П Р О Т О К О Л
Гр. Луковит, 20.08. 2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА
ЦАРИГРАДСКА
Съдебни заседатели: 1.Д.Ц.
2.В.Й.
при участието на секретаря М.Д.
и прокурора А.М.
сложи за разглеждане НОХД. №63 по описа на съда за 2020 год.,
докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
За Районна прокуратура гр. Луковит – редовно
призована, за нея се явява прокурор А.М..
ПОДСЪДИМИЯТ В.Р.Й. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и със защитник адв. С.Х..
ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.Д.
– редовно призован, явява се лично и с адв. Р.Л..
ПОДСЪДИМИЯТ И. Ангелов И. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Х.Н..
ПОСТРАДАЛИЯТ Д.Н.Д. – не е призована,
поради изрична молба от нейна страна, че не желае да участва в производството и не се явява.
СТРАНИТЕ(поотделно) - Нямам възражения.
ЯВЯВА СЕ Ф.М.Й. – редовно призована,
съпруга на подсъдимия П.Т.Д..
Ф.М.Й. - Аз получих призовката, казах
му на П., но той понеже знаеше, че делото е приключило и не дойде.
ПОДС. П.Д. – Нямаше ме,
защото когато се
разглеждаше делото в Ловеч
аз останах с впечатлението, че делото е приключено. Задържали са ми 400 лева в
банката и са ги запорирали и аз помислих, че съм си платил.
СЪДЪТ проверява
връчването на съобщенията по чл. 247б, ал. 1 и ал. 2
от НПК на подсъдимите,
прокурора и пострадалия.
ПОДСЪДИМИТЕ(поотделно) – Получили сме
препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Х. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Л.- Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ(поотделно): Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
При отсъствие на процесуални пречки
за това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА на подсъдимите по представени лични карти.
ПОДСЪДИМИЯТ В.Р.Й. роден на ***г. в
гр.Угърчин, живущ ***, български гражданин, циганин, без образование, живущ на
съпружески начала, баща на едно непълнолетно дете, безработен, осъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.Д. роден на ***т***,
български гражданин, ромски произход, без образование, живущ на съпружески
начала с 3 деца, безработен, осъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ И.А.И. роден на ***г***,
български гражданин, циганин, без образование, живущ на съпружески начала с две
малолетни деца, безработен, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА
на страните правото на отвод от съдебния състав, прокурора и секретаря.
СТРАНИТЕ(поотделно) – Нямаме искания
за отвод.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА
на подсъдимите правата им в процеса.
ПОДСЪДИМИТЕ(поотделно)– Разбрахме
правата си.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1
от НПК, като им РАЗЯСНЯВА
преклузията по чл. 248, ал. 3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Считам,
че делото е подсъдно на РС Луковит, няма
основание за прекратяване или спиране на производството. Считам, че на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила довело до нарушаване процесуалните права на подсъдимите или на пострадалата.
На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила,
разглеждане при закрити врати и мерките за процесуална принуда на подсъдимите
не следва да бъдат изменяни. Няма искане за събиране на нови доказателства. Моля
да насрочите делото по общия ред, като се призоват лица от справката на обвинителният
акт.
АДВ. Х. –
Уважаема Г-жо Съдия, също считам, че делото е подсъдно на съда. Няма основания
за спиране или прекратяване на производството. Считам, че не са допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
моя подзащитен от досъдебното производство. Не са налице основания делото да
бъде разгледано по особените правила. Разглеждането на делото при закрити врати
също считам, че не следва да се гледа по този ред. Смятам че не са налице предпоставките
за промяна на мерките за неотклонение. Няма искания за събиране на доказателства
и подкрепям становището на прокурора за насрочване на открито заседание за
разглеждане на делото.
ПОДС. В.Й. – Поддържам
казаното от адвоката ми. Нямам възражения за нарушени права от досъдебното
производство. Нямам искания, каквото каза адвоката ми.
АДВ. Н. - Делото
е подсъдно на РС Луковит, няма основания за прекратяване на наказателното
производство. Относно допуснати на досъдебното производство отстраними нарушения
на процесуалните правила по т.3 имам
възражения.
По отношение на отменената присъда и
мотивите няма нищо общо с внесения обвинителен акт. При първоначалното разглеждане
на делото на първоинстанционният съд нямаше процедура на разпоредително заседание,
имаше събиране на допълнителни доказателства. В тази връзка заявявам че са
допуснати нарушения на досъдебното производство.
Първото нарушение е, че в обстоятелствената
част на обвинителният акт се говори, че извършеното престъпление е в землището
на с. Торос, като са описани фактически обстоятелства по събиране и проверка на
тези доказателства. Видно от диспозитива на обвинителният акт е посочено, че на
съответната дата в с. Дерманци, в землището на с. Дерманци, в горски фонд, собственост
на Марийка Н.. Правя оплакване на първо място за разминаване между обстоятелствената
част на обвинителният акт, както и на постановлението за привличане, и
диспозитивната за място на извършване на деянието. При повдигане на обвинението
наистина е посочено, че е в землището на с. Дерманци. Това не е фактическа
грешка, тъй като на досъдебното производство също е повдигнато обвинение с
постановлението за привличане, че престъпление е извършено в землището на с.Дерманци,
а всички процесуални действия са насочени в землището на с.Торос.
Посочено е, че престъплението е
извършено в имот с кад. №***** в землището на с.Д., в отдел ******. Това землище
е определено въз основа на приложение по делото оглед на произшествие, което не
представлява оглед. Заведени са двамата горски, които са отрязали шайби в горски
терен с посочени координати. Липсва геодезическа експертиза, няма такава и се
установява, че в тези координати не се намира този имот и пострадалата не е Марийка,
а е друго лице, което не установено по делото. Оказва се, че от това, което
посочват свидетелите, че извършеното престъпление се намира на 1 км от мястото,
където свидетелстват двамата горски служители. Има отново несъответствие дали
там наистина е извършено престъплението.
Липсва по делото лесотехническа експертиза,
която да даде заключение на посоченото място по обвинението по ДП колко дървета
са срязани и не са изчислили каква е фактически сечта, а в обвинението е
назначена една ценова експертиза, в която вещото лице мери 1 каруца намерена
като веществено доказателство. В обвинението се сочи една цена от 156 лева и
обем на отрязаните, което не съответства с веществените доказателства, които са
иззети и посочени.
Не е правен оглед на иззетото второ веществено
доказателство. Каруцата с дървесина, за да бъде измерена и оценена, за която се
твърди, че е оставена на отговорно пазене в Разсадника в Луковит.
В досъдебното производство не е предявено
вещественото доказателство на моя подзащитен, а само на подс. П.Д., който е заявил,
че тази каруца не е негова. Предадена е празна каруца, а от къде е тази
дървесина никъде не е описано.
От приложените и съставените АУАН считам,
че са извършени нарушения при тяхното съставяне. Въз основа на тях е изградена
фактическата част на обвинителният акт.
Аз ги въвеждам тези възражения, но
считам, че не са така съществени до такава степен, че да доведат до връщане на делото
на прокурор за ново разглеждане.
По отношение на взетата мярка за процесуална
принуда е достатъчна и не следва да бъде променяна. Искания за събиране на нови
доказателства подкрепям изразените доводи и становища.
ПОДС. И.И. –
Каквото казва адвоката ми.
АДВ. Л. – Присъединявам
се по всички точки към казаното от колегите. Имам възражение по т.3, а именно,
че подсъдимият П.Д. на 30.11.2016г. е разпитан в качеството на свидетел. Преди
това на 23.11.2016г. е присъединена преписката с акта, който е съставен на П.Д.
на 04.10.2016г. с №2134/10.10.2016г. Считам първо, че с разпита като свидетел на
П.Т. са му засегнати правата по чл. 121 НПК и разследващият орган не му е осигурил
правото на защита. С даване на показания той не разбира свойството, че може да
се окаже обвиняем. Дал е показания, които го уличават в престъпление. На следващ
етап е привлечен като обвиняем. Повдигнато му е обвинение, поради което считам,
че са му нарушени правата. По останалите точки по т.4 към момента не считам, че
са налице такива основания. Няма основание делото да се разглежда при закрити
врати. Моля да се произнесете по взетата мярка за неотклонение на подзащитният
ми. За събиране на нови доказателства нямаме искане. Моля да насрочите съдебно
заседание с призоваване на посочените свидетели по обвинителният акт с нова
дата и час, удобна за съдебния състав.
ПОДС П.Д. - Съгласен
съм с казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаема
г-жо Председател и съдебни заседатели, в чл. 248 ал.1 т.3 НПК е посочено, че следва
да бъдат коментирани допуснати на досъдебното производство отстраними нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите.
Считам, че изтъкнатите от двамата защитници възражения не попадат в т.3. Прокуратурата
е повдигнала обвинение за извършено престъпление в конкретен имот с №6***** и
считам, че е без значение дали имотът се намира в землището на с.Торос или в с.
Дерманци. Мястото на извършване на деянието е индивидуализирано с номер на
кадастрален имот. Дали това е имота, който е извършена сечта или сечта е извършена
за друг имот, е предмет на доказване в същинската част. В хода на съдебното
следствие следва да се установи дали действително сечта е извършена в този имот
и ако не, евентуално съдът би се произнесъл с оправдателна присъда. По отношение
на останалите възражения на адв. Н. те касаят проверката, оценката и събиране
на доказателства всички тези действия могат да се осъществят в съдебната фаза
на процеса, както всички знаем, че съдебната фаза е основната, а досъдебната
подготвителната, така че всички нередности изтъкнати от адв. Н. по събиране на
доказателства могат да се отстранят в съдебната фаза. По отношение на заявеното
от адв. Л., че е нарушено правото на защита на подзащитният му, тъй като същият
е бил разпитан като свидетел. На свидетелите са били разяснени правата и към
този момент той не е имал процесуално качеството на обвиняем и дадените от него
показания нямат процесуална стойност. Считам, че по никакъв начин с разпита като
свидетел на П.Д. не е нарушило правото на защита в качеството на обвиняем.
АДВ. Х. – Подкрепям
становището на колегата Н.. Дори считам, че той каза, че не следва делото да
бъде връщано на прокурор за отстраняване на процесуални нарушения, но аз считам
че следва да бъде върнато, тъй като е отстранимо съществено процесуално нарушение
Обстоятелствата, въз основа на които им е повдигнато конкретното обвинение не
са без значение и би следвало делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване.
Мястото е съществен елемент от предмета на доказване, ноторно известно, че
землищата на с. Дерманци и с. Торос са различни землища независимо от номера,
защото ние не сме длъжни да знаем номерата на имотите, поради това подкрепям
становището на адв. Н.. Подкрепям и становището на адв. Л., въпреки че дадените
обяснения като свидетел нямат доказателствена стойност, но все пак те са
източник на информация, която е използвана от разследващия орган.
АДВ. Н. - Аз
също считам че съществува една неглежирана практика. За четири каруци бяха
разпитани всички подсъдими роми, като свидетели и тези свидетели бяха завели
разследващите на място, където е извършено престъплението. Тази практика да се
разпитват лица, които още в началото е видно че са извършили нарушение при престъпление.
Поддържам искането на колегата.
АДВ. Л. - Поддържам
възражението на колегата Н. и оставям на съда да прецени.
ПОДСЪДИМИТЕ(поотделно) – Поддържаме изцяло казаното от адвокатите ни.
СЪДЪТ като
обсъди направените от защитата възражения и сам извърши преценка по всички
въпроси, които следва да бъдат обсъдени в разпоредителното заседание прие следното:
С оглед диспозитивната част на обвинителния
акт и правната квалификация на деянията, в които са обвинени подсъдимите, делото
е подсъдно на РС Луковит.
От материалните по делото и твърденията
на страните не се установяват основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По съществените спорни въпроси, посочени
в чл. 248 ал.1 т.3 НПК, а именно дали на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правата на обвиняемия или на пострадалия, съдът прие следното.
По отношение на възраженията, поддържани от адв. Н.: Съдът прие за основателно оплакването,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт, по повод на който е образувано
съдебното производство, е посочено е посочено, че имотът, в който се твърди, че
е извършена незаконната сеч, се намира в землището на с. Торос, а в диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че същият имот се намира в землището на с.
Дерманци. Това е порок, който нарушава ефективното упражняване на правото на
защита. Тези съображения на съда са мотивирани на първо място от обстоятелството,
че един от съществените белези за индивидуализация на едно престъпление е мястото
на неговото извършване и всеки обвинен в извършването на каквото и да било
престъпление има право да се защитава по всички факти. Неизясняване на точното
местонахождение на имот (инак посочен с един и същи кадастрален номер), въвежда
в заблуждение. Неоснователна е тезата на прокурора, че след като е установен
точният кадастрален номер на имота, посочването на точното землище е въпрос на
доказване. Това е така, защото общоизвестните за гражданите факти, с които
следва да си служи обвинението, са наименованията на местностите и зоните около
съответните населени места. Това изискване се засилва допълнително от обстоятелството,
че и тримата подсъдими са без образование – неграмотни, и дори и безупречна от
гледна точка на геодезията идентификация, ако не е достатъчно достъпно и ясно
заявена, на практика би елиминирала правото им да разберат на кое място се
твърди, че са извършили престъплението.
Възраженията на адв. Н. за липса на
лесотехническа експертиза, която да уточни всички белези на предмета на престъплението,
както и възраженията за разминаване в описанието на предмета по повдигнатото
обвинение и приобщените веществени доказателства, както и за нарушена процедура
при съставяне на АУАН, не могат да бъдат обсъждани на този етап в разпоредително
заседание, поради изричната норма на чл. 248 ал.4 НПК, че в разпоредително
заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускане, събиране, проверка и
оценка на доказателства и доказателствени средства.
По възраженията на адв. Л. за допуснати съществени процесуални нарушения при извършването
на действия спрямо неговият подзащитен П.Д. съдът прие следното:
От материалите по досъдебното
производство се установява, че на 04.10.2016 г. спрямо П.Д. е започнато административно
наказателно производство (АНП), което се установява от приложеният на л. 33
АУАН. АНП е започнало за това, че на 28.09.2016г. е транспортирал с кон и
каруца дървесина придобита в нарушение на посочените правила на Закона за
горите.
По този повод е образувана прокурорска
преписка №932/2016г.(л.16 ДП), в хода на която е извършвана полицейска проверка,
обективирана в докладни записки. В докладната записка на л. 17, изготвена от
полицейски инспектор, се съдържа информация, че в хода на извършваната проверка
са снемани писмени обяснения от служители на ДГС Лесидрен, от които било
установено, че на 28.09.2016г. те били заплашвани от П.Т.Д. и друго лице
познато като „В. У.“. Посочено е, че са извършени оперативно издирвателни
мероприятия и са снети писмени обяснения от двете лица посочени от горските
служители.
На л. 23 ДП са приложени писмените обяснения
на П.Т.Д. от 01.11.2016г., в които той описва събития от края на м. септември,
когато отишъл да кара дърва от гората в местност на с. Торос. Сам описва действия
по нарязване на дърва, когато пристигнали горски служители, които ги накарали
да откарат дървесината в кооперацията на селото, като е посочено, че с
навлизане в селото е дошъл полицая Любен, кмета на селото и още една патрулна
кола. В този момент другото лице, което било с него, избягало.
Досъдебното производство е образувано
за разследване на престъпление по чл. 235 ал.1 НК, извършено на 28.09.2016г.
срещу И.А.И. е образувано на 17.11.2016г. с постановление на прокурора.
В хода на образуваното досъдебно
производство на 30.11.206г. (л. 98 ДП) подсъдимият П.Т.Д. е разпитан в качеството
на свидетел. При снемане на самоличността му е посочено, че същият е български
гражданин, ром, неграмотен. В протокола има посочване на правото на лицето да
не дава показания по въпроси с отговора на които би могъл да се уличи, съгласно
изискването на чл. 121 ал.1 НПК; правото да откаже да свидетелства, ако се
намира в близка връзка с обвиняемия, съгласно чл.119 НПК, включително и правото
да се консултира с адвокат, ако счита, че тези права могат да бъдат засегнати.
Под стандартно представената писмена информация е положен подпис за свидетел. П.Д.
е започнал за да изнася информация „по случая“, като описва събитията от 28.09.2016г.,
когато той тръгнал с И. към гората, за да докара дърва от местност между селата
Торос и Дерманци, след което описва подробно обстоятелства, които са били заявени
от него в обясненията още от 01.11.2016г., дадени в хода на полицейската
проверка.
П.Т.Д. е привлечен в качеството на
обвиняем с постановление от 10.05.2017г (л.163 ДП). След привличането като обвиняем
и след провеждането на първия разпит (л.164ДП) в присъствието на вече назначения
служебен защитник, П.Д. е заявил, че не желае да дава обяснения по случая.
Съобразявайки гореописаната обстановка
относно извършването на действия спрямо П.Д., съдът достигна до извод, че е налице
съществено и грубо нарушаване на правото на защита провъзгласено в чл. 121, ал.
1 от Конституцията на Република България, съдържащо в себе си и основните граждански
права по чл. 30, ал.4 относно адвокатската защита и чл. 31, ал. 2 относно
забраната за самоуличаване, чието осигуряване е подробно разписано в НПК.
В чл. 55 НПК са предвидени правата на
всяко обвиняемо лице, като в чл. 54 НПК е посочено кое лице има качеството на
обвиняем, а именно това, което е привлечено като такова при условията и по реда
предвидени в този кодекс.
Условията и реда за привличане на
едно лице като обвиняем са регламенти в чл.219 НПК. Общата хипотеза на привличане
е уредена в ал.1 и това са случаите, когато са събрани достатъчно доказателства
за виновността на определено лице в извършването на престъпление от общ
характер. Ал. 2 на текста предвижда и изключение от това правило да са събрани достатъчно доказателства за виновността
на лицето, когато се налага да бъдат извършени действия по разследването срещу него.
В тези случаи разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и без
наличието на достатъчно доказателства, за което трябва да докладва на прокурора,
като задължително в постановлението на основание чл. 219 ал.3 т.6 НПК трябва да
бъдат посочени правата на лицето по чл. 55 НПК, включително и правото му да
откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или
по предназначение.
Разследващият орган - разследващ
полицай Неда Кацарска е разполагала с достатъчно данни, за това че П.Т. може да
е съпричастен към разследваното престъпление, което макар формално да е образувано
срещу лицето И.И. във всички доказателствени източници е била посочвана деятелност
на няколко лица, включително и на П.Д., посочен като извършител от горските служители,
а след това и като лице установено като такъв от полицейската проверка. Това
означава, че разследващият орган е бил длъжен в момента, в който пристъпи към
извършване на каквото и да било действие срещу това лице да му гарантира и то
ефективно всички права посочени в НПК. Вместо това разследващият орган е пристъпил
към разпит в качеството на свидетел, като от съдържанието на самия разпит е
очевидно, че лицето е разпитвано за собствената си деятелност и съпричастност
към това престъпление.
Недопустимостта на подобен подход
ясно е заявен със законодателните разрешения на процесуалния кодекс,
коментирани по-горе. Същите следва да бъдат оценени и в контекста на
минималните стандарти на правото на защита, гарантирани за всяко едно лице, намиращо
се на територията на ЕС.
Основните стандарти в тази област се
съдържат в Директива 2013/48 на ЕП и на Съвета от 22.10.2013г. относно правото на
достъп до адвокат в наказателното производство; Директива 2012/13 ЕС на ЕП и на
Съвета от 22.05.2012г. относно правото на информация в наказателното производство
и Директива 2016/343 ЕС от 09.03.2016г. относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност.
В посочените актове на ЕС ясно и
категорично е заявено, че гражданите имат закрепените в директивите права от
най-ранния момент, в който спрямо тях за орган на власт възникват подозрения за
съпричастност към престъпна дейност.
Директива 2013/48 ЕС относно правото
на достъп до адвокат в чл. 2, §3, вр. §1 изрично урежда, че правото на лицето на
достъп до адвокат възниква от момента, в който компетентните органи уведомят
лицата с официално съобщение или по друг начин, че са заподозрени или обвиняеми
в извършване на престъпление, като дори и лица, които не са заподозрени или
обвиняеми, но в хода на разпита им от полицията или от друг правоохранителен
орган се превръщат в заподозрени. Това означава, че на този най-ранен етап всяко
лице има право да се консултира с адвокат, а съгласно българския закон – ЗПрП да
получи и безплатна адвокатска защита при определени условия.
Обстоятелството, че българското законодателство
не познава с приемането на новия НПК фигурата на заподозряно лице не означава,
че по този начин могат да бъдат елиминирани права, осигуряващи справедливост на
производството. Това е така, защото в противен случай може да се позволи заобикаляне
на едни от най-съществените права, като се избегне формалното привличане на
лицето като обвиняем.
Уреждането на правото на информация в
наказателното производство, съгласно Директива 2012/13 ЕС, още с очертаването
на приложното поле в чл.2 също поставя този фактически критерий за момента, в
който се поражда правото на лицето да бъде информирано за всички свои права и
това е моментът на възникването на подозрения спрямо лицето.
Същият критерий е използван при
определяне на приложното поле на Директива 2016/343 ЕС относно укрепване на
аспектите на презумпцията за невиновност. И трите цитирани акта на ЕС изискват
всяка държава да предвиди ефективни правни средства на защита, в случай че
правата по директивите са били нарушени.
Настоящият състав на съда прие, че
нарушенията в случая могат и следва да бъдат отстранени, тъй като започването
на действия срещу лицето без горните гаранции са довели до несправедливост на
процедурата във досъдебната фаза, която е достатъчно тежка и порочна, за да
направи недопустима съдебната фаза по това обвинение, докато извършваните
действия по разследването не бъдат поправени при осигуряване правата на лицата.
Следва да бъде посочено, че и тримата
подсъдими са имали от този най-ранен етап качеството на „уязвими лица“, поради
изключително ниската степен на социална компетентност, очевидно поради обстоятелството,
че и тримата са били неграмотни. Без да са налице каквито и да било данни за
положени усилия на разследващият орган да разясни по разбираем начин правата им,
съдът приема, че формалното полагане на подпис при провеждане на разпита не е
било изпълнено с изискуемото съдържание лицето информирано да направи избор
дали да дава информация за своята деятелност или да запази мълчание.
Основната версия, която е разследвана
в хода на ДП е изградена на самопризнанията на лицата обективирани в обяснения
от полицейската проверка, а в последствие и при разпита им в качеството на свидетели.
Такъв подход е недопустим и според практиката на Европейския съд по правата на
човека, заявена включително и с решението от 08.03.2018 г. по делото Д. М.
срещу България, с което е прието, че е опорочена цялата справедливост на
наказателния процес, независимо от последващото доказване на извършване на
престъпление от лицето.
Ефективното поправяне на допуснатите
нарушения е задължение на съда, който освен съд по конкретното наказателно
производство по НОХД№ 63/2020г., има качеството и на национален съд на ЕС,
който следва да използва всички правни средства на националната уредба, за да
гарантира спазване на минималните стандарти за заподозрените и обвиняеми лица,
въведени с актовете на ЕС. Аргументи в тази насока за ефективност на защитата
при направени оплаквания за нарушени права, се съдържат и в Решението по преюдициално
дело С-467/18 г. на Съдът на ЕС, постановено по преюдициално запитване на РС
Луковит.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 248 ал.5 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД №63/2020г. за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимите.
ВРЪЩА делото
на прокурора за отстраняване на нарушенията при формулиране на обвинението, както
и при гарантиране правото на защита на лицата, съобразно подробните мотиви на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава ХХ НПК с протест и жалба
пред ОС Ловеч в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 12:17часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
СЕКРЕТАР: