативни правила. Технологичните разходи на ТЕ в
абонатната станция (АС) са били отчислявани за сметка на ищеца. Общият
топломер, монтиран в АС е преминал съответните метрологични проверки.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
извършени плащания по отношение на претендираните суми. Стойността на
ТЕ с включени изравнителни сметки за исковия период от 01.10.2014 г. до
30.04.2015 г. и отчетни текущи плащания е в размер на 98,67 лв. за главница
за ТЕ за отопление и мораторна лихва в размер на 25,89 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 16.04.2018 г. Главницата за услугата дялово разпределение
(УДР) е в размер на 11,12 лв. и представлява годишна такса на ФДР за
периода от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г., а мораторната лихва върху тази сума
е 3,14 лв. за периода от 11.07.2015 г. до 16.04.2018 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение
между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот,
който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата
сума; 3. през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение,
както и че стойността й възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, имащи за последица спиране/
прекъсване на давността.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
5
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3. периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
или горещо водоснабдяване.
След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, ползвателя на договорно основание дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, когато между него и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот. През времетраенето на този договор
6
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите, изложени към т. 1 от посоченото тълкувателно решение е
посоченото, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случай се установи, че в исковия период имотът е
ползван от ответника на договорно основание, т. е. той е имал качеството на
облигационен ползвател, и същевременно на негово име е открита партида
при ищеца, респ. ответникът е имал качеството клиент на ТЕ за битови нужди
в исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период, като този факт не се и
7
оспорва от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ФДР „ФИРМА“ ООД – трето лице-помагач (ТЛП) на страната
на ищеца. ТЛП е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
8
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Тъй като настоящият иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.04.2018 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 23.04.2015 г., са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г.
Непогасено по давност е само вземането за м. 04.2015 г. на стойност
14,27 лв. (съгласно ССЕ и СТЕ).
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент
от чл. 119 ЗЗД.
По отношение обезщетението за забава в случая приложение намират
Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача,
като съгласно чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са
заплатени в срока по ал. 2 - т. е. фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, следва да бъде заплатена в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата. Вземането става изискуемо след изтичане на 30-
дневнния срок за съответния месец, а значението на публикуването в
интернет страницата на ищцовото дружество, което на практика има характер
на покана, се отнася именно до обезщетението за забава. Ищецът не е
9
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения за посочения период на интернет страницата си, евентуално
констативен протокол, от който да е видно датата, на която са били
публикувани на интернет страницата на ищеца данни за дължимите от
ответника суми за доставената ТЕ за отчетния период, за да може да се
определи началната двата на забавата на ответника. Ето защо, следва да се
приеме, че ответникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който
се претендира обезщетение.
По отношение на цената на УДР съдът намира, че същата е дължима в
цялост, тъй като представлява годишна такса и нейната изискуемост е
настъпила след 23.04.2015 г. Общият размер на дължимата цена за услугата
дялово разпределение за исковия период възлиза на сумата 11,12 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11,89 лв. разноски за заповедното и сумата от
105,15 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. С. М., ЕГН ********** на
основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ
дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК ************, следните суми, а именно: сумата
10
от 14,27 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., доставена в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, адрес, с абонатен № 270492; и сумата от
11,12 лв., такса за услуга дялово разпределение за м. 05.2015 г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2018 г. по ЧГД № 25627 по описа 2018
г. на СРС, III ГО, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 14,27 лв.
до 98,69 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м. 05. 2014 г. – м. 03.2015 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; иска
за сумата от 25,89 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия за периода от 15.09.2015 г. до 16.04.2018 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; иска за сумата 3,14 лв. мораторна лихва върху цената
на дяловото разпределение за периода от 11.07.2015 г. до 16.04.2018 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от 11,89 лв.
разноски за заповедното и сумата от 105,15 лв. разноски за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете..
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ООД, ЕИК
********** – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11