РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501083 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№263579/27.05.2021г., подадена от Владимир Янков Вакрилов, ЕГН
********** с адрес: гр.София, ул.,,Михаил Буботинов“ бл.31, вх.Б, ап.30, назначен за
синдик на ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.,,Александровска“ №45, ет.2, срещу Решение
№260093/12.04.2021г., постановено по гр.д.№64/2020г. по описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, Несебърският районен съд е определил за ползване прилежаща част
от поземлен имот с идентификатор 51500.502.447 по КККР на гр.Несебър, одобрени със
Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179
кв.м. и административен адрес: гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“ №9, необходима за ползване
според предназначението на построената в него сграда с идентификатор №51500.502.447.5
върху площ от 2944кв.м., от които 2331кв.м. застроена площ на сградата и 613кв.м. площ
около сградата, защрихован в син цвят на Приложение №1- схема на прилежащите терени
към сградите в ПИ 51500.502.447 по КККР на гр.Несебър, към заключение на вещото лице
на лист 109 от делото, което приложение /схема/, приподписано от съда представлява
неразделна част от постановения съдебен акт.
Със същото решение, съдът е осъдил ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на Етажна собственост на собствениците на самостоятелни обекти в
1
сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.,,Иван Вазов“№9, бл.5 с идентификатор
№51500.502.44, представлявано от управителя на Етажната собственост ,,Виго груп“ ЕООД,
ЕИК130496343, със седалище и адрес на управление:гр.Монтана, ул.,,Морава“№12, сумата
от общо 780 лева, от които – 80 лева- заплатена държавна такса; 400 лева- адвокатско
възнаграждение и 300 лева- изготвена експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че
същото е незаконосъобразно и необосновано. Намира, че районният съд неправилно
определил прилежащата част от поземлен имот с идентификатор 51500.502.447 по КККР на
гр.Несебър, необходима за ползване според предназначението на построената в него сграда
с идентификатор №51500.502.447.5. Навежда доводи в тази насока.
Излага становище относно приложение нормата на чл.64 от ЗС. Развива подробни
съображения, че в случая бил определен по-голям обем на правата на суперфициарните
собственици, създали етажната собственост.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител- адв Койчева, АК- Хасково, с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
Въззиваемата страна намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен,
постановен в съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената
въззивна жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Излагат се аргументи във връзка с изводите на първоинстанционния съд относно
приложение нормата на чл.64 от ЗС.
Твърди се, че собственикът на земята - ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД създавал пречки на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата да достигнат до притежаваните от тях
имоти, което обуславяло и правния интерес от предявяване на исковите претенции. Посочва
се, че с паркирането на моторни превозни средства непосредствено пред входовете и
изходите на сградата, се ограничавали правата на собствениците, както и живота и здравето
на обитателите в същата.
Направен е анализ на събраните по делото доказателства (заключение на вещото лице по
извършената по делото експертиза).
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените по делото пред настоящата инстанция разноски.
Страните не се явяват и не се представляват в с.з., редовно и своевременно уведомени.
Въззивната жалба е процесуално допустими-подадена е от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен
контрол.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
2
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.64 ЗС.
Депозирана е искова молба от ЕС на собствениците на СО в сграда, находяща се в
гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ №9 бл.5, представлявана от управителя на ЕС „Виго груп“
ООД против ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ООД за определяне за ползване на прилежаща част от
поземлен имот с идентификатор 51500.502.447 по КККР на гр.Несебър, одобрени със
Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на имота
12179кв.м. Ищците твърдят, че в посочения имот са построени пет сгради, като в една от
тях-с идентификатор №51500.502.447.5 със застроена площ от 2263 кв.м. СО притежават
„Гранит Импорт Кина увоз извоз Дооел Струмица“-апартамент №1, „Дел Естейт“ дружество
с ограничена отговорност Ниш-апартамент №2, М.Г. и С.М.С.-апартамент №403, Е.Б.Х.-
апартамент №421 и 503, а всички останали СО са собственост на „Виго груп“ ООД.
Твърди се, че сградата е в режим на ЕС, а от 2019 г. ответното дружество започнало да
ограничава и препятства достъпа, както на собствениците на СО, така и на обитателите и
ползвателите на СО като посочва конкретни инциденти.
В срока за отговор ответното дружество депозира два отговора-от двамата управители, като
Георги Станкова заявява, че никога не е създавал пречки за ползване на имот, а Илко
Десподов-че през летния период ответното дружество, чрез другия управител действително
е създавало пречки.
В хода на производството е установено, че ответното дружество е обявено в
несъстоятелност и му е назначен синдик, поради което е отпаднала необходимостта за
назначаване на особен представител на дружеството.
При разглеждането му пред първата инстанция делото е допусната и приета СТЕ.
С Определение №1793 от 23.11.2021г. по делото е допуснато извършването на допълнителна
съдебно-техническа експертиза предвид необходимостта от установяване на прилежащата
площ съобразно регламентацията в ЗУТ и Наредба №7 от 2003 за правила и нормативи за
устройство на отделни видове територии и устройствени зони, заключението по която е
прието.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че ответното
дружество е собственик на ПИ с идентификатор 51500.502.447 по КККР на гр.Несебър,
одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с площ на
имота 12179кв.м. /вж н.а. №**, т.6, рег.№****, дело №****/**.**.20** по описа на Нотариус
Лина Чуткина/. Видно от представената скица №15-801843-02 на ПИ с идентификатор
51500.502.447 по КККР на гр.Несебър в същия са построени пет сгради с отделни
идентификатори.
3
По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза, която установява, че в ПИ с ид.
№51500.502.447 са разположени пет сгради, една от които е процесната с ПИ ид.
№51500.502.447.5 със застроена площ 2331 кв.м. Общата застроена площ на имота е 6629
кв.м., площта на поземления имот е 12177 кв.м., а свободната от застрояване площ е 5548
кв.м. ВЛ е посочило, че за имота е в сила ПУП одобрен със Заповед №**8/16.08.2004г. на
Кмета на Община Несебър с предназначение за „курортно строителство“. Определена е
прилежащата площ /приложение 1 към заключението на СТЕ/ общо 2944 кв.м. /застроена
площ 2331 кв. м. и площ около сградата 613 кв.м./ съгласно пар.1, т.6 от ДР на ЗДДС. С
допълнителното заключение ВЛ арх. Д. е определила, че 1950 кв.м. съгласно Приложение 1
към Наредба №7 за 2003 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии
и устройствени зони. На изготвената скица са посочени границите на прилежащата площ
към сграда с идентификатор 51500.502.447.5, като са взети предвид допустимите отстояния,
защихровано в син цвят.
Представени са доказателства във връзка с твърдението, че през лятото на 2019г. са били
регистрирани няколко случая за възпрепятстване ползването на сградата от страна на
ответника-преминаване на МПС през тревните площи, паркиране на МПС в близост до
вратите на сградата, функционираща като хотел и т.н.
В случаите на създадена разделна собственост върху земята и построените в нея сгради
законът дава право на собственика на сградата да се ползва от земята доколкото това е
необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Това повелява
общото правило, съдържащо се в чл. 64 ЗС. Съдебната практика по приложението на
разпоредбата приема, че тя създава ограничение за собственика на земята да я ползва
изцяло, когато в нея са построени сгради, собственост на лица, които не притежават права
върху терена. На тях собственика на земята следва да им осигури възможност да ползват
земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката според
нейното предназначение. ЗУТ създава ред по който да се определят прилежащите площи
към съществуващи сгради. Така в чл.22, ал.7 от ЗУТ е направено препращане за определяне
размера на прилежащите площи към съществуващи сгради към Наредба №7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.
Според смисълът вложен в ЗУТ прилежащите площи към сградите следва да се приеме за
площ необходима за обслужване на съответната сграда, а изричното посочване на закона, че
тези правила касаят и съществуващи сгради води до извода за приложимост на нормите на
Наредба №7 от 2003г. и при определянето на площите, за които правото на ползване на
собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и
постройките върху нея.
В случая е безспорно, че е налице суперфициарна собственост на сградата с идентификатор
51500.502.447.5 /една от общо 5 сгради/, отделно от земята. Съобразно посочената по-горе
разпоредба ищците могат да ползват земята само доколкото е необходимо за използване на
същата според предназначението й-т.е. нормален достъп до същата, за да я ползват и
поддържат в нормално състояние. Останалата част от мястото е на разположение на
4
собственика на, който може да го ползва както намери за добре. Така изразеното становище
е застъпено в задължителна съдебна практика-Решение №363/17.10.2011г. на ВКС по гр.д.
№663/2010г І г.о., Решение №950/22.10.2008г. на ВКС по гр.д.№2524/2007, ІІІ г.о., Решение
№304/21.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1311/2010 г., ІІ г.о.
Съдът намира, че прилежащата площ следва да бъде определена съгласно Наредба №7 от
2003г. , а не както е сторил първоинстанционният съд съобразявайки §1, т.6 от ДР на ЗДДС.
В § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на "Прилежащ терен", според която това е
сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта
около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка
от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в
рамките на урегулирания поземлен имот. Настоящият съдебен състав приема, че тази
дефиниция е дадена в закона единствено и само за целите на ЗДДС с оглед ползването в
него на легалното понятие прилежащ терен. Незаконосъобразно е за всяка сграда
прилежащата площ да се определя на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от
ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в
рамките на урегулирания поземлен имот, доколкото по този начин не се съобразява
предназначението на сградата и изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното решение за неправилно, но по съображения
различни от изложените във въззивната жалба. Същото следва да бъде отменено като
вместо това бъде постановено ново, с което да се определи прилежащата част от ПИ с
идентификатор 51500.502.447, необходима за използването, според предназначението на
построената в него сграда с идентификатор 51500.502.447.5 съобразно експертното
заключение на ВЛ арх.Драганова пред въззивната инстанция, като скицата към него следва
да бъде обявена за неразделна част от решението.
При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила. В случая
предявенияат иск е основателен, поради което в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски пред въззивната инстанция, съобразно представения списък, а
именно 400 лв. внесени за депозит за екпертиза и 400 лв. заплатено адвокатаско
възнагарждение или общо 800 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260093/12.04.2021г., постановено по гр.д.№64/2020г. по описа на
Районен съд- Несебър, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за ползване прилежаща част от поземлене имот с идентификатор
51500.502.447 по КККР на гр.Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46/18.08.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с площ на имота 12179кв.м. и административен адрес
гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 9, необходими за ползване според предназначението на
5
построената в него сграда с идентификатор 51500.502.447.5, върху площ от 4281 кв.м., от
които 2331 кв.м. застроена площ на сградата и 1950 кв.м. прилежаща площ около сградата,
защрихована в син цвят на Приложение 1 към заключението на вещото лице арх.Веселина
Драганова на л.60 от делото, което приложение /схема/ приподписано от съдебния състав е
нераздела част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ,,ГРИЙН ПАРК ПАЛАС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.,,Александровска“ №45, ет.2, да заплати на Етажна собственост
на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Несебър, ул.,,Иван
Вазов“№9, бл.5 с идентификатор №51500.502.44, представлявано от управителя на Етажната
собственост ,,Виго груп“ ЕООД, ЕИК130496343, със седалище и адрес на
управление:гр.Монтана, ул.,,Морава“№12 сумата от 800 лв.(осемстотин лв.),
представляваща адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6