№ 43
гр. Девин, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20235410200038 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 22-0252-000446/22.09.2022г. на Началник група към
ОДМВР Смолян РУ – Девин, като незаконосъобразно, издадено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Твърди, че в атакуваното НП е
посочено, че административно-наказващият орган, след като е взел предвид
съставения АУАН № 225987/02.07.2022 г. по чл.140 ал.1 от ЗДвП, прекратен
на основание чл.ЗЗ, ал.2 от ЗАНН изпратен на РП- Смолян, Районна
прокуратура с постановление от 30.08.2022 година е отказала да образува ДП
и е върнала преписката на Началник РУ МВР Девин на разпореждане.
Същият след задълбочена проверка е приел за установено, че на 02.07.2022
година в 9.49 ч. в с. Ч. е управлявал УАЗ 469 с peг. № ****, собственост на
фирма „Ч. Л.“, което МПС не е регистрирано, като същото е с прекратена
регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 12.12.2016 година, в
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Наказващият орган счита, че нарушението
по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено умишлено. Твърди, че не е извършил
така описаното в НП нарушение. Отразените в АУАН, възпроизведени и в
1
НП, обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.
Основно възраженията му са, че няма управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Автомобила му е регистриран по надлежния
ред. Същият е идентифициран и в момента на проверката бил с поставени на
съответното място табели с регистрационен № ****. Не е изяснен и повода,
мотива за това инцидентно използване на това МПС. То е собственост на
фирмата им и много рядко -инцидентно се използва на къси разстояния.
Твърди, че липсват каквито и да са уведомления от страна на
Застрахователната компания или от служба КАТ за т.н. служебно
прекратената регистрация. На какво основание и на коя дата е прекратена тази
регистрация. Напротив, дори и в момента на проверката извършена на
02.07.2022 година, регистрационните табели с peг. номера били налични и са
били поставени на съответното за целта място. Налични били всички
документи свързани с проверяваното МПС, служебни свидетелства издадени
при първоначалната регистрация на автомобила -част I II. Счита, че
наказващият орган не е съобразил, че при тези установени факти, МПС е
отговаряло на изискванията при първоначалната регистрация съгласно
нормите на ЗДвП и Наредба I- 45/2000 година за регистриране, отчет, спиране
от движение, пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС. Счита, че при служебно
прекратяване на регистрацията, освен че собственика на МПС следва да бъде
уведомен по един несъмнен начин, е следвало да му бъдат „свалени“
регистрационните табели и да му се изземат свидетелствата за регистрация,
до възстановяване на регистрацията, т.е до отпадане на основанието, липса на
сключена застраховка с Гаранционния фонд. Счита, че наказващия орган не е
положил всички усилия да установи действителното фактическо положение
на случая. НП е издадено при не изяснена фактическа страна, довело до
неправилно прилагане на материалния закон- няма съставомерност в
действията му, нито от обективен нито от субективен характер. Счита, че са
допуснати и редица процедурни нарушения, ограничаващи правото му на
защита изначално. Счита, че при издаване на АУАН и атакуваното НП са
нарушени чл. 42, т.З и т.4, от ЗАНН и изискването по чл.52 ал.4 и чл.57, ал.1
т.5 и т.6 ЗАНН. Има разминаване между обстоятелствената част на АУАН с
тази посочена в НП. Счита, че с оглед осигуряване правото на защита в АНП-
во в санкционната част на издаденото НП е необходимо да се опишат по един
2
ясен и недвусмислен начин всички елементи от фактическия състав на
твърдяното нарушение. Да се посочат точно времето и мястото, с какви
действия или бездействия и при какви обстоятелства е извършено твърдяното
нарушение. С какви безспорни доказателства се доказва нарушението,
неговата точна правна квалификация и на база тези доказателства наказващия
орган да издаде законосъобразно НП, с което правилно да приложи
материалния закон, а не то да почива на „предположения”. По аргумент на
противното, не посочването им представлява нарушение на процесуалните
правила и води до нарушаване правото на защита. Допуснатите нарушения от
контролните органи водят до невъзможност да се индивидуализира
основанието за налагане на адм. наказание, което освен, че ограничават
правото му на защита, съществено ще затруднят и решаващия съд с оглед
последващият съдебния контрол върху цялото административно
производство. С оглед на горното счита, че не са били налице материално-
правните предпоставки за квалифициране на действията му, като нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП. При административното обвинение за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, релевантно е обстоятелството, че собственикът на
процесното МПС „Ч. Л.“ не е бил уведомен за служебно прекратяване
регистрацията на неговото МПС, както изисква чл. 18 ал.2 във връзка с чл.18б
ал.1 т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При
липса на уведомяване по посоченият начин в Наредбата, не може да се
изисква собственика да предвижда и да предполага, че щом не е сключил
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, обезателно
регистрацията на автомобила му е прекратена служебно. Затова е
незаконосъобразен извода на наказващият орган за наличие на субективна
страна от състава на нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП и неправилно е
ангажирал административно-наказателната отговорност и то на физическото
лице Л. К.. Счита, че деянието е несъставомерно, като нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП от субективна страна. Това е достатъчно основание за отмяна на
НП, без случая да се изяснява по същество. Счита, че са допуснати и други
процедурни нарушения водещи до изначално опорочаване на издаденото НП,
поради гореизложеното моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно с
3
произтичащите от това последици.
В о. с. з. жалбоподателят лично и чрез пълномощника му адв. Т.
поддържа жалбата. Моли съда да отмени НП като съобрази всички доводи и
съображения, изложени в жалбата. Вън от това излага допълнителни доводи,
че при издаване на самото НП е нарушена предвидената процедура основно
и най- важно е това, че няма доказателства, че жалбоподателя е уведомен за
служебно прекратената регистрация. Счита, че квалификацията като
нарушение чл. 140 е несъставомерна, защото практиката на база на чл. 574
ал.11 от Кодекса за застраховането, както и по отношение на подзаконовия
нормативен акт - Наредба № 45 задължително, императивно се налага такова
уведомяване от застрахователните компания и служба КАТ. По отношение на
тази Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и при това съществено процедурно
нарушение не е необходимо въобще да се изяснява случая по същество.
Задължително съгласно тази Наредба, КЗ и ЗДвП е указано, че при
налагане на отнемане на регистрация се отнемат рег. табели и се взема
служебното свидетелство на автомобила, това нещо не е извършено.
Автомобила е бил с поставени рег. табели. Другото което е, че самото
прекратяване по служебен ред на регистрацията представлява отмяна на
разрешението превозното средство да се използва в пътното движение, но
това не води до извод, че автомобила, който е със служебно прекратена
регистрация следва да бъде определен като моторно превозно средство,
което първоначално не е регистрирано по надлежния ред. Другото, което е,
че собственик на моторното превозно средство е дружеството, а не
физическото лице. Поради допуснатите много груби неотменими процедурни
и процесуални нарушения моли съда да отмени НП като му присъди и
направените разноски по представения договор за правна помощ.
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка по атакуваното наказателно постановление моли
в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено
адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над
минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Делото не се отличава с
4
фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- хонорара да е „обоснован и справедлив“.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 20.03.2023 г., жалбата е депозирана на
29.03.2023 г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите В. П.- старши полицай
ВПА в РУ- Девин, Участък – Доспат и Р. А. Б. - старши полицай ВПА в РУ-
Девин, Участък – Доспат, че на 02.07.2022г. около 9.49 часа в с. Ч., ул. Д. Ч.
спрели за проверка лек автомобил „УАЗ – 469“ с рег. № ****, собственост
на дружество „Ч. Л.“ и управляван от лицето Л. К.. При извършената
проверка чрез направена справка чрез ОДЧ- Девин се установило, че по път
отворен за обществено ползване управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, автомобила е със служебно прекратена регистрация на
12.12.2016г. по чл. 143 ал.10 от ЗДвП, причина без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Водача не е носел
свидетелство за управление на МПС и контролен талон.
За констатираното нарушение свид. В. П. в присъствие на
жалбоподателя и свидетеля Р. А. Б. му съставил АУАН № 376/02.07.2022г.
за нарушение на чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
който жалбоподателя подписал без възражения.
С Мотивирана Резолюция № 22-0252-М000038 от 03.08.2022г., Р.
Т. Х., на длъжност Началник група в ОДМВР Смолян, РУ- Девин като взел
предвид, че В. Ф. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ Девин,
ОДМВР Смолян е съставил Акт за установяване на административно
5
нарушение серия GA, № 225987 от 02.07.2022 г. против Л. В. К., с ЕГН
********** от с. Ч., обл. Смолян за това, че на 02.07.2022 г., в 09.49 ч., в
община с. Ч., ул. Д. ч. при обстоятелства: В посока от с. Б. към центъра на
селото управлява лек автомобил марка „УАЗ 469“ с регистрационен номер
****, собственост на „Ч. Л.“ с Булстат: ********* с. Ч., ул. Х. Б. * и допуска
следното нарушение : 1. По път отворен за обществено ползване, управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, автомобила е със служебно
прекратена регистрация на 12.12.2016г. по чл. 143 ал. 10 от Закона за
движение по пътищата, причина без ЗЗГОА, същият е уведомен от
Гаранционен фонд на 04.12.2016г. установено чрез направена справка от ОД
Девин. 2. Не носи СУ МПС и КТ към него. е извършил : Управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил/а чл. 140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, с което е
нарушил чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 54, ал. 1,
т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания и на 01.08.2022г.
е образувана ЗМ проверка № ЗМ-130/01.08.2022г. по описа на РУ- Девин за
евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал.2 във връзка с чл. 345 ал.1
от НК.
Издадено е Наказателно постановление № 22-0252-
000446/23.09.2022г. от Началник група към ОД на МВР-Смолян, РУ - Девин-
Р. Х., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи против Л. В. К., с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Смолян
като
водач на лек автомобил „УАЗ 469“, с рег. № ****, при обстоятелства: След
като разгледал образуваното административно наказателно производство по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно Постановление от 30.08.2022 г. за
отказ за образуване на досъдебно производство с вх. № 2066/2022 г. по описа
на РП Смолян, ТО Девин, ведно със съставен и прекратен на основание чл.
33, ал. 2 от ЗАНН АУАН серия GA, № 225987/02.07.2022 г., и след съвкупна,
обективна и задълбочена преценка на събраните по
административнонаказателната преписка доказателства приема за установено,
че Л. В. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул. Х. Б. *, като водач на лек
автомобил, е извършил от фактическа и правна страна следното нарушение:
6
На 02.07.2022 г., около 09.49 ч. в с. Ч., на ул. Д. Ч. в посока от с. Б. към
центъра на селото е управлявал лек автомобил „УАЗ 469“, с рег. № ****,
собственост на фирма "Ч. Л." с БУЛСТАТ: *********, което МПС не е
регистрирано като същото е с прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП на 12.12.2016г., в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Наказващият орган счита, че административното нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е извършено умишлено. При индивидуализацията на наказанието е
съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, е извършил: 1. Управлява МПС, което не е
регистрирано, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП му е
наложил наказание, както следва: 1. Чл.175 ал.З пр. 1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. На
основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10
точки, към 23.09.2022 г. на водача остават 39 контролни точки.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е издадено въз основа на съставения АУАН и
Постановление от 30.08.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно
производство на прокурор, с вх. № 2066/2022 г. по описа на РП Смолян, ТО
Девин.
В НП е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че
на посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
чиято регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от
обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче
не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателя, т.е., че
7
последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация,
респ. не се съдържат доказателства за осъществен състав от субективна
страна на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени
възражения по установеното административно нарушение от страна на
лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно
установено. В случаят не следва да намери приложение и разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН
има доказателствена сила, следва установените в него факти да се
потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма
представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 12.12.2016 г. За да е налице основание за това, е
необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по ТД №
3/2022г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаят е
настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация
за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не
е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил
уведомен за това. Липсват доказателства собственика на автомобила, респ.
водача на автомобила Л. В. К. да са уведомени от Гаранционния фонд, от
Сектор ПП относно служебно прекратената регистрация на ползваното от
жалбоподателя МПС на 02.07.2022 г. Не са представени доказателства от
8
административно-наказващия орган, в подкрепа на изложеното в
обстоятелствената част на НП, че жалбоподателя е уведомен за това от
Гаранционния фонд на 04.12.2016г., както твърденията на свидетелите, че от
извършената справка чрез дежурния се установили, че жалбоподателя е
уведомен от Гаранционния фонд на посочената в акта и НП дата. След като не
се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен
фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква
освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за
това. Твърденията на жалбоподателя, че по никакъв начин не е бил уведомен
за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред,
кореспондират с доказателствата по делото. За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и
от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства жалбоподателя виновно да е управлявал
служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
жалбоподателя изобщо не е знаел, че автомобилът, който управлявал е бил
служебно дерегистриран. Поради което, от субективна страна жалбоподателя
Л. В. К. не е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След
като процесното нарушение не е извършено виновно от Л. В. К., то
неправилно и незаконосъобразно за него е ангажирана административно
наказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна на основание
чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, като неправилно и незаконосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от
жалбоподателя за присъждане на разноски следва в негова полза да му се
присъдят. Жалбоподателя за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат Ф. Т., и е заплатил в брой сумата от
200.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023г.
Същият е представен пред съда своевременно по съответното дело по
обжалване на НП (лист 37). Договорът е двустранен възмезден и са безспорни
неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от
9
Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на
ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се
приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по
него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2994г. за минималните адвокатски възнаграждения, което е
неоснователно, тъй като заплатения адвокатски хонорар е дори под
минимален размер по наредбата, за това ще следва на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди ОД на МВР- Смолян като
разпоредител с бюджетни средства да заплати на жалбоподателя сумата от
300 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0252-
000446/23.09.2022 г., издадено от Р. Х. –Началник група към ОД на МВР-
Смолян, РУ- Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с коeто на Л. В. К., с ЕГН **********, с
адрес: с. Ч., обл. Смолян, ул. Х. Б. *, за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложил по
т.1. По чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. К., с
ЕГН **********, с адрес: с. Ч., обл. Смолян, ул. Х. Б. сумата от 200.00 лева
/двеста лева/ - разноски за минимално адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
10
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11