Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на седми юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Даниела Недева адм. дело № 1015
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във
връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „ЕСДЖИ
АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. В.,
бл. **, вх. *, ап. **, представлявано от управителя С.Д.Г., депозирана чрез
пълномощника адв. А. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 108-ФК/27.04.2021 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, б. “а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „Арт
Фантазия“, находящ се в гр. В., ул. Г.Ж.№ **, стопанисван от дружеството и
забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, с оглед на което се претендира нейната
отмяна, в условията на
евентуалност същата да бъде изменена, като бъде намален срокът на наложената
принудителна административна мярка.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. По съществото на спора счита, че целта на мярката не може да бъде основание за налагане на
същата, тъй като няма как да бъде възстановено нарушение, което вече е извършено,
нито тя ще бъде по някакъв начин превъзпитателна. От друга страна размерът на
наложената принудителна административна мярка, в размер на средния, трябва да
бъда съобразен и мотивиран от административния орган, което не е направено в
заповедта. Не е взето предвид, че в търговския обект работят единствено
съдружници, които изработват със собствен труд арт материални, предимно
сувенири, няма лица наети по трудов договор, съответно е много малък оборотът.
Оборотите са достатъчно малки и в резултат на епидемиологичната обстановка в
страната, търговското дружество не е работило. В интерес на всеки един от
самите съдружници е да маркира всяка продажба, с оглед изясняването на
отношенията им. Представя становище-обяснение от съдружника Г., в което се сочи,
че когато е била на работа в момента на проверката са ѝ съобщили тревожна
новина относно здравословното състояние на близък. Всички търговци на улицата
са знаели, че в момента се извършва проверка от органите на НАП, но тя не е била в състояние да реагира, нито да повика
някой друг да дойде и да я замести. Счита, че Наказателното постановление ще
има съответната санкция, която ще действа правоспиращо да не се извършва за в
бъдеще подобно нарушение на данъчното законодателство. Предвид фактът, че наложената
принудителна административна мярка ще ги принуди да затворят търговския обект,
през който генерират някакви обороти, ще постави търговецът в затруднено
положение. Негенерирането на оборот ще допринесе до невнасяне на данък в
бюджета.
В случай, че
не бъде отменена или намален срока на принудителната административна мярка,
моли да бъде изменена същата, в частта, с която има указание за изнасяне на
всички стоки и артикули от магазина, като се освободи складовото помещение, тъй
като това би било затруднение предвид разходите, които ще бъдат направени
евентуално с изнасянето, опаковането и
транспортирането на стоките и ще бъде принуден търговецът да затвори обекта.
Претендира разноски, съобразно представен списък в размер на 350 лева от които
50 лева внесена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява, не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата
и релевира доводи за нейната неоснователност.
Отправя искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на процесната
заповед с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, при преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.04.2021г. в 16:43часа била извършена от
инспектори по приходите в ГД “ФК“ при ЦУ на НАП-Варна проверка на магазин „Арт
Фантазия“, стопанисвана от ”ЕСДЖИ APT” ООД , ЕИК *********, находящ се в гр.В., ул.
“Г.Ж.“ №**. Преди легитимация в 16.35ч. била направена контролна покупка на
един брой ваза/рисувана/ на стойност 35лева. Покупката била заплатена в брой от
инспектора по приходите П. Г.Д.-Б. с една банкнота от 20лв, една банкнота от
10лв и една банкнота от 5лв. Плащането било прието от управителя на дружеството
С. Г.. За покупката не бил издаден фискален касов бон от работещото в обекта
фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на
органите по приходите в 16.43 бил изведен междинен X отчет №0002467 и КЛЕН за
деня, от който се установило, че няма маркирана продажба на стойност 35лв в
16.35ч. Изведен бил периодичен финансов отчет за периода от 01.04.2020г. -
31.03.2021г. с общ оборот от 9488.32лв.
Отчетена била разлика в парите между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата наличност в размер на 35 лева.
Било
констатирано, че търговският обект е магазин с търговската площ около 20кв.м.,
в който се предлагат за продажба картини от 40лв до 220лв., кукли от Злв. до
50лв., чаши от 10лв до 25лв., вази от 12.50лв. до 40лв., кожени бутилки от
30лв. до 45лв., кожени бижута от 20лв. до 38лв., стъклени сервизи от 80лв. до
130лв., кожени сервизи от 65лв. до 85лв., свещи от 3,50лв. до 15лв. като в
обекта има 1 брой ФУ.
Като
доказателство за резултатите от проверката бил съставен на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1
от ДОПК Протокол за извършена
проверка №0435392/26.04.2021г.,
ведно със приобщените към него междинен X отчет от ФУ, КЛЕН за деня на
проверката, Опис на паричните средства
в касата към момента на проверката и периодичен финансов отчет.
При така установените в хода на проверката факти било
прието, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране н отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18), не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване
на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство (ФУ), с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1
във връзка с чл.З, ал.1 от Наредба №Н- 18/06г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС.
Предвид
горното на основание чл.186, ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 108-ФК/27.04.2021 година началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ запечатване на търговския обект стопанисван
от дружеството и забрана достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на
продължителността на мярката са съобразени следните обстоятелства: неспазването
на реда за издаване на касова бележка, неиздаването на фискален бон за
извършената покупка на стойност 35,00лв., разнообразието от артикулите, които
се продават в обекта, разликата между отчетената от ФУ и фактическата наличност
на парите в размер на 35лева, както и задълженията към Държавата в размер на
65.18лв, поради което следва да се осигури защитата на обществения интерес,
като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Прието
е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано
и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118
от ЗДЦС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и /или
управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните
предпоставки с цел бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от
органите по приходите.
Нарушението
е прието, че показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, организацията в търговския обект, няма за цел спазването на
данъчното законодателство.
За
така установеното нарушение бил съставен АУАН №F610722/05.05.2021г.
По
делото са приобщени издадено Наказателно постановление
№581836-F610722/09.06.2021г., справка за задължения в размер на 65,18 лева,
становище /л.27-28 от делото/, както и Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП.
При така изложената фактическа обстановка съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена
пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1
от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на
обект" се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Предвид горното прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в
компетентността на „органа по приходите или оправомощено от
него лице”, в която връзка със Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020г тези правомощия са възложени на началник на Отдел „Оперативни
дейности” в Главна Дирекция „Фискален Контрол” при ЦУ на НАП. Следователно
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1,
б.„а” от ЗДДС е издадена от материално компетентен
административен орган–Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Посочено е, както правното основание за упражненото от Началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1,
б."а" ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е
описано фактическото основание за осъщественото публично право на налагане на
ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна
страна на констатираното нарушение, датата и място и час на неговото
извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на
мярката.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето,
а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват
от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт,
пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а” от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект
/кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал.1 ЗДДС -
забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” е
неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В
съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с
изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Доказателства за правно
релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и
момента му и липсата на издаден фискален бон са протоколът за проверка от
26.04.2021 г. и разпечатката от ФУ, в която отсъства регистрирана продажба на
стойност 35.00 лева.
Задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване
на фискалната бележка възниква при извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от
Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от 2013 г./. Едновременно с получаване на
плащането това лице предоставя на клиента издадената фискална бележка.
Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП и от
разпечатката. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, и са
удостоверени в Протокол за извършена проверка №0435392/26.04.2021г., който е съставен по установения ред и
форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В
случая от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява
описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, за
осъществен фактическия състав на законово предвиденото материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.
1, б.”а” от ЗДДС, доколкото дружеството жалбоподател не е
спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба.
При установено нарушение от вида на
процесното, административен орган е длъжен да наложи принудителната
административна мярка „запечатване на търговския обект”, за обекта, в който е
осъществена противоправната деятелност – т.е. органът действа в условията на
обвързана компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен
случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Приложимият специален закон /ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване
на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се
издава заповед по чл.186, ал.3 във
вр. с чл.186,
ал.1 ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването /отстраняването/ на
нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение,
нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването на
правопораждащия фактически състав за упражняване на административното
правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 във
вр. с чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Своевременното преустановяване
/отстраняване/ на нарушението представлява обстоятелство, което би могло да има
значение при определяне продължителността на срока на налаганата ПАМ, но е
ирелевантно за наличието на предпоставките за прилагането на законово
предвидената по вид и съдържание, следваща се за това нарушение принудителна
административна мярка. В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че липсвало основание за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.
1, б.”а” от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с настъпването
респ. с възможното настъпване на вреди за фиска и съответно наличието на
вредоносен резултат не е нито елемент от състава на процесното нарушение, нито
представлява законова регламентирана материалноправна предпоставка за
прилагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Предвид така установените по делото факти съдът намира, че
административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС,
съставлява основание за издаване на заповед по чл.186, ал.3 във
вр. с ал. 1,
т.1, б.”а” от ЗДДС и в условията на обвързана
компетентност е приложил със ЗНПАМ принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и
по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложената на дружеството жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него, на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни.
При тази преценка органът по приходите
обаче е бил длъжен да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската
дейност на жалбоподателя и тежестта на допуснатото нарушение по правилата на
чл.6, ал.1 – 5 от АПК като упражни правомощието си по разумен начин и
справедливо.
Преценявайки законосъобразността на
оспорената заповед за налагане на ПАМ за срок от 14 дни, съдът намира, че
същият е определен без да са съобразени обективно фактите досежно запечатвания
обект, който не е в централната туристическа част на града, сравнително малък е
и с малък оборот, видно от представения опис на паричната средства в обекта за периода
от 01.04.2020г. - 31.03.2021г. - 9488.32лв. В мотивите за налагане
на мярката, административният орган не е посочил, че търговеца досега е
нарушавал фискалната дисциплина, а задълженията в размер на 65,18 лева не са в
особено големи размери. При преценката административния орган за запечатване на
търговския обект за период от 14 дни, който е към средния предвиден в нормата,
не е съобразил и обстоятелството, че в страната бяха въведени противоепидемични
мерки с масов отлив от клиенти за вида на продаваните стоки.
Съгласно чл.6,
ал.3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна
принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово
задължение. След като нарушението е констатирано за първи път и са налице
обективни данни за инцидентен характер на деянието, то степента на обществена
опасност не е достатъчно висока, така че наложената ПАМ от 14 дена, определена
към средата на 30 дневния възможен срок за ПАМ, да се явява съразмерен и оттам
законосъобразен. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и
интересите на дружеството. С оглед събраните данни за поведението на
дружеството, целта на закона и интересите на държавата и обществото биха могли
да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна мярка в частта на
определения й срок на действие.
Затова
съдът приема, че определеният в заповедта срок от 14 дни за запечатване на
обекта, в който се продават
предимно изработени със собствен труд арт материални, е
несъизмерим с целите по чл.22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При
определянето на срока на ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и
обществото възможност чрез отчитане на вида на конкретното нарушение, данните
за поправянето му и възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на
стопанската дейност на жалбоподателя. От процесната заповед не биха могли да
бъдат извлечени мотиви за конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне
на четиринадесет дневен срок за налагане на мярката. В този смисъл съдебната практика на ВАС дадена в решение
№6143 от 27.05.2015г. по адм.дело №9490/2014г. на ВАС приема, че дори при
неяснота относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но
не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ.
Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения,
касаещи данъчното облагане.
В
конкретния случай, съдът намира, че превантивната и възпираща цели, търсени с
наложената ПАМ, биха били постигнати и с продължителност на мярката, близка до
минималната и при продължителност от 3 дни, който срок съответства на
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
В горната насока е и съдебната
практика на Върховен административен съд дадена в решение № 14407 от 20.11.2020г. по адм.д. №
7045/2020г., решение № 14196
от 17.11.2020г. по адм.д. № 4199/2020г., решение № 13875 от 10.11.2020г. по адм.д.№ 5114/2020г., решение № 3155
от 27.02.2020г. по
адм.д. № № 10122/2019г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата е частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който следва
на основание чл.172 ал.2 от АПК да се измени от 14 дни на 3 дни.
При този изход на спора, съдът намира за
основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.
144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр.
с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по
жалба на „ЕСДЖИ АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
В., ж.к. В., бл. **, вх. *, ап. **, представлявано от управителя С.Д.Г., Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 108-ФК/27.04.2021 година на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, в частта, с която е определен
срока на принудителната административна мярка от 14 /четиринадесет / дни на
3/три/ дни.
ОСЪЖДА ЕСДЖИ
АРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. В.,
бл. **, вх. *, ап. **, представлявано от управителя С.Д.Г.да
заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: