Решение по дело №1105/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3517
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20241100501105
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3517
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100501105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6975/04.05.2023 г., поправено с решение №
15439/25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 43089/2022 г. по описа на СРС,
125 с-в, е признато за установено на основание чл.124 ГПК, по исковете,
предявени от Н. Г. М., ЕГН ********** и Х. Г. М., ЕГН **********, че
ищците не дължат на „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК ****, 2/3 от: сумата от 11300,04
лева главница, ведно със законна лихва от 21.12.2012г. до плащането, заемна
такса от 164,71 лева за периода, договорна лихва в размер 1047,28 лева за
период от 7.5.2012г. до 20.12.2012г., наказателна лихва в размер 157,58 лева
за период 30.10.2012г.- 20.12.2012г., и 756,78 лева разноски, от които 253,39
лева държавна такса и 503,39 лева възнаграждение за юрисконсулт –
вземания по изпълнителен лист, издаден срещу Г.Н. М., в полза на „Банка
ДСК” ЕАД на 10.1.2013г. по гр.д.№ 61877/2012г. от СРС, 31- ви състав,
вземането по който е било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК **** с
договор за цесия от 01.7.2013г. /не дължат – 7533,36 лева от главницата,
109,81 лева заемна такса, договорна лихва в размер 698,19 лева за период от
7.5.2012г. до 20.12.2012г., наказателна лихва в размер 105,05 лева за период
30.10.2012г20.12.2012г., и 504,52 лева разноски/, като исковете са отхвърлени
за 1/3 от посочените суми по изпълнителния лист /или за сумите 3766,68 лева
главница, ведно със законна лихва от 21.12.2012г. до плащането, заемна такса
1
от 54,90 лева за периода, договорна лихва в размер 349,09 лева за период от
7.5.2012г. до 20.12.2012г., наказателна лихва в размер 52,53 лева за период
30.10.2012г-20.12.2012г., и 252,26 лева разноски/. Със същото решение е
оставено без уважение искането на Н. Г. М. ЕГН ********** и Х. Г. М., ЕГН
**********, за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на „Банка ДСК” ЕАД
против Г.Н. М. на 10.1.2013г. по гр.д.№ 61877/2012г. от СРС, 31- ви състав.
Срещу решението в частта, в която е оставено без уважение искането за
обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист, издадени в полза на „Банка ДСК” ЕАД против Г.Н. М.
на 10.1.2013г. по гр.д.№ 61877/2012г. от СРС, 31- ви състав, е постъпила
въззивна жалба от ищците Н. Г. М. и Х. Г. М.. В жалбата са изложени доводи
за неправилност на решението в обжалваната част. Моли се за отмяна на
решението в посочената част и уважаване на искането.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
"Банка ДСК" АД /като универсален правоприемник на „ОТП Ф.Б.” ЕАД/, в
който жалбата се оспорва.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е
постъпила въззивна жалба и от ответника „Банка ДСК" АД /като универсален
правоприемник на „ОТП Ф.Б.” ЕАД/. В жалбата са изложени доводи за
недопустимост на постановеното решение.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Н. Г. М. и Х. Г.
М..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от Н. Г. М. и Х. Г. М. иск против „Банка ДСК“ ЕАД с за
недължимост на сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 61877/2012г на СРС, по силата на който наследодателят на ищците Г.Н. М.
дължи на банката сумата 11300,04 лева главница, заедно със законна лихва от
2
21.12.2012г., договорна лихва от 1047,28 лева, санкционираща лихва от
157,58 лева, други такси 164,71 лева и 756,78 лева разноски, поради това, че
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени срещу
несъществуващ правен субект – към датата на заявлението, наследодателят
им е бил починал, като е направено искане за обезсилването на
изпълнителния лист.
Видно от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на 10.1.2013г. по гр.д.
№ 61877/2012г. от СРС, 31- ви състав по заявление от 21.12.2012 г. на „Банка
ДСК” ЕАД, с нея е разпоредено Г.Н. М. и Стоян Стоянов да заплатят
солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 11300,04 лева главница, ведно със
законна лихва от 21.12.2012г. до плащането, заемна такса от 164,71 лева за
периода, договорна лихва в размер 1047,28 лева за период от 7.5.2012г. до
20.12.2012г., наказателна лихва в размер 157,58 лева за период 30.10.2012г
20.12.2012г., и разноски. От удостоверение за наследници, издадено на
30.03.2021 г. от СО се установява, че Г.Н. М. е починал на 15.07.2011 г., като
е оставил за свои законни наследници съпругата си София М. и ищците по
делото - Н. М. и Х. М. /деца/.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да
поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2
ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание,
период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението
трябва да отговаря на изискванията за допустимост и редовност на исковата
молба. Правото на иск /на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ е
средство за защита на материалното право. За да породи задължение за съда
да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния
гражданскоправен спор, правото на иск, като всяко субективно право, трябва
да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява
искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването, съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от
наличието на определени положителни условия (процесуални предпоставки)
и от липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона
и за които съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на
иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална
легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като
нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно
от или срещу процесуално неправосубектно лице. Процесуалната
правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява
признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
3
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на
страната в гражданския процес. Според чл.27, ал.1 ГПК процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Нормата на чл.1 ЗЛС предвижда, че всяко физическо лице от момента на
раждането си придобива способността да бъде носител на права и
задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като
правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато
правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и
процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само
процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е
правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на
процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск
/подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ срещу лице,
което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на
валидно процесуално правоотношение. Образуваното исково или заповедно
производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се
касае до нередовност на исковата молба или заявлението по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129
ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна
в процеса /т.2 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
В конкретния случай Г.Н. М. е починал на 15.07.2011 г., т.е. преди
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 21.12.2012 г., поради
което и ч.гр.д.№ 61877/2012г на СРС е било изначално недопустимо.
Издадената на 10.01.2013г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не е влязла в
сила и подлежи на обезсилване, доколкото производството е било изначално
недопустимо като образувано срещу неправосубектно лице. Пътят за защита
на ищците е посредством сезиране съда, издал заповедта за изпълнение,
който следва да обезсили заповедта за изпълнение и да прекрати
производството по делото /което е и направено с определение
20092827/03.06.2023 г. по гр.д. 61877/2012 г. на СРС, с което процесните
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били обезсилени/, респ. чрез
обжалване неговите актове.
За ищците не съществува правен интерес от предявяването на иск по
чл.439,ал.1 ГПК за оспорване на изпълнението, доколкото за същите е налице
възможност да упражнят процесуалните си права в рамките на образуваното
заповедно производство – поради характера си тези разпоредби изключват
прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален
ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на
интересите му. Макар заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да има
изпълнителна сила, за допустимостта на иска по чл.439,ал.1 ГПК e
необходимо наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Процесуални
нарушения, допуснати във вр. с проведеното изпълнително производство, не
могат да обусловят допустимост на иска по чл.439,ал.1 ГПК – в рамките на
4
този исков процес ищецът може да се позове самo на факти, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения и въззивният съд намира, че предявеният
иск е изначално процесуално недопустим, поради което и производството
подлежи на прекратяване. Произнасяйки се по изначално недопустим иск,
първоинстанционният съд е постановил и процесуално недопустимо
решение, като решението в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а
производството по делото да бъде прекратено в тази част.

По разноските:

С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която в полза на ищците са присъдени разноски в
размер от 904,50 лева в полза на Н. Г. М. и 533,33 лв. в полза на Х. Г. М.. В
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото
допълнителни разноски в размер от 50 лв. за първоинстанционното
производство /за юрисконсултско възнаграждение/, както и сумата от 376 лв.
за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение и д.т./.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6975/04.05.2023 г., поправено с решение №
15439/25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 43089/2022 г. по описа на СРС,
125 с-в, в частта, в която е признато за установено на основание чл.124 ГПК,
по исковете, предявени от Н. Г. М., ЕГН ********** и Х. Г. М., ЕГН
**********, че ищците не дължат на „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК ****, 2/3 от:
сумата от 11300,04 лева главница, ведно със законна лихва от 21.12.2012г. до
плащането, заемна такса от 164,71 лева за периода, договорна лихва в размер
1047,28 лева за период от 7.5.2012г. до 20.12.2012г., наказателна лихва в
размер 157,58 лева за период 30.10.2012г.- 20.12.2012г., и 756,78 лева
разноски, от които 253,39 лева държавна такса и 503,39 лева възнаграждение
за юрисконсулт – вземания по изпълнителен лист, издаден срещу Г.Н. М., в
полза на „БАНКА ДСК” АД на 10.1.2013г. по гр.д.№ 61877/2012г. от СРС, 31-
ви състав, вземането по който е било прехвърлено на „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК
**** с договор за цесия от 01.7.2013г. /не дължат – 7533,36 лева от
главницата, 109,81 лева заемна такса, договорна лихва в размер 698,19 лева за
период от 7.5.2012г. до 20.12.2012г., наказателна лихва в размер 105,05 лева
за период 30.10.2012г20.12.2012г., и 504,52 лева разноски/, както и в частта, в
която е оставено без уважение искането на Н. Г. М. ЕГН ********** и Х. Г.
М. ЕГН **********, за обезсилване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на „Банка
ДСК” АД против Г.Н. М. на 10.1.2013г. по гр.д.№ 61877/2012г. от СРС, 31- ви
5
състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 6975/04.05.2023 г., поправено с решение №
15439/25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 43089/2022 г. по описа на СРС,
125 с-в, в частта, в която „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК ****, е осъдено да заплати на
Н. Г. М. ЕГН **********, сторените по делото разноски от 904,50 лева, както
и в частта, в която „ОТП Ф.Б.” ЕАД ЕИК ****, е осъдено да заплати на Х. Г.
М. ЕГН **********, сторените по делото разноски от 533,33 лева.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Г. М., ЕГН ********** и Х. Г. М., ЕГН **********, да
заплатят на основание чл.78,ал.3 ГПК на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********,
разноски за първоинстанционното производство в размер от още 50 лв., както
и разноски за настоящото производство в размер от 376 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6