Р Е Ш Е Н И Е
№ 260238 / 2.3.2021г.
гр. П., 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6241 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу А.Г.И., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 485.24 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 58, находящ се в гр. П.,
ул. ***, от които главница в размер на 374.78 лева за периода от 01.07.2017 г.
до 31.07.2017 г. вкл, и 110.46 лева – обезщетение за забава за периода от
08.09.2017 г. до 04.08.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноскии.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален
договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е изпълнила
задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се иска
исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот със
запазване на вещно право на ползване. В хода на производството по делото е
представено: удостоверение № 2553 от 27.11.012 г. от Служба по вписванията гр. П..
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез
процесуалния му представител – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна,
доколкото не ставало ясно как са формирани исковите претенции като в този
смисъл същите не били достатъчно индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата
молба не е уточнено какви суми се претендират за топлинна енергия, БГВ и общи
части, нито на какво основание са начислени.
По отношение
на основателността на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна
енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения
по силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно
последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя
страна можела да възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че
липсват доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот.
Обръща се внимание, че видно от извлечението от сметка титуляр на партидата за
процесния имот е друго лице. Поддържа се и че при учредено вещно право на
ползване именно вещният ползвател следва да отговаря за задълженията за топлинна
енергия за процесния имот.
Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответницата за процесния период. По тези
съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през
процесния период.
На следващо
място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва
представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил
съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите
претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца
счетоводство. Оспорват се дължими суми за дялово разпределение, в случай че
такива се претендират.
Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираните суми, в която връзка се
излагат подробни доводи.
Изрично се
заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито
обстоятелството, че същите не са заплатени. Претендират се разноски.
В открито
съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г., процесуалният представител на
ищеца моли за решение съобразно всички събрани по делото доказателства. Процесуалният
представител на ответницата поддържа, че исковете са неоснователни и иска
същите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание на възражението за погасителна
давност.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2890/10.09.2020
г. по ч.гр.д. № 4890/2020 г. по описа на РС П.. Срещу посочената заповед
длъжницата е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г., от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представеното по делото извлечение от сметка за
процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните
суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 374.78
лева за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл., и 110.46 лева –
обезщетение за забава за периода от 08.09.2017 г. до 04.08.2020 г., като същите
не са заплатени.
Обсъждане на останалите представени по делото писмени
доказателства не е необходимо с оглед изясняване на спора.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответницата за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 2890/10.09.2020 г. по ч.гр.д. № 4890/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата лично като същата
е депозирала възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно направеното от ответницата възражение за погасителна
давност спрямо пълния размер на процесните вземания. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод,
че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4890/2020 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на
09.09.2020 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството
относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал.
1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за целия процесен
период. В тази връзка и следва извод, че претендираната по делото главница в
размер на 374.78 лева за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017
г. вкл е изцяло погасена по давност, поради което и искът за главница следва да бъде отхвърлен в пълен размер.
Доколкото искът за главница е неосновален, то за неоснователен следва да се
приеме и искът за обезщетение за забава, поради което последният също следва да
бъде отхвърлен.
Предвид извода, че процесните вземания са изцяло
погасени по давност, то по делото не се налага обсъждане на останалите доводи
на ответната страна, в това число довода, че същата не е в облигационни
отношения с дружеството, доколкото не е собственик/ползвател на процесния имот
на вещноправно или облигационноправно основание.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4890/2020 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото претенцията е неоснователна.
Длъжницата
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. Предвид изхода на делото същите следва да бъдат
присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 6241/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 130 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 5
лева такса за съдебно удостоверение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски
са действително извършени. С оглед изхода на делото претенцията е неоснователна.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/. Предвид
изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.
Претендираните разноски за адвокатски хонорар
са в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и не подлежат на намаляване поради прекомерност.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* срещу А.Г.И., с
ЕГН: **********, установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 485.24
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент №
58, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 374.78 лева
за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл, и 110.46 лева – обезщетение за забава
за периода от 08.09.2017 г. до 04.08.2020 г. вкл., както и за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4890/2020 г.
по описа на Пернишкия РС, поради погасяване на процесните суми по давност в
пълен размер.
ОСЪЖДА
„Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр. П.
2303, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на А.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес:
*** сумата от 300 лева – разноски за
адвокатски хонорар в производството по ч.гр.д. № 4890/2020 г. по описа на РС П.
и сумата от 300 лева – разноски за
адвокатски хонорар в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото
ч. гр. д. № 4890 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.