Решение по дело №1434/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.27а от ЗЗДт и е образувано по жалба на Ф. Е. А. и М. С. А. от [населено място] – чрез представляващ адвокат, срещу Заповед №ЗЗД/Д-Х-ДГ-063/16.07.2025г. на Директор Дирекция Социално подпомагане Димитровград, с която детето Н. М. С. е настанена временно в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие – [населено място], общ.В.Т.. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, липсвали фактически основания за издаването ѝ, както и не била изяснена фактическата обстановка, а това довело до липса на конкретни и ясни мотиви относно констатацията, че детето било в риск. Действително били подписали съгласие дъщеря им да пътува в чужбина и тя заминала за [държава] с нейния приятел А. и родителите му. Там тя била бита и тормозена и затова подали сигнал на [тел. номер], а братята ѝ отишли да я приберат. Оказало се, че Н. обаче вече пътувала за [държава], не я намерили на летището, когато пристигнала. После им съобщили, че била в кризисния център. Веднага казали, че отиват да я приберат, но вече имало издадена заповед, а това било против волята им. Те я задържали, молела ги по телефона да я приберат. Така не били налице основания за настаняване на детето извън семейството. Досега отглеждали Н. с любов и в здрава семейна среда, имали възможност и средства за това. Не били успели да я разубедят да замине с момчето в [държава], но тя била много привързана към родителите си и към братята си, плачела и искала да е с тях. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответната страна Директор Дирекция Социално подпомагане Димитровград счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованата страна – непълнолетната Н., се явява лично, представлявана от особен представител, който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково не вземат становище.

Като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2025г. е постъпил сигнал в ДСП Д. от експерт в ДАЗД относно детето Н., преживяло сериозно сексуално насилие и поставено под защита на полицията и И. социални служби.

На основание чл.33 от ППЗЗДет и в изпълнение на задълженията по чл.33, ал.2 незабавно Директор ДСП Д. издава оспорената заповед за спешно настаняване на детето извън семейството. Установено е с оглед известните към този момент факти, че има опасност за здравето и живота на детето. В случая било известно, че със съгласието на родителите на детето /нотариално съгласие от 04.03.2025г./ Н. заминала, придружена от приятеля си А. и родителите му, на 22.03.2025г. за [държава]. Там детето Н. заживяла на семейни начала с приятеля си, като това било известно на родителите ѝ и се случило с тяхно съгласие. Поради това административният орган е счел, че е налице сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото и нравствено и социално развитие на непълнолетната и има основание за спешно настаняване извън семейството. Изследвано е към този етап, че липсва подходящо семейство на роднини, близки или приемно семейство, за да бъде детето настанено в семейна среда. В случая е извършена преценка и с оглед нужда да бъде оказвана необходимата подкрепа и съдействие от специалисти, поради което детето е настанено с кризисния център на основание чл.27, ал.1, чл.26, ал.1, чл.25, ал.1, т.4, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет.

В изпълнение на чл.33, ал.3 от ППЗЗДет незабавно е започнало и проучването по случая, за което има определен срок за извършването му - до 10 дни от издаването на заповедта.

В тази връзка е изготвен план за действие от 17.07.2025г., включващ дейности за осигуряване правата и интересите на детето, оказване на съдействие и подкрепа, осигуряване на здравни потребности, както и образователни такива, както и активна работа с психолог и осигуряване на възможност за контролирани срещи с родителите и контакти по телефона. Предвиден е и план за работа с родителите. Изготвен е Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила – допълнително е било установено, че детето е била ученичка до 7-ми клас, но доброволно е била отписана от майката на 11.03.2025г. с мотив да замине за чужбина; при проведен разговор с родителите същите не са оспорили, че са дали нотариално заверено съгласие детето да пътува извън РБ. без придружител и именно те сочат, че заминала два месеца преди да навърши * години с приятеля си А.. През юни комуникацията с детето прекъснала, а говорели по телефона само с А.. На 10.07.2025г. Н. се свързала с тях по телефона и казала, че била заключена, бита, стресирана и имала нужда от помощ. Веднага родителите подали сигнал по [тел. номер]. Социалните служби в [държава] открили детето на адреса и Н. била отведена в болница.

В доклада изрично се отчита, че родителите искат да се грижат за детето си и са готови да сътрудничат на институциите. Но е отчетено и че именно те са дали съгласие Н. да замине, както и са улеснили отпътуването, като са дали нотариално заверено съгласие за това, т.е. знаели са и са допускали, че ще бъде осъществено ранно съжителство с непълнолетната им дъщеря.

Направен е защитен извод, че родителите са поставили дъщеря си в риск от трафик и насилие именно със своето поведение. Предложението е за спешна мярка за закрила по чл.26 от ЗЗД и настаняване на детето в кризисния център.

С оглед на събраните данни като единствен ресурс за осигуряване безопасносттта на детето е определено предоставянето на социални услуги в кризисния център.

В представената преписка е приложен и Протокол от проведено заседание на МДЕ на О. С. по сигнала за насилие – с оглед бъдещо взаимодействие и координация по случая при констатирания риск за детето по смисъла на пар.1, б.А, Б, В и Д от ДР на ЗЗДет, както и при отчитане спешността на случая.

Приложени са още: Декларация от 04.03.2025г. за съгласие от родителите детето Н. да пътува без придружител зад граница, Декларация от родителите на детето от 10.03.2025г., с която заявяват пред Директор СУ Хр.Б. – С., че детето заминава за чужбина, амбулаторен лист от 18.07.2025г. – относно установена бременност на детето, Протокол от проведена среща и изслушване на детето от 18.07.2025г., в който детето споделя, че била изнасилена от сина на семейството, при което била в [държава], който също бил я удрял, кореспонденция между различни административни органи и институции, протокол за среща с директор на училището на детето, протокол за домашно посещение, формуляр за устен сигнал.

За проведеното съдебно заседание е изготвен Социален доклад от ДСП В.Т., в който се сочи извършвано понастоящем проучване на близки и роднини на детето с цел установяване възможностите същите да отглеждат детето в семейна среда.

Допълнително в съдебно заседание жалбоподателите представят доказателства за имуществото, което притежават – нотариални актове, както и самолетни билети относно осъществено пътуване до [държава].

Като свидетел е разпитан Е. С. – брат на детето, който дава показания, че сестра му искала да замине с приятеля си в [държава] и родителите им я пуснали, но после им се обадила, че е тормозена. Пътували да я вземат от [държава], отишли да я търсят дали е пристигнала и в С., но разбрали, че сестра му била настанена в някаква болница.

При изслушване на детето Н. в с.з. заявява, че се чувства добре при родителите си и иска да бъде при тях.

Оспорената заповед е връчена на оспорващите на 21.07.2025г., а жалбата против нея е подадена на 22.07.2025г. – чрез административния орган.

Няма данни за образувано производство по реда на чл.28 от ЗЗДет пред Районен съд.

При установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирани лица, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оспорената в настоящото производство заповед на Директор ДСП Д. за временно настаняване по административен ред на дете извън семейството е издадена от материално компетентен орган, съгласно предвидената в чл.27, ал.1 и чл.26, ал.1 от ЗЗДт компетентност и предвид настоящия към този момент адрес на детето в [населено място].

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за да бъде възможно и извършване на проверка относно материалната ѝ законосъобразност.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Налице са фактическите и правни основания за издаване. При спазване изискванията на чл.35 от АПК административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като след получения сигнал от детето, своевременно е проучил случая, изготвен е доклад за оценка на постъпилия сигнал и за да се гарантира здравето, правата и интересите на детето, същото е настанено в Кризисен център. Доколкото е установено, че детето е била обект на тежко сексуално насилие и е поставена под закрила на компетентни власти във В. и сериозния риск и опасност за живота и здравето на детето, както и възможността за въвличане в трафик, а също и установеното ранно съжителство, е направен безспорен извод за дете в риск и нужда от спешно настаняване извън семейството.

От правна страна заповедта е мотивирана с чл.27, ал.1, чл.26, ал.1, чл.25, ал.1, т.4, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет, като административният орган е действал при условията на спешност и безспорно установеното за наличие на дете в риск.

Няма данни за необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяването ѝ по смисъла на чл.33, ал.4 от ППЗЗДет или за направено искане по реда на чл.33, ал.5 от ППЗЗДет, както и за образувано производство по реда на чл.28 от ЗЗДет.

Съгласно чл.25 от ЗЗДт основание за настаняване на детето извън семейството е случай, при който се установи, че родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето, както и като се установи, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Предприетата мярка за закрила, предвидена в чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДт и по реда на чл.33 от ППЗЗДет е временна и крайна и се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на заповедта административният орган е разполагал с достатъчно доказателства, че спрямо детето е упражнено насилие, както и че съществува сериозна опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето. Приложената мярка за закрила – "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл.27, ал.1 от ЗЗДт - временно настаняване на детето Н. в Кризисен център е в хипотезата на "спешно настаняване извън семейството", предвидена в чл.33 от ППЗЗДт, като е извършена съгласно изискването на закона незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на ДСП. Мярката е обоснована при събраните доказателства и техния анализ за действително наличие на реална опасност за здравето, живота и развитието на детето. Съгласно пар.1, т.11, б.Б и В от ДР на ЗЗДт "дете в риск" е дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му или за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Мярката е мотивирана от правна страна с дефиницията за дете в риск, спрямо което е упражнено насилие, което е една от хипотезите по па пар.1, т.11 от ДР на ЗЗДт, а от фактическа страна е мотивирана, с оглед на получения сигнал и предприетите от чуждите социални власти действия.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ППЗЗакрД спешното настаняване извън семейството се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", като законът изисква самият сигнал да е придружен с обосновани съмнения за наличие на опасност за живота и здравето на детето, като такива доказателства са събрани, както от административния орган, така и в настоящото съдебно производство. Освен това, при спешно извеждане на детето от семейството не е приложимо изискването настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила, едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството и в тази насока най-добрия интерес на детето, в случая е настаняването му в Кризисния център, като при изслушването на детето от съда беше потвърдено от самото дете, че се чувства добре понастоящем. Изложеното, че иска да се прибере при семейството си не може да бъде споделено към настоящия момент доколкото в изясняване са редица факти от случая и конкретно защо е дадено съгласие детето да пътува само в чужбина, без да е посочено придружаващото лице, както и защо заради пътуването е преустановено редовното обучение на детето. Следва да се имат предвид и събраните противоречиви изявления от родителите на детето и самото дете, които към настоящия момент не изясняват фактите по делото до степен да бъде взето решение детето да не бъде настанено в кризисния център или да са предприети действия по смисъла на чл.33, ал.4 от ППЗЗД.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на ЗЗДет, тъй като е съобразена с основно със здравето на детето, а държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Следва да се има предвид, че в Кризисния център се грижат и за здравето на детето, тъй като както се оказва Н. е забременяла при пребиваването си в чужбина. Поведението на родителите след подаване на сигнал следва да бъде изяснявано в предстоящите други производства пред административния орган или съда, доколкото настоящото производство касае временното и спешно настаняване, както и преценка на действията на родителите до този момент – да разрешат на детето да пътува в чужбина с неговия приятел, като в тази връзка и прекратят редовното обучение на детето. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а от ЗЗДт съдът намира, че предпоставките за настаняване извън семейството са били налице и е доказано необходимостта от предприемане на тази крайна мярка, като същата е постановена в интерес на детето.

Поради изложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби по ЗЗДт и ППЗЗДт и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Е. А. и М. С. А., двамата от [населено място], срещу Заповед №ЗД/Д-Х-ДГ-063/16.07.2025г. на Директор Дирекция Социално подпомагане Димитровград, с която детето Н. М. С. е настанена временно в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие – [населено място], общ.В.Т..

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.