РЕШЕНИЕ
№260028/17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на двадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН Н.
при протоколист Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното НАХД № 84/2019 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е
образувано по жалба от "Кандекс” ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от Управителя А. М. Д.в против Наказателно постановление № 350,
издадено на 19.02.2019 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на въззивника за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1
от Закон за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ
е наложена имуществена санкция в размер на 73 504.49 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл.
234 ал. 4 от ЗМ е постановено въззивникът да заплати равностойността на
стоката, предмет на нарушението – 332 бр. ръчни палетни колички, декларирани по
митническа декларация МРН №17BG002002H0122813/29.09.2017 г. в размер на 86 516.58
лева.
С постъпилата жалба въззивникът моли
да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. В допълнителна молба доразвива доводите си за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на обжалвания акт, като
твърди, че в него липсва годна обстоятелствена част като същата не отговаря на
минималните съдържателни изисквания по чл. 57 от ЗАНН, тъй като не са посочени
обективните и субективни признаци от състава на твърдяното административно
нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ.
Освен липса на описание на нарушението, според въззивника в наказателното
постановление не е посочена също датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, нито доказателствата, които го
потвърждават. Не са посочени конкретните виновни лица, в какво се изразява
тяхното неправомерно поведение - действие или бездействие, каква е правната
връзка между тези лица и „Кандекс" ЕООД, че да бъде ангажирана неговата
отговорност, как и кога е извършено нарушението. Не е посочено как и кога е
установено нарушението от митническата администрация. Позоваването и дословното
пресъздаване на част от доклад на водено и приключило разследване на OLAF
/Европейската служба за борба с измамите/ без анализ и изводи, не може да
замести изискването за формулиране на обстоятелствена част на наказателно
постановление, чрез което се търси ангажиране административно-наказателната
отговорност на правен субект. Според въззивника тезата на административно
наказващия орган /АНО/ е основана не на установени с допустими доказателства и
доказателствени средства в хода на административно наказателното производство
факти и обстоятелства, а на съмнения, предположения и догадки и на опит за
разместване на доказателствената тежест в процеса. Смята, че АНО не е провел
собствено разследване, не е установил никакви обстоятелства, нито е ангажирал
годни по смисъла на ЗАНН и НПК доказателства в подкрепа на тезата си, че има
невярно деклариране при вноса на ръчни палетни колички от Камбоджа, насочено
към заобикаляне на антидъмпингови мита /АДМ/ поради недекларирано на
непреференциален произход от Китай и умишлено избягване заплащането на част от
дължимите публични задължения. Административно наказателната отговорност на
„Кандекс" ЕООД е основана само на доклада на OLAF, в разрез с изискванията
на чл. 127 ал. 2 от НПК. Отрича да е извършвал вмененото му нарушение
митническа измама, като твърди, че АНО напълно е игнорирал представените в
подкрепа на защитната му теза доказателства. Счита, че неправилността на
атакуваното НП е резултат и на погрешно тълкуване и прилагане на разпоредби от
общностното право, както и че административно – наказателното производство е
образувано след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и е следвало
да бъде прекратено.
В с.з. участва чрез надлежно
упълномощени процесуални представители – адвокати, които поддържат жалбата и
искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Иска неговата цялостна отмяна. Претендира разноски.
Административно – наказващия орган,
чрез процесуални представители, оспорва жалбата. Твърди, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение
– митническа измама доказано по безспорен начин, поради което моли същото да
бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които излага подборни аргументи в
подкрепа на искането си за потвърждаване на обжалвания акт основаващи се на
становището, че докладът на OLAF има доказателствена сила като официален
документ и, че констатациите в него са доказани по безспорен начин.
Контролиращата страна – ВРП, редовно
призовани не изпращат представител, не ангажират становище по постъпилата
жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г. Началникът на Митница Варна /сега ТД Северна
морска/ възложил извършването на проверка в рамките на последващия контрол на
основание чл. 84а ал. 1 от Закона за митниците на дружеството – въззивник „Кандекс“
ЕООД обхващаща периода от 08.10.2014 г. до 08.10.2017 г. На 06.12.2017
г. началникът на Митница Варна е бил уведомен от директор на дирекция
„Митническо разследване и разузнаване” към Агенция „Митници” за извършване на
разследваме на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ по повод съмнения за заобикаляне на антидъмпингови мита,
наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети /РКП/ посредством
деклариране на произход от Камбоджа, в чийто обхват са и 34 бр. митнически
декларации с получател в кл. 8 дружеството „Кандекс“ ЕООД. Предвид това, че
констатациите и изводите на разследващата служба били от значение за проверката
в рамките на последващия контрол, производството по възложената проверка в
рамките на последващия контрол било спряно до произнасяне на OLAF. Преди спирането на проверката проверяващият екип в състав свид. Ж.С. и свид.
Величка Станкова е идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите
за преференциален произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки с описание
„РЪЧНИ ПАЛЕТНИ КОЛИЧКИ“ с тарифен код **********, за които се дължи антидъмпингово
мито за стоки с произход от Китайската народна република. Събраната в хода на
проверката информация е довела до съмнение проверяващите митнически органи относно
декларирания от дружеството произход на стоките по 16 бр. митнически декларации
с изпращачи на стоките, посочени в кл. 2 - „Cambotruck Co LTD“ Камбоджа и PARAMOUNT CASTORS & EQUIPMENTS Pvt. Ltd, Индия.
В интернет пространството за посочените дружества проверяващия екип е установил
информация за свързаност на изпращача от Камбоджа „Cambotruck
Co LTD“ с китайското дружество – Changzhou Yi-Lift material handling equipment co., Ltd. В сайта на
последното китайското дружество посочва дружеството от Камбоджа като
дъщерно, което поставило под въпрос произхода на използваните и вложени в
крайното изделие продукти. Освен това в друг сайт за предлагане на стоки се
посочвало, че дружеството „Cambotruck
Co LTD“ е от държава/регион Китай и е притежател на ICP Лиценз,
издаден от китайското министерство /интернет адресите са цитирани в доклада на
проверяващия екип/.
С писмо per. № 32-283605/02.10.2018
г. в Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“
е постъпило уведомление за приключване на воденото разследване на OLAF.
Съгласно препоръка № ОСМ (2018)19876/21.09.2018 г. на Европейската служба за
борба с измамите, митническите органи на Република България следвало да
предприемат приложимите действия по събиране на изчислените антидъмпингови
мита, наложени върху вноса на китайски ръчни колички за палети, посредством деклариране
на произход от Камбоджа, както и да предотвратят бъдещо ощетяване на бюджета на
ЕС. Началникът на Митница Варна е възобновил и изменил проверката,
съобразно направените предложения, със Заповеди № 3M-2000-581/32- 296084/
12.10.2018 г. и № 3M-2000-582/32-296119/12.10.2018 г.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 и чл. 84. aл. 1. т. 1 от ЗМ е извършен последващ контрол на
декларираните за свободно обръщение стоки в Митница Варна на процесните
митнически декларации и приложените към тях документи с получател „Кандекс“ЕООД. Установено
е, че проверените митнически декларации попадат в обхвата на разследването
на OLAF и по отношение на тях са валидни всички констатации и изводи,
документирани в доклада.
В хода на разследването
на OLAF е установено, че РКП се произвеждат от „Cambotruck Co
LTD“, а негови доставчици са също регистрирани в Камбоджа
дружества CAMBODIAN HANDLIFT и XYZ PARTS. Трите дружества са
създадени в отговор на „практично искане“ на клиенти от ЕС /„Клиентите от ЕС
поискаха китайското дружество „YI-LIFT" да създаде нова фабрика извън HP
Китай "/ и след увеличаване на ставките на антидъмпингови мита за РКП с
произход от Китайската народна република. „Cambotruck Co LTD“ е регистриран в
Камбоджа през октомври 2013 г. и е започнал производството на РКП чрез
сглобяване на части за РКП през май 2014 г. „Cambotruck Co LTD“ е китайска
инвестиция, където 76% принадлежи на китайска компания, която произвежда РПК и
техните части, като снабдява „Cambotruck Co LTD“ с всички части и компоненти,
използвани в сглобяването на РКП в Камбоджа. „Cambotruck Co LTD“ е създаден, за
да задоволи поръчките на клиентите на Y-Lift в ЕС. „Cambotruck Co LTD“ произвежда
само РКП, които са обект на антидъмпингови мерки в ЕС. Производството на РПК от
„Cambotruck Co LTD“ се изнася само за ЕС. произведените РКП от „Cambotruck Co
LTD“ не са предназначени за местния пазар или се изнасят за други азиатски
държави /извън пазара на ЕС/. „Cambotruck Co LTD“ произвежда РПК от монтажа на
части за РКП, които са или внесени от Китай или доставени от другите две
камбоджански компании - Cambodia Handlift Product и/или XYZ Parts Supply. Само
един от основните части/компоненти на РКП, т.е. шасито, се произвежда в
Камбоджа и то представлява 25% от цялото изделие. Други компоненти, доставяни
от тези двама доставчици от Камбоджа (Cambodia Handlift Product и XYZ Parts
Supply) са торсионни тръби, издърпващи прътове и дръжки без каучук, които
представляват 10% от всички части. Цените на произведените и изнесени РКП са
значително по-високи от подобни на тях, изнасяни от Y-Lift от Китай. Добавената
стойност „... при определяне на „Цена франко завод“, която се дължи на
сглобяването на РПК в Камбоджа, както е показано в разбивката на разходите, в
повечето случаи е под 45%. По-голямата част от разпределението на разходите за
получаване на сертификати Формуляр А показва "отрицателни печалби".
Явното съвпадение между наложените от
ЕС антидъмпингови и създаването на тези три дружества показва връзка между тези
два факта. В хода на мисията в Камбоджа на разследващите от OLAF е
представена информация относно икономическата обосновка от законния
представител на дружеството. Той е посочил като един от основните фактори
ниските разходи за труд в Камбоджа. Разследващите са извели извод за липса на
икономическа обоснованост, според търговските критерии, тъй като са установили,
че всички РКП, произведени в Камбоджа се продават единствено на пазара на ЕС.
Продажбите в други региони се извършват от HP Китай от „YI-LIFT“ или от ,,TS
Steel“ от Тайланд. Мениджърът на „Cambotruck Co LTD“ /който е и мениджър по
продажбите на китайската компания „YI-LIFТ“/ е информирал, че РКП в страни
извън ЕС и тези, които не са обект на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят
директно от Китай. Докато РКП, предмет на антидъмпингови мерки в ЕС, се
доставят от Камбоджа. Освен това, „Cambotruck Co LTD“, признава, че разходите
за производство на РКП в Камбоджа са с 25% по-високи, отколкото в Китай и
следователно цената на РКП, доставени в ЕС от Камбоджа е средно с 25%
по-висока.
Въз основа на горните факти,
разследващите са приели, че целта за установяване на производството в Камбоджа
не е икономически обоснована и има за цел избягване преди всичко плащането на
антидъмпинговите мита в ЕС. Съобразно така обобщените и изнесени факти OLAF е
извела следните заключения:
Въз основа
на митническите декларации за внос за периода от 2014 г. до октомври 2017 г.,
предоставени от Митническите власти в Камбоджа, разбивката на разходите и
тяхната "обобщена разбивка на разходите за крайни продукти", се
доказва, че китайските материали, използвани в производството на ръчни
палетни колички представляват повече от 50% от стойността на всички използвани
материали.
Въз основа на направените изводи в
доклада на OLAF за установен
китайски произход на регистрираните за режим допускане за свободно обръщение 332бр.
РКП по митническа декларация с МРН№17BG002002H0122813/29.09.2017 г., българските
митнически власти приели, че стоките подлежат на плащане на антидъмпингови мита
в размер на 70, 80 %, като по този начин от получателя на стоката –
„Кандекс”ЕООД са били избегнатите държавни вземания в общ размер на 73 504.49
лева, от които мито А30 – 61 253.74
лева и ДДС – 12 250.75 лева.
Въз основа на установените в хода на
проверката обстоятелствата бил достигнат извод за
осъществено от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава
по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. Прието било, че с действията си при деклариране
получателят на стоките „Кандекс”ЕООД гр. Варна не е спазил разпоредбите на чл. 33
вр. чл. 31 от Делегирания регламент /ЕС/2015/2446 на Комисията /в сила от
01.05.2016 г., във вр. с чл. 11 от Регламент /ЕС/№2016/1036 на Европейския
парламент и на Съвета от 08.06.2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от
страни, които не са членки на ЕС.
На 12.12.2018 г. бил съставен акт за
установяване на митническо нарушение /АУМН/, с който против въззивника било
възведено обвинение за извършена митническа измама. Акта бил съставен в присъствие
на управителя на дружеството – въззивник, който го подписал със заявлението, че
има възражения.
В законоустановения срок такива не
постъпили пред административно наказващия орган, поради което, след запознаване с преписката той издал процесното
наказателно постановление, като приел за правилни и доказани направените с АУМН
констатации.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие, писмените доказателства, приложени към
административно – наказателната преписка
и тези представени от страните в хода на съдебното следствие, както и въз
основа на заключенията на вещите лица по назначените от съда СТЕ и СИЕ и най –
вече въз основа на констатациите на OLAF.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът приема от правна страна следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета от съда като допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директора на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“, овластен с това правомощие от Директора
на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Следва да се отбележи, че има
известна основателност възражението на въззивника досежно допуснати нарушения
на процесуалните правила касаещи описанието на нарушението, дадено в АУМН,
доколкото диспозитива на административното обвинение, съдържащ се в края на
АУМН не покрива състава на нарушението, визирано в нормата на чл. 234 ал. 1 т.
1 от Закона за митниците. Посочено е само, че с действията си по деклариране на
процесните стоки въззивникът не е спазил горецитираните разпоредби на
общностното право. Фактическите обстоятелства, довели до този извод и
констатациите, въз основа на които те са направени /доклада на OLAF/ са подробно описани в
обстоятелствената част на АУАН. По аналогия на наказателното производство, в
административно – наказателното такова, нарушителят се защитава срещу фактите,
а обстоятелствата, при които е извършено и констатирано нарушението са изложени
подробно, пълно и ясно, така, че нарушителят е имал възможността да разбере за
какво именно нарушение се ангажира административно – наказателнателната му отговорност.
В наказателното постановление административното обвинение вече е прецизирано,
като нарушението е описано ясно, точно, конкретно и пълно. Изчерпателно са
изброени обективните признаци на твърдяното нарушение, конкретно е визирано в
какво се изразява неправомерното поведение на нарушителя /неправилно
деклариране/, довело до настъпване на съставомерния резултат – избягване на
част от дължимите митни сборове и други държавни вземания. С оглед на това и
съдът приема, че нарушението, допуснато при съставянето на АУМН не е съществено
и не опорочава издаденото впоследствие наказателно постановление до степен,
изискваща неговата отмяна само на това основание.
Досежно възражението за нарушаване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1
от ЗАНН актът за установяване на митническо нарушение следва да бъде издаден в
3-месечен срок от откриването на нарушителя или до изтичането на 2-годишния
срок от извършване на нарушението. Цитираната разпоредба предвижда 2 хипотези,
при които не следва да се образува административно-наказателно производство, а
ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за
преклузивни срокове. Тези две хипотези са следните: 1. Нарушителят е открит /известен
е/ и не е съставен акт в течение на 3 месеца от установяването му; 2. Изтекли
са 2 години от извършване на нарушението. Двете хипотези са посочени
алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се
преклудира възможността за образуване, респ. продължаване на
административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за
прилагане на 3-месечния срок от узнаване на нарушителя, се изключва прилагането
на 2-годишния срок от извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН, откриване
на нарушителя означава установяване на ФЛ /ЮЛ/ - автор на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение. В настоящия случай
българските митнически власти са установили, че има извършено митническо
нарушение и кой е неговия автор от писмото на генералния директор на
Европейската служба за борба с измамите, с което българските митнически власти
са уведомени, че е приключило разследването на OLAF и им е бил изпратен
финалния доклад от това разследване, постъпило в ЦМУ на Агенция „Митници” на
26.09.2018 г. Това е най – ранната дата, на която българските митнически власти
са могли да узнаят за извършеното от въззивника. Имайки предвид, че системата
на митническите органи е единна и централизирана, съдът приема, че датата, на
която нарушителя е станал известен на митническите власти е именно 26.09.2018
г. Към датата на деклариране на внасяните стоки все още не е било известно, че
„Кандекс“ЕООД е автор на извършено митническо нарушение, затова и тезата на
защитата няма как да бъде споделена. 3-месечният срок, визиран в разпоредбата
на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за митническо нарушение е започнал
да тече не от датата на декларирането, а от 26.09.2018 г. – момента на
установяване на нарушението и неговия автор. Актът за установяване на
митническо нарушение е съставен 12.12.2018 г., т.е. в рамките на тримесечния срок
от откриване на нарушителя, поради което и сроковете за неговото съставяне,
регламентирани в ЗАНН са спазени.
С оглед на това и съдът приема за
неоснователни възраженията на въззивника, направени в тази връзка.
Други процесуални нарушения съдът не
констатира при извършената служебна проверка на процедурата по издаване на
обжалвания акт.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:
Основният спорен въпрос по делото е
относно произхода на внесената стока.
Заключението си, че въззивникът е извършил митническа измама, административно
наказващия орган позовава на констатациите на разследването на ОLAF, проведено във връзка със заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на
китайски РКП, като в
обжалваното наказателно постановление на практика е възпроизведен
доклада от това разследване. Същото заключава, че целта на създаването на „Камботрък“ е
била заобикаляне на антидъмпинговите мита въведени за РКП с произход НР Китай,
изхождайки от данните за „свързаност“ на „Камботрък“ с китайските му доставчици
от една страна, изявленията на управителя на дружеството, който е потвърдил, че
завода в Камбоджа е създаден по искане на партньорите на китайската Y-Lift от ЕС от друга и от факта,
че предприятията в Камбоджа са създадени и са започнали да функционират след
влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) №372/2013 г. на Съвета от
22.04.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №1008/2011, с който
се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на РКП и техните основни
части с произход от Китайската народна република. Също така административното
обвинение твърди, че от разбивката на разходите и тяхната "обобщена разбивка
на разходите за крайни продукти" се
доказва, че китайските материали използвани в
производството на РКП, представляват повече от 50% от стойността на всички използвани
материали. Това становище няма как да бъде споделено предвид неоспореното от
страните заключение на СИЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено. Видно от същото е, че разбивки на разходите, даващи информация за
произхода на материалите, вложени в процесните изделия са налични не за всички
модели РКП предмет на процесния внос.Например за 70 бр. РКП няма въобще данни ,
а за 60 бр.РКП вещото лице дава много
близки стойности на материалите, произведени в Камбоджа, спрямо тези,
произведени в Китай /съответно 61.9 щатски долара спрямо 69.41 щатски долара китайски
материали /.При други 16 бр. РКП стойността на материалите с произход Камбоджа
надвишава значително стойността на материалите с произход Китай/ описани
подробно в позиции 9 и 10 в таблица №2 от СИЕ. В с.з. вещото лице уточнява, че
в изчисленията си не е включило разходите за труд, тъй като в разбивката на
разходите такава информация също не се е съдържала. Освен това експертизата е
установила наличие на внесени материали от други държави, различни от Китай,
напр. Тайланд, за които предполага, че са включени в китайските материали в
разбивката на разходите. Всичко това разколебава заключението на разследването
на OLAF, че китайските материали, използвани в производството на РКП
представляват повече от 50% от стойността на
всички използвани материали. Съгласно заключението на независимия експерт част
от тези материали биха могли да са от Тайланд или от др. държави. Горното дава
основание на съда да приеме извода на OLAF, респ. българските митнически
власти, че основни части на процесните стоки са с произход от Китайската народна
република за необосновано и недоказано. От там и заключението на митническите органи, че за внесените
от „Кандекс“ЕООД РКП се дължат
антидъмпингови мита е неправилно, а становището, че въззивникът е извършил
митническа измама е незаконосъобразно. Същото се гради на съмнения,
предположения, догадки, но не и на безспорни и категорични доказателства, че с
действията си въззивникът е ощетил фиска, целейки избягване на антидъмпингови
мита, наложени върху вноса на китайски РКП посредством деклариране на произход
от Камбоджа. Следва да се отбележи, че докладите
на OLAF, макар и да
представляват допустимо доказателствено средство и да имат обвързваща
материална доказателствена сила, не са безусловни доказателства, а следва да се
ценят с оглед останалите налични по делото доказателства. В настоящия казус
докладът пряко противоречи на заключението на заключението на СИО, поради което
и не може да се кредитира от съда безрезервно.
Визираните съображения мотивират съда
да приеме жалбата за основателна, а обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно
и неправилно. Като такова то подлежи на цялостна отмяна от страна на съда.
Предвид изхода на спора претенцията
на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски също е основателна,
като по делото са представени доказателства за реално извършени разноски в
размер на 1200 лева, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 350,
издадено на 19.02.2019 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на "Кандекс” ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закон за митниците /ЗМ/, на основание чл.
234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на
73 504.49 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания и на основание чл. 234 ал. 4 от ЗМ е постановено въззивникът
да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението – 332 бр. ръчни
палетни колички, декларирани по митническа декларация МРН №17BG002002H0122813/29.09.2017 г. в
размер на 86 516.58 лева.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ ДА ЗАПЛАТИ на "Кандекс” ЕООД
гр. Варна, ЕИК ********* сумата от 1200 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд - Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: