РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120102185 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК
......................., със седалище и адрес на управление в ..........................., представляван от Л.Д.,
с която се иска от съда да постанови решение, с което да да приеме за установено, че
ответникът Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес в ..........................., дължи на ищеца следните
суми: сумата от 5168,22 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от
4896,18 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода 05.09.2016 г. – 05.02.2021 г., сумата от 2140,42 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода 05.10.2016 г. – 16.12.2020 г., ведно със
законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260140/18.01.2021 г. по ч.гр.д.
№8494/2020 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-12599063/21.01.2016 г., по силата на който на ответника е отпуснат
заем в размер на 5000 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от 21.01.2016 г. до
05.02.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и оставащата главница. Твърди се, че сумата, предмет на
договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, както и че последният
преустановил плащането на вноските по кредита, като е погасил 6 месечни вноски, всяка в
размер на по 186,51 лева.
1
Поради липса на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземането, ищецът
при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите по заповедта.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения от съда особен представител –
адв.С.С., депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни по основание и размер с агрумент, че в процесния договор не се съдържат
данни от каква сума е формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата
като главница, лихви и др.компоненти, върху какъв размер на главницата се начислява
договорната лихва. Посочено е още, че не всички елементи на договора са представени по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора, както и че договорът е недействителен, тъй като не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК. Счита, че ответникът дължи
единствено връщане на главницата и то само ако бъде представено доказателство, че е
ответникът реално я е получил. На подробно изложени в отговора аргументи и при условие,
че ищецът докаже реално плащане на сумата по кредита, счита, че ответникът дължи
главница в размер на 3850 лева, а за разликата до общо претендираното вземане за главница
от 5168,22 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, ведно с заявените
претенции за лихви.
В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
12599063 от 21.01.2016 г., от съдържанието на който е видно, че е сключен между страните
по делото. В тази връзка, от справката в ТР и приложените към исковата молба писмени
доказателства, става ясно, че кредиторът по договора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружество, което развива дейността си в
Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, поради което и като универсален правоприемник е носител на всички права и
задължения по процесния договор за кредит.
Според съдържанието на приетия като доказателство договор, на ответникът е бил
предоставен кредит за потребителски цели в размер на 5000,00 лева. Като обща стойност на
плащанията е посочена сумата от 11 190,60 лева. Страните са договорили изплащането на
кредита да е на вноски - 60 на брой, всяка от които в размер на 186,51 лева. ГПР е договорен
в размер на 46,77 %, а лихвения процент в размер на 36,99 %. В договора е инкорпориран
погасителен план от съдържанието, на който е видно, че първата дължима вноска е с
падежна дата 05.03.2016 г., а последната падежна дата е на 05.02.2021 г.
2
В чл.5 от представените Общи условия е уговорено, че при забава на една или повече
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по
събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или
повече вноски, считано от падежа на втората вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо и в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение за
настъпилата предсрочна изискуемост.
По делото е приложено ч.гр.д.№8494/2020 г. по описа на РС-Бургас, образувано на
23.12.2020 г. по заявление на ищеца в настоящето производство, по което съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №260140/18.01.2021 г., с
която е разпоредил длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на
кредитора сумата от 5168,22 лева – главница, сумата от 4896,18 лева – договорна лихва за
периода 05.09.2016 г. – 05.02.2021 г., сумата от 2140,42 лева – обезщетение за забава за
периода 05.10.2016 г. – 16.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че по сметка на ответницата е била преведена на
22.01.2016 г. сумата от 4825,00 лева на основание сключения договор (175 лева от
договорения размер от 5000 лева са били удържани като такса ангажимент). В този смисъл е
и изявлението на ответника като кредитополучател в края на договора, а именно, че е
получил посочената сума на кредита по банковата си сметка. От изготвеното по делото
заключение е видно и това, че ответницата е погасявала суми в общ размер на 1150,20 лева,
които са били отнесени от ищеца за погасяване на главница от 55,15 лева, възнаградителна
лихва от 1071,05 лева и разноски от 24,00 лева. Вещото лица дава заключение и за това, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, неизплатените суми по кредита
възлизат на 5186,22 лева – главница, 4896,18 лева – възнаградителна лихва за периода
05.11.2016 г. – 05.02.2021 г., а мораторната лихва за забава за периода 05.10.2016 г. –
16.12.2020 г. е в размер на 2202,41 лева. Към изготвяне на заключението тези суми са в
размери 5168,22 лева – главница, 4896,18 лева – възнаградителна лихва за периода
05.11.2016 г. – 05.02.2021 г. и 2202,41 лева за периода 05.10.2016 г. – 15.12.2020 г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№8494/2020
г. по описа на БРС Заповед №260140/18.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се
произнесе по него е настоящия съд.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, в
тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от ответника сума
3
и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител не оспорва съществуването на
облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на сключения
помежду им, на 02.09.2015 г. Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-12599063.
Договорът е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-
малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен
ресурс, общ размер на плащанията, ГПР. От показанията на в.л.Т.Д. става ясно, че
кредиторът е превел по сметка на длъжника договорената сума, поради което и съдът
приема, че ищецът е изправна страна по облигационното отношение.
Независимо от този извод на съда обаче, искът е частично основателен, а съображенията му
за това са следните:
Видно от параметрите на договора, освен възнаградителна лихва и еднократна "такса
ангажимент" в размер на 175,00 лева, кредитополучателят дължи заплащане на
застрахователна премия в размер на 5000 лева. Съгласно чл.2 от договора, страните са
уговорили, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще
бъде платен директно на застрахователния агент "Директ Сървисис" ЕАД, както и че сумата
в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващ на
посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска".
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Анализът на цитираната норма сочи, че годишният процент на разходите включва
лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат
заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. Следователно,
застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на разходите по
кредита, още повече, че същата е част от месечната погасителна вноска по кредита. В
настоящия случай липсват твърдения в размера на ГПР да е включена и дължимата от
кредитополучателя застрахователна премия, а при включването й в ГПР, размерът на
разходите нараства. В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в
член 6, параграф 1, буква "г") от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР
подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива.
4
Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от
елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд
може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно
цената на отпуснатия на потребителя кредит, като тази констатация не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит, от
гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12
и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а
съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в какъвто смисъл са и
възраженията на назначения от съда особен представител на ответника.
Съгласно цитираната разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение №1 начин. Определеният в посочения договор
ГПР е в размер на 46,77 %, но в същия не са включени разходите за застрахователна премия
в размер на 5000 лева, а включването им надвишава законоустановения в ал.4 на чл.19 от
ЗПК праг от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Това
именно е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита.
Това от своя страна води до недействителност на сключения договор, по аргумент от текста
на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност и не дължи лихва и други разходи по кредита, включително и неустойки. В
настоящия казус чистата стойност на кредита е в размер на 4825,00 лева и с оглед данните
от заключението за плащане от страна на ответника на сума в общ размер на 1150,20 лева,
то изводът който се налага е че искът за главница е основателен и доказан в размер на
3674,80 лева и до тази сума следва да се уважи. Върху уважената част от главната претенция
ответникът дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 29.12.2020 г. до окончателното й изплащане. За горницата до претендирания размер от
5168,22 лева и за законната лихва върху тази горница, начиная от 29.12.2020 г., както и за
сумата от 4896,18 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата
за периода 05.09.2016 г. – 05.02.2021 г. и сумата от 2140,42 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода 05.10.2016 г. – 16.12.2020 г., искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото
производство разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 433,58
5
лева.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания,
молбата на ищеца за присъждане и на направените в заповедното производство разноски
също е основателна до размера на уважената част от иска, а именно в размер на 88,55 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес в
............................, дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК ........................, със седалище и адрес
на управление в ......................, представляван от Л.Д., сумата от 3674,80 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-12599063 от 21.01.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260140/18.01.2021 г. по ч.гр.д.
№8494/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
главница от 5168,22 лева, ведно със законната лихва върху тази горница, начиная от
29.12.2020 г., както и за сумата от 4896,18 лева, представляваща възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода 05.09.2016 г. – 05.02.2021 г. и сумата от 2140,42
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 05.10.2016
г. – 16.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№260140/18.01.2021 г. по ч.гр.д.№8494/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА Р. Т. Д., ЕГН **********, адрес в .................................., да заплати на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България“, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление в
............................., представляван от Л.Д., сумата от 433,58 лева, представляваща направените
в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска и сумата от 88,55
лева, представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6